2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1719 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2017 21:07
11 януари 2017 г.
На 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт през август 1943 г. да дадат началото на операция "Приливна вълна". Тя има за цел да неутрализира съюзниците на Третия райх, Румъния и България и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.
На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни.
Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващачи. България губи само един самолет срещу 31 свалени американски бомбардировачи. Но истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари.
10 януари 1944 г.: запалителна бомба пада върху сграда на ъгъла на бул. "Витоша" и ул. "Денкоглу"
Из спомените на генерал Стоян Стоянов - военен летец, един от защитниците на София. Той участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета:
"На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда.
Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем изобщо човек е по-впечатлителен. В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката.
На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса."
Бул. "Витоша" и разрушени жилищни сгради, януари 1944 г.
Равносметката от изминалото денонощие е 1800 бомби, изсипани над София, с обща тежест от 450 тона, 750 загинали и още толкова ранени, стотици напълно сринати или полуразрушени сгради.
Ударите продължават на 24 януари. Българското правителство започва тайни преговори с англо-американските съюзници в Истанбул и Анкара. Временно атаките са спрени. Но след провала на разговорите бомбардировките над България са подновени на 16 март. На 30 март е най-тежката от тях. Извършената евакуация на София обаче проваля плановете на нападателите да убият голяма част от населението - жертвите и ранените са значително по-малко. Но над 3500 сгради са напълно унищожени.
В идните месеци следват още няколко въздушни атаки над София и други български селища.
В първите дни на септември 1944 г. България излиза от Тристранния пакт и въздушните нападения над страната са прекратени.
По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.
Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други.
За тези ужасяващи времена освен сухите цифри и факти остават да напомнят запазените спомени на очевидците, документалните кадри и черно-белите снимки...
Войници разчистват отломките на старата сграда на Софийска община, намирала се на ул. "Гурко", пресечката с ул. "Дякон Игнатий"
Доброволец от Въздушна защита на ул. "Александър I" - отсечката между ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Алабин", януари 1944 г.
Пострадалата сграда на БАН, януари 1944 г.
Разрушенията на Руската църква и несъществуващият днес кинотеатър "Одеон"
Сградата на ъгъла на бул. "Васил Левски" и ул. "Граф Игнатиев", 1944 г.
Снимка от американски бомбардировач, заснета по време на бомбардировките на София на 30 март 1944 г.
Бул. "Дондуков" след бомбардировките, 1944 г.
Разрушени сгради на ул. "Търговска" (днес не съществува), 1944 г.
Ул. "Леге", вдясно - Археологическият музей, 1944 г.
Ул. "Шар планина", март 1944 г.
По време на бомбардировките над София оцелялата дотогава средновековна трикорабна базилика "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" е напълно разрушена. Единственото нещо, което оцелява като по чудо, е иконата на светеца. Тя се пази и до днес като най-голямата реликва и ценност на храма, който е изграден отново през 50-те години на ХХ век.
Автор: Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com
© Министерски пирон в ковчега на капитал...
© Изборите в България : борбата на «проп...
Самолетите са пикирали над улиците и са стреляли по ужасените бягащи с картечници Виждали се - отдолу, смеещите се пилоти?!
Чърчил се е заканил да превърне София в картофена нива
Истината е, че след тези варварски изцепки, бомбардировките спират!
По настояване на Сталин, помолен от наши дипломати- ние със СССР не късаме дипломатически отношения
Знае се как моли Сталин Молбата му звучи в най- мекия случай като нетърпяща отказ!
Хубав или лош, спасил е София това е факт!
Хубава вечер, Марине!
Остават само сухите цифри, спомените на очевидците и...една оцеляла икона. На светеца. Това е знак.
И може би единственото хубаво нещо, случило се в този земен ад - хилядите спасени хора.
Войните са най-голямото човешко безумие в миналото и настоящето.
Нали познаваме историята, за да се учим от нея.
За да не повтаряме грешките.
Алчността е безумие.
Човечеството си пати от безумието на своите лидери.
Можем да се уповаваме само на мъдрата дипломация.
Отдавна сме в очакване.
Един живот не стига, май.
Поздрав за постинга!
Самолетите са пикирали над улиците и са стреляли по ужасените бягащи с картечници Виждали се - отдолу, смеещите се пилоти?!
Чърчил се е заканил да превърне София в картофена нива
Истината е, че след тези варварски изцепки, бомбардировките спират!
По настояване на Сталин, помолен от наши дипломати- ние със СССР не късаме дипломатически отношения
Знае се как моли Сталин Молбата му звучи в най- мекия случай като нетърпяща отказ!
Хубав или лош, спасил е София това е факт!
Хубава вечер, Марине!
Но историческата памет на мнозина е твърде къса или избирателна... А и не търсят причинно-следствените връзки...
Лек ден!...
Остават само сухите цифри, спомените на очевидците и...една оцеляла икона. На светеца. Това е знак.
И може би единственото хубаво нещо, случило се в този земен ад - хилядите спасени хора.
Войните са най-голямото човешко безумие в миналото и настоящето.
Нали познаваме историята, за да се учим от нея.
За да не повтаряме грешките.
Алчността е безумие.
Човечеството си пати от безумието на своите лидери.
Можем да се уповаваме само на мъдрата дипломация.
Отдавна сме в очакване.
Един живот не стига, май.
Поздрав за постинга!
2. СССР не е първоизточник на нищо от това, за което става дума в постинга /с изключение на износа на комунизъм/:
- човекоядството е известно от древността, среща се и в съвременността...
- братоубийството също е старо /Каин и Авел/. То е било узаконено в Османската империя. А Нерон убива майка си...
- пример за политически, идеологически човекоубийства на другомислещите - Инквизицията /"изобретение" на Запада/...
- буржоазните революции в Западна Европа да не са били мирни, безкръвни?...
- през гражданските войни на Запад не са ли се избивали хора от една и съща народност?
- а за многобройните завоевателни войни на западните държава /и между тях/ няма смисъл да давам примери...
Едва ли има по-алчни и ненаситни хищници от западняците...
Аз не одобрявам, нито защитавам престъпленията на сталинизма и на комунистите, но не обичам двойните стандарти...
Сталинизмът е осъден още през 1956 г. в Съветския съюз... Социализмът като система приключи отдавна в Русия и у нас. Съветските войски се изнесоха от Германия преди 27 г., американските войски и бази са още там /но явно нямаш нищо против американските окупатори/... Какви претенции имаш още?...
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация