- Казах ти! Няма да те държат там. Чистота е у тях а те едни капризни... Прашинка да падне, веднага я  забърсват. И мирише навсякъде на сапун,парфюм...да се упоиш можеш. Да те вкарят в банята , да те къпят.Били се хванали за главата, че цялата се умирисала на куче.Та ти си куче, да не си човек! Да не ходиш на фризьор, маникюр,педикюр.От както си се родил, да не съм те къпала...
А после,когато те подсушавали с кърпа ти открили бълхи.Та у нас те по мен ходят. Как при теб да няма... как?
И сега какво? Пак при мен се върна.Знаех си аз!  Няма да те държат, няма да те обичат.  Ще те дресират къде да се облекчаваш.Специална тоалетна ти купили.
У нас свобода... къде си искаш,там ходиш.Няма забрани, няма навикване-само обич. А нощем все се  гушим с теб ... хубаво ни ! У нас баня няма.Прозорците-мътни, не помня кога за последно ги мих.Но ти хубаво,свободно, обично... И ето на, пак си тук при мен. Къде ще намериш такъв живот, къде!  

Джулия Бел



художник - Радина Петрова