.
Американската империя: за начинаещи

Уилям Блум

---

Разговор с Уилям Блум, проведен в Боулдър, Колорадо

http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=11&ItemID=2517

...
Втора част

Преди известно време чух изказване на някакъв профсъюзен деец по радиото, който предлагаше “радикален начин за разрешаване на проблема с бедността – плащайте на хората достатъчно, за да живеят”. Разрешете ми да предложа радикално решение на проблема с анти-американския тероризъм – стига сте давали на терористите основания да атакуват Америка.

Днес нашите лидери, често и медии, искат да повярваме, че ни нападат, заради нашата свобода, демокрация, богатство, съвременен бит, светско правителство, просто защото сме добри – и прочие четиво за първолаци. Джордж Буш продължава да повтаря тези клишета вече година след 11.ІХ. Е, той може и да си вярва, но някои други държавни служители от известно време са наясно с нещата. Изследване на Министерството на отбраната от 1997 прави следния извод: “Историческите данни показват ясно изразена зависимост между засилването на намесата на САЩ в различни райони на света и засилването на терористичните атаки срещу Съединените щати.”

Няколко години след като напусна Белия дом, Джими Картър се съгласи недвусмислено с това заключение. Той каза: “Изпратихме морските пехотинци в Ливан и сега е достатъчно да отидеш до Ливан, Сирия или Йордания, за да видиш с очите си силната омраза на мнозина към Съединените щати, защото ние бомбардирахме, обстрелвахме и безмилостно избивахме невинни селяни – жени и деца, земеделци и домакини в онези селища около Бейрут… В резултат на това… ние сме се превърнали в някакъв Сатана в умовете на хората, които дълбоко негодуват. Това предизвика вземането на наши съотечественици за заложници, както и някои от терористичните атаки.”

Терористите, отговорни за взрива в Световния търговски център през 1993, изпратиха писмо до “Ню Йорк Таймс”, в което се казва: “Декларираме нашата отговорност за взривяването на споменатата сграда. Правим го в отговор на политическата, икономическата и военна подкрепа от страна на Съединените щати на Израел, държава-терорист, както и на другите диктаторски режими в района.” И накрая, през последната година няколко от членовете на Ал Кайда многократно дадоха да се разбере, че подкрепата на кървавите кланета на Израел в Палестина и бомбардировките на Ирак са онова, което ги кара да мразят Съединените щати. В една от книгите си представям допълнителни доказателства за това, заедно с дълъг списък на действията на САЩ в Близкия изток, разпалили дълбока омраза към външната политика на страната ни.

Между другото, аз не смятам, че бедността играе голяма роля в създаването на терористи. Тероризмът не трябва да се бърка с революцията. Атаките няма да престанат, докато продължаваме да бомбардираме невинни хора, да опустошаваме села и великолепни древни градове, да тровим въздуха и генетиката на човечеството с обеднен уран. Атаките няма да престанат, докато ние не престанем да поддържаме жестоките нарушители на човешките права, които потискат своите народи - докато не престанем да вършим куп ужасяващи неща.

Ще продължаваме да разширяваме операциите по сигурността, които превръщат обществото ни в полицейска държава, но това няма да ни даде по-голяма сигурност. И не са само хората от Близкия изток, които имат достатъчно сериозни причини да ни мразят за деянията на нашето правителство. Ние създадохме огромен брой потенциални терористи в Латинска Америка през половин столетие на много по-страшни действия от стореното от нас в Близкия изток. Мисля, че ако латиноамериканците споделяха вярата на много мюсюлмани, че ще отидат право на небето, ако пожертват живота в борбата с големия враг, то досега щяхме да преживеем десетилетия на страховит тероризъм откъм южната ни граница. Засега има множество несамоубийствени терористични атаки срещу американци и техни сгради в Латинска Америка.

Но нека не забравяме и хората от Азия и Африка. Същата история. Държавният департамент наскоро проведе конференция на тема как да подобрим имиджа на Съединените щати в чужбина, за да намалим степента на омразата. Имиджът е това, по което се работи, но не и промяна на политиката. А политиката в цифри е: от 1945 до края на века Съединените щати са направили опит да свалят над 40 правителства и да смажат повече от 30 народни движения срещу непоносими потиснически режими. Междувременно, Съединените щати са бомбардирали около 25 страни, отнели са живота на няколко милиона души и са обрекли милиони други на мъки и отчаяние.

Ако бях президент, щях да спра терористичните атаки срещу Съединените щати само за няколко дни. Завинаги. Първо щях да се извиня – много публично и много искрено – на всички вдовици и сираци, на изтезаваните и разорените, на милионите жертви на американския империализъм. После щях да обявя, че с набезите на Америка по света е приключено и щях да уведомя Израел, че той вече не е 51-вият щат на Съединените щати, а – ако щете вярвайте – чужда страна. После щях да намаля военния бюджет с най-малко 90 % и щях да използвам освободените средства, за да изплатя репарации на нашите жертви и да възстановя щетите от нашите бомбардировки. Парите ще стигнат. Знаете ли на какво е равен едногодишният ни военен бюджет? Говоря само за една година. Той е равен на повече от 20,000 долара на час за всеки час от раждането на Исус Христос. Ето какво бих направил в моите първи три дни в Белия дом. А на четвъртия ден ще бъда убит.

На страница втора на “Американската империя за начинаещи” бих поставил  в ярко червено каре следното: След бомбардировките над Ирак, Съединените щати разположиха военни бази в Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман и Обединените арабски емирства. След бомбардировките над Югославия, Съединените щати разположиха военни бази в Косово, Албания, Македония, Унгария, Босна и Хърватия (И България – Шабла, Сарафово край Бургас, Граф Игнатиево - Бел. прев.) След бомбардировките над Афганистан, Съединените щати разположиха във военни бази в Афганистан, Пакистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Грузия и вероятно на други места в района. Много фино и прикрито пипаме, няма що. Но хората, които управляват империята, не се смущават лесно. Така расте империята – бази във всяко ъгълче на света, готови за бързо мобилизиране, за да смажат всяка евентуална заплаха за имперската власт, била тя действителна или въображаема. 57 години след края на Втората световна война Съединените щати все още държат сериозни военни бази в Германия и Япония. 49 години след края на Корейската война, армията на САЩ е все още в Корея.

В доклад на Пентагона преди няколко години се изтъква следното:

“Първата ни цел е да предотвратим евентуалната поява на нов противник, било то на територията на бившия Съветски съюз или другаде… ние трябва да поддържаме механизмите, възпиращи стремежите на потенциалните съперници към по-сериозна регионална или глобална роля.”

Бомбардирането, нахлуването и окупацията на Афганистан постигна целта да се сформира ново правителство, готово в достатъчна степен да служи на целите на Вашингтон в чужбина, включително изграждането на военни бази и подслушвателни станции, и, вероятно най-важното от всичко: прокарването на защитени петроло- и газопроводи от района на Каспийско море през Афганистан, което – сигурен съм – не чувате за пръв път.

Вече дълги години петролните барони на Съединените щати са хвърлили око на района на Каспийско море с огромните залежи от нефт и газ, които, в идеалния случай, транспортирани през Афганистан и Пакистан до Индийския океан, биха изключили Русия и Иран от играта. Хората с петрола бяха достатъчно искрени по въпроса и дадоха съвсем откровени показания пред Конгреса например. А сега са хвърлили око на още по-големите петролни залежи на Ирак!

Ако Съединените щати свалят Садам Хюсеин и наложат едно марионетно правителство там, както направиха в Афганистан, американските петролните компании ще се настанят в Ирак и ще се насмучат здраво, а Американската империя ще добави още една страна и няколко бази. Или, както Уилям Лууни - шефът на съвместната операция на Съединените щати-Англия, изразяваща се в непрекъснати прелитания над страната и бомбардировки на всеки втори или трети ден - заяви преди няколко години:

“Ако включат радарите си, ще взривим проклетите им ракети. Те знаят, че ние притежаваме страната им. Ние притежаваме въздушното им пространство… Ние диктуваме как да живеят и какво да приказват. Ето кое е великото на Америка сега. И това е хубаво, особено като има там много петрол, който ни трябва.”

Оставихме зад гърба си неколкомесечно шоу с претенциите за дебат – дебат дали да нападнем една суверенна държава, без тя да ни е атакувала, без да ни е заплашила с атака срещу нас, една страна, която знае много добре, че атаката срещу нас е равносилна на масово самоубийство. Този дебат е абсурден не само защото Ирак не е заплаха – досега дори марсианците са го разбрали – а защото имперската мафия знае много добре, че Ирак не е никаква заплаха. Разказват ни история след история  защо Ирак бил заплаха, пряка заплаха, ядрена заплаха, заплаха, ставаща все по-опасна с всеки изминал ден. Как Ирак бил терористична държава, как бил свързан с Ал Кайда, само дето всяка история накрая се оказва куха. От дълго време ни обясняват защо Ирак трябвало да се съгласи да приеме оръжейните инспектори обратно, а когато Ирак се съгласи, те заявиха: “Не, не, това не е достатъчно.” Кога ли ще обвинят Ирак за трагедията в Бали? Има ли изобщо някаква логика в тази внезапна неотложна война, при положение, че никой не се бие? Има, предполагам, ако се приеме, че съвсем не става въпрос за Садам Хюсеин, за неговите злини, за неговите оръжия, или за тероризма. Става въпрос, че Империята пак е гладна и иска да изяде Ирак и петрола му и има нужда от оправдания за пред лековерните хора. А после искат да изядат Иран. А след това?... Разбрах, че като питали Джордж: “А кой ще е следващият?”, той отвърнал: “Няма значение.” Империята, ако не сте обърнали внимание, не се задоволява само със земята. Империята официално се разгърна и в космоса. Пентагонът с гордост признава това и дори са му измислили хубаво именце. Наричат го “господство в пълния спектър” и години наред вече те планират войни в космоса, от космоса и към космоса. Това е цитат. Ако се питате: “Но защо точно сега?”, имайки предвид Ирак, аз, а и много други смятат, че предстоящите избори играят определена роля. Тези избори ще решат коя партия ще контролира конгреса, а няма нищо по-добро от много приказки за война и защитата на Америка, за да се отклонят гласоподавателите и същевременно да забравят за икономиката и здравеопазването. Освен множеството нелепости и лъжи, които те неуморно хвърляха в лицата ни, установих, че най-забележителното и най-тревожното за изминалия период е огромното отсъствие от масмедиите на простичкото напомняне какво точно означава нападението на Съединените щати срещу Ирак. То означава бомби, падащи върху хора, разбиващи домове, училища, болници, работа и бъдеще.

Дискусията беше фокусирана почти изцяло върху един-единствен въпрос: да се нападне ли или не злия Садам и неговите предполагаеми зли оръжия. А какво това нападение ще донесе като човешко страдание почти не се считаше достойно за внимание. Не е ли странно? Също така в дискусията липсваше и фактът, че в продължение на няколко години след Войната в Залива през 1991, инспекторите на ООН намериха и унищожиха огромни количества химическо, биологично и атомно оръжие в Ирак. Сигурен съм, че повечето американци смятат, че Садам е успял да скрие буквално всичките си оръжия и пак ще го направи, ако инспекторите се върнат в страната. Но това не е така. Скот Ритер, главен оръжеен инспектор на ООН в Ирак наскоро заяви: “От 1998 Ирак е практически обезоръжен; 90-95 % от иракските оръжия за масово унищожение са удостоверено елиминирани. Това включва всички заводи за производство на химическо, биологично и атомно оръжие, както и балистични ракети с голям обхват.” Неговите изявления бяха подкрепени и от други участници в инспекциите.

Всяка голяма американска бомбена кампания си носи митовете, но те никога не са били толкова големи както при предпоследната такава. Нека ви припомня. Беше ни казано, че САЩ-НАТО бомбардираха Югославия през 1999 година, за да спасят хората в Косово от етническото прочистване на сърбите. И тъй като етническото прочистване беше прекратено, явно бомбите са свършили работа. Нали? Първо беше етническото прочистване, после бяха бомбите, после дойде краят на етническото прочистване. Какво по-ясно? Сигурен съм, че около 90 % от американците, които се замислят над такива неща, твърдо вярват в това – включително и много от вас, вероятно. Но всичко това беше просто още една лъжа. Бомбардировките не сложиха край на етническото прочистване. Те го ПРЕДИЗВИКАХА. Систематичните насилствени изселвания на косоварите – които ние наричаме етническо прочистване – започнаха два дни след началото на бомбардировките и представляваха очевидна реакция на сръбските сили точно на бомбардировките, предизвикани от силен гняв и чувство на безпомощност. Това лесно може да се докаже, като се прегледа пресата няколко дни преди началото на бомбардировките през нощта на 23/24 март и няколко дни след това. Или просто хвърлете поглед на “Ню Йорк Таймс” от 26.ІІІ.1999 година, стр. 1:

“… когато започнаха бомбардировките на НАТО, силен страх обзе Прищина (главния град на Косово), че СЕГА сърбите ще излеят гнева си върху гражданите от албански произход.” (курсив на автора)

На следващия ден, 27 март, намираме първото съобщение за “насилстевн марш” или нещо от сорта. Как е възможно такава грандиозна лъжа да бъде поднесена на американския народ и той да я погълне, без да се задави? Едно от обясненията е, че медиите нямат навика да посочват лъжите. В най-добрия случай трябва да се чете между редовете. Имаше една история от времето на Студената война за група руски писатели на обиколка из Щатите. След като чели вестници и гледали телевизия, те с изненада установили, че всички мнения по всички важни въпроси били едни и същи. “ У нас” – казал един от тях, - “за да получим този резултат, имаме диктатура. Изпращаме хората в затвора. Изтезаваме ги. Тук няма такова нещо. Как го правите? Каква е тайната?”
   Може ли някой от вас да назове един поне американски всекидневник, който недвусмислено да се е противопоставил на бомбардировката на Югославия от САЩ-НАТО преди три години? Може ли някой от вас да назове един поне американски всекидневник, който недвусмислено да се е противопоставил на бомбардировката на Ирак от САЩ преди единадесет години? Може ли някой от вас да назове един поне американски всекидневник, който недвусмислено да се е противопоставил на бомбардировката на Афганистан от Съеднените щати? Не е ли забележително? В едно уж свободно общество с уж свободна преса и близо 1500 всекидневника, би следвало да има много малък шанс това да се случи. Обаче това е положението.

Предполагам, че сега някои от вас биха искали да посоча начини как да сложим край на всички тези ужасни и нелепи неща, за които стана дума. Ами, на добър час на всички нас. Бих могъл да кажа, че лично аз изхождам от предположението, че ако достатъчно хора разберат какво върши тяхното правителство и схванат степента на вредата, която то предизвиква, в даден момент броят на тези хора ще достигне критичната маса и тогава някои промени ще бъдат реализирани. Но дотогава вероятно има още много време. Надявам се, че ще съм жив, за да го видя.

Сигурен съм, че ако всички американци биха могли да видят бомбардираните от тяхното правителство жертви отблизо – да видят пръснатите части от човешки тела и бликащата от тях кръв, ако ги блъсне в лицето ужасяващата воня на горяща човешка плът, ако видят разрушените домове и живот на хората, разтерзаните общности, ще последва настояване да се постави край на всичко това и то ще бъде толкова мощно, че дори лудите мафиози на империята няма да могат да го пренебрегнат. Но как американците да видят жертвите? За хора като мен и мнозина от вас няма нужда да видят тези ужасяващи гледки със собствените си очи, за да се противопоставят на политиката на лудите, но повечето от американците имат нужда. Ако можехме да разберем защо някои от нас изпитват такава дълбока съпричастност към жертвите, защо имат такова въображение, това би могло да бъде много добър начин за организиране.

Ганди беше казал: “Почти всичко, което правиш, ще бъде незначително, но въпреки това ти трябва да го правиш.” А причината, поради която аз го правя, е много добре изразена от друга мъдрост, често цитирана от различни религиозни лидери: “Ние вършим тези неща не за да променим света, а за да не допуснем светът да промени нас.” Сам Смит, журналист във Вашингтон, познат със сигурност на някои от вас, в новата си книга заявява: “Онези, които смятат, че днес историята ни е изоставила безпомощни, трябва да си спомнят борците против робството от 1830, феминистите движение от 1870, профсъюзните организатори от 1890, писателите хомосексуалисти от 1910. И те като нас не са избирали своето време в историята, но и те като нас са можели да избират какво да правят в него.” И по-нататък пита: “Ако знаем сега как се обърнаха някои неща, но като знаем също и колко дълго време беше нужно, щяхме ли да бъдем борци против робството през 1830, феминисти през 1870 и така нататък? Ние не знам с какво ще ни изненада историята, ако я посръгаме малко, също както и историята може да посръга всеки от нас поотделно.”

През 60-те години работех в Държавния департамент и бях твърдо решен да стана дипломат. И през ум не ми минаваше, че много скоро ще се превърна в едно комунистическо-червено-подривно лапацало, враг на всичко свято и порядъчно, когато изникна едно нещо наречено Виетнам. Това също ми вдъхва надежда.

Разрешете ми да завърша с два политически закона, родени от скандала “Уотъргейт” през 70-те години, които обичам да цитирам. Пръвият Уотъргейт Закон на Американската Политика гласи: “Каквито и ужаси да минават през ума ти, онова, което твоето правителство действително върши, е много по-лошо, отколкото си въобразяваш.” Вторият Уотъргейт закон гласи: “Не вярвай на нищо, докато то не е официално отречено.” И двата закона все още действат.

radr.net/ZBG/adisp.php

За автора:

Уилям Блум напуска Държавния департамент през 1967 и изоставя амбициите си да стане дипломат, поради съпротивата си срещу онова, което САЩ правеха във Виетнам. Става основател и редактор на "Уошингтън Фрий Прес", първият "алтернативен" вестник в столицата. Г-н Блум работи като журналист на свободна практика в Щатите, Европа и Южна Америка. Престоят му в Чили през 1972-73, когато пише за "социалистическия експеримент" на правителството на Алиенде и трагичното му сваляне от планирания от ЦРУ преврат, го ангажира лично и засилва още повече интереса му към действията на неговото правителство в различни кътчета на света. Автор е на книгите “Убитите надежди: интервенциите на Съединените щати и ЦРУ след Втората световна война” и “Държава престъпник: пътеводител за единствената световна суперсила”

още преди инвазията в Ирак.
Но това не я прави по- малко актуална, просто последвалите събития щяха да я утвърдят...
И нека изказалите се в предишният постинг, които противопоставиха Русия
като още по зъл имперски вариант на САЩ, да отговорят:
Къде и кога Русия се е намесвала по безскрупулният метод на Щатите
във вътрешните работи на суверенни страни?
Еле пък след 1989- та...
Кога и къде в съвремието ни е простирала "дългата си ръка" на хиляди километри от
границите си, за да овладее непокорни правителства и народи?
Апологетите на американският империализъм нямат отговор на такива простички
въпроси...

Отговорите са ясни, ама докато не изядат боя от когото трябва - няма да разберат. Нали разбираш защо например Германия не се готви за война. Яла е пердах, та още го помни. Ама защо все по тоя начин трябва да е... Някои не четат историята...

Слабо и елементарно, защото:

- тероризъм е имало преди новата ера, ще има вероятно и ера след нас (като всеки левак/левичар на левашка, руска или джев хранилка, автора удобно е пропуснал фундаменталното). Разбира се, че пише истини, то така се и пише това истина и неистина, разбира с,е че е прав и несъмнено американците заслужават критика или морална/нравствена присъда за бол деяния

- преди щатите въобще да бомбардират някой, тук (примерно в БГ) другарите слуги на москалите извършиха рекордния (ДА РТЕКОРДНИЯ ПРЕДИ 9/11 атентат в човешката история по брой жертви) в св. Крал/Неделя - българи го вършиха, на руснаците подлоги

- преди и особено след Клаузевиц съществува не просто военна стратегия, а т.нар. Голяма стратегия, тя е повече от военната и според нея всяка велика сила или суперсила в по-късни времена трябва да върши това, което върши САЩ днес - да налага, да пресира или дори да удря - правили са го всички сили преди САЩ, ще го правят вероятно и следващите

- всички кандидати за световни шерифи извън САЩ (от Кремъл/Кремлин татарска дума, от зачервен Китай или от брадатите Ислам-тарамбуки) са повече изверги от американците - нескромно мое мнение - ако ви тъпчат руснаци, китайци и ислямисти, ще мечтаете за мериканоси

С "две думи" какво казвам/пиша

РУСИЯ, КИТАЙ, ИСЛАМ СА ПО-ЖЕСТОКИ И НЕЧОВЕШКИ ОТ САЩ

ТЕРОРИЗЪМ ИМАЛО Е, ИМА И ЩЕ ИМА АКО ЩЕ САЩ ДА ГИ НЯМА

АВТОРА НИ СЕ ПОДИГРАВА, ЗЩАОТО ЧУДЕСНО ЗНАЕ, ЧЕ ВСЯКА СИЛА ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА КАТО САЩ - НАТИСК, ОРЪЖИЕ, ВЛАСТ... НЕХУМАННО Е, БЕЗНРАВСТВЕНО Е, НО Е ИСТОРИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, иде реч за сила и световен лидер, не за морал и хуманизъм

В този ред на мисли РУСИЯ БЕШЕ ИМПЕРИЯ ВЕКОВЕ ПРЕДИ ЩАТИТЕ ДА ГИ ИМА И ИЗБИ МИЛИОНИ ПОВЕЧЕ СВОИ И ЧУЖДИ ОТКОЛКОТО САЩ - факт

И ФРАНЦИЯ ЯДЕ ПЕРДАХ, АМА
Когато Оланд плаши с война Русия, НЕ МОЖЕ ДА си спомни за Наполеон
Когато някой глупк ни разправя, за жертвите на комунизма да се замисли, ако има мозък, какво означава империята САШ ако от 1945 до края на века Съединените щати са направили опит да свалят над 40 правителства и да смажат повече от 30 народни движения срещу непоносими потиснически режими. Междувременно, Съединените щати са бомбардирали около 25 страни, отнели са живота на няколко милиона души и са обрекли милиони други на мъки и отчаяние. Те днес въоръжават ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА, СРЕЩУ УЖ СЕ БОРЯТ... ЦИНИЧНО-ЩЯЛА БОРБАТА ДА ПРОДЪЛЖИ МНОГО ДЪЛГО...

ХИТЛЕР СИ ГО ПОЛУЧИ, СЕГА САЩ СА НАРЕД- ВСЯКО НЕЩО ИМА КРАЙ!!! И СИЛАТА НА САЩ ЩЕ БЪДЕ СПИХНАТА ПО НЕГОВАТА ВОЛЯ...КАК ЩЕ ВИДИМ:
ТОВА, ЧЕ " ВСЯКА СИЛА ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА КАТО САЩ - НАТИСК, ОРЪЖИЕ, ВЛАСТ... НЕХУМАННО Е, БЕЗНРАВСТВЕНО Е, НО Е ИСТОРИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, иде реч за сила и световен лидер, не за морал и хуманизъм"
ВЕЧЕ НЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ, А ДЕМОКРАТУРА И Е ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА...

Аз не знам Русия или СССР да са претендирали да завладеят цяла Европа, както Наполеон и Хитлер...
Навярно САЩ ти допадат, понеже са последователи на Третия Райх и искат да установят Нов световен ред /под своя диктат, "по свой образ и подобие"/. Авторът иронизира именно имперските им амбиции...
Абсурдното е, че точно САЩ /и американофилите, евроатлантиците/ говорят лицемерно /типично по западняшки/ за демокрация, морал, хуманизъм, човешки права, а в същото време безцеремонно, грубо ги погазват...