Забранено ми е състоянието си, да оповестявам.
Забранено ми е и от познанието си, да Ви давам.
Сам си лягам, ала после продължавам, все да ставам.
Техники различни, пози нетипични, всички пеят, като птички.
Някой писа, че ще прави мекички, друг говореше за "пички".
Филми най-различни, деца бълнуващи венерички, пренасяха ги в девственички.
Избраността от мисли нетипични, води до четения безлични.
Стига да си вложил мисли лични, стигаш до хора аутични.
Пренасям целият заряд, в писания от нетипичният разряд.
В блога некви луди си творят, ала липсва им емоционален хабитат.
Лутат се да бутат, чуждото да срутят.
Вкарвам се в тунел, път неведом съм поел, за да не попадна в бездарният им дуел.
Разкайвам се, колкото и да съм смел, аз пак знам, че няма как от другият, да съм отнел.
Вплитам мисли нетипични и пак срамът в смисъл, в неведомото съм завел.

ПОДПИС: ОТЛИТАМ...