Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2018 22:46 - Сълзи в мъглата
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 1587 Коментари: 10 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

Сълзи в мъглата

"Ех, госпожо, трудно е да предположа
как дошли сте в тоя студ, през куп мъгла.
Но е невъзможно хляб да Ви предложа.
Снощи съм изял последната троха...

С пенсия нищожна куцам... Закъде съм?...
А жена ми, млада, ракът я затри...
И на Бог дори не ще се май харесам...
От Евросъюза ли сте тук дошли?...

Сигурно за мене доста сте загрижени?
Вижте, сляп съм аз - последният човек...
Трябвало, нали, да се обича ближният?...
Мисля си, поне да носите ковчег!"...

Тъй говореше изсъхнал, грохнал старец -
в село пусто, мъртво, даже без крадци...
Слушаше го старо куче с поглед жалещ,
ближейки невидимите му сълзи...

Марин Тачков
3-4 януари 2018 г.


Тагове:   Марин,   сълзи,   мъглата,   тачков,


Гласувай:
20


Вълнообразно


1. vladun - За много тодини!
04.01.2018 22:52
За много тодини!
цитирай
2. kvg55 - mt46,
04.01.2018 23:12
Българско селско ежедневие, за което еврочиновниците понятие си нямат.
цитирай
3. zaw12929 - Днес се радваме на слънце и то заран ...
05.01.2018 10:11
Днес се радваме на слънце и то заран ще донесе мъгла
За сълзите- няма как има ги всеки български пенсионер
и грохнал старец -
в село пусто, мъртво, даже без крадци...

ЗА МНОГО ГОДИНИ! УСПЕХ!
цитирай
4. pvdaskalov - * 1 *
05.01.2018 10:51
Социално ангажираният поет цена няма.
Колко по-лесно е да възпяваш тревичките и козичките!
"Сигурно за мене доста сте загрижени?
Вижте, сляп съм аз - последният човек...
Трябвало, нали, да се обича ближният?...
Мисля си, поне да носите ковчег!"..."
Потресаващо! Шедьовър!
П и е р
цитирай
5. merlin68 - Много силно и убийствено тъжно, и ...
05.01.2018 19:06
Много силно и убийствено тъжно, и най-важното почти всички се правим, че не го виждаме! А ти сякаш си написал това с което изпратих старата година.
Ходихме с жена ми да празнуваме на село при майка и татко новата година. През две къщи е къщата на прадядо ми. Стара, кирпичена измазана с бяла вар отвътре и вън, с голяма зидана печка върху която като дете съм спал. Осем деца са родили прадядо и прабаба, днес там живее сам един братовчед на майка ми. Ходи с два бастуна, едва се тътри. Едничкият му син и мой втори братовчед е лекар в Германия, от 25 години е там, женен е за българка, тя пък е адвокатка. Никога не са се връщали!
Майка ми го покани при нас, той дойде и постоя около час, а после си тръгна. Не говори много, но каквото каза беше за сина си, с гордост. Едвам се въздържах да не го ..... понеже историята я знам отдавна и винаги ме е хващало яд. Цял живот се е блъскал човека, жена му почина преди две години, и тя така.
И си мисля, какви хора си отиват, а какви хора станаха европейци!
цитирай
6. mt46 - Благодаря! За много години!...
05.01.2018 20:48
vladun написа:
За много тодини!

цитирай
7. mt46 - И нашите висши чиновници и политици едва ли си имат понятие...
05.01.2018 20:49
kvg55 написа:
Българско селско ежедневие, за което еврочиновниците понятие си нямат.

цитирай
8. mt46 - С всяка година оставащите години намаляват...
05.01.2018 20:52
zaw12929 написа:
Днес се радваме на слънце и то заран ще донесе мъгла
За сълзите- няма как има ги всеки български пенсионер
и грохнал старец -
в село пусто, мъртво, даже без крадци...

ЗА МНОГО ГОДИНИ! УСПЕХ!

цитирай
9. mt46 - Благодаря ти за добрия отзив!...
05.01.2018 20:53
pvdaskalov написа:
Социално ангажираният поет цена няма.
Колко по-лесно е да възпяваш тревичките и козичките!
"Сигурно за мене доста сте загрижени?
Вижте, сляп съм аз - последният човек...
Трябвало, нали, да се обича ближният?...
Мисля си, поне да носите ковчег!"..."
Потресаващо! Шедьовър!
П и е р

цитирай
10. mt46 - Благодаря ти за добрия отзив!
05.01.2018 20:59
merlin68 написа:
Много силно и убийствено тъжно, и най-важното почти всички се правим, че не го виждаме! А ти сякаш си написал това с което изпратих старата година.
Ходихме с жена ми да празнуваме на село при майка и татко новата година. През две къщи е къщата на прадядо ми. Стара, кирпичена измазана с бяла вар отвътре и вън, с голяма зидана печка върху която като дете съм спал. Осем деца са родили прадядо и прабаба, днес там живее сам един братовчед на майка ми. Ходи с два бастуна, едва се тътри. Едничкият му син и мой втори братовчед е лекар в Германия, от 25 години е там, женен е за българка, тя пък е адвокатка. Никога не са се връщали!
Майка ми го покани при нас, той дойде и постоя около час, а после си тръгна. Не говори много, но каквото каза беше за сина си, с гордост. Едвам се въздържах да не го ..... понеже историята я знам отдавна и винаги ме е хващало яд. Цял живот се е блъскал човека, жена му почина преди две години, и тя така.
И си мисля, какви хора си отиват, а какви хора станаха европейци!

Много тъжна картина! След 10-20-30 г. у нас ще останат много по-малко стари хора, ще има много повече полумъртви села...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19159931
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148917
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031