Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2014 19:12 - Защо Вашингтон поема риска да воюва с Русия?
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 1493 Коментари: 5 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
  The Nation: Защо Вашингтон поема риска да воюва с Русия? 2014-07-31 16:27:03 | Прочитания: 1242 | Коментари: 7 Автори: Катрина ван ден Хойфел, Стивън Коен
  •  
Срещата на Сергей Лавров и Джон Кери в Женева

Обсадата на Донбас от Киев, която бе подкрепяна от администрацията на Обама, води до ескалация на и без това опасната криза

image

 

Както списанието The Nation нееднократно е предупреждавало, в момента в Украйна много бързо може да се случи немислимото: не просто нова студена война, която вече започна, а напълно реална война със силите на НАТО под ръководството на САЩ и Русия. 
Епицентърът е източната територия на Украйна, известна като Донбас. Това е крупен промишлен регион, населен основно с рускоезични граждани на Украйна, които са тясно свързани със своя съсед гигант с многогодишни икономически, политически, културни и роднински връзки.

Разбиването на малоазийския авиолайнер МН17 на 17 юли би трябвало да накара подкрепяното от САЩ правителство в Киев да обяви продължително прекратяване на въздушните и земни удари по близките градове – за да бъде почетена паметта на 298-те жертви, да се даде безопасен достъп на международното следствие до мястото на катастрофата, както и да се сложи началото на мирни преговори. Вместо това Киев, поддържан от Вашингтон, светкавично засили атаките в тези населени места, обещавайки да ги „освободи“ от проруските „терористи“ – както властта в Украйна нарича опълченците от Източна Украйна, и продължава да убива невинни хора. В отговор Москва се готви да изпрати тежко въоръжение за „самоотбраната“ на Донбас.

Според статия в New York Times от 27 юли Белият дом може да предостави на Киев секретна разузнавателна информация, която би му дала възможност да определя точното местоположение на руската техника и да я унищожава. Това, отбелязват авторите на статията, създава опасност за „ескалация с Русия“. Предизвиквайки такава сериозна ескалация, администрацията на Обама, без да има твърди доказателства, налага мнението, че Русия  „води артилерийски огън по Украйна от собствената си територия“.
Само че в своите репортажи практически никой не съобщава за това, че  Украйна нееднократно е обстрелвала територията на Русия, убивайки на 13 юли един местен жител.

Всъщност в продължение на много месеци вече Киев играе ролята на военна марионетка и протеже на Вашингтон в борбата му с Русия. От началото на политическата криза в Киев той бе посетен от държавния секретар на САЩ Джон Кери, директора на ЦРУ Джон Бренан  и вицепрезидента Джоузеф Байдън (последният – два пъти). 

След тях последваха посещенията на „високопоставени ръководители от военното ведомство“, изпратено бе американско военно оборудване и финансова помощ. Нещо повече, високопоставен представител на Министерството на отбраната информира сенатския комитет, че военните „съветници“ вече „твърдо са се установили“ там.

Истината е, че Киев не би могъл да води тази война против собствените си граждани (представител на ООН твърди, че към настоящия момент убити и ранени са почти 5000 цивилни, което само по себе си е военно престъпление) без политическата, икономическа и военна подкрепа на администрацията на Обама. 

Украйна, която днес бива напускана от стотици хиляди бежанци, е в практически фалит, промишлената ѝ инфраструктура е разрушена, страната се намира в политически хаос, изпращайки на война бойци ултранационалисти и призовавайки в армията мъжете до 60-годишна възраст.

Всичките тези събития се развиват на фона на дезориентиращите нареждания на Вашингтон, раздувани от водещите средства за масова информация, за това, че украинската криза е изцяло и напълно провокирана от „агресията“ на руския президент Владимир Путин. В действителност той просто реагира на събитията.

През ноември 2013 г. Европейският съюз с подкрепата на Белия дом провокира кризата, охвърляйки предложения от Путин план за съвместна финансова помощ от страна на държавите от ЕС, Москва и САЩ, и поставяйки избрания украински президент Виктор Янукович пред ненужния избор между „партньорство“ с Европа или с Русия.

Предложението на Европа съдържаше голямо количество строги финансови условия, както и сериозни ангажименти в областта на отбраната и безопасността. Не е странно, че Янукович предпочете значително по-изгодното финансово предложение на Путин. Натрапването на такъв избор на президента на и без това разклатената Украйна бе ненужна провокация. 

През февруари 2014 г. уличните протести против решението на Янукович станаха толкова мощни и ожесточени, че европейските министри на външните работи стигнаха до заключението за компромисно съгласие, с което негласно подкрепиха Путин. 
Янукович бе принуден да  сформира коалиционно правителство; протестиращите на киевските улици трябваше да се разоръжат; поредните президентски избори бяха насрочени за декември; Европа, Вашингтон и Москва бяха длъжни със съвместни усилия да спасят Украйна от финансов крах. 

Само няколко часа по-късно обаче това споразумение бе нарушено от жестоките действия на ултранационалистите по киевските улици. Янукович избяга и бе съставено ново правителство. Белият дом бързо подкрепи преврата.

Ако във Вашингтон съществува някакво професионално „разузнаване“, то беше длъжно да предвиди реакцията на Путин. Многогодишното придвижване на НАТО към руските граници и провалилото се предложение на САЩ от 2008 година „в ускорен порядък“ Украйна да бъде включена в състава на Североатлантическия съюз доведоха до това новата власт в Киев, подкрепяна от САЩ, да се опита да сложи ръка върху  цяла Украйна, включително отдавна принадлежащия към Русия Крим, където се намира най-важната военноморска база. През март Путин присъедини Крим към Русия.

Така напълно предсказуемата реакция на Кремъл по отношение на събитията в Киев още повече разпали въстанието в Югоизточна Украйна против февруарския преврат.

За няколко седмици Украйна се оказа в пламъците на гражданска война, която може да придобие международен характер.
От април досега Путин и неговият министър на външните работи Сергей Лавров непрекъснато призовават към прекратяване на огъня и започване на преговори между Киев и бунтовниците. Киев, действайки с подкрепата на  администрацията на Обама, отказва продължително примирие, което би дало реален шанс за мирни преговори. Вместо това подклажда войната срещу собствените си граждани, наричайки ги „терористи“.

Както пише New York Times, Белият дом обмисля по-нататъшна ескалация, която заплашва да доведе до зловещи последствия.
Това също е дело на „разузнаването“, ако изобщо някой във Вашингтон се вслушва в него.

По исторически, вътрешни и геополитически причини Путин, както и всеки друг кремълски лидер, не би допуснал Донбас да падне пред Киев, а следователно – в което Москва е твърдо уверена – пред Вашингтон и НАТО.

Ако Путин действително предостави на защитниците на Донбас тежко въоръжение, то това е защото няма алтернатива освен военната интервенция – доколкото всички дипломатически опити за примирие от страна на Москва бяха отхвърлени от Киев.
Следвайки тази алтернатива, руснаците могат да изпратят самолетите си в защита на Източна Украйна от киевските сухопътни войски и военновъздушни сили. А могат и да не ги изпратят. 

Кремълските ястреби, тези колеги на вашингтонските привърженици на твърдия курс, съветват Путин, че сега не бива да се воюва в Донбас – в противен случай ще се наложи утре това да стане и в Крим. 
Или, както обобщава позициите ръководителят на Московския център "Карнеги", „това вече не е просто борба за Украйна, това е битка за Русия“.

Ако ястребите от двете страни вземат връх, напълно възможно е да се стигне до пълномащабна война. Случвало ли се е някога нещо подобно в съвременната история на американската демокрация – толкова мрачна и страшна вероятност да не срещне никакви публични протести на високо равнище, да не предизвика дебати във водещите средства за масова информация?
Изходът от тази ситуация е очевиден за всеки компетентен наблюдател: незабавно прекратяване на огъня, което трябва да започне от Киев и начало на преговори за бъдещето на Украйна, чиито общи контури  са добре известни на всички участници в тази фатална криза.

Автори: Катрина ван ден Хойфел, Стивън Коен
Превод: Елена Дюлгерова 

glasove.com/politika/40172-the-nation-zashto-vashington-poema-riska-da-voiuva-s-rusiq



Гласувай:
13
0


Вълнообразно


1. mt46 - Още по темата...
31.07.2014 22:30
http://glasove.com/novini/40086-ukrajna--evropejskiqt-vietnam
Автор: Дарина Григорова
Сигурно мнозина помнят опиянението от падането на Желязната завеса, колективната илюзия на първия митинг на площада пред "Св. Александър Невски", обречения поглед на Тодор Живков пред трибуната, красивата мечта за “демокрацията на Запада”, “европейските или евроатлантическите ценности”.

Желязната завеса обаче не се измерва само с отворените граници, тя остана плътно във възприятието на Запада към Източна Европа като секънд хенд пространство, и то основно по два критерия – стандарт (тук винаги се сещам за една от репликите на проф. Александър Фол: “стандарт не значи култура”) и отношение към Русия (ако е “империя на злото”, си правоверен демократ, а може и по-префинено: ако харесваш руската култура, но ненавиждаш руската държава и не правиш разлика между Русия и СССР, пак си демократ, но елитарен – “умен и красив”).



Пред "Св. Александър Невски" бяхме убедени, че нещо зависи от нас именно в този момент, окрилени от публицистиката на перестройката (моето поколение израсна с “Новый мир”, “Нева”, “Дружба народов”, “Огонек” и мн. др.), още не бяхме имунизирани от технологията на прехода: преврат, режисиран отвън – в случая от Кремъл, представен като поредната революция заради революционните последствия – преразпределение на собствеността – за избрани, и разделение на властите, политически и граждански свободи – за всички.



Не си представяхме приватизацията като легитимно плячкосване на държавата, а разочарованието дойде постепенно – политическият елит остана корпоративен, а не партиен/идеен (такъв е само за предизборно говорене и за ориентация в залата на парламента), а държавата постепенно абдикира от ключови функции, но и никой не спря този процес на автоимунно заболяване на държавността, даже обратното – обществената нагласа беше хипнотизирана от мантрите на “пазара” като единствен и изключителен “път към Европа”, което беше и болезнена реакция на дискредитираната социална/лява идея, асоциирана с тоталитарното след разпада на СССР.



Когато демократите форсирано разглобиха Югославия, идеализираха АОК (Армията за освобождение на Косово), заразиха Сърбия с обеднен уран и какво ли още не, а водещата логика в медиите беше “който е против бомбардирането на Белград, е за Милошевич”, образът на Европа все пак остана чист, опетни се този на НАТО и войната се приписа повече на САЩ, отколкото на съюзниците им (сред които и ние). Стартира поредният етап на ислямизация на Балканите, но конфликтът остана като локален или даже провинциален, без да засегне Стария континент и “европейската приказка”.



Европа свали маската на демокрацията с отношението си към гражданската война в Украйна, която е локална (засега в Донбас) и хибридна (с местни сили и с чуждестранни наемници, подкрепяни неофициално от САЩ, срещу интербригадите от доброволци към опълчението, негласно поощрявано от Русия – така и двете глобални сили не поемат отговорност за битката, която водят на полето на Украйна).



Вторият майдан в Украйна, т.нар. евромайдан, се изроди с европейска помощ във въоръжен преврат с крайна националистическа (частично неонацистка) идеология, яростна русофобия и фактически геноцид над несъгласното с майданските власти украинско и руско население от Донбас, бомбардирано от украинската армия под аплодисментите на Европа и откритото насърчаване от САЩ.



Старият континент показа колониалното си отношение към Източна Европа и образът на “европейски ценности” се разпадна на пикселите с документираните жертви на майданския режим:



2 май, показната екзекуция в Одеса, одеският Хатин; 2 юни, първата авиационна атака на Луганск; Славянск до свалянето на обсадата беше останал без ток, вода, без хуманитарен коридор, дори без Червен кръст, никакви журналисти извън руските след убийството на Андреа Рокели – впрочем сега е същото в Луганск, единствените братя на перото там в момента са от Русия;
27 юли, паркът на Горловка, разкъсана майка с едногодишно момиченце, 28 юли, Луганск, окървавена инвалидна количка от бомбардирания дом за възрастни, които не са могли да се доберат до убежището. Когато има репортаж на Би Би Си за мирните жертви в Украйна – казват колко са ранени или убити, какво е разрушено, но никога от кого... от Киев, от майданските власти...



Към тази картина от кървави пиксели е и 17 юли, сваленият "Боинг". Да забелязахте цветя и свещи пред посолството на Алжир за пътниците от самолета на алжирските авиолинии? Не, разбира се, т.нар. международна общност избирателно се трогва... (Или може би за жертвите има значение, че не е свален от ракета, а е инцидент?) Нямаше възмущение обаче и когато украинците по погрешка обстреляха Ту-154 през 2001 г. и първоначално отричаха, но накрая Кучма призна... ама защо да се говори, та там са загинали руснаци... Сега за боинга от 17 юли освен внушаващите руска вина корици на Time и други уважавани западни списания няма никакви доказателства и даже Псаки си трае, но дори и да го потулят (неслучайно именно Англия ще дешифрира черните кутии, без да допуска международни експерти), ще трябва да отговорят украинските власти защо украинските диспечери са отклонили самолета точно в зоната на военните действия, която от 8 юли е била затворена... Но ако се върнем на избирателната жалост на човека към човека... сълзи се леят само ако има интрига и професионален шум, иначе – да рупа попкорна..



Европейското бездушие за избиваните мирни руснаци и украинци в Добас не е за първи път, нито за последен - предпоследния бяха сърбите, но тогава европейците дружно участвахме, кой с бомби, кой с гълъби (Мони Паси пусна бели такива най-цинично по време на бомбардировките на Белград)... Нашето безразличие е странно, защото представете си, ако в София се осъществи преврат – някакви протестъри на жълтите павета свалят с коктейли "Молотов" поредното правителство заради корупция (то няма ваксинирано от такава особено по нашите ширини), оставям политическия цвят (няма значение какъв е), и българите, които откажат да се подчинят на новите власти (набедени като "комунисти" или "соросоиди" според случая), получават от София легитимиран от т.нар. международна общност терор с участието на армията... разбира се, при нас няма две културни нации в една гражданска, както е в Украйна, но има други разделителни линии - винаги има такива... да поляризираш едно общество е въпрос на технология и няма застраховани... та колко ли ще ни струва това безразличие…



Правозащитниците мълчат... и тези в ЕС, и тези в САЩ, и тези в Русия... цената на мълчанието я виждате. Какво ли щеше да стане, ако светът беше премълчал зверствата на турците след Априлското въстание.. странно нещо сме хората, понякога не се отличаваме от антилопите гну, които пият жадно вода, докато крокодилът поглъща съседа им… Едва наскоро Humans Rights Watch заедно с Червения кръст признаха конфликта в Украйна за въоръжен, но вътрешен въпреки очевидното участие на външни сили.



Интересно е и кои от външните сили са водещи в конфликта – държавите или корпорациите (САЩ и Русия или "Шеврон" заради шистовия газ в Юзовското находище с център Славянск, и "Шел", от една страна, и "Газпром", от друга).



Защо Украйна ще се превърне в европейския Виетнам?



Защото в Украйна, в централна Европа, се води първата хибридна война за ХХI век (няма политическа отговорност, корпоративните интереси надделяват над държавните, безнаказани цивилни жертви, словесна желязна или по-скоро плазмена завеса).



Защото Европейският съюз с политиката на санкции спрямо набедената от медиите за агресор Русия ще влезе доброволно (ако приемем натиска на САЩ само като препоръка) във варианта на обратен мат, чийто финал ще е трансатлантическият васалитет (ако Украйна за ЕС е колония, не по-различно е и отношението на САЩ към Европа в момента).



А междувременно износът на “демокрация” породи джихадисти в Ирак, неонацисти в Киев, дехристиянизиране на Близкия изток и е на път да деевропеизира Европа. Ще доскачаме ли дотам с “Одата на радостта”, или ще намерим човека, търсен от Диоген (защото истинският демократ живее в бъчва и предпочита слънцето пред цезаря (бил той великият Александър, Путин или Обама) – това е въпросът… защото третият Виетнам ще сме самите ние.

цитирай
2. merlin68 - Има два варианта, нова Студена в...
31.07.2014 22:32
Има два варианта, нова Студена война с два ясно изразени полюса БРИКС и САЩ/ЕС. Този вариант означава, че световната икономика ще преживее тежки времена свързани с разделението на лагерите. Икономическите връзки между полюсите ще бъдат сведени до минимум. Всички ще търпят загуби от това, но като се има предвид, че страните от БРИКС, са свикнали с по-нисък жизнен стандарт, то шока ще е по-скоро за запада. Особено силно ще го усети западната периферия (в това число и ние). Европа ще трябва да затегне коланите, да се откаже от търговията и от газта на Русия и изцяло да пренасочи този стокооборот към САЩ. Еврото и долара ще станат една парична единица с две лица, това ще спаси долара за известно време, за колко е трудно да се каже, може би 15-30 години. Ще има жестоки локални конфликти по цял свят свързани с борбата за контрол над ресурсите между двата полюса. В резултат стотици милиони бежанци, а най-желаната за тях цел ще е Европа. Ние като външна граница може и въобще да не оцелеем в това преселение. Но със сигурност запада ще оцелее избивайки с милион бежанци. Въобще всички натрупвани с десетилетия проблеми в света ще ескалират. В края на краищата пак ще се стигне до световна война.
Другият вариант е световната война да започне в съвсем скоро време, до година-две.
цитирай
3. mt46 - И двата варианта са песимистични...
31.07.2014 23:31
merlin68 написа:
Има два варианта, нова Студена война с два ясно изразени полюса БРИКС и САЩ/ЕС. Този вариант означава, че световната икономика ще преживее тежки времена свързани с разделението на лагерите. Икономическите връзки между полюсите ще бъдат сведени до минимум. Всички ще търпят загуби от това, но като се има предвид, че страните от БРИКС, са свикнали с по-нисък жизнен стандарт, то шока ще е по-скоро за запада. Особено силно ще го усети западната периферия (в това число и ние). Европа ще трябва да затегне коланите, да се откаже от търговията и от газта на Русия и изцяло да пренасочи този стокооборот към САЩ. Еврото и долара ще станат една парична единица с две лица, това ще спаси долара за известно време, за колко е трудно да се каже, може би 15-30 години. Ще има жестоки локални конфликти по цял свят свързани с борбата за контрол над ресурсите между двата полюса. В резултат стотици милиони бежанци, а най-желаната за тях цел ще е Европа. Ние като външна граница може и въобще да не оцелеем в това преселение. Но със сигурност запада ще оцелее избивайки с милион бежанци. Въобще всички натрупвани с десетилетия проблеми в света ще ескалират. В края на краищата пак ще се стигне до световна война.
Другият вариант е световната война да започне в съвсем скоро време, до година-две.

Жалко, че не здравият разум, а страстите, бесовете управляват света!...
цитирай
4. mt46 - http://alterinformation.wordpress.com/2014/07/31/89401495015/
01.08.2014 12:57
Моралния провал на лицемерния Запад – Пол Крейг Робъртс

Бившия финансов министър на САЩ в кабинета „Рейгън“ отправи остри критики към САЩ и Запада в анализ, публикуван на личния му сайт заради лицемерното им поведение, докато едновременно хиляди палестинци и украинци биват избивани от две правителства, подкрепяни от Вашингтон

В момента се извършва поредното клане на палестинци, инициирано от Израел и демоничния израелски лидер Бенямин Нетаняху, който дори заяви, че този път „кампанията ще се проточи“. Станахме свидетели на поредните израелски военни престъпления, подкрепяни от „Великия и морален Запад“, който е изключително загрижен за смъртта на 290-те пасажери на борда на МН-17, че дори прокламират готовността си да тласнат света към нова глобална война, докато броят на труповете в Палестина се увеличава толкова бързо, че информацията ви за точния брой на жертвите няма да е актуална максимум пет минути след като сте направили последна справка. Но в общи линии имаме над 1,200 убити, над 2,000 ранени деца, 1,170 жени и 257 възрастни.

Четейки западната преса, гледайки западните телевизии и слушайки западните радиостанции човек остава с внушенията от пропагандата, която тече през тях, че палестинците са виновни за израелските атаки над Газа, така както се внушава, че Русия е свалила малайзийския Боинг. Няма доказателства, но пропагандата не се нуждае от такива. Нужно е това просто да се преповтаря отново и отново.

Човек би се замислил защо „Великия морален Запад“ не наложи санкции на Израел или на подкепяното от Вашингтон правителство в Киев, което бомбардира цивилното население, рушейки домовете им, жилищни комплекси инфраструктурата в райони, в които хората се превърнаха в жертви на русофобското правителство, инсталирано от Вашингтон, на мястото на това, което те бяха избрали на предишните избори. Но „Великия морален Запад“ помага само на носителите на смъртта и разрухата, не на жертвите.

Палестинците са подложени на систематизирано и целенасочено изтребление, точно както ние избихме коренното население на Америка. Оказва се, че израелското правителство може точно, както и американското, да прави каквото си иска.

Израел винаги е провокатора на агресията, но и винаги играе ролята на „жертвата“. Палестинските жени и деца са подчовеци – „змии“, както един израелски политики ги нарече, които се промъкват през тунелите, носейки колани с бомби и идват да взривят невинните израелци, докато те спокойно си стоят в кафенето и мирно дискутират философски въпроси и последните новини от печата. За да се спре това „клане на невинни израелци“, Израел трябва да взриви колкото се може повече палестински болници, училища и домове.

Това не е просто военно престъпление, а престъпление срещу човечеството, което бива игнорирано от големите морални арбитри – правителството на САЩ, което заедно с израелското размахва юмруци пред Русия.

Вашингтон обяви за „терористи“ жителите на Източна Украйна, които се противопоставят на режисирания от него преврат в собствената им държава и само търси подходящо оправдание, за да изпрати американски войници легално, за да избият тези „терористи“.

Дейвид Уард, депутат от парламента на Великобритания заяви, че ако живее в Газа и е жертва на израелската кръвожадна и агресивна политика също би изстрелял ракета по посока на Израел…

В Америка успеха на израелската пропаганда, на която медиите не опонират никога, разбира се, надминава дори успехите на собствената пропаганда на САЩ. Повечето американци вярват, че палестинските жени и деца ходят забулени, носещи под дрехите си експлозиви, които тайно влизат в Израел и просто се взривяват докато израелците си пият кафето.

Ако палестинците бяха заплаха за Израел как се случи така, че държавата им беше превърната в гето, в което те са заклещени или бягат панически в чужди държави и бежански центрове?





Автор: Пол Крейг Робъртс

Превод: Alter Information
цитирай
5. mt46 - http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/07/%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%
09.08.2014 22:39
НА РУСИЯ Е ОБЯВЕНА ВОЙНАБезсмислено е да се говори на агресора за международно право. Безполезно е да търсиш здрав разум от този, който е обхванат от пълно умопомрачение. САЩ обявиха война на Русия и това е абсолютно ясно. Това, че не я водят „от първо лице”, не означава, че не воюват. Те са свикнали да воюват с подставени ръце, от разстояние, и затова САЩ са страхливци, а армията им може да се изправи само срещу много по-слаб противник.

Така смята Збигнев Бжежински, президент на Центъра за политически изследвания и анализи, който даде интервю на канадския журналист Арджил Търнър по повод украинската криза.

На т. нар. президент на Украйна е поставена задача на всяка цена да въвлече Русия във война. И също така – каквото и да стори Русия, тя винаги е виновна.

След катастрофата на „Боинг 777” над Донецк Киев направи следващата крачка, стигна чак до въоръжена провокация срещу Крим или други руски територии, само и само да принуди Русия да използва въоръжените си сили и да се намери повод за влизането на натовски контингент на територията на Украйна.

Киев просто няма друг изход, защото крахът на украинската икономика може да се неутрализира единствено с война. Война с Русия.

Западът вече назначи виновника без оглед на резултатите от разследването на катастрофата на боинга над Донецк на 17 юли.

Виновникът е Русия и лично президентът Владимир Путин. В подобна ситуация руският призив за обективност и здрав разум при оценката на събитията в Украйна се възприема от САЩ и Запада като цяло като признак на слабост, неувереност и страх.

И така, ето какво знаем сега.

1. На 22 февруари в Киев бе извършен въоръжен преврат, „неизвестен снайперист” уби около стотина души, законният президент на Украйна трябваше да напусне страната. Т. нар. украинска опозиция, заедно със страните-гаранти Франция, Германия и Полша, не изпълниха условията на споразумението с Янукович, подписано малко преди това.

До и след събитията в Киев и други градове в Централна и Западна Украйна привържениците на майдана и „Десен сектор” завзеха административни сгради и складове с боеприпаси.

Не се проведе разследване по случая.

2. Новото парламентарно мнозинство във Върховната Рада на Украйна се опита да забрани руския език. В регионите на Югоизточна Украйна, Крим, в областите Лутанск и Донецк се проведоха референдуми за самоопределение, тъй като населението в тях не искаше безропотно да се асоциира в ЕС и да си разрушава икономиката. Благодарение на руската военноморска база в Севастопол процесът на възсъдиняване на Крим с Русия премина без кръв.

3. След провеждането на референдум в Луганск и Донецк Киев изпрати войски в тези региони. На 13 април бе взето решение за провеждане на т. нар. антитерористична операция с участието и на украинската армия, на Националната гвардия, сили на Вътрешното министерство, а също и на „специални” батальони, което е нарушение на украинското законодателство.

Първоначално населението се опита да спре бойната техника на украинската армия по мирен начин. Но на 24 април в Славянск украинската армия употреби оръжие срещу невъоръжени граждани, загинаха пет души. Не се проведе разследване.

4. На 2 май в Одеса бе опожарен Домът на профсъюзите от прокиевски сили. Загинаха минимум 100 души. Разследване не се проведе.

5. На 9 май в Мариупол украинската армия и Националната гвардия обстрелваха мирни граждани и щурмуваха местното управление на милицията. Загинаха много хора.

Разследване не се проведе.

6. Силите, подчинени на Киев, започнаха масово да употребяват зенитна артилерия срещу гражданското население, а също и тежка артилерия, танкове и бойни самолети.

Това доведе, и продължава и сега, до масови жертви сред мирните жители. Продължава обстрелът на руски територии, има ранени и загинали от руска страна. От украинска страна не бе проведено разследване.

7. Чуждестранни наемници от Полша, Прибалтика, Италия, САЩ и други държави воюват на страната на киевската власт.

8. На 17 юли 2014 г. на територията на Украйна бе свален „Боинг 777” на Малайзийските авиолинии. Вината за катастрофата бе хвърлена върху Русия и лично върху президента Владимир Путин.

9. И последно – ООН заплашва водачите на бунтовниците с Хагски трибунал, докато всъщност масовото унищожаване на мирни жители е дело на киевските власти.

Всички тези трагични събития получават пълно одобрение и снизходителен поглед от страна на Запада.

Всеки непреднамерен и почтен наблюдател, който трезво оценява реалността, нито за миг не би се съмнявал, че на практика страната терорист, която масово убива мирни граждани, е държавата Украйна. А бунтовниците, без да жалят сили и живота си, защитават мирното население.

Господин президент Владимир Путин, на вашата страна, на Русия е обявена война. Не мислете, че всички американци одобряват политиката на Барак Обама.

Русия приема твърде присърце международното право, което сега Западът използва само за да оказва натиск върху Русия.

Вие сигурно разбирате, че властите в САЩ и на Запад като цяло, независимо от партийната им принадлежност, разбират единствено езика на силата.

Вашето желание да пренесете украинския конфликт в рамките на международното право те възприемат като лична Ваша слабост и като безсилие на Русия. От това следва, че по този начин Вие провокирате агресора към по-нататъшна ескалация на агресията.

САЩ решиха да отворят война в Европа, и вече го направиха.

Ако Русия загуби Югоизточна Украйна, чакат я огромни беди – народът няма да Ви прости поражението в Украйна, а руският елит, най-вероятно, ще търси друг лидер. И САЩ няма да изпуснат шанса активно да подпомогнат този процес.

Бих искал да Ви направя няколко предложения, които най-вероятно биха стопирали Запада, ако бъдат приложени.

Аз не се съмнявам, че имате множество съветници и специални служби, които Ви предоставят напълно обективна информация. Но все пак позволете да се надявам, че ще бъде чуто и моето мнение.

Ето моите предложения:

1. Фолклендските (Малвинските) острови да бъдат обявени за спорна територия. Още по-добре е да се признае суверенното право на Аржентина върху тях.

2. По аналогия със „Закон за поробените народи” Държавната Дума на Русия да приеме закон „За териториите, временно окупирани от САЩ”: в него да се включат Тексас, Калифорния, Хаваите и т.н. Това ще даде възможност на Русия наистина да се превърне в световен морален лидер.

3. Да се приеме закон „За народите, срещу които се прилага геноцид”: в него да се включат индусите, тасманийците, американските индианци, виетнамците, корейците, китайците и прочее народи, пострадали в епохата на колониализма и след това. Това ще даде възможност за въвеждане на санкции срещу политическите дейци на онези страни, които са виновни в прилагане на геноцид.

4. Да се забрани минаването на чуждестранни кораби през Керченския пролив предвид бойните действие в Украйна. Така ще се осуети възможността за доставка на оръжие от чужбина за Украйна през пристанищата на Азовско море.

4. Да се предложи на Шотландия да влезе в Митническия съюз, а също така да предостави военноморската база в Единбърг под аренда. Това би поощрило сепаратистките настроения и значително ще отслаби позициите на Лондон. Освен това е нужно по всякакъв начин да се подпомагат, и финансово, сепаратистките тенденции в САЩ и други западни страни.

5. Да се подсигури доставка на съвременна военна техника и оръжие за Латинска Америка при най-изгодни условия. Това ще създаде възможност за отклоняване на значителен финансов ресурс на САЩ към военноморската им групировка в районите на Централна и Южна Америка за сметка на европейското направление.

6. Да се обяви пълното скъсване на икономическите връзки със страните от Балтика и с Полша, да се преустанови използването на пристанищата в Естония, Латвия и Литва. Това значително би влошило финансово-икономическото положение на споменатите държави.

7. Да се излезе от всички международни споразумения, които са против интересите на сигурността на Руската федерация – „Старт–2”, Договора за съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа и т.н.

8. Ежегодно, още на 1 януари, да се публикува списък на вероятните цели на руското свръхточно и ядрено оръжие, включително и тактическото, в европейските страни членки на НАТО, които разполагат с обекти на ПРО и военни бази на своя територия. Това ще засили рязко антивоенните настроения в Европа.

9. И накрая, като се отчетат средствата, получени от Украйна за транзита на руски газ, и факта, че те се използват за целите на война срещу населението на Югоизточна Украйна, да се поиска от ЕС осъществяване на принципа „Газ в замяна на мир в Украйна”. Това значи Европа да бъде поставена пред избора или да принуди властите в Киев да спрат унищожаването на населението в Югоизточна Украйна, или Русия ще спре доставките на газ по газотранспортната система на Украйна поради това, че няма как да се плаща на воюваща страна, която извършва хуманитарни престъпления.

Безполезно е да се опитвате да победите обединените сили на САЩ и Западна Европа на полето на Украйна. Трябва да се приложат техните методи върху собствените им територии.

Освен това мисля, че за САЩ ще е голям шок, когато след известно време, естествено, съвсем случайно, на границата с Мексико се появят въоръжени бунтовници, които ликвидират американски полицаи и други представители на властта.

САЩ трябва да получат същите проблеми вкъщи, те изобщо трябва да забравят претенциите си за световен лидер и да се върнат обратно в епохата на изолационизма. А Европа трябва да престане да вижда лидер в лицето на САЩ .



Автор: Арджил ТЪРНЪР

Източник: http://www.zora-news.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8369169
Постинги: 1909
Коментари: 31605
Гласове: 94859
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930