Постинг
30.10.2017 20:38 -
Момичето и Бог
.На дванайсет аз бях досега,
във гората ми с бели делфини,
с окосена и свежа дъга,
с разпилени небрежно къпини
се разтваряха в миг светове,
развълнувани, смели и свежи,
непонятни добри гласове,
прецъфтели от вяра копнежи
оживяваха в празничен транс
като шепа светулки от рая,
със вълшебен и мил реверанс
ме погалваха в моята стая,
и мечтаех да пия от Теб,
като малка и плаха сърничка,
и да сгрея сърдития лед -
вироглава, но светла пчеличка...
На тринайсет ще бъда сега,
вечността ми така ми убива,
снопче малка бодлива тъга
ме пронизва и бавно изстива,
и не искам да пия от Теб,
та дори и с пресъхнали устни,
в Твойта сива овъглена степ
ако знаеше как ми е пусто,
и така ме боли за нощта,
през която сънувах надежди....
Шепа прах ли е просто Пещта,
във която сега ме повеждаш????
Няма коментари