.
Диктатура на гербериата

---

От Галя Горанова Публикувано на 02.11.2015.   

 

ГЕРБ овладя всички власти – местна, законодателна, изпълнителна, президентска, а до голяма степен и съдебна. Свидетели сме на парадокса „пълзяща диктатура с подкрепата на демократичните сили“.

Местните избори най-неочаквано се оказаха съдбовни за България. Битката за избор на местни феодали се оказа вододелът между два исторически периода. С изборите свършва четвъртвековният период на потьомкинска демокрация, наречен преход, за да отстъпи място на непризната диктатура.

Първото, най-драстично проявление на победилата диктатура бе начинът, по който властта реагира на безумието след изборния ден, сътворено от самата нея. На фона на тоталния хаос в зала „Арена Армеец“, където 5000 души станаха заложници на управленския произвол, представителите на властта в стила на Мария-Антоанета уверяваха, че хаосът е нормалност, а десетките припаднали – симуланти. Безредието не беше плод на некадърност, нито на организационен дефицит, както ни открехват някои наблюдатели. Безредието бе търсен ефект, умишлена провокация. Още половин година преди изборите депутатите от ГЕРБ бяха наясно, че без промяна на Изборния кодекс и при сегашния капацитет на изборната администрация хаосът ще е неизбежен. Въпреки това не го промениха. Защото още преди 6 месеца някой герберски гений на пропагандата бе измислил защитната теза: създаваме невъобразима суматоха, а вината приписваме на закона, ерго на БСП и Мая Манолова, и на ЦИК, където все още се подвизават някои неправоверни кадри като председателя й, например. Как иначе да си обясним гласуването на представителите на ГЕРБ срещу разширяването на техническия капацитет на ОИК? Тази оправдателна схема бе монтирана много преди вота, но управляващите навярно са се притеснили  от заложническото „шоу“, което надмина дори собствените им режисьорски очаквания. Хаосът не им бе нужен само като обвинителен акт срещу опозицията, той трябваше да послужи като димна завеса на многобройните манипулации и откровени фалшификации на резултата. Подминаваме куп други неуредици, като лошата организация на пилотните автомобили и самото затваряне на „заложниците“ в залата, все неща, които не стават без МВР, и по които никой не даде обяснения.

Второто откровение за настанилият се по терлици авторитарен режим бе „изпълнението“ на Борисов в стил „Кръстникът“ след втория тур на изборите. Като в сцена от великия филм на Копола той раздаде правосъдие – на съюзниците си отпусна един-двама кметове да се радват, на враговете отне всичко, само за ДПС нищо не каза, както повелява традицията между влиятелни фамилии. Перифразирани, думите на премиера Корлеоне означават ни повече, ни по-малко, че оттук-нататък вече той ще разпределя порциите в държавата. Това не изглежда да скандализира някого. Абсолютната власт моментално задейства конформисткия рефлекс на дежурните политически наблюдатели, които се хвърлиха да я славословят по милкобалевски.

Местни избори’2015 ознаменуват краха на и бездруго крехката ни демокрация. Последният й инструмент – изборите, се оказаха игра с предизвестен победител. След 25 годишно лутане и всевъзможни демократични експерименти, се връщаме към партията-държава. Носталгиците да не прибързват с радостта си. Това не е онзи модел от живковски тип, по който тъгуват. Това ще е диктатура в условията на глобализация и неолиберален пазарен капитализъм, при която властта работи изцяло в интерес на големите пари, частната инициатива и свръхпечалбата за сметка на все по-обедняващото население, лишено от инструменти за съпротива.

В момента ставаме свидетели на отблъскващ политически парадокс: пълзяща диктатура със съучастието на „демократичните сили“, както обичат да се именуват партиите от Реформаторския блок. Ако тия „демократи“ бяха истински привързани към „европейските ценности“, трябваше веднага да поискат касиране на вота и да напуснат коалицията с ГЕРБ. Вместо това те се отдадоха на математически главоблъсканици, как да представят поражението си като победа, която им гарантира оставане във властта. След като се видя електоралната им немощ по места, реформаторите се снишиха в позата на кебапчийски котараци, умилкващи се за каквото Той дал. Тъкмо затова след втория тур хиперболизират подкрепата си за кметовете на ГЕРБ – за да не изпаднат от порциона. Да се очаква защита на демократични принципи от подобни люде би било проява на крайна наивност. Те са псевдо-морален гарант на пълзящата диктатура на гербериата.

В подобна ситуация опозицията се явява единствената организирана сила, на която гражданите би трябвало да разчитат. Спасението на демокрацията, колкото и да е парадоксално, сега е в ръцете на БСП. Един крайно ненадежден спасител. Със или без герберски манипулации БСП е в нокдаун. Освен да ражда заклинателни декларации, партията е неспособна на организирано действие – структурите й са в полуразпад, омаломощени от войната на левите клонинги, а и старци революция не правят. Соцгрупата в парламента дори не разполага с достатъчно подписи, за да поиска касиране на вота от Конституционния съд. Трябва да се моли на Местан, чиито отглаголни съществителни навяват на мисълта, че ДПС ще се бори по-скоро за сърцето на Борисов, нежели да му мъти водата. Мощната подкрепа на ДПС за герберски кметове на втория тур подпечатва този негласен пакт. С други думи, забравете за опозицията.

Остава последният рубеж – гражданското общество. Уличните протести и гражданското неподчинение са крайната форма на съпротива срещу всяка диктатура. Но и тук пътят е заварден. От професионалните платени протестъри, способни да опорочат всяка проява на недоволство. За последно ги гледахме в „Шоуто на Волен“, сякаш няма по-сериозни заплахи пред демокрацията. Тази креслива протестна мрежа обгръща всеки спонтанен бунт, за да го превърне в гротеска. А срещу нея са цъкащите с език неорганизирани жертви на диктатурата. Сега „ранобудните“ окупатори на морала се борят за отмяната на депутатския имунитет, обслужвайки угодливо интереса на ГЕРБ, както го направиха с протестите срещу Орешарски преди година. Този въпрос е прекалено сериозен, за да бъде разглеждан в контекста на нечия персонална лудост. Утре ще подхвърлят на някой по-ербап народен избраник дрога или незаконно оръжие, което няма да е прецедент, и инакомислието набързо ще секне. Същото важи и за вътрешнопартийната опозиция.

Луд или не, Сидеров на практика поднесе на тепсия повода за отваряне на този дебат. Да не излезе накрая, че от спектакъла му ще спечелят отново управляващите? Както вече се оказа, че професионалното протестърство е продължение на статуквото.

Преглътнем ли тези изцяло фалшифицирани избори и всички съпътстващи ги уродливости, други няма да има. Ще има пародия на избори, както има пародия на демокрация, пародия на пазар. Покажем ли безчувственост към подмяната, утре ще ни връхлетят и по-страшни изпитания. Впрочем те вече започнаха: нов дълг от 5.3 милиарда лева за изтребители и канонерки (демек, гответе се за война), с което България май поема по дълговата спирала и следва гръцкия сценарий (покриването на дълг с дълг), нови концесии и разпродажба на остатъчните държавни активи (наша обща собственост), изостряне на политическите екстремизми, гранометна разправа с неудобни лица… Жертва на новата партия-държава ще станат и хиляди дребни общински служители в заварените „вражески“ администрации, които герберската метла ще измете на улицата. В българската политика да нахраниш своята клиентела е най-висш приоритет на всяка нова власт.

Остава ни „утехата“, че абсолютната власт корумпира абсолютно. Оттук-нататък спира да важи лайтмотивът „виновен е Орешарски“. Но понякога, докато се пукне балонът, минават години.

  a-specto.bg/diktaturata-na-gerberiata/
  ПП: Гербериат - ад, ад...

А сега накъде?

Селекция анализи от мрежата, Споделено от мрежата · 02/11/2015 · 13:08

ivan_garelov

Иван Гарелов

В нощта на изборите се роди следният виц: „Тази нощ умря БСП и се роди БКП.“

Колкото и местните избори да не съвпадат по значимост с парламентарните, колкото и политическите изводи от тях да са относителни, те все пак са съществен ориентир накъде ще тръгнат политическите партии, какви промени ще настъпят в политическата система, какъв характер ще добие властта. Още повече, защото те идват след един пробен период на управление на четиристранната коалиция, която става петстранна с отпадъците от партията на Бареков, прераства в шестстранна с подкрепата на ДПС и може би седемстранна с мекушавото поведение на БСП. И над всичко и всички стои монументалната фигура на Бойко Борисов, около когото витае загадката за бъдещите му намерения.

И тъй, резултатите от изборите утвърдиха пълната хегемония на ГЕРБ на всички равнища на властта. Ако прибавим и непредвидения успех на РБ, управленската формула е препотвърдена. Това може да е вярно, ако отношенията между реформаторите и ГЕРБ са искрени и имат обща идеологическа спойка. Но това не е така. Реформаторите приеха ГЕРБ като временен компромис, който ще им помогне да влязат във власта и да разширят своето влияние. Този съюз би могъл да е джентълменски, но при първото правителство на Борисов финалът на „брака по сметка“ беше трагичен по балкански. Сред като използва традиционната десница за параван, Борисов разгони нейните министри и продължи да управлява сам. Въпросът е дали изборните резултати отлагат развръзката за по-късно или обратно – дават самочувствие на всяка от двете страни да тръгне по своя път. Моето мнение е, че разпад в РБ ще има независимо от изборните резултати. Видно е, че Радан Кънев и ДСБ следват последователно своя път. Техните ценности са различни от тези на Борисов. Също така е очевидно, че Кунева и Лукарски са доволни да бъдат под крилото на Борисов и нямат други мечти.

Като цяло управлението на Борисов води до постепенното обезличаване на партиите и превръщането им във формален придатък на едноличната му власт. Неслучайно в нощта на изборите се роди следният виц: „Тази нощ умря БСП и се роди БКП.“ Имаше се предвид не само резултатът на ГЕРБ, който напомня времето на Тодор Живков, а начинът на упражняване на властта. Някои анализатори смятат, че ГЕРБ се премества в десноцентристкото поле. Борисов изповядва специфичен „перонизъм“ в български условия. Неслучайно той вече се занимава с всичко в държавата. Това е образът на новия „тато“. Идеалът за Борисов е властта. Дясното е най-прекият път към властта при сегашните условия.

Хегемонията на една партия в политическата власт на всички равнища не е здравословна за демокрацията. Липсата на опозиция, която да коригира управляващите, води до извращения и злоупотреба с властта. В ГЕРБ не трябва да забравят, че когато стигнеш върха, не ти остава нищо друго, освен да започнеш да падаш. Пред Борисов сега се открива новият въпрос – дали не е идеалният момент да направи извънредни избори и да си гарантира още четири години безметежно управление на ГЕРБ. Най-подходящо би било да се слеят президентските с извънредни парламентарни избори. Ще видим какво ще му подскаже неговият прочут инстинкт.

Тъжно е да се говори за представянето на БСП. Някъде към 19 ч на първия тур социолозите даваха на БСП 17%. Тогава казах в студиото на Би Ти Ви, че БСП поне е спряла своето падане надолу. Когато по-късно падна на 13% и след като се видя как губи позиции в големите градове, картината стана ясна. БСП претърпя катастрофа на тези избори. Верните привърженици на партията ще си спомнят с носталгия времето на Станишев. Новото ръководство не можа да изправи партията и да я направи боеспособна. Независимо от всички нарушения в провеждането на изборите провалът на 100-годишната партия е неоспорим. Ако партийното ръководство смята, че изборите са били нечестни, да беше поискало касиране на изборите, да вдигне протест до европейските институции. Вместо да се ограничава до искане за свикване на Консултативния съвет, който е просто една говорилня. Касиране иска столичната организация, но там провалът е толкова катастрофален, че само буди съжаление. Михаил Мирчев се оказа напълно неуместен избор, а и очевидно никой не бе го научил как да се държи по време на кампанията. Не е много почтено обаче от негова страна да прехвърля вината на партията, която го издигна. Не е мъжко.

Не виждам никакви признаци в БСП дори да се мисли за причините за провала. Някои от „червените барони“ дори работеха за този резултат в очакване на конгреса да седнат те на шефските столове. В БСП повече се мисли как да си разделят малкото територия, която им е останала, отколкото да я разширяват.

БСП загуби, защото е с неясна идеология. Русофилството не е идеология. Национализмът не й подхожда. БСП не беше никаква опозиция и затова не представлява алтернатива на ГЕРБ. Нещо повече – лидерът на БСП очевидно избягваше да критикува Борисов за каквото и да било. Спомняме си как Сергей Станишев водеше всекидневни битки, които дори дразнеха с прекалено личния си характер. Какви са причините, не знам. Но да няма никаква критика към лидера на основния ти опонент е нещо необяснимо в политическата трактика.

Не мога да не се съглася с анализаторите, които смятат, че БСП върви по пътя на СДС. Изходът е само един – лидерите на основните леви партии – БСП, АБВ, „Движение 21“, „Българска пролет“, да инициират обединение в единен политически скубект, като нито една от тях не трябва да претендира да доминира над другите. От лидерите ще се иска и една саможертва – да се оттеглят малко назад в името на бъдещето на българската левица. Защото вече се задава политическа сила, която ще ги замести на политическата сцена. И нека в БСП не се залъгват с умилителната загриженост на Бойко Борисов относно нерадостната съдба на българската левица.

Този, който е готов да заеме мястото на БСП на политическата сцена, няма да е никой друг освен ДПС. ДПС все повече настъпва и териториално, и идейно, като се представя за защитник на интересите на всички бедни и онеправдани хора. Малко трудно е това да стане, докато лидерите на ДПС продължават да се държат надменно, ехидно и предизвикателно към българската общност.

Така или иначе, ДПС доказа, че излиза от политическата изолация. Лютви Местан открито говори, че резултатите от изборите чертаят нова политическа реалност. Намеците са повече от ясни, ДПС се готви да заеме мястото на РБ и на ПФ в управляващата коалиция. Но на този етап ДПС вижда участието му във властта да става неформално и да се официализира след едни нови парламентарни избори. Въобще ДПС остава вярно на своя основен принцип – когато е в опозиция, да е неофициално във властта и когато е в управлението, да е неофициално с опозицията.

Може да се обобщи, че местните избори загатват контурите на нова политическа реалност, които ще се очертаят релефно с приближаването на президентските избори.

Източник: в-к „Труд“

Stela Bankova:
"Извиха се хората на победилите гербери. Кръшни хора с френетични възгласи ПОБЕДА !
УРА за възцарилата се диктатура !
УРА за възкръсналия член 1 !
УРА за новите милиардни заеми !
УРА за най-бедната държава в ЕС !
УРА за мизерните пенсии на стотици хиляди хора с побелели коси, които бавно и мъчително си отиват от живота !
УРА за държавата - България - с най-високата партийна субсидия в света !
УРА за закритите общински болници и новопоявяващите се частни болници !
УРА за рекета и изнудването, погубващо стотици малки фирми !
УРА за новия символ на новата стара власт - свалените гащи във външната ни политика !
УРА, че с последни сили продължаваме да доказваме на Господаря на държавицата ни, че е случил на народ, на удобен народ..."

Превъзходна публикация. Едновременно задълбочена и остроумна.
В стила на Галя Горанова.
Класовата борба се задълбочава и изостря.
Очакват ни велики събития в световен и местен мащаб.

Някои пълзят, други се извисяват до полите на Бог.Яка гърбина за потърпевшите.

С верен политически поглед и активна позиция!
Добре, че има хора като Галя Горанова, които да хвърлят светлина върху актуалните събития.

Преди си мислех, че историята за Ивайло свинаря не е действителна. Днес изобщо не съм убеден в това.

Но Боко се е заканил да ни доведе до край...

Напротив, много е подходящо. Кой от тези дерибеи блести с образование и държавническо мислене? Те всичките са си свинари ! Но и стадото си е такова...кално.

..най-после си узаконихме Царя Свинар...и въздъхнахме с облекчение!

Оттук нататък има кой да мисли и действа вместо нас и редовно(забележете,редовно),да слага по нещичко в копанките ни,защото всички май разбрахме главното - вече нищо не се произвежда в "тая страна",а само се разпределят "еврофондове".

Това ни е цялото "производство" - на еврофондове и свързаните с тях надежди.

Е и още нещо - появащите се в потайна доба "заеми",с които се погасяват стари ,краде се по установен норматив и се подхвърля на стадото прасета,т.е,на нас.

Така ни хванаха в робство.Даже не и феодализъм.При феодализма все нещо се произвежда,дава се на феодала и нещо остава за производителя.

При роба всичко се разпределя от робовладелеца,в случая,нашия Бащица Цар Свинар,на когото всички се кланяме и от когото всичко чакаме.

Сега проумяхте ли,защо в Праселандия никога няма да се случи нещо,като ставащото в Румъния?Просто,защото прасенцата са доволни и им е през оная работа,какво всъщност става по върховетре на свинефермата.

Те си гледат чинно копанката,в която,общо взето,редовно попада поредната порция вкусна помийка,побутват се понякога помежду си,понякога някое прасе изквичава самотно пропадайки встрани,докато другарчетата му се наместят доволно до копанките...

Истински свински рай!А казват,че нямало рай на Земята.

Има рай!Той е тук!Когато има търбух и няма мисъл,има Земен рай.

...и от него се чува от време, на време,приглушеното доволно..."грух...грух..."