Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04 18:38 - Утешителят
Автор: mt46 Категория: Поезия   
Прочетен: 689 Коментари: 6 Гласове:
16

Последна промяна: 17.04 21:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

 

Утешителят /поема/

Боже, ти създаде Светлината -

да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!...
Радвайте се, че сме още живи!...
Дишай и усещай утринта -
цветна, свежа... Как ухае тя!...
Жадни са очите и душата -
да гали вечно светлината...
Пали нощем Бог звезди, Луна.
Свети всеки дом и през нощта...
Нека светлината ни закриля
от престъпника, от злата сила!...
Нужна е вълшебна светлина
да блести над болка и тъга...

*   *   *
Полъх от надеждата крилата

вдъхва свежа сила във душата.
Вярвай и очаквай светла вест!
Без надежда ти си жив мъртвец.
И горчиво да е питието,
вярвай в нещо мило, чудно, светло!
Ако в нищичко не вярваш ти,
твоето сърце не ще цъфти...
Вярата е нужна като хляба.
Но убийствена е вяра сляпа.
Тя опасна е като куршум
в пистолет на фанатичен ум...
Вярвай в себе си, в приятел светъл,
в слънцето, в земята и в небето...
Без надежда няма смисъл, път.
И животът се превръща в смърт...


*     *     *
Слънчева, безкрайна Любовта е.
Тя в красивите души сияе...
Всичко светло ражда обичта -
като майка нежна и добра.
И ни топли в този свят пустинен...
С нея през пустинята ще минем...
Да се любим - каза ни Христос. -
Ала вместо обич срещна злост.
И тълпата сляпа го разкъса...
Но във символ се превърна кръстът...
Любовта - най-важният въпрос -
стъпки по водата на Христос...
Вярвай в обичта с душа крилата -
ражда тя живота, красотата...
Тя е светъл път към вечността -
с любовта ще победим смъртта...

*       *       *
Който има разум, нека слуша -
глухият от думи няма нужда...
Ех, омраза трупа този свят -
и вони, чернее като в ад...
И множат се бесовете нови,
пълнят се душите ни с отрови...
Трудно е животът да цъфти,
ако сме с мъртвеещи души...
Знай, животът дар е скъпоценен -
нека с любослов да го приемем!...
Благославям хора и цветя,
благославям чистите сърца,
всичко светло, топло, живо...
Слънце, моля те, недей заспива!...
Нека грее обич, доброта!
Нека ражда любовта деца! -
Те са пътят към живота вечен.
И без тях светът ни е обречен...
Нека детското да възкресим -
за да бъдем, за да се спасим!...

*       *       *
Искам чисто слово да оставя -
гнилото изгаря като плява...
Страх ме е да ходя по пръстта -
виждам стъпканата Доброта...
Както вярата духа лекува
и росата цветето целува -
Добротата ще спаси света,
ако къс по къс не я секат...
Топлотата и сърцето светло,
простодушието на детето -
по са ценни от учеността
на бездушната и зла душа...
Жадни са за Доброта душите -
но пресъхват изворите скрити...
Добротата - слънчева душа -
нека сгрява тъжната Земя!
Моля се, щадете Добротата -
скъпоценна като мина златна!
Моля се, пазете я от злост -
иначе разпъвате Христос!
Както той бе мъдър, смел и кротък -
сам пое по пътя към Голгота, -
нека във сърцата като кръст
носим Доброта, наместо мъст!...
Но беснее злото на Земята...
Всичко в злато и в пари се смята...
Ако бяхме мъдри и добри,
нямаше Земята  да кърви. -
Стене, болна от безбройни рани,
сторени от хора зли, коварни...
Нека сме с пречистени души!
Добротата ще ни утеши...
С красота и обич във сърцата -
светъл е животът на Земята.
И с добри, приятелски ръце,
всеки скърбите ще понесе...
Нека знае, който има разум -
трябва Добротата да опазим!...

*       *       *
Тук дойдох, за да ви утеша,
дух на истина да донеса.
Светлина да вдъхна на добрите,
да им бъда като Утешител...
Аз не съм от този грешен свят,
който носи скърби, смърт и глад,
в който властват лакти, зъби, нокти,
завист, беззакония безоки...
Моля се - гладът и болестта
да преминат, както есента!
И когато дойде нова пролет -
за Любов душите се отворят!...
Моля се - да бди над болестта
нейната спасителка сестра!
Моля се - над скръб и безнадеждност
да блещука по искрица нежност!
И за всяко страдащо сърце
да се грижат две добри ръце!...
Който пък не може да обича -
да не мрази и да не завижда...
Нека светла жажда ни гори -
жаждата да бъдем по-добри!...

*       *       *
Нося вест - позната или нова, -
светлина от Божието слово...
Всеки ден е като Страшен съд -
към отвъдното безкраен път...
Всеки ден потъваме във гроба
и летят душите ни към Бога...
Дух над нас и в нас , живее Бог -
ражда светлина, живот, любов...
Но злодейства в името на Бога
тегнат на Земята като болка...
И безоки секти ни душат -
на невинни жертви носят смърт...
Хитреци жестоки ни ограбват -
и на бедните отнемат хляба...
Ала кръв и смърт, и всеки грях
някога ще паднат върху тях...
Робство вечно на света ще има,
щом един яде - за десетима...
Страшно е, когато цял народ
се топи и блъска като роб...
Робството тежи върху душата -
да пълзиш, по-дребен и от мравка...
Виж - търговците на женска плът
хищно след робините вървят...
Също и търговците на дрога
/казват - с нея стига се до Бога/
тровят алчно младите души...
Ще платите, хищни подлеци!...

*     *     *
Жал ми е, че бесни фанатици,
слепи догматици, политици...
сеят зло - войни, грабежи, смърт...
И не виждат по-добрия път...
Всички сме деца, сестри, събратя -
рожби на Природата, Земята...
Всички сме единни в този свят -
чувстваме любов, надежда, глад...
Хляб и свобода народът иска -
не безумни зрелища, убийства!...
Но в душите жажда се таи -
жаждата за власт и за пари...
Да господстват искат хора много -
но малцина близо са до Бога...
За слепеца-властник ми е жал -
бял отвън, а вътре пълен с кал...
Власт, изкърпена със простотия -
Господи, вони ми на помия!...
Не понасям /Боже мой, прости!/
на простака наглите очи!...
Важността на бюрократа хладен,
който буквите яде с наслада...
Но Мъдрецът казва - да търпим!...
Всичко се превръща в прах и дим!...

*       *       *
Може този свят да е омразен -
няма по-добра Земя от тази...
Трябва просто да го разберем -
както просто следват нощ и ден...
Казано е: "Няма нищо ново..."
Всичко се повтаря - дух и слово...
Казвам ви това, което чух
да ми шепне светло моят дух.
И което някога прочетох
от писатели и от поети...
В мен живеят хиляди души -
духове на хора, мъдреци...
И в това е вечната утеха -
че безсмъртна е душата светла.
И безсмъртен е Светият дух -
щом не си душевно сляп и глух...
Нека е отворена душата -
да проникне в нея светлината!...
Светли, детски и добри души -
нека Словото ви утеши!...

На евангелистите словата
възкресиха на Христос душата,
думите му, чудните дела...
Пред света разкриха те вестта...
Тъй Матей, Лука, Йоан и Марко
претвориха словото крилато...
И до днешен ден е то храна,
на душите вдъхва светлина...



*     *     *
Аз съм словото, което нося.
То е път към истината проста...
Сам светът осъжда се на смърт -
щом е сляп за по-добрия път...
Само дрехите си той променя,
но плътта му е окървавена.
С болна и отровена душа...
Колко века вече след Христа!...
Вечно някъде войни се водят,
вечно страда и кърви народът...
Само светло слово, дух крилат
раждат красота на този свят...
Ето, Словото е Утешител -
вдъхва вяра, светлина в душите...
То е жажда и вода. И път...
Моля се - дано го разберат!...
Стихове, Апостоли бъдете -
и душите тъжни утешете!...

Аз не зная как се осмелих
да изкажа мислите си в стих...
Често скитам тъжен, скромен.
Словото е моят дом огромен...
Ще се радвам, ако в детските души
цвят от словото ми разцъфти.
Стих красив и звън от песента ми
във душите детски да остане...



*     *     *
Виж - отвъд вечерната тъга, -
вечерта излъчва красота!...
Тишината гали те с милувка...
Залезът е слънчева целувка...
Пак изгряват вечните звезди
и вълшебната Луна блести...
Чуй гласа на кротките щурчета,
скрити до треви, покрай дръвчета!...
Чуй на славеите песента,
вдъхваща любов и красота!...
Възцарява се покой в душата.
Глас ти шепне в тишината свята:
"Не забравяй простите неща -
въздуха, градината, пръстта!...
На Природата дъха почувствай
и от плодовете свежи вкусвай!...
С градинаря и с овчаря прост
поприказвай... и бъди им гост...
Радвай се, че дишаш и живееш! -
Можеш някого с любов да сгрееш...
Знай, че от мнозина точно ти
си избран от Бог да се родиш...
И в това е светлата утеха...
Бог е вечен път, а ти - пътека..."


*     *     *
Ние сме във Бог и в нас е Бог -
вплетени в загадката-живот...
Ако ти плесница ми удариш,
знай, че част от Господ нараняваш...
Майката-Природа, Бог-баща
са в поточе, в цвете, в плът, в душа...
Клончето откършиш ли със злоба,
знай, че страда майката Природа.
Ако си към ближния жесток -
страда той и страда също Бог.
Щом безмилостно сечеш гората -
на Природата сечеш ръката...
Всичко свързано е в този свят. -
И дървото ни е като брат...
Бог ни дава нещо, друго взема -
да приемем туй с душа смирена!
Грях незнаен на деди, бащи
може би все още ни тежи.
Може би са яли и са пили,
а не са си сметката платили...
Трудно ни е да го разберем.
Бог по-мъдър е от теб, от мен...
Да си носим кръста на съдбата
и да вярваме, че има правда!...

*   *   *
Тровим въздух и земя, реки -
затова и болестта пълзи,
впива се в телата и в душите.
И вината е у нас самите.
Стъпкваме, убиваме, рушим...
За нещастията Бог виним.
А сме толкова безумни, слепи...
От живота грабим с алчни шепи...
Всеки мисли, че е по-висок
и че само той е като Бог.
А у всички свети дух божествен. -
Не презирай близък, ни далечен!...
Често мисля, чувствам, страдам с теб -
знам, и ти си като мен човек.
Ек от твоя глас у мене трепва.
Слушам те и давам ти утеха...
Мисля си и за човека глух,
злобен, мразещ, без сърце и дух...


*   *   *
Някога човек жесток се славел -
като хищник от народа грабел.
Властвал той над хиляди души
и ги мачкал, без да му тежи -
зъл, омразен, с камък във гърдите,
с черни, страшни ями във очите...
Той дочувал само своя глас
и едничка дума знаел - "Аз"...
Но все пак с душата си пустинна
той обичал двамата си сина.
Изградил им жилища-дворци.
Учел ги да бъдат подлеци.
Нямал нито куче, ни приятел,
само с тях човешки се отнасял...
Но не зная - Бог или човек
прокълнал е този звяр проклет.
И веднъж синът му безобразен
от кола пияна бил прегазен.
И за първи път бащата зъл
плачел силно, виел като вълк...
След година и синът му Павел
легнал болен и не се изправил.
Пак заплакал старецът безок.
И проклел съдбата си и Бог...
Доста време страдал, стенел, викал -
но ръка не му подавал никой.
Сам останал - с болното си "Аз".
А отровата в душата с бяс
страшните си змийски зъби впила
и стопила неговата сила...
Гроб си изкопал и скочил там -
ала как да се зарови сам?...

*   *   *
Със слова и със дела Христос

изкова небесно-земен мост -
път, по който да вървим към Него
и по който стига се далеко...
Ти, Исусе, обеща ни тук
да изпратиш Утешител друг. -
Вечно хората ще имат нужда -
някой с мъдър дух да ги събужда...
Утешителят - духът крилат  -
носи Истината в този свят.
И ни утешава с дъх лечебен,
докато вървим по пътя земен...
Вярвам, по е скъп за Теб
простодушният, добър човек -
въпреки че свещ не пали често,
той живее тихо, скромно, честно...
В песен на смиреното щурче,
в искрените думи на дете,
в шепот на цветя, дръвчета, листи -
чувам Божиите чувства, мисли...
Зная - Господ повече мълчи...
Гледа ни с невидими очи...
Колко обич и тъга, и болка
има в топлата душа на Бога!...


*     *     *
Не понася моята душа
мухъла на празните слова,
нито пък сковаващите догми
на духовници "богоугодни"...
Знам, посяха, без да им тежи,
покрай Истината куп лъжи.
И от плевелите на лъжите
Истината е сега обвита...
Жал ми е, че хитри подлеци
грабят алчно бедните души...
Силно в себе си сега се моля -
и за тебе, и за всички хора. -
Нека има хляб и светлина,
и надежда в тъжните сърца!
Нека всеки в себе си се моли -
вярата е лек за всички болки...
Храмът свети в нашите души -
в нас самите, Господи, си ти!
А в които злият дух владее,
той душите им ще овършее...
Скитник неспокоен е Духът -
път, по който стигаме отвъд.
И завръщаме се обновени.
И пречистени сме, и нетленни...
Както аз и ти, и всеки друг,
може би Христос се връща тук -
като Дух спасителен и вечен...
За да бъде туй, което рече...

*     *     *
Гаснат вече в моята душа
светло вдъхновените слова...
Кръст пред погледа ми се явява...
"Господи, защо ме изоставяш!?"...
"Трябва този кръст да понесеш -
тъй осъжда те... светът зловещ..."
"Боже, виж - душата ми е в рани..."
"Ти си от малцината избрани -
Утешител, мой възлюбен син..."
"Ала как... света да възвисим?
Словото... у мен... залязва вече..."
"Тъй е - след деня настъпва вечер..."
"И... в душата ми... е скръб... и мрак..."
"Знай, че Словото... ще бъде пак!"...

юли-август 2003 г.

Марин Тачков
"Утешителят", 2005 г.


/редактиран вариант/




Гласувай:
17
1


Вълнообразно


1. zaw12929 - МНОГО МИЛ НЕЖЕН ТРОГАТЕЛЕН ИЗКАЗ ПОЗДРАВИ!
17.04 09:27
Моля се - гладът и болестта
да преминат, както есента!
И когато дойде нова пролет -
за Любов душите се отворят!...
Моля се - да бди над болестта
нейната спасителка сестра!
Моля се - над скръб и безнадеждност
да блещука по искрица нежност!
И за всяко страдащо сърце
да се грижат две добри ръце!...

ПАК И ПАК ГИ ПОСТАВЯЙ, ДА ОСВЕТЯВАТ ПЪТЕКАТА НА УТЕШЕНИЕТО!
цитирай
2. donchevav - Мащабно, обхватно, драматично - ...
17.04 14:10
Мащабно, обхватно, драматично - особено с тия емоционални монолози и имплицитни вътрешни диалози. Идеята също ми хареса - Словото, пратено от Бога за Утешител след възкресението на Христос и възнасянето му на небето. Обичта към човешкия под, съпричастността към болката човешка в една чудесна градация, както и мотивът за мисията на поета са за мене сред достойнствата на тази поема, стиховете на която ми прозвучаха като текст на една нова "Исус Христос Суперстар"!:)))
Поздравления, скъпи Марине!
Весели празници!
цитирай
3. mt46 - Благодаря ти! Поздрави!...
17.04 20:19
zaw12929 написа:
Моля се - гладът и болестта
да преминат, както есента!
И когато дойде нова пролет -
за Любов душите се отворят!...
Моля се - да бди над болестта
нейната спасителка сестра!
Моля се - над скръб и безнадеждност
да блещука по искрица нежност!
И за всяко страдащо сърце
да се грижат две добри ръце!...

ПАК И ПАК ГИ ПОСТАВЯЙ, ДА ОСВЕТЯВАТ ПЪТЕКАТА НА УТЕШЕНИЕТО!

цитирай
4. mt46 - Благодаря за хубавия отзив, скъпа Вени!
17.04 20:30
donchevav написа:
Мащабно, обхватно, драматично - особено с тия емоционални монолози и имплицитни вътрешни диалози. Идеята също ми хареса - Словото, пратено от Бога за Утешител след възкресението на Христос и възнасянето му на небето. Обичта към човешкия под, съпричастността към болката човешка в една чудесна градация, както и мотивът за мисията на поета са за мене сред достойнствата на тази поема, стиховете на която ми прозвучаха като текст на една нова "Исус Христос Суперстар"!:)))
Поздравления, скъпи Марине!
Весели празници!

Умееш да се изразяваш като филолог... :)
През последните дни се поразмърдах и набрах още няколко фрагмента от поемата. Тук тя е в почти цялостен вид...
Поздрави!
цитирай
5. milady - ето това ме накара да се върна..
17.04 23:02
Зная - Господ повече мълчи...
Гледа ни с невидими очи...
Колко обич и тъга, и болка
има в топлата душа на Бога!...

това е Велико, което
си създал марине!
няма нужда от3км рецензии..
благословена Душа си ти..
бих те прегърнала , и ръка целунала..
Юлия
цитирай
6. mt46 - Благодаря ти за отзивчивостта!...
19.04 18:44
milady написа:
Зная - Господ повече мълчи...
Гледа ни с невидими очи...
Колко обич и тъга, и болка
има в топлата душа на Бога!...

това е Велико, което
си създал марине!
няма нужда от3км рецензии..
благословена Душа си ти..
бих те прегърнала , и ръка целунала..
Юлия

Това не е канонична поема. Може би в нея съм изразил най-голямата част от душата, от духа си...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8864921
Постинги: 2006
Коментари: 32245
Гласове: 96883
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031