Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2019 19:29 - Спомен под дъжда
Автор: lexparsy Категория: Поезия   
Прочетен: 11506 Коментари: 23 Гласове:
14

Последна промяна: 10.02.2019 12:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На едно момиче за което се сетих че името и е Красива.
А когато бабите и викали „Уффф че си грозна мааа!“ че да не я урочасат, тя плакала цяла една дъждовна нощ :-)))

Потърсих диря след дъжда,
просмукал мокрите ми мисли,
се спрях причастен към града,
сред стъпки губещ своя смисъл.

Намерих брод за наш си спомен,
а бях забравил таз пътека.
Сред капки дъжд и с ум безсловен,
бяхме с теб за миг утеха.

А миналото шепнещ глас е,
на в локва спрелите обувки.
Навярно друг в мен припознат е,
заслужил нашите прегръдки.

Дъждът отми мой път за обич,
щастлив съм, щом си в мен красива.
Танцувай с него, утре още...
Да си естествена, тъй ти отива.
---
А аз дъждовно ще танцувам,
с вдъхновените от теб обувки.
С теб спомнен локви ще вълнувам,
и капчуци с мисли, без преструвки.

image

image





Тагове:   спомен под дъжда,


Гласувай:
15



1. missana - Красиво и поетично!
09.02.2019 23:56
Поздравявам те за словесната оригиналност, Лекс!
Разкошна е.
цитирай
2. lexparsy - Радвам се че ти хареса опита ми за дъждовен танц
10.02.2019 00:24
missana написа:
Красиво и поетично!
Поздравявам те за словесната оригиналност, Лекс!
Разкошна е.

Всъщност изначален повод беше и една сълзичка, но кой може да я забележи сред толкова дъждовни капки и скачане из локвите, че и под капчука...
Хе, може би полицая, защото ме гледаше много подозрително бе Младен. Те всичко виждат. Да знаеш :-)))

цитирай
3. missana - Може би само изглежда, че всичко виждат.
10.02.2019 00:59
Но и да виждат, какво ли разбират, Лекс!

Дъждът - като лавина на една сълзичка. Не ми беше хрумвало.
цитирай
4. stih - Лекси!
10.02.2019 06:39
Прекрасно повещение си направил!

"Дъждът отми мой път за обич,
щастлив съм, щом си в мен красива."

Всяка обичана жена е красива за любимия й.
И в това е смисълът на любовта – да придава стойност на другия...
Поздрави!
цитирай
5. lexparsy - Оценявам пояснението ти Ели
10.02.2019 08:03
stih написа:
Прекрасно повещение си направил!

"Дъждът отми мой път за обич,
щастлив съм, щом си в мен красива."

Всяка обичана жена е красива за любимия й.
И в това е смисълът на любовта – да придава стойност на другия...
Поздрави!

Спомних си че като ученик по литература бях се изказал как Героят заедно с тъгата, трябва и да се радва ако Тя е щастлива с Другия... Леле, ако знаеш как иронично ме изгледа учителката, а децата много ме подиграваха.
Уф, не трябваше да го казвам... Сега Юлка ще ми измисли някаква друга джендърска принадлежност :-)))

Винаги ме радваш с коментарите на странните ми поетични изблици Ели :-)
А на теб пожелавам щастлива и споделена слънчева неделя.
цитирай
6. bojo12345 - Хубав стих и музикално присъствие:)))
10.02.2019 09:34
Спомени под дъжда - добре е за тези , които си спомнят..
цитирай
7. lexparsy - Благодаря за харесването и коментара Божо
10.02.2019 10:07
bojo12345 написа:
Хубав стих и музикално присъствие:)))Спомени под дъжда - добре е за тези , които си спомнят..

   Често се замислям за проблема на хората със Спомените. Когато човек няма контрол над ума си, той по самозащитна инициатива забравя всичко, което не му е угодно. Добра работа :-)...
   Но възползвайки се от това някои „люде“ поставят на тяхно място някакви други спомени от агресия, обиди, страх, депресия и т.н. И лошото е че май сме се примирили с това. Което май е и целта за жалост.

   А аз те поздравявам че ти си от търсещите и позитивни хора. И такава слънчева и усмихната неделя ти пожелавам

цитирай
8. rosiela - Драги ми Лекси,
10.02.2019 11:04
имам разбиране, който ти каже истината, че нямаш талант, заприличва на Юлето. Ама ти си много зле, тя поне си признава, че пише за забава.Не си ми интересен, таланти тука има, но се броят на пръсти.
цитирай
9. lexparsy - Оценявам хабилативното ти намерение на "професионална" ценителка на поезия Роселла
10.02.2019 11:26
rosiela написа:
Драги ми Лекси,
имам разбиране, който ти каже истината, че нямаш талант, заприличва на Юлето.    Ама ти си много зле, тя поне си признава, че пише за забава.Не си ми интересен, таланти тука има, но се броят на пръсти.

   Аммм, само не знам дали е част от професионализма ти да направиш НЯКОЛКО коментара в постинга ти със съвети относно поетичността ми и нивото на интелекта ми, че даже и да не съм се обиждал...
   Само че със „странния“ пропуск да МОДЕРИРАШ три мои коментара с прости доводи, в които обиждах само себе си като „поеДирник“, докато наистина не те обвиних в Наглост превишаваща Юлкината даже. И него ще покриеш, за да не накърни професионалния ти поетизам рехабилитиращ поесбиркащо всички останали :-)))
   Аммммм ДААААА бе Роска! И аз като Юлето се Забавлявам. Само че по-честно и толерантно :-)
   Айде не се занимавай с моя „интелект“ особено... че хич не прилича на „педерастки“ или „женчовски“ или поетично „наивен“ както и колежките ти го хабилитират, когато му бъркаш в паничката! Прилича на нещо между Бау и Мяууу за околните... Да знаеш!

Искрено ти пожелавам успех в широкото ти поприще на поетичните канони!

П.П. Важно: Просто те слагам в един дълъг списък от нетолерантно „забавляващи се“ в блога, които са нежелани, и просто изтривам ако внушават неадекватности или негативизъм в мислите... моите или на приятелите ми. Виж хабилитиращи минуси си слагай колкото щеш... За мене е чест :-)
цитирай
10. vesever - Че кой не обича да танцува под дъж...
10.02.2019 11:34
Че кой не обича да танцува под дъжда!
Обикновено в дъжда идват много ценни неща, и спомени, и изчистване на стари болки, и това за намирането на брод е много точно.
Хареса ми и на мен!

цитирай
11. rosiela - Не ставаш! Това е.
10.02.2019 11:44
lexparsy написа:
rosiela написа:
Драги ми Лекси,
имам разбиране, който ти каже истината, че нямаш талант, заприличва на Юлето.    Ама ти си много зле, тя поне си признава, че пише за забава.Не си ми интересен, таланти тука има, но се броят на пръсти.

Аммм, само не знам дали е част от професионализма ти да направиш НЯКОЛКО коментара в постинга ти със съвети относно поетичността ми и нивото на интелекта ми, че даже и да не съм се обиждал...
   Само че със „странния“ пропуск да МОДЕРИРАШ три мои коментара с прости доводи, в които обиждах само себе си като „поДирник“, докато наистина не те обвиних в Наглост превишаваща Юлкината даже. И него ще покриеш, за да не накърни професионалния ти поетизам рехабилитиращ поесбиркащо всички останали :-)))
   Аммммм ДААААА бе Роска! И аз като Юлето се Забавлявам. Само че по-честно и толерантно :-)
   Айде не се занимавай с моя „интелект“ особено... че хич не прилича на „педерастки“ или „женчовски“ или поетично „наивен“ както и колежките ти го хабилитират, когато му бъркаш в паничката! Прилича на нещо между Бау и Мяууу за околните... Да знаеш!

Искрено ти пожелавам успех в широкото ти поприще на поетичните канони!

П.П. Важно: Просто те слагам в един дълъг списък от нетолерантно „забавляващи се“ в блога, които са нежелани, и просто изтривам ако внушават неадекватности или негативизъм в мислите... моите или на приятелите ми. Виж хабилитиращи минуси си слагай колкото щеш... За мене е чест :-)

цитирай
12. vesever - И според мен е правилно решение да ...
10.02.2019 11:54
И според мен е правилно решение да изтриваш коментарите на злобните хорица и въобще да не се разправяш с тях.
цитирай
13. lexparsy - Ееее, Не е истина бе брат :-)))
10.02.2019 12:08
rosiela написа:
Не ставаш! Това е.
...
...

   Ама аз не съм тръгнал да издавам стихосбирка, а не съм молил особено тебе да ми я хабилитираш пред някакви си твои „поетични властоимащи“. То това беше сред тези които си се наричаха „друже“, както ти мене :-)))
   А и това си ми прилича на чиста и откровена патология... Имам предвид тази на моята търпимост Роси. Да не кажеш че съм те обидил нещо! Макар че да ти кажа, то си е полезно от време на време... Да знаеш :-)))

   П. Ееее, ама наистина не е Истина :-((( Покри си въпросния постинг и написа още три, със самохвалебствия добре, но... и с анализ и подробна информация за живота и битието на някой твои колеги в блога..., предполагам без да „са те помолили!?
От това просто Бога и Родината, които споменаваш в поезията потръпват...
Гледай само да не напишеш и анализ на моето поетично битие.... Аз не съм ти колега, Да знаеш! Защото иначе знам как се пишат едни други пожелателни и забравени стихчета, за които професионално и не подозираш. Само да знаеш :-)))
цитирай
14. lexparsy - Точно това ми е настроението Веси :-)
10.02.2019 12:10
vesever написа:
Че кой не обича да танцува под дъжда!
Обикновено в дъжда идват много ценни неща, и спомени, и изчистване на стари болки, и това за намирането на брод е много точно.
Хареса ми и на мен!

   Ще споделя да се посмееш. От малък съм много разсеян и си губя и забравям всякакви подръчни вещи... Та така и с чадърите :-) И изведнъж се усетих колко е гот да те вали, все едно божествен душ. Пречиства всякакви скверни мисли и ти остават само по-естествени и чистите. А аз хуквам направо през градинките и локвите, за да си повярвам че съм гората :-)
   Е вече не знам как седи въпроса с киселинността на дъждовете напоследък. Като гледам растенията как му реагират... Абе оцеляваме, както и след някои коментари в блога :-))))

Гледам че слънчева си я поръчала тази неделя! Усмихната да ти е :-)
цитирай
15. vesever - И аз не нося чадъри, обичам ръцете ми ...
10.02.2019 12:28
И аз не нося чадъри, обичам ръцете ми да са свободни и дъждът да ме вали. Много обичам бурите край реката...и аз да съм там.
Имам едно стихо по преживяване именно от една страхотна, невероятна, божествена буря край реката, ей сега ще го пусна.
А днес слънце, да, много настоявах и ме чуха отгоре.
Имам малко мъжка работа, да изкоренявам драки край дувара. Режа ги, ала с рязане няма да мина, трябва да се изкоренят, надявам се да не си счупя лопатата )))
Тъкмо събирам сили да изляза и да се развихря )))
Но ето стихчето за бурята

...................................................

Таях Мечта от много време
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където
Съм винаги танцуващо Дете

цитирай
16. lexparsy - Хареса ми поетичното ти описание на бурята Веси.
10.02.2019 13:02
   Хареса ми поетичното ти описание на бурята Веси.
Когато човек е преживял такива мигове е лесно някой да му върне спомена и визията на това настроение и вдъхновенията, и да ги обогати даже.

   Като стана на въпрос за буря, аз се сетих едно мое преживяване. И то беше с китара в ръцете и преди много години (май 81 чак). Ще се опитам разказвайки кратко да си припомня и за мене чувството и настроението и песента...
   В казармата си носех китара и една вечер бях свидетел на невероятна буря... настръхваща кожата и с гръмотевици и порой през който на 2 метра не се вижда нищо... Тогава от самосебе си се роди и подобна на бурята песен, едновременно с музиката и текста. Аз просто се гледах от страни. А пръстите ми хванаха акорди, които после трябваше да анализирам за да не забравя... Честно! Сега помня мелодията, но от текста помня само началото:
   В ранната вечер
   облак пресече,
   тъмно небе
   буря зове...
   Нещо просветна
   в черната бездна.
   Гръм в миг раздра
   таз тишина...
И с многоакорден китарен припев. Сега трябва да го възстановявам... Някой ден :-)
   Хехе, знам че поетите ще кажат че това не било поезия... Да бе, съгласен съм, поеДирене си е. А аз поне съм си признал си се скромен поеДирник :-)))) Но не изотзад както ме порицават настоятелно :-)

   П. П. Да се оплача... Изчезна ми тефтерчето с текстовете и акордите на песничките ми глупаво наивни за възрастта. :-(
   НО!!!... Виж ако имаше повод да ги споделя през годините, както си извоюваме Право да правим в този блог, може би щях си ги помня още.
цитирай
17. lexparsy - Моля за извинение
10.02.2019 19:53
   Моля за извинение за спонтанните ми изблици срещу пошлостта и лицемерието. Бях обещал да ги пропускам, за да намерят сами себе си. Както и за наивната ми прямота.
   Така си се учим, и никога не можем, нито трябва да се дефинираме и класифицираме един друг, защото така се спираме и ограничаваме.
   А присъщо, особено на поетите е да сещат Живота, и най-вече творческата и позитивна енергия и радостта от него.
   Благодаря на всички Приятели, които това го знаят без да бъде учено. А всеки си има своето неизказано чувство, нужно от споделяне за разбирането си.
   Моля Ви Правете го Смело! И не позволявайте да ви депресират, дефинират и ограничават.
цитирай
18. misteriavechna - Когато бях дете правихме магия против дъжда.
10.02.2019 20:45
Рисувахме слънце с тебешир и късахме косъм от косите си, върху който плюехме. Пречеше ни на играта пустият дъжд, защото ни прибираха, не че ще ни намокри. Подстригваха ме на паничка, бях същинско момче. Играех повече с тях, винаги ме избираха в тяхния отбор. Катерих се по дърветата, имах прашка и тръба за фунийки. Краката ми бяха целите в рани, още имам белези. При едно поредно падане с колелото, възрастен човек ме успокои, че съм юнак и не бива да плача. Тогава осъзнах, че искам да съм красавица и да не ме вземат за момче вече. Но, така и никой не се случи да ме заплюе "пу- пу, уф че си грозна... сега е друго.
Хубави спомени, как отлита всичко и колко е временно и относително.
цитирай
19. lexparsy - Ейй, че ме усмихна Мисси :-)
10.02.2019 21:52
misteriavechna написа:
Когато бях дете правихме магия против дъжда.
Рисувахме слънце с тебешир и късахме косъм от косите си, върху който плюехме. Пречеше ни на играта пустият дъжд, защото ни прибираха, не че ще ни намокри. Подстригваха ме на паничка, бях същинско момче. Играех повече с тях, винаги ме избираха в тяхния отбор. Катерих се по дърветата, имах прашка и тръба за фунийки. Краката ми бяха целите в рани, още имам белези. При едно поредно падане с колелото, възрастен човек ме успокои, че съм юнак и не бива да плача. Тогава осъзнах, че искам да съм красавица и да не ме вземат за момче вече. Но, така и никой не се случи да ме заплюе "пу- пу, уф че си грозна... сега е друго.
Хубави спомени, как отлита всичко и колко е временно и относително.

   Ами аз още кат‘ пубертет бех забелезал че тези дет‘ са Юнак Момичета, или най-скромните и порицано грозничките... на 18-20 стават убийствените мадами минуващи край Свирчовците :-)))
   Но пък като имаш на предвид че някои от нас тъкмо да излязат от пубертета... и Хоп, пак влизат... :-)))) И всички ту им се чудят, ту завиждат :-)

   А пустият му дъжд, все той ни е виновен, или да скрием сълзичка, или че са ни приятелски наквасили ни в локвата му. Едни правим обреди да го призовем, а други защото ни пречел...
   С тебе обикновено си се хилим естествено „поетично“ :-) но аз се сетих (сега не го намирам) за един китаец „призоваващ дъжд“, който никакви ритуали не правел, а просто си бил съпричастен с дъжда и страданието на хората. А после като приключел, забравял, а дъжда го последвал. Но им вземал пари за това! Защото състраданието си е сериозна работа. А не Безотговорно като в този безплатен ни всеБашДашен блог :-)))

Пу, пуууу че си и ти една нйедна... Жива да си баш и споделувана дано!
цитирай
20. didige - Ама вие така като сте се разприка...
11.02.2019 01:27
Ама вие така като сте се разприказвали ме върнахте и мен в детството, та се сетих за една, две щуротии които съм правила/ незнам дали има други между другото/
Едната беше с измислен ден за празнуване на рожден ден, а другата по повод коледуването.Незнам колко е бил успешен опита ни като дегизировка и всичко останало, но много добре си спомням забавлението ни, усмивките на повечето жени които ни разпознаваха и разбира се лакомствата.
цитирай
21. lexparsy - :-))) Ей, Дидко, и тебе те слагаме в групичката ни дето никога не излиза от пубертета :-)))
11.02.2019 09:03
didige написа:
Ама вие така като сте се разприказвали ме върнахте и мен в детството, та се сетих за една, две щуротии които съм правила/ незнам дали има други между другото/
Едната беше с измислен ден за празнуване на рожден ден, а другата по повод коледуването.Незнам колко е бил успешен опита ни като дегизировка и всичко останало, но много добре си спомням забавлението ни, усмивките на повечето жени които ни разпознаваха и разбира се лакомствата.

   Ами това е страхотна идея! Все се чудя колко пошло си празнуват „истинските“ празници някои хора. Аз винаги съм мразел „празничните дни“, и само чакам да свършат. Не ме разбирай грешно... Много се размислям за смисъла на всеки празник и си го празнувам ритуално за себе си.
   Та... само питай децата как се празнува и ще ти кажат... Можем да измислим страхотни купони! Аз мога да напиша неопровержими доктрини за поводите им :-))))

Винаги ме усмихваш Дид:-) Бъди си все такава, и имай усмихната седмица споделена.
цитирай
22. vesever - Лекси, и аз имам песнички от студ...
11.02.2019 11:11
Лекси, и аз имам песнички от студентските години, трябва да намеря тефтера, сред всички бумаги, имам десетки кашони с бумаги, записки, лекции, книги...
да, това са мили спомени.
цитирай
23. batogo - !!!:))) Радвам се, че открих чудесната ти поезия, Лекс!
12.02.2019 06:15
В нея има много душа, много хармония и много истина. Ще имам много за четене.
Поздрави!
цитирай
24. lexparsy - Наистина ме трогна изказването ти
12.02.2019 11:00
batogo написа:
- !!!:))) Радвам се, че открих чудесната ти поезия, Лекс!
В нея има много душа, много хармония и много истина. Ще имам много за четене.
Поздрави!

Всъщност поезията е абстрактно споделяне на чувства и разбирания със сходно мислещи хора. А на мене постоянно ми се налага да отричам че съм поет, за да ме оставят на мира с обидни слова. А същевременно се моля за споделяне и даже критика :-)
Оказа се трудно човек да намери място за споделяне без да е ограничен от някакви поетични канони и условности... А тук в блога май тенденциозно се изгонват наистина вдъхновените поети...
Оценявам че имаш сходен с моя мироглед и разбирания.
Пожелавам ти да ги следваш с повече съпричастни хора около тебе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1363211
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375