Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2018 22:59 - Отвъд разлайването на кучетата в Сирия
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 1063 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Автор: Георги Георгиев Съединените щати, Англия и Франция нанесоха ракетен удар по Сирия, но така че последиците да бъдат чисто символични. Бяха атакувани само три цели, които не е ясно доколко имат отношение към производството на химически оръжия, но е сигурно, че тяхното унищожаване не накърнява ни най- малко военния потенциал на Башар Асад. Сиреч, ударът няма да промени на пръв поглед нищо от случващото се в Сирия.

 

image

 

Освен ако режимът там не бъде обвинен в нова употреба на химически оръжия, да му бъде наденат окончателно образа на „рецидивист“, което ще позволи на Вашингтон, Лондон и Париж да убедят собствените си общества, че палиативните мерки са неефективни и трябва да се търси цялостно решение, което включва свалянето на Асад. Вариант, който е крайно рискован, имайки предвид укрепналата военна сила на режима и наличието на ирански и руски сили в района. Които дори и ако бъдат неутрализирани, това няма да избави Запада от други две изпитания: трайно ангажиране с още една конфликтна точка и посрещането на нов имигрантски поток към Европа.

 

Ако изключим подобен сценарий, смисълът в проведената операция трябва да бъде търсен във вътрешнополитическите напрежения, съществуващи в Америка, Англия и Франция, както и в опита на трите да възпрепятстват руските геополитически амбиции. И в този смисъл интервенцията достигна определени цели.

 

На първо време, тя отклони вниманието от вътрешните провали на Тръмп, Мей и Макрон. Вместо медиите да се занимават с въпроса дали първият е плащал на проститутки, дали втората въобще е наясно какво се случва с Брекзит, а третия е изправен пред значително обществено недоволство с предлаганите промени на пазара на труда, тримата влязоха в образа на борци срещу един азиатски деспот, използващ химически оръжия срещу собственото си население. 

 

Да се артикулира образа на външния враг или опасност, за да се заздрави вътрешно едно управление, е трик, стар, колкото самата политика. Опасността днес е обаче от прага на неговото прилагане и мащаба на въздействието му. Ако едно управление се опитва да преодолява всяка криза чрез външна агресия, то превръща външната си политика в производна на един политически рефлекс. Което крие огромна опасност, защото по същество се зачерква дипломацията, а тя е все още най-важният инструмент на мира.

 

От друга страна, обществото не може безкрайно да бъде заблуждавано посредством един и същи похват. В него трябва да се влива или все по-нарастваща доза дезинформация, или външната агресия да добива все по- широк обхват. В този смисъл военната операция не изпълни своята роля. Тя нито убеди противниците си, че в Източна Гута е използвано химическо оръжие, нито задоволи поддържащите интервенцията от гледна точка на резултатите. Сякаш предназначението й бе да се превърне във водещата новина за деня и нищо повече. А и позволи на Путин да се измъкне от ситуацията. След като началникът на руския Генерален щаб, а след него и цяла плеяда от политици и общественици предричаха руски отговор на евентуална западна намеса в Сирия, нейната липса се оказа леко конфузна. И можеше да се направи извода, че както през 1999 г. Елцин наблюдаваше безпомощно бомбандировките над Югославия, същата роля изигра и Путин днес. Което щеше да е катастрофално резюме за управлението му, тръбящо наляво и надясно, че е възвърнало международния престиж на Русия. Но тъй като западният удар се оказа крйно ограничен, лесно руските медии наложиха тезата, че той е бил толкова незначителен, че не е заслужавал достоен отговор.

 

Но това, което накара сегашното изостряне на сирийската криза да добие характеристиките на детонатор за Трета световна война, освен търсещите сензацията медии, е усещането, че между Запада и Русия е натрупано гигантско напрежение, на което сякаш само войната може да се окаже отдушник. Има реално усещане, че всяка една форма на конфронтация между Запада и Руската федерация, пряка и дори косвена, съдържа потенциал да отключи неконтролируем процес, чийто финал да се окаже масираната размяна на ядрени удари.

 

За съжаление, днес ситуацията изглежда много по-опасна, отколкото в периода на Студената война. Тогава двете свръхсили имаха интерес да проддържат статуквото, защото то ги обезопасяваше до голяма степен. Днес Русия се чувства излъгана, ограбенаи и обградена, а Съединените щати имат усещането, че в момента ги лъжат и грабят. Което кара и двете страни да бъдат податливи на поемането на рискове, които доскоро биха били немислими.

 

Засега двете прилагат различни стратегии за омаломощаване на противника, като общото е ниската им ефективност. Западът не само не успя посредством икономическите санкции да създаде политически трудности за Кремъл, но напротив - консолидира властта на Путин. И в допълнение, макар и слабо, самата руска икономика навлезе във фаза на растеж. За миналата година тя отбеляза 1,8% ръст, но затова пък руския експорт нарасна с цели 25%.
Путин пък постоянно се опитва да наложи разбирането, че за Запада конфронтацията с Русия ще струва много скъпо и по-изгоден би било примирието. Разбира се, формулирано от самия него. И тъкмо когато се опита да удиви света с нови оръжия, които трябваше да вдигнат цената му в международен план, руският президент получи аферата „Скрипал“ и изгонването на безпрецедентен брой руси дипломати. От което може да се направи опасен извод: Америка и Европа не се впечатляват от презентацията на нови руски оръжия, но може би това ще се промени след тяхната употреба.

 

Тъй като усилията и на Запада, и на Москва се оказват напразни, а никоя от страните няма намерение да капитулира, единственото продължение може да бъде търсено само чрез повишаване на залога. Засега американците анонсират налагането на нови санкции, а изявленията на новия германски външен министър загатват, че и Европейският съюз скоро може да ги последва.

 

Руският отговор засега е трудно да се предугади, не само защото страната разполага със слаби икономичекси и политически лостове за влияние, но и защото в Кремъл не могат да предугадят коя от двете стратегии може да се окаже по-печеливша. Единият вариант предполага да се тръгне в открита конфронтация, която да се изрази в заплашителни демонстрации на военна мощ, ескалиране на напрежението в Украйна, напускане на форматите за ограничаване на различни видове въоръжения, кибератаки и др. Крайният вариант е инициирането на нова „Карибска криза“. Все пак Русия разполага с еквивалетна мощ на Запада само в областта на ракетно-ядрения потенциал. Това е полето, където тя може да се сражава на равни условия. Като тайно се надява, че именно защото Америка и Европа са много по-богати, затова и има повече какво да губят. Което може да ги накара да отстъпят. Но ако това се случи, то ще бъде само ако те са се изправили пред наистина екзистенциална заплаха.

 

Другият вариант предполага Русия да не предприема никакви агресивни действия, с което кара западните медии и истаблишмънт да работят на празни обороти. Те непрекъснато говорят за руската агресия, а гражданите им не я чувстват реално. Което води до определено изхабяване на елитите, а това може да доведе до тяхната подмяна. В Италия евроскептиците са вече политическо мнозинство, във Франция бе късмет, че протестният вот бе обран от евроатлантика Макрон, а в Германия „Алтернативата“ не просто вече е опозиционна партия, а опозицията. Всъщност днешната евроатлантическа солидарност на антируска основа може да изглежда внушителна, но тя е плаха и крехка. Проблемът за Путин е, че той може да я удари само в едната слаба точка. Или може да се опита да я сплаши, но това означава страната му да бъде възприета като заплаха и от гражданите на Запада, или трябва да подклажда вътрешната деструкция на евроатлантизма, чрез разрастване на национализма и популизма. 

 

Докато упорстват в придържането си към досегашното си поведение, двете страни ще стават все по-големи заложници както на погрешните си политически ходове, така и на собствените си фобии. И в един момент може да се окаже, че нещо дори много по-малко от сегашната криза ще ги подтикне да преминат към едно много по-радикално действие. Което може да се окаже наистина чудовищно.



Свързани статии: Варшавският консенсус 

 

 http://glasove.com/categories/komentari/news/varshavskiyat-konsensus
 

Ако се вглеждаме в детайлите, решенията от срещата във Варшава могат да бъдат резюмирани с информацията за разполагането на четири коалиционни батальона в Прибалтика и Полша, плановете за дислокация на цяла американска дивизия в Румъния и България, създаването на интегрирана разузнавателна служба на НАТО и накрая, декларацията, че алиансът е готов да отговори с масиран ядрен удар срещу всяка сериозна заплаха, пред която бъде евентуално изправен. Но това е просто хронология, зад която се скрива един много по-значим факт.

А той се заключава в постигането на консенсус между стремежа на Америка да запази глобалното си лидерство и амбицията на европейците да заздравят основите на собствената си сигурност. Общото сечение между тези две концепции се изразява в съгласието на страните, членки на НАТО, да се ангажират по-решително в т.нар. възпиране на Русия, процес, чието бъдеще е още неясно, но безусловно то ще предопредели една нова архитектура на международния ред.

 

За Вашингтон бе много важно да запази хомогенността на НАТО. Не просто формалните ѝ измерения, а реалния потенциал на Алианса да не позволи избуяването на сепаративни реакции от страна на членовете му спрямо появата на външни предизвикателства. Което гарантира на САЩ, че те могат да разчитат най-малкото на безусловна политическа подкрепа от страна на своите европейски съюзници. А когато тази основа е налице, вече става лесно да се търси и тяхното военно и финансово участие в различни проекти.

 

В този смисъл разполагането на военни контингенти в Източна Европа не повишава кой знае колко военния потенциал на НАТО в региона, но то се превръща в символ на една споделена от всички политика да се реагира по-остро на повишаващия се военен потенциал на Русия. Въвлечени в този процес, американските съюзници приемат негласно, че бъдещите им отношения с Москва ще преминават през призмата на нейното „сдържане”, сиреч трябва да редуцират значително политическите си контакти с нея. Което пък ще заздрави политическата унификация на НАТО около Вашингтон.  

 

Детерминирането на конкретен противник налага и изграждането на специфични мерки за противодействие. Провежданите в момента учения на Алианса в Източна Европа отработват може би преразпределение на силите и тяхната специализация, така че съседни армии да могат да действат като единен механизъм. И тепърва идеи за общ флот в Черно море и създаването на коалиционни щабове ще излизат на преден план. След споменатата политическа унификация ще последва и военнотехническа. Която няма как да не бъде съобразена с изискванията и възможностите на най-силната армия - американската.

 

За да бъде извършена подобна трансформация на въоръжените сили, пактът ще трябва да постигне една от заветните си цели - всяка страна да отделя не по-малко от 2% от БВП за отбрана. И този показател отново бе заложен във финалната декларация от Варшава. Реализацията му ще става все по наложителна, дори и само за да продължи изграждането на т.нар. евро-ПРО. Тя едва ли ще остане в рамките на базите в Румъния и Полша, а ще се наложи да бъде значително разширена, за да може да противодейства на руското стратегическо оръжие. Което няма как да не бъде скъпо начинание, финансирано основно за сметка на европейските данъкоплатци. А самите Съединени щати ще могат да го ползват като свой противоракетен авангард.

 

image

 

Всички тези концесии Вашингтон получи единствено „носейки се” върху страховете на европейските си съюзници. Последните чувстват своята уязвимост пред руския потенциал и са готови да заплатят и по-висока цена, за да компенсират собствената си военнотехнологична непълноценност. Но тук се и крие и ядрото на бъдещите противоречия в НАТО - темата за актуалността на руската заплаха и начините за нейното противодействие ще бъде разглеждана по един начин от Рим и по друг от Вилнюс. И на Вашингтон ще се наложи да води една перманентна борба, за да съхранява днешния фокус на организацията - възпирането на Русия.

 

Тук явно нараства и ролята на Германия. Тя изигра ключова роля по отношение на налагането на санкции срещу Русия и тяхното продължаване от страна на ЕС. Факт, който се оказа решаващ за изграждане на общ фронт на Запада срещу Кремъл. И в бъдеще американското военнополитическо влияние в Европа ще се нуждае от подкрепата на германската финансово-икономическа мощ. Без синхронното действие на тези две сили европейската консолидация към момента би била невъзможна. 

 

Донякъде парадоксално, двете сили действат заедно, но говорят различно. Докато Обама се концентрира по отношение на военното възпиране на Русия, Меркел предпочете да говори за „паралелно сдържане и диалог”. В известна степен това е въпрос на лицемерие от страна на канцлера, която няма как да не държи сметка за силните пацифистки настроения в родината си, но от друга страна, Германия ли не е наясно колко трудно е да се сдържа Русия.

 

Вярата, че посредством санкции може да се контролира поведението на Путин, е слабоумна. Всъщност никакви реални санкции на съществуват. Ограниченията, които са наложени над редица руски банки и фирми, нямат ефект, тъй като те не касаят самото правителство. То разполага с ресурс да поеме финансирането на тези компании, най-малкото защото руският външнотърговски баланс е постоянно положителен. Наскоро руското министерство на финансите пласира еврооблигации за около 2 млрд. долара и се оказа, че подобна емисия не срещна никакви трудности на международните пазари.

 

Просто в момента темата за санкциите е изгодна и за двете страни. Западните лидери твърдят, че чрез тях те упражняват определено влияние върху поведението на Путин. За Кремъл пък те са средство, което оправдава вътрешните неудачи и изгражда образа на външния враг. Което все действа консолидиращо на обществото.

 

image

 

Но след Варшава, преминавайки от безполезни санкции към ефективни политики за военно „сдържане”, НАТО се изправя пред съвсем различен род опасности. Които могат да се окажат гибелни.

 

Защото разбирането на натовските лидери за руска агресия се заключава в различни сценарии за локално противопоставяне. На пръв поглед това е доста ограничена представа за един противник, разполагащ с повече от 500 междуконтинентални балистични ракети. Избухването дори и на един незначителен конфликт може да прерасне в остро военно стълкновение, където бариерата пред употребата на оръжие за масово унищожаване може да падне от само себе си. В един момент ще се появи стремежът всяка от страните първа да го употреби или за да избегне катастрофално поражение, или за да максимализира неговото приложение.

 

 Всъщност западните правителства умишлено неглижират някои от рисковете на противопоставянето на Русия, защото в противен случай трябва да признаят, че политиката им е натоварена с непосилно висока и опасна цена. Задава ли си някой наистина въпроса готова ли е Америка да се превърне в обект на масирано ядрено нападение, да пожертва живота на десетки или стотици милиони свои граждани, за да запази целостта и суверенитета на Естония, Латвия, Полша или България.

 

Засега единствената гаранция, че това няма да се случи, е здравият разум. Русия едва ли ще се реши да предприеме атака, която би предрешила и собственото ѝ унищожение. Но така се е смятало и за Япония, че няма да нападне Америка през 1941 г. Путин представлява глобална заплаха не защото анексира Крим, а защото създаде управленска система, при която властта му е практически неконтролируема. Няма институция в Русия, която реално да може да възпре употребата на военна сила от страна на върховния главнокомандващ. Той може да инициира военна операция, може да разиграе ядрен шантаж, може да нареди и нанасянето на масиран ядрен удар.

 

Засега НАТО смята, че проявявайки категоричност по отношение на Москва, пресича в зародиш нейните геополитически амбиции. Но проверката дали това поведение е ефективно, може да има катастрофично измерение. Прекалено сложно е да балансираш, като постоянно се правиш на решителен с надеждата, че така никога няма да ти се наложи да проявиш реална решителност. Във Варшава обаче тази илюзия възтържествува.

 

 image

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
1



1. elahikari - по въпроса за здравия разум...
17.04.2018 23:14
Всъщност западните правителства умишлено неглижират някои от рисковете на противопоставянето на Русия, защото в противен случай трябва да признаят, че политиката им е натоварена с непосилно висока и опасна цена. Задава ли си някой наистина въпроса готова ли е Америка да се превърне в обект на масирано ядрено нападение, да пожертва живота на десетки или стотици милиони свои граждани, за да запази целостта и суверенитета на Естония, Латвия, Полша или България.

Засега единствената гаранция, че това няма да се случи, е здравият разум. Русия едва ли ще се реши да предприеме атака, която би предрешила и собственото й унищожение. Но така се е смятало и за Япония, че няма да нападне Америка през 1941 г. Путин представлява глобална заплаха не защото анексира Крим, а защото създаде управленска система, при която властта му е практически неконтролируема. Няма институция в Русия, която реално да може да възпре употребата на военна сила от страна на върховния главнокомандващ. Той може да инициира военна операция, може да разиграе ядрен шантаж, може да нареди и нанасянето на масиран ядрен удар.
цитирай
2. elahikari - извънредно: Извънредно! Китай вдигна по тревога страшна армада от кораби, подводници и изтребители (ВИДЕО)
17.04.2018 23:19
Властите мобилизираха 150 кораба и подводници, над 70 изтребители и 10 000 моряци са задействани по тревога, подадена от китайския президент Си Дзинпин
Пекин подкрепя Москва в конфронтацията със САЩ и Запада, твърдят политолози
Докато светът е съсредоточен върху Близкия Изток, доста интересни събития се развиват и в Далечния Изток. Пекин се готви за мащабни военни учения в Южнокитайско море, при това до бреговете на спорния Тайван.

Китай е решил да повиши бдителността по бреговете си в отговор на агресията на САЩ в Сирия. Почти 150 кораба и подводници, над 70 изтребители и 10 000 моряци са задействани по тревога, подадена от китайския президент Си Дзинпин, предават световните информационни агенции.

"Трябва да реализираме изцяло идеите на Комунистическата партия за изграждането на силни и верни въоръжени сили, за укрепването им посредством реформи и технологии, да ги управляваме в съответствие със закона. Трябва неотклонно да се придържаме към процеса за модернизация на ВМФ на Китай, длъжни сме да въвеждаме иновации и да се стремим към превръщането на нашия флот в сила от световно равнище", заяви Си Дзинпин.

Вдъхновяващата реч лидерът на Комунистическата партия произнесе пред моряци на палубата на най-новия самолетоносач "Ляонин". Главнокомандващият призова военните да бъдат лоялни на партията и правителството на страната и да стоят на стража в името на сигурността на родината. Ученията на ВМФ на Китайската народно-освободителна армия започват на фона на изострянето на отношенията със САЩ, информират държавните китайски медии. В последните месеци властите на САЩ нагнетяват обстановката около Тайван. Съгласува се договор почти за милиард и половина долара, в рамките на който Вашингтон трябва да достави съвременно въоръжение на Тайпе. Това, на свой ред, разпалва стария конфликт. Така, на 18 април китайският флот ще се приближи до Тайванския пролив, където ще се състои и основната фаза на ученията. Една от причините за военните маневри са действията на САЩ в Сирия
цитирай
3. elahikari - -
17.04.2018 23:28
Според редица чуждестранни политолози, Китай в качеството си на стратегически партньор на Русия, по този начин се стреми да подкрепи Москва при решаването на световните конфликти.

Според военните експерти, Китай с мащабните учения иска да покаже мощта на своя флот, който в последните години е подложен на интензивни реформи. Основно се залага на внедряването на супер модерни оръжия.

Също така, Китай е обявил така наречените "червени линии", чието преминаване той не би позволил, стягайки мускули до границите на стратегическите партньори на Вашингтон.

Източник: БЛИЦ

цитирай
4. krumbelosvet - Няма
18.04.2018 14:08
Няма ненамесване на Русия. Има БЛЕСТЯЩА намеса - принудиха агресора без ПРЯКА УПОТРЕБА НА СИЛА къде и кога да удари, за да няма щети и ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ. Това БЕЗСПОРНО беше най-доброто, което можеше да се направи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819840
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565