... без теб си тръгна моят ден, със слънцето отвъд се свлече, 
до смърт съм вече уморен! – да те обичам отдалече, 
наместо в scype-а да мълча, и вълчи стихове да вия! – 
бял хляб на моята бохча да хапнем с теб по икиндия, 
събудила в мен памет flash за дом, жена и за постеля,

да идем в събота на плаж – или пък на пазар в неделя, 
и попът да ни прочете молитва – в черквата на хълма, 
край теб – със обич на дете, душата ми да бъде пълна,
парфюмчето ти „Givenshi” да ми разхлопа пак сърцето – 
когато нявга Бог реши, с теб ще живеем на небето.

20 юлий 2018 г.
гр. Варна, 8, 40 ч. 

...така красиво написано и тъжно...

Да. Благодаря, Валюше.
Чу

Там е Истината и Живота.
Тук са изпитанията. Не осъзнаеш ли, повтаряш многократно до същото. Понякога може да чакаш ”на опашка” за шанса да слезеш пак на земята да си учиш урока. Пък ако си заслужил, може като камък, млн години за осъзнаване.
Не лично!
:)))

Много красиво пишете. Лошото е, че има злобни хора, които изразяват само негативи.

Ех, какви жени шестват в съня ти, Валери!

Наздраве, Недоволнико!
Чу

Лошите енергии съсипват оногова, който ги праща.
На мен - дреме ми на оная работа! :-)))))))))))
Чу

Прекрасни!
Да пием за тях, Фавне, наздраве!
Чу

Ще се въздържа да пиша ”бисерчета” тук. Явно не аудитория.
Наздраве, това е добре. Ама здравето е най-голяма болест.
Оставам си поЧетен почитател.
:)))

Думата за стадото и мършата важи, комай, навсякъде, Ник.
Чу

Възможно е да слезем на по - ниско еволюционно стъпало? Тогава няма да чакате много.

Поживем, увидим.
Чу

Но всеки сам ще си отработи стъпалото. Поне ще се опитва да го направи. Ако е в час със случващото се в живота му.

Докосващо - вълшебно...