Изпарих се,
отдавна ме няма,
 оставих ти купчина прах.
 Преобръщаш я с шепи,
 търсиш в нея останал живот.
Частици статични  се лепят
по дланта ти и причуваш
изчезнал смях...
Изтичат прашинки, 
по-тихо от нищото,
в разговор с тях,
бъди откровен!
Кажи им: Обичам ви,
защото ви има!
Кажи им на тях,
там, няма ме, мен!