.
Ваня Ставрева Едно село, разделено от границата - в Сърбия кипи от живот, в България умира (снимки)

Градсково - някогашното българско село, което Ньойския договор от 1919 г. раздели на две, сега живее пълноценен живот в сръбската си част, а на наша територия бавно гасне с последните си жители.

 

Една и съща земя,

 

 

едни и същи хора,

 

 

а толкова различна съдба. 

 

Преди 97 г. от Царство България са откъснати части от Кюстендилска, Царибродска, Трънска, Кулска и Видинска околии. От Видинско и Кулско в Сърбия попадат селата Бракевци, Градсково, Злокучене, Ковилово, Халово, Църномасница, Шипиково, Велики Ясеновец и Мали Ясеновец.

Границата разделя няколко от тях на две и така срещу сръбското Градсково си имаме българските Градсковски колиби, срещу Халово - Халовски колиби, а срещу Шипикова - Шипикова махала. Халовски колиби е обезлюдено от години, в Градсковски колиби са останали двайсетина жители, а в Шипикова махала - петима.

Село Градсковски колиби. Снимка: Видин-онлайн

За разлика от тях, българските села на сръбска територия са многолюдни и в тях живеят средно от 300 до 800 души.

 

Градсково е с над 700 жители, има деца, строят се нови къщи, нивите са обработени. За разлика от събратята си в Царибродско, Пиротско и Босилеградско, те никога не са се радвали на внимание от българската държава, а в България малцина знаят, че и в Зайчарско и Неготинско има някогашни български територии.

 

"В Сърбия ни казват, че сме българи,

 

а като отидем в България, ни казват, че сме сърби.

 

Вече и ние не знаем какви сме и

 

затова е важно кой как се самоопределя",

 

казва Синиша и с две изречения описва как се чувстват българите в северната част на Западните Покрайнини. 

Хората с българско самосъзнание сред тях до скоро не са били самоорганизирани дори в културно дружество, а след 1945 г. не са имали българско училище. От 2013 г. обаче сънародниците ни от Североизточна Сърбия имат Българска неправителствена организация "Деница", в която вече има над 100 членове.

Някои от тях поддържат връзки с роднините си в България, като Слободан. Баба му е от с.Раброво и той се хвали, че е от една фамилия с ген.Цветан Тотомиров, който е родом от същото село.

"Ние не сме сепаратисти или шовинисти, а искаме да осъществим културни връзки с България. Когато Сърбия влезе в Европейския съюз, няма да има граници между моето Градсково и Градсковски колиби, ще бъдем отново заедно и ще можем още по-лесно да си сътрудничим", пояснява Саша Христович.

Баба му и дядо му са българи, а дядо му Йован Христов е служил в Българската армия. Те са говорили родния си език перфектно. Следващите поколения обаче почти не го знаят и Саша се надява на първо време чрез културно сътрудничество децата им да посещават България, да чуват българска реч и да започнат да учат майчиния език, да знаят корена си.

 

"Последната учителка, която е преподавала тук в българското училище, се е казвала Пенка Гачева. Намерихме сред старите документи учителски дневник. Ние сега нямаме училище и аз не говоря добре български. Но сърцето ми е българско. Аз принадлежа към този народ. 

 

 

Когато границата разделила селото,

 

се наложило хората да избират -

 

едни останали тук при къщите си и малкото земя,

 

а другите потеглили към България,

 

където били нивите им...

 

Оставили къщите и избрали земята. 

Е, май малко са сгрешили, защото след 1945-та година пак са останали без своя земя... А тук- каквото сме си имали, си е било все наше. Миналото си е минало. Не можем да го променим", казва Саша.

В центъра на с.Градсково е Домът на културата, за чието реновиране сръбската държава е дала 120 хил.евро.

Внушителната сграда прави впечатление, защото малко села във Видинско могат да се похвалят с такова читалище. Въпреки че Североизточна Сърбия се смята за най-бедната част на западната ни съседка, хората там са много по-богати от тези във видинските села. 

 

"Българският и сръбският комунизъм не бяха еднакви.

 

Тук беше друго - земята ни не беше национализирана

и всяко домакинство гледаше стопанство. Ние можехме и да пътуваме и да работим в чужбина и оттам идваха пари", разказва Саша.

Неговият баща е работил и се е пенсионирал в Австрия и получава австрийска пенсия, семейството на съпругата му също е живяло там и тя е завършила австрийско училище. И в момента много от съселяните му са на работа в чужбина - Австрия, Германия, Франция, но изпращат пари на близките си и строят големи къщи в родните си места.

Преди две години в с.Градсковски колиби беше построена нова църквица, върху основите на някогашния храм. 

Днес църква има, но хора няма. Едва ли и някой потомък ще се върне в този затънтен край, но както казва кметицата на община Бойница Анета Генчева: 

 

"Тук е България.

 

Само на 2 километра е границата.

 

Заслужава си тук да се знае,

 

дори и тогава, когато нас няма да има,

 

че тук са живели българи."

 

Село Градсковски колиби. Снимка: Видин-онлайн

www.faktograf.bg/content/edno-selo-razdeleno-ot-granicata-v-srbiya-kipi-ot-zhivot-v-blgariya-umira-snimki

ПП: Доста стари и нови продажници са виновни за разрухата на България! Докато не излезем на масови протести, както в Румъния, докато не бъдат осъдени и вкарани в затвора престъпните висши политици и бизнесмени, докато робуваме на партийни страсти и фило-фобски догматизъм, България ще продължава да затъва в блатото, да е най-бедна и последна в ЕС...

в Сърбия не е имало насилствена текезесация и хората са си останали при земята. Въпреки процесите на дебългаризация собствеността е оказала такова влияние, тъй като българинът е привързан към земята и я е наследявал от деди и прадеди. Докато в БГ поради болшевишката колективизация след две поколения хората изчезнаха от местата, където са живяли векове наред, дори и под турско робство.

Добро попадение Тачков, поздравления чак ти завиждам!
И коментара си го бива. :)

Дядо ми Йордан е имал малко ниви, но ми е казвал, че предпочита частната собственост. Бил е един от последните 6-7 души в селото, които са влезли по неволя в ТКЗС... Майка ми бачкаше в ТКЗС за мизерна заплата. Доста хора се преместиха в градовете, защото там заплащането беше по-добро...
Друга грешка е забраната да се пътува и работи на Запад...

4. mt46 - Благодаря! Някои истини са очевидни... :)

... Гледам, че си разказал на Слави моята история но друго тук мен ме притеснява, защо!?
Защо плачем за ярема та нали уж сме по-умни от дядовците си?!

Майка ми и много други хора цял живот са блъскали, а сега получават мизерни пенсии /160-200 лв./! Това нормално ли е?...