Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2018 14:10 - Бунтът срещу реалността. Да излезем ли от матрицата?
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Да си луд в болно общество като нашето е признак на здраве. Как човечеството стигна до тук? Ако ,,болното" общество, в което живеем лепне етикета ,,луд", оказва се не е толкова притеснително. Под думите на известния философ Кришнамурти ,,това да си добре приет е приспособен в обществото не е критерий за добро здравословно състояние". Казусът всъщност е, че почти никой не си дава сметка за страданието, причинено от изкривените общоприети норми и ценности, според които възпитават всички още от малки. Оказва се, че е почти невъзможно да се измъкнем от тази матрица, тъй като болните представи и нагласи са се превърнали в част от същността на повечето хора. Ние сме като рибите, които живеят под водата и не познават друга реалност. Стигнали сме до ефекта, който наблюдаваме в психиатричните клиники - там никой не припознава себе си като ,,белен", въпреки че според лекарите пациентите им водят ,,ненормален" начин на живот.

Какво означава обаче нормален живот? В по-голямата част от съвременния свят, това значи да бъдат промити мозъците ни още в ранна детска възраст, чрез това, което ние наричаме образование, за да може впоследствие да прекараме по-голямата част от живота си, робувайки! На недостатъчна заплата например, която от своя страна ни държи в подчинение и ни принуждава да се конкурираме с другите, за да оцелеем, консумирайки ненужни неща без край, тъй като манипулативни реклами са ни убедили, че всъщност имаме необходимост от тези продукти. Така човечеството несъзнателно уврежда планетата, която обитава и бавно трови телата си с нездравословни храни. Подчиняваме се на правила и сляпо вярвам в догмите, наложени от властимащите, като се превръщаме в пасивни и непродуктивни наблюдатели. Потискаме себе си по безброй начини ежедневно. Живеем без вдъхновение и желание като дори не забелязваме това, а когато все пак осъзнаем страданието си, не правим нищо, за да се освободим.

Анализирано така излиза, че този начин на живот е тотално сбъркан. В него са добре приети хората с болни амбиции и изкривена представа за добро и зло, хора без задръжки и скрупули. Те получават наградите и високите постове, те диктуват дневния ред. В действителност, хората, които не спазват този модел на поведение и имат вътрешни противоречия, защото усещат несправедливостите и търсят друг път в живота, са осмивани и гледани с презрение, приемани за глупави, странни и дори луди.

Ето как вместо да живеем, просто пребивавам и се превръщаме в безчувствени роботи. Никой не се замисля, че човечеството има естествената нужда от вдъхновение, за да създава. Би трябвало да бъдем в мир със себе си и околните, наслаждавайки се на всичко, с което ни дарява природата. Голяма част от обществата са забравили или умишлено захвърлили бунтарския си дух там, където се е проявил за първи път. Единици са тези, които все още го притежават, като не се страхуват да мислят извън наложените рамки, измъквайки се от матрицата. Тези, непокорните, които в някакъв момент от живота си, са усетили необходимост да ,,скъсат оковите" се борят на пръсти.

Бунтът срещу нормалността
Да се противопоставиш на ,,нормалността" е най-трудното нещо, защото се изисква кураж да постъпваш честно не само спрямо околните, но и спрямо себе си. Гласно изречената истина в свят, в който на почит е лъжата и всички кротко съществуват под нейното влияние е равнсилно на самоубийство. Това би означавало да вървиш срещу течението на традиция, която възпитва общество със стаден манталитет, борещо се да запази текущия си път, на всяка цена.

Хората, които са имали смелостта да се бунтуват срещу нормалността на нашето болно общество, винаги са получавали силен отпор, а голяма част от тях все още не могат да се справят с отрицателните последствия, които са понесли върху себе си в резултат на тези действия. В много случаи индивидуалистите са буквално премазвани от ,,стадото". Някои от най-великите умове на планетата са страдали и продължават да страдат от сериозни психически и емоционални проблеми. Знаем, че част от тях посмъртно, все пак са признати за гении, но приживе са били третирани като чудаци или луди.

Най-вероятно всеки от нас, в един или друг момент е изпитвал потребност да обяви война на общоприетите норми. В такива случаи все някой представител на ,,стадото" ще протегне ръката си, но не за да го издърпа извън матрицата, а за да го върне обратно. Понякога хората не подкрепят полета, а правят всичко по силите си, за да изтръгнат скоро порасналите криле и без да си дават сметка, че ни заставят да пълзим редом до тях.

Смелостта да ,,полудееш"
Всеки човек на тази планета има вътрешен глас, който често напомня, че животът може да се живее много по-различно. Да се вслушаш и приемеш този глас е може би едно от най-трудните неща.

Тогава ще трябва да се осмелим да гледат на нас като на малко луди, тъй като ще сме извън установените стандарти. Ще се наложи да се дистанцираме от комфорта на стадото и да следваме призванието си, без да ни интересува какво мислят другите за нас. Няма никакъв смисъл да се губи целия живот, само защото някой твърди, че това е начина, по който се очавка да живеете.

Без значение колко интензивна болка и разочарования ще срещнем по пътя на освобождение от болните норми, ползите за нас ще са повече от недостатъците. Както болката е неизменна част от раждането за една майка, така и освобождаването от матрицата на болното общество е съпътствано със сътресения, неразбиране, огорчения и страдание, но това е част от промяната, към която вътрешният глас ни води. Той е истинския катализатор на метаморфозата, към която се стремим.
 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 902566
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031