Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 20:36 - Загробяване
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 2135 Коментари: 9 Гласове:
22

Последна промяна: 26.05.2015 21:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Историческият лимит изтича през пръстите ни

от Иво Христов 

image

Интервю на Христина Христова

Доц. Христов, какви са ученическите и студентските Ви спомени от Празника на българската просвета и култура – 24 май? Изживявахте ли празника по някакъв начин – интимен, духовен или просто социален?

Интимен и духовен, разбира се. Винаги съм си го спомнял с много светлина, с много зеленина, с един лазур, с особено чувство за раждаща се природа. Колкото и да е странно, това е един от най-красивите и интимни празници, които като дете и юноша съм преживявал. И досега имам едно изключително топло чувство към този тип преживяване, което, за съжаление, вече не се получава.

Този свят, за който говорите – вашият интимен свят по време на празника, според Вас отишъл ли си е? В състояние ли е съвременното поколение да изживява своите духовни и национални празници? Когато общувате с Вашите студенти, откривате ли в тях жива авторефлексия по отношение на сакралното като контрапункт на профанното живеене?

Да се генерализира ситуацията би било грешно и неадекватно. Все пак, има отделни, изключително читави същества, които имат такава рефлексия. Но те само потвърждават правилото за дълбокото неоварварство, в което затъва българското общество. И въпреки известните клишета, че нашата надежда са младите, младите са моят кошмар. В една значителна степен те не са в състояние да разберат липсата, която ги заобикаля, и това е нормално. Знаете за онази максима, че ако старостта можеше, младостта знаеше, това щеше да бъде перфектно съчетание. Но като цяло сме свидетели на прекратяването на духовната и на социалната общност на българите. Не че българи няма да има след това като биологически и като физически същества, но това няма да бъдат българите…

Ще ви дам един пример с другия край на света – много често се задава въпросът къде са инките или ацтеките, или маите. Ами там са. Те са там. Техните потомци са там. Ако погледнете улиците на Мексико сити, Лима, Еквадор или Гватемала, ще видите наследниците и на маите, и на ацтеките, и на инките. Но народът си е отишъл, духовната общност си е отишла. Народите не са биологични дадености, те са преди всичко цивилизационни, духовни и социални дадености. Когато тази мрежа се разкъса и бъде унищожена, те могат да продължават да съществуват като биологични същества, но престават да бъдат именно това – народ, общност, нация. Така че, когато говоря с някого за края на България, то не е, защото ми е присъщо мрачното световъзприемане, напротив – точно обратното е, а защото си мисля, че невидимата, но много важна мрежа, която обвързва човешките същества и ги прави нещо друго, различно от биологични единици, си отива. Тя се редуцира пред очите ни.

Това ли е, което най-много ви тревожи в младото поколение днес?

Да. Това ме тревожи и това не е мърморенето на остаряващ човек. Това е моят ужас, буквално, и ако трябва да бъда съвършено откровен – моето огромно разочарование от собствения ми народ. Очевидно съм имал други, имагинерни представи за българите и българското, които не съотвестват на реалностите. Трябва да имаме и нещо друго предвид – че народите са живи организми, те се движат, редуцират, умират, възкръсват…Но това, което всъщност се случи, е, че за последните 20-25 години активното малцинство, което прави „маята”, или резигнира, или се оттегля в някакви интимни, вътрешни светове, или емигрира. Или се предава. А качеството не се прави от количеството, колкото и да е странно. Качеството е качество. И когато това качество отказва да бъде именно това, другото е само една биомаса.

В исторически план образованието винаги е било някаква свръхценност за българския народ, като част от неговата екзестенциална устойчивост. Какво се случи днес и защо образованието деградира в такива потресаващи мащаби? И как е възможно един толкова стабилен фундамент в ценностната ни система да рухне само за 25 години?

Това е закономерно. Образованието не е ценност само за себе си. Образованието е инструмент за постигането на някакви цели. Образованието е било изключително важна ценност за ония българи отпреди 120-150 години. Ние твърдим, че се намираме в някакъв континуум, в някаква връзка с тези хора, но аз леко се съмнявам, че това е така. За тях образованието е било огромна ценност и инструмент, защото през и чрез образованието българите отново са почувствали това, което е колективна общност, която има общи стремежи, задачи, и опит за еманципация от пръстта, където са били натикани за 500 години като торни бръмбари, буквално и във физическия смисъл на тази дума. Образованието е било крайно необходимо, за да могат българите да създадат своите водачи, своите герои, своите търговци, войници, индустриалци – всичко онова, което е необходимо за една начеваща нов живот национална общност.

Сега защо да е важно образованието? 20-25 години нас ни управляват откровено деградирали същества, не само морално и емоционално, а и образователно. И това е напълно обяснимо. Страна, на която е отредено да бъде периферна територия със затихващи функции, не бива да има висока индустрия, високи технологии, високи културни или политически образци. Следователно образованието става излишно. Други са критериите, други са социалните лифтове, друга е селекцията за успяване. Младите хора чисто инстинктивно, като животинки усещат, че не образованието е залогът и капиталът за социално израстване. Други антропологични типове шестват из масмедиите и стават образец за поведение. Така че, образованието не е за тях.

Ако погледнем образователната система в частност, къде според Вас са пробойните в нея през последния четвърт век? Тези пробойни, които позволиха да се излъчи едно толкова неграмотно поколение? Бяха приемани много закони и непрестанни промени в средното и висшето образование, но ефектът е повече от катастрофален.

Вижте, Хегел го е казал – законът не действа, само човекът действа. Законът не е нищо друго, освен една купчина от думи. Тя се анимира и става реалност само през душите на хората, през тяхното поведение, индивидуално или групово. Когато хората не искат да имат такова поведение, законът ще бъде само купчина от думи. И това е съдбата на българското законодателство в по-голямата му част.

Второ, което е по-важно: за да има качествено образование и то да играе системна, съществена роля – системата на образованието е средство за производство на хора с определени качества, не само комуникационни или информационни компетенции – първо трябва да видим, образно казано, какъв е статусът на държавата, в която системата на образованието фукционира. Един е статусът на държава, която очевидно ще гони сериозни образци – такава беше България допреди 25 години, беше сред 30-те най-развити страни в света, имаше високоразвита електроника, индустрия, роботика, беше космическа страна, при всичките негативи на онзи строй. Тази икономика поставя мощни заявки за такъв адекватен тип човешки материал, който трябва да я движи. Не само в областта на икономиката, а и на иституциите, на армията, на отбраната, на сигурността, на културата, ако щете. В този контекст образователната система играе служебна роля, тя трябва да произведе съответните кадри, които да обслужат системата.

Има и трето обаче – България в новата геополитическа ситуация не е субект на собственото си поведение, тя не е част от някакъв много важен проект. За добро или за лошо България беше част от Втория свят – светът, доминиран от Съветския съюз, тя играеше много важна роля в югозападния фланг на СССР, с всички произтичащи постижения и задачи, които бяха възложени на българите и на българската държава.

В момента България не играе такава роля и нещо повече – тя е присъединена на пръв поглед към Първия свят, но тя е присъединена именно като обект, а не като субект на собствените си действия. И в този смисъл, България влиза в едно информационно и образователно поле, в което има две служебни роли. Първата е да представлява периферен, малък пазар за потребителските стоки на развития свят и второ – да предоставя евтина работна сила на същия този свят, на имперския център.

Ето защо от оставащото тук население не се изисква да има някакви високи образователни образци. За тази цел системата на образованието винаги има една открита и една скрита програма. Откритата програма е пропагандистка, тя винаги ни казва, че системата на образованието има за задача да образова, да дава квалификация и т.н. Реалната, скритата програма, е да се произведат същества, които да бъдат фрагментаризирани като съзнание и мислене, елементарни като поведение, които да не подозират в какъв пъзел са елементи.

За тази цел, забележете, тази скрита червена нишка в образователната програма в България, независимо от разцветките на правителствата, е прокарвана неотклонно. Най-важното е българите да не се чувстват част от един исторически и социален континуум. Те трябва да бъдат дезориентирани максимално. На второ място, под мотото да прагматизираме образованието, да го приведем по-близо до нуждите на живия живот, каквото и да означава това, ако този живот е скотски, естествено, че образованието ще има същите характеристики. Трето, което е много важно – изключително се следи да не се представя общия системен поглед върху света. Независимо дали става въпрос за история, за литература или за физика. Защото системността, заедно с историческия континуум, дават възможност да се ориентирате. А като се ориентирате, имате критични сетива и рефлекси, имате и съответното поведение. Това е изрязано из корен.

По принцип модерността, модернисткият либерален проект има изключително враждебно отношение към историзма като такъв. Защото историзмът показва, че има и други светове. Както казва един много голям руски изследовател, за съжаление починал – Александър Сергеевич Панарин – модерността, неомодернисткият проект, гледа с изключителна враждебност на два свята, които не може да контролира – миналото и бъдещето. Затова той поставя акцент върху настоящето. Презентизмът всъщност е този, който доминира. Презентизмът, разбиран като скритото послание, е че ние живеем в най-хубавия от всички възможни светове, и този най-хубав от всички възможни светове се свежда до една „примитивен хедонизъм”- консумация. Това статукво, разбира се, устройва всички и образованието играе много важна роля да стабилизира този проект. Българите сме много малък елемент в този сложен пъзел.

А защо българската нация няма никаква съпротива срещу всичко това, за което говорите? Защо се самоубива? Нямам предвид само чисто физически, а най-вече духовно и по отношение на своята идентичност – историческа, културна, религиозна?

Ще ви отговоря неакадемично. Дядо ми, Бог да го прости, казваше – „Защото ни е слаб вътъкът!”. Защото идва време разделно и идват ония страшни, но важни мигове в историята, които показват на всеки народ колко струва.

 

Българите се провалиха тежко в 20-ти век. Знам, че това, което казвам, е доста нелицеприятно, но за съжаление част от възмъжаването е да се научиш да слушаш негативите, такива, каквито са. Това е истината. А както казваше проф. Вера Мутафчиева – истината най-често е това, дето най не ти се ще. Българите се провалиха, като излъчиха негодни елити, които не прецениха сложността на военния геополитически момент и пропиляха най-важния залог, който обединяваше българската нация – въпросът за българското Обединение. В резултат на това, въпреки че не загуби нито една битка, страната ни претърпя три военни поражения. Някъде там, в края на Първата световна война, според мен е прекършен гръбнакът на българския устрем. И той е прекършен в буквалния, физическия смисъл на тази дума. Малката, но бойка българска интелигенция, беше избита по фронтовете под формата на офицерски корпус. Кой, ако не офицерите като поручик Дебелянов трябваше да водят войниците напред? Другото беше доизбито в Гражданската война между 1923 и 1925 година, а след това от 1941 до 1957 г.

И в резултат на това имаме това, което имаме. Имаме страхлив национален елит, който не смее да поеме отговорност, и от друга страна, имаме население – не ми се обръща езикът да кажа народ, което не обвързва личния си просперитет и този на своите близки с просперитета на общността и на държавата, от която то е част. Това е изключително важно.

И оттам на въпроса ви защо българите са се провалили – това, което аз виждам, е липсата, първо, на смислена, организирана, осмислена съпротива срещу матрицата, в която българите са вкарани. Нищо такова не виждаме, примерно, в една Унгария, Полша, Чехия (за Русия не искам и да говоря). Боже мой, не е нужно да ходим там – да вземем Сърбия и Гърция, с които изключително се сравняваме – те са несъизмерими величини в сравнение с българите! Казвам го с цялата яснота на това, което говоря.

Ето защо всъщност се оказа, че след разпадането на държавния социализъм нищо друго не обединява българите в черупката на нещото, наречено България – тези 111 хиляди квадратни километра. Между Видин и Малко Търново няма нищо общо, освен цветът на картата, на която са нарисувани. Те не се намират в синергия, в единство помежду си – да изнасят общи каузи, общи задачи, общи стремления, общи мотиви, които да са над локалното или индивидуалното. При първата възможност българите като отвързани избягаха по света и продължават да бягат на вълни. Вместо да решават домашните си задачи тук, те просто предпочетоха да решават индивидуалните си задачи в Чикаго, Сидни или в Германия.

Това показва, че имаме много по-дълбок, фундаментален проблем. И това е проблемът за българското като национална общност. Тук ние го заместваме с една комплексарщина – колкото ви е по-мизерно настоящето, толкова по-богата история си изобретявате. Това е на ниво психология и се нарича автосугестия – механизъм на заместване на липсващата реалност с имагинерна такава. От тези образци ще ви дам един пример – смешният и направо жалък случай с Лувъра в Париж. Извинявайте, какво точно показахме ние на света в Лувъра? Какво общо имат българите с траките? Какво общо имат българите с елинистическата култура? Какво общо имат българите с едни културни пластове, по които ходят всеки ден, но просто не им обръщат никакво внимание?

Правил съм си експерименти с мои студенти и в Пловдив, и в София, и съм им задавал въпроса какво знаят за античната история на града? България е на трето място в Европа след Италия и Гърция по археологично наследство, тук е била и Източната Римска империя. Та, когато съм задавал този въпрос, един или двама души са били в състояние да отговорят елементарни неща. Това показва липсата на елементарна връзка с миналото. И нещо повече, което е по-важно – дълбока незаинтересованост!

Добре, какво можем да направим в такава ситуация? Възможно ли е според Вас ново духовно възраждане на българския народ?

Не, не е възможно!

Кауза пердута?

Абсолютна кауза пердута! Това е големият проблем на интелигенщината – типично по руски, а донякъде е и българска рефлексия. Големият проблем на интелигента е, че той проецира собствените си фантазми като обективна реалност, собствените си желания – като обективно съществуваща тенденция, собствените си фрустрации или надежди – като обективно съществуващи надежди или отчаяние. Такова нещо в България вече нямаме. В България никога няма да се повтори оная драматична картина, в която опечаленото и потресено софийско гражданство отива след подписването на Ньойския договор пред къщата на Дядо Вазов. Стои, гледа го мълчаливо и плаче. Вазов – на балкона, хората – долу. Такова нещо в България никога няма да се повтори, за съжаление.

Знам и другото дежурно обвинение, което за мен показва липсата на социална зрялост и е израз на политически, социален и културен инфантилизъм – много често очакват от някои хора като мен – самонабедили се анализатори, те да предоставят рецепти. Май на никого не му идва наум, че има болести, които не се лекуват.

Значи смятате, че пораженията в психиката и самооценката са фатални, така ли?

Аз мисля, че пораженията в психиката и самооценката са абсолютно закономерни. А дали те са фатални, т.е. дали могат да доубият една национална общност, или пък да я мобилизират – това прави разликата между субекта и обекта на историята. За мен това е въпрос с отворен финал, не мога да кажа нито да, нито не. Но е възможно и едното, и другото. Впрочем, историята ни е оставила не повече от 10 години да отговорим на този въпрос.

В такъв случай, доколко ценностната криза в България е част от кризата на западната цивилизация?

Ние не сме част от западната цивилизация. Ценностната криза на българите е продукт на ценностната криза на българите като особено състояние. Допълнително върху тази инфантилна общност се наслагват дълбоката криза, дълбоката драма, дълбоката липса на ориентация и на смисъл, което е характерно за съвременния западен проект. Той само допълнително изкривява картината, защото се наслагва върху нашите собствени фобии и негативи. И оттук – нашите собствени духовни язви. За икономическа и социална криза не говоря, защото, както казва един много умен българин, един от малкото, основният въпрос, който е не само научен, а е въпрос на битието, е за съдбата на човека като такъв. Когато вие не намирате смисъл да живеете, вие може да останете като живо биологично същество, но ще престанете да съществувате като човешко, духовно същество. И огромна част от моите сънародници са точно такива.

Да, но чисто геополитически ние сме част от един евроатлантически блок, който все пак представлява съвременната западна цивилизация. Като част от тази цивилизация, поне формално, би трябвало да има връзка между кризата у нас и кризата, която в момента наблюдаваме в западния свят?

Да, има. Просто онази криза се наслагва върху нашата и това донякъде изкривява образите. Ще използвам метафора – ние сме в двата края на историята, буквално. Както се намираме в двата края на континента, така се намираме в двата края на историята. Онова там е криза на липсата на смисъл в една постмодерна ситуация. А в България това, което се представя като криза, а то по-скоро вече е катастрофа, е всъщност фалитът на една национална общност, тръгнала да се модернизира и насилствено върната отново в домодерно, варварско състояние. Ние се намираме формално в една политическа, икономическа и военна общност, но реално – на двата края на историческия континуум. Следователно, не можем да поставяме общ знак.

Това, което обаче се случва с българите, е като със слабите организми с ниска имунна защита. Когато страдате от вътрешни болести и язви и върху вас допълнително се стовари огромното бреме на външната драма, на постмодернисткото гниене на Западна Европа, да речем, това е всъщност сламката, която прекършва гръбнака на камилата.

...
Цялото интервю -
memoriabg.com/2015/05/23/istoricheskiat-limit-izticha-prez-prustute-ni/

Загробяване Мечти и хора се стопяват...
Животът се смалява,
загрубява, загробява...

Марин Тачков
25 май 2015 г.
 



Гласувай:
22
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://svetoven.pogled.info/evropa/news/64782/R-Prodi-Evropa-veche-nyama-nito-politika-nito-idei-a-samo-pravila-i-aritmetika
26.05.2015 21:27
/Поглед.инфо/ Европа вече няма нито политика, нито идеи. Тя има само правила и аритметика, заяви Романо Проди, председател на Еврокомисията и бивш премиер на Италия.

Коментирайки за миланския в. "Кориере дела сера" изборите в Полша и Испания, а също проблема с Гърция, политикът се изказа твърде критично за съвременно състояние на ЕС.

"Не може да управляваш с помощта на аритметиката. Юнкер обнародва своя инвестиционен план преди девет месеца, за толкова време се ражда дете. Но и досега нищо не е станало", каза той.

Според Проди един от основните проблеми на ЕС е, че "центърът на властта се е прехвърлил от Еврокомисията към държавите и преди всичко към Германия". Той смята обаче, че за съдбата на ЕС не може да носи отговорност само Германия.

"Не се вижда политика, алтернативна политика на берлинската. Ние бяхме съюз на малцинствата, а днес станахме Европа с едно измерение – немското. Аз дълго се надявах, че Франция, Испания и Италия ще изработят своя обща политика, но те не съумяха да направят това", отбеляза известният политик. /ТАСС

Милано / Италия

Източник: БГНЕС

Прочети цялата статия тук: Р. Проди: Европа вече няма нито политика, нито идеи, а само правила и аритметика - Поглед Инфо
цитирай
2. lion1234 - ,,Когато вие не намирате смисъл...
26.05.2015 22:16
да живеете, вие можете да останете като живо биологично същество, но ще престанете да съществувате като човешко, духовно същество. И огромна част от моите сънародници са точно такива...'' Вземам този цитат от изказването на доц. Христов не само като есенция на горчивия ни исторически опит, но и като еманация на европейския и на родния ни български нихилизъм, в частност. И примерът с маите, инките, а защо не и с германците, французите, италианците, редуцирани в европейски потребители, е доста показтелен. Изборът между ,,биологизма'' и духовността придобива битийни, екзистенциални измерения, доколкото е избор на живот и смърт.
И единствената утеха в това апокалиптично послание-предупреждение е, че коварната болест, наречена ,,нихилизъм'', макар и покосила ,,огромна част от сънародниците ни'', не ни е довършила изцяло. Иначе казано, съществува все още една малка част от обществото ни, чието битие, чиято екзистенция продължава да бъде под знака на културата и духовността.
цитирай
3. mt46 - Благодаря ти за мнението!...
26.05.2015 23:06
lion1234 написа:
да живеете, вие можете да останете като живо биологично същество, но ще престанете да съществувате като човешко, духовно същество. И огромна част от моите сънародници са точно такива...'' Вземам този цитат от изказването на доц. Христов не само като есенция на горчивия ни исторически опит, но и като еманация на европейския и на родния ни български нихилизъм, в частност. И примерът с маите, инките, а защо не и с германците, французите, италианците, редуцирани в европейски потребители, е доста показтелен. Изборът между ,,биологизма'' и духовността придобива битийни, екзистенциални измерения, доколкото е избор на живот и смърт.
И единствената утеха в това апокалиптично послание-предупреждение е, че коварната болест, наречена ,,нихилизъм'', макар и покосила ,,огромна част от сънародниците ни'', не ни е довършила изцяло. Иначе казано, съществува все още една малка част от обществото ни, чието битие, чиято екзистенция продължава да бъде под знака на културата и духовността.

Да, нихилизъм, непукизъм, индивидуализъм - това са част от болестите... Без чувство за общност, за солидарност... няма здраво общество... Малцина осъзнават какво ни се случва. А осъзнаването е първата стъпка към стремежа за позитивна промяна, за съхранение на българското...
цитирай
4. metlichina - да...
27.05.2015 20:19
Това, което обаче се случва с българите, е като със слабите организми с ниска имунна защита... все по-болни, и все по-нещастни..
цитирай
5. mt46 - Така е, за жалост...
27.05.2015 20:56
metlichina написа:
Това, което обаче се случва с българите, е като със слабите организми с ниска имунна защита... все по-болни, и все по-нещастни..

цитирай
6. stela50 - Тъжна истина... много тъжна...
28.05.2015 16:55
И колкото и да е нелицеприятна и ужасна... истина е.
Много добра статия - ясна, точна... невероятно болезнена.
...Мечти и хора се стопяват...
Животът се смалява,
загрубява, загробява...
и има защо... всеки от нас го усеща по различен начин
всеки ден... и все по-слаба е светлинката по пътя...
цитирай
7. mt46 - Благодаря ти за отзива!... Често истините болят...
28.05.2015 20:05
stela50 написа:
И колкото и да е нелицеприятна и ужасна... истина е.
Много добра статия - ясна, точна... невероятно болезнена.
...Мечти и хора се стопяват...
Животът се смалява,
загрубява, загробява...
и има защо... всеки от нас го усеща по различен начин
всеки ден... и все по-слаба е светлинката по пътя...

цитирай
8. hel - Гледах доц. Христов при Стойчо К...
29.05.2015 01:24
Гледах доц. Христов при Стойчо Керев. Невероятен анализатор е. Прав е за всичко и това е много жалко.
Ще цитирам Лион (коменар 2): "...коварната болест, наречена ,,нихилизъм'', макар и покосила ,,огромна част от сънародниците ни'', не ни е довършила изцяло. Иначе казано, съществува все още една малка част от обществото ни, чието битие, чиято екзистенция продължава да бъде под знака на културата и духовността."

Тук има искрица надежда. Как без нея ще се опитаме да променим нещо. И както Марин казва - осъзнаването е първата стъпка към стремежа за позитивна промяна, за съхранение на българското... Е, стават и чудеса.
цитирай
9. mt46 - Благодаря ти!... Доста сме лъгани и мнозина са загубили вяра, надежда...
29.05.2015 21:16
hel написа:
Гледах доц. Христов при Стойчо Керев. Невероятен анализатор е. Прав е за всичко и това е много жалко.
Ще цитирам Лион (коменар 2): "...коварната болест, наречена ,,нихилизъм'', макар и покосила ,,огромна част от сънародниците ни'', не ни е довършила изцяло. Иначе казано, съществува все още една малка част от обществото ни, чието битие, чиято екзистенция продължава да бъде под знака на културата и духовността."

Тук има искрица надежда. Как без нея ще се опитаме да променим нещо. И както Марин казва - осъзнаването е първата стъпка към стремежа за позитивна промяна, за съхранение на българското... Е, стават и чудеса.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8735216
Постинги: 1978
Коментари: 32031
Гласове: 96294
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930