Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2012 09:56 - Лондон 2012: Бардакът на петте колела продължава
Автор: demonwind Категория: Спорт   
Прочетен: 4624 Коментари: 7 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

image

Първите ми активни спомени за олимпиадите са още от 1952 г. Така че сегашната "Лондон 2012" беше 16-тата поред, която имах възможност да следя.

От онези ранни години имам и други спомени. Например, как в средата на 50-те години с други деца чакахме с часове на някогашните червени сгуриени кортове на ЦДНА, защото този "голям клуб" имаше само няколко ракети и 50-ина топки и трябваше да чакаме ред за първите уроци по тенис при Германа, който май недовиждаше с едното око.

След това отново в ЦСКА минах през футбола при Гацо Стоянов, детския волейбол, чийто първи треньор беше Митко Захариев, и през волейбола при юношите на Левски на "Веслец", където треньор беше Гигов...

Велики времена на огромен ентусиазъм, масов спорт и прекрасни треньори. По-късно избрах интелектуалната кариера, но спортът ме придружава и до днес. Така беше и със стотици хиляди млади българи от моето и следващите поколения.

И за да завърша този личен спортен увод, нескромно ще припомня, че бях първият български политически журналист, който започна да пише за недолюбвания до 80-те години у нас тенис на корт в "Работническо дело". По онова време работех в Прага и имах възможност да ударя "някоя топка" с Иван Лендъл и Томас Шмид, които направиха огромен пробив в този спорт. И даже Милко Балев се обади, но не за да ме критикува, както правеше неведнъж, когато пътувах с него по света, а за да ме похвали за написаното за тениса. Защото и той всяка сутрин "гонеше топките" на кортовете на Правителствената с Евгени Раданов.

Вероятно вече се сещате, че този увод е увертюра към тоталния ни провал и позор в Лондон 2012. Чудех се как по-младите журналисти от вестници и телевизии врещяха "България, напред". Къде по-напред, щом като България от 20 години е на ръба на пропастта.

Защото позорът на българския спорт започна след 1990 г., когато ни набутаха в система, която унищожи всичко – промишлеността, селското стопанство, науката, образованието, интелекта и затънахме в блатото на грабежа, измамите, простотията и самозаблудите, че "не ни достигна съвсем малко", че "бяхме на косъм", че "нямахме късмет".

Или че спортистите имат нужда от психолози. Какви психолози, бе? Защо нашите предишни олимпийски участници и шампиони даже не бяха чували тази дума, но въпреки това държаха малка България няколко десетилетия в първата десетка на най-олимпийските нации на планетата. Защо те нямаха нужда от психолози, пресаташета, имиджмейкъри? Защо започнаха да взимат допинг чак когато другите ги бяха изпреварили с 15 години?

Отговорът е прост – защото техният допинг беше преди всичко патриотизмът. Те се бореха, тичаха, вдигаха, хвърляха, стреляха, ритаха и така нататък, за България.

А защо днес този патриотизъм го няма? Защото хората, живеещи в България, не я чувстват своя родина. Днешна България ги ограби и предаде. Направи ги бедни роби, малки хора, лишени от избор и перспектива. Е, как могат да се съревновават за такава България, чието олицетворение станаха мутрите и простаците. Тук никакъв психолог няма да помогне.

Какво, престанаха ли да се раждат таланти след 1990 г.? Със сигурност не. Но подрастващото поколение е все по-хилаво, с тесни рамене и криви крачета. Все повече приличат на компютърни мишки. А онези, които все пак се изкачиха по спортната стълба, се чудят как по-бързо да офейкат в чужбина. Заедно с треньорите.

България вече не е допингът за нашите спортисти. Енергията и на спорта беше унищожена или разграбена.

За съжаление през последните години целият световен спорт се движи в същите рамки – на комерсиализирането, на допинга и парите.

"Лондон 2012" не беше изключение. Даже стана връх- на демонстрация на смесица от символите на британския окултизъм и така наречения "нов световен ред". За спектаклите по откриването и закриването Дани Бойл, носител на Оскар за Slumdog Millionaire, сега може да получи и титлата лорд от Елизабет ІІ, която беше представена, заедно с Джеймс Бонд, че скача с парашут. Много хора съжаляваха, че скача вместо нея каскадьорка.

От началото беше ясно, че САЩ трябва да бият китайците, а англичаните да изпреварят руснаците. Успяха. САЩ – 104 медала, от които 46 златни, Китай – 88 медала, от които 36 златни, Англия – 65 медала, от които 29 златни, и Русия – 82 медала, от които 24 златни. Балтиите срещу китайците и руснаците продължиха до края. Помагаха не само съдиите, но и допингът. Малко хора например разбраха, че на финалната среща в женския турнир по тенис Шарапова просто отказа да играе срещу Серина Уилямс, която вече има мускули като Шварценегер, израз на толерираният от години "черен спортен расизъм", с който на Запад компенсират на чернокожите тяхната ниска социална и политическа позиция и им създават илюзията за успехи.

Ясно е, че оттук нататък този бардак на пет колела с кодовото наименование "Олимпиада" или ще трябва да се самозакрие, или да легализира допинга и да премине към нов етап в олимпийското движение – на легалния допинг.

Това беше и в Лондон. Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Преди това хормонът на растежа отново се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, догони оборотите на световния наркотрафик. За всеки случай тестовете се правеха избирателно, защото иначе всички спортисти не би трябвало да си отварят куфарите, а да потеглят веднага обратно към родните лаборатории.

Неслучайно не заловиха нито един американец, въпреки че само ако бяха боцнали с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

Допингът е на всяка крачка. Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и... смъртта след 15 години.

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.

Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите, а не мозъка. Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОK). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в българския парламент.

Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади, който си беше въобразил, че спортът може да служи на "мира и дружбата".

Но петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".

Олимпийският огън също нямаше нищо общо с "античната традиция", въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.

Предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.

Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина – бягане на разстояние един стадион, тоест по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни.

Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.

Идеята fair play е била известна и в древността. Но още тогава е имало подкупи на съдиите и измами в състезанията. Така свирепо са се биели, че след това не са ги познавали и собствените им кучета.

Идеята беше възродена през ХІХ век от група ентусиасти – Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен. Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наречен Калимармаро), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види какво е сътворил, щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба.

Наследник на Кубертен беше също барон Анри дьо Байле-Латур и продължител на великите идеи. "Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон". Сталин, за да си го върне, организира Червената спартакиада, която беше контрата на ІХ олимпиада в Амстердам през 1928 г.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-тата олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. Берлин трябваше да докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

Масонът Бръндейдж беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец – маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години – губернатор на Барцелона, преди това – член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч "не знаеше нищо за това". Самаранч и неговата свита се правеха, че не знаят, че спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, психолозите. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души, оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи "химията" в организма средства. Спортистите прибягват към наркотици и PFC, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.

Почти във всички спортисти беше открито високо равнище на хематокрит, което е резултат на използването на ЕРО, допингиращо средство, наричано killer drug.

Списъкът на средствата, забранени от WADA, постоянно се актуализира, но експертите винаги изостават от спортистите и помагащите им фармаколози. Даже шефовете на антидопинговите лаборатории не могат да кажат, че някой е 100-процента "чист".

Заради това даже известни вече препарати могат да минат през ситото, като изкуствената кръв на фирмата Biopure. Тя съдържа хемоглобин, който се свързва с частици толкова големи, че да не увреждат бъбреците и толкова малки, че на тях да не реагира имунната система. Изкуствената кръв пренася кислорода три пъти по-ефективно от естествената, заради което инжектирането даже на малки количества рязко увеличава окисляването на тъканите. Средството действа светкавично, но със стандартни тестове може да бъде открито чак след няколко дни.

Колоездачите пък от години използват предназначената за животни изкуствена кръв оксиглобин, въпреки че е опасна за човешкия организъм.

В близко време хит ще бъде почти невъзможният за откриване генетичен допинг. Когато в началото на 2004 г. проф. Хю Суини от Пенсилванския университет съобщи, че генът увеличава мускулната маса на плъховете с 30 на сто, получи стотици писма от спортистите, готови да се подложат на терапията. Това означава, че генно модифицираните спортисти присъстваха масово на олимпиадата в Лондон.

С помощта на обработени вируси във всички мускулни клетки могат да се вкарат гени, стимулиращи техния ръст, като след операцията не остават никакви следи. Не могат да се открият и чуждите субстанции, тъй като допинговият ефект се осигурява от собствените хормони и белтъчини. Учените могат да накарат клетките да произвеждат повече от инсулиноподобния фактор за растежа (IGF-1) и еритроретин, и в близко време ще управляват растежа на конкретни мускули, за да увеличат тяхната сила.

Така олимпийската общност се състои от онези, които са успели да измамят и да не бъдат хванати, и от онези, които не са имали късмет.

Това е абсурдът на съвременния спорт. Заради това все по-често са исканията за тотално легализиране на допинга.

Но този бардак на пет колела повече не може да пътува из света и да заразява целия световен спорт. Ако олимпиадата не се промени, ще се стигне до разпадане на олимпийското движение. Но дали някой ще иска да гледа игри, на които няма да падат рекорди, отбелязвани с цъкащите в ъгъла на телевизорите буквички Or и Wr.

Разбира се, България ще продължи да ражда спортни таланти. Тя има "родова спортна памет" и е плодородна, но това плодородие се нуждае от предишната система на масовия спорт, ентусиазма и патриотизма. Това означава, че в България трябва да се възражда спорта на системно равнище – училище, клуб, федерация, национален отбор.

А ако не успеем до следващата олимпиада в Рио де Жанейро, да им изпратим наши цигани. Те със сигурност ще им отмъкнат златото...

--------------------------------------------------------------------------

Автор: Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski) 09.2012




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zlokuche - Демоне, за съжаление този път си ...
19.09.2012 07:34
Демоне, за съжаление този път си препечатал бая некадърно писание. Колко авторът разбира от темата, си личи по идиотиите, които пише за допинга и петте кръга. Колкото и човек да милее за българския спорт, въпросното писание си е неграмотно бездарно хленчене.
цитирай
2. demonwind - 1. zlokuche
19.09.2012 09:31
За петте кръга не знам, обаче за допинга си е много прав. Близък приятел още навремето тренираше лека атлетика (обаче някое лошо тролче ми е изтрило коментара ;) и ми е разправял страшни неща за Йорданка Донкова, Стефка Костадинова и другите наши известни спортисти и спортистки. Знаеш ли, че е виждал Стефка Костадинова да си бръсне бая брада на един лагер? А вместо Йорданка Донкова когато е поставила рекорда, дето май не е подобрен и до днес, е дала урина момиче от екипа й, което така разбрало, че е бременно... Естествено, нали тогава бяхме с другия Биг Брадър, та гафа е бил замазан.
Забелязал ли си навремето, когато Бен Джонсън (канадец) постави световния рекорд, отвявайки Карл Люис (САЩ) като малка гара? Изтрещя с допинг и го изхвърлиха от спорта завинаги... Сега защо никой щатски спортист не гърми с допинг? Първо - защото няма кой да каже нищо на Щатите (че и на Русия) по въпроса, и второ - както автора пише, методите за помпане стават все по-зловещи и недоказуеми. Ти да си спомняш от нашите младини някой футболист да е умирал на терена от инфаркт? Аз лично не, поправи ме ако греша. На какво се дължи това? Ами младата ни надежда от зората на демокрацията във фигурното пързаляне Виктория Димитрова (може да бъркам фамилията), която получава инфаркт само на 18 и си отива от този свят, след което майка й разкрива ужасната истина, че дъщеря й е пиела с шепи разноцветни хапчета по специално изготвена програма?
Ти как мислиш - Майкъл Фелпс дали не е назобен и презобен? Ще се види след десетина години - толкова след рекордите си живя и легендата Фролънс Грифит-Джойнър... Спортът вече е надпревара на химия, а не на човешка издържливост (изключвам етиопците и кенийците, които бягат в маратона, при тях нещата са по-различни и въпрос на структура на тяло и т.н.). Истинския спорт е останал някъде през седемдесетте на миналия век. Щом едно време Абаджията ги е зобел като за световно...
Преди години помня как някаква тенисистка се беше оплакала, че когато играла срещу Амели Моресмо, имала чувството че играе с мъж. И как няма, като французойката имаше мускули като на Шварценегер от ранния период. Това не става по нормален път...

Поздрави!
цитирай
3. анонимен - dosta emocionalna statiq
19.09.2012 13:36
Определено има истина в статията, но като цяло емоциите са взели връх. МОК като върха на всяка организация е пълна шуробаджанащина и това е факт. Навсякъде, където има големи интереси и пари е така, дали ще е спорт или някоя банка или инвестиционен фонд, няма значение.

Второ, автора като много аматиори, е доста далеч от света на върховия спорт. Да за човек, който спортува 1-2 пъти на седмица, фактът че професионалистите загряват с това, което той прави макс е почти винаги грешно свързан с допинг. Върховият спорт е начин на живот, който ако не го е помирисвал няма как да си го представи. Това го казвам без грам сараказъм или без цел да обидя някого. От личен опит знам че със нужните жертви (време, пари , и т.н.) и тренировки може да се постигне 90-95% от професионалното ниво. Лично съм тренирал със хора, които се състезаваха на тази олимпиада и някои от тях си спомням как бяха неуките и несръчните новобранци и че аз съм се състезавал на тяхното ниво, БЕЗ допинг. За съжаление познавам и хора, които се уредиха с квота, тъй като бяха братовчеди на определени хора, но да не се отклоняваме.

цитирай
4. анонимен - produljenie ot po gore
19.09.2012 13:37
Рекордите са си рекорди и са тези последни 5%. Има си и хора природно надарени. Със или без допинг, не съм аз този, които ще отсъди, но едно съм сигурен че спорта в сегашното си състояние не е тази демонична химична лаборатория. Голяма част то тези неща за хормони и т.н. са написани от хора без нужното научно образование. Фактите и тези 'скрити' терапии са един чист абсурд. Ерудити люде публикуват статии, в които без субективизъм казват как стоят нещата и защо спортисти прибягват до тези приоми. Ако някой иска да си слага главата в торбата и да пие това, което стринка му на брата на баджанака е чула на пазара че дават на конете за разплод, си е негова лична отговорност. И това е така, много спортисти се престрашават да вземат това или онова, защото някой бил казал на някого. Има ОГРОМНО незнание относно как да се стане по добър спортист, дори от тренори. Доктор еди кой си бил открил ген за еди кое си. По линията на разваления телефон, журналистите казват че този доктор едва ли не е открил лек срещу рак и спин едновременно. Съответно разни хора, коеито дори ген не знаят какво си мислят че ще станат олимпийски шампиони, като поработят с този доктор. Да ама нещата далеч не са толкова прости. С мои колеги биолози си ги разказваме тези 'писания' като вицове.

Много хора се престрашават и заради факта, че спорта е бизнес. Без да си сред най-добрите няма пари. Без пари съвремениия свят е така устроен, че си нищо.

За масовия спорт, който липсва в България също съм 100% съгласен. Не съм лично изживял, тези години от социализма, когато това е било така, но си спомнянт как в училището до 7ми клас имаше шкафове с трофеи в кабинетите на учителите по физическо. Въпреки, че бях запален спортист, просто възможности вече явно нямаше. Един два турнира на година максимум. Това беше началото-средата на 90те. Спорт имаше само ако си от НСА или някои от платените клубове и до материалната база не можеше да се припари.
цитирай
5. анонимен - produljenie
19.09.2012 13:50
Рекордите са си рекорди; последните 5%. има си и хора прородно надарени. Не съм аз този, който ще отсъди, но едно съм сигурен, че спортът в сегашния си вид не е тази демонична химична лаборатория. Голяма част от хората просто нямат нужното образование да разберат че тези 'тайни допинг технологии' граничат с научна фантастика. Доктор еди кой си открил някои си ген. По линията на разваления телефон неуки журналисти изкарват все едно че е открил лек за рак и спин едновременно. Съответно хора, които дори ген не знаят какво се прескачат да се бутат при този доктор за да станат олимпийски шампиони. Да ама нещатат адалеч не са толкова прости. С моите колеги биолози си ги разказваме тези 'открития' като вицове. В ВВС през седмица все някои открива нещо си и излекувал рак. Накрая се оказва че нещо като вица за радио ереван и компютрите, които били компоти и ни ги били върнали.

За масовия спорт в България съм 100% съгласен. Не съм живял през това време на социализма. В училището до 7ми клас си спомням как в кабинетите на учителите по физическо имаше цели шкафове с трофеи. Въпреки, че бях запален спортист, имаше 1-2 турнира на година, явно вече възможностите са били толкова. Това беше началото-средата на 90те. Спорт и материална база имаше само ако си от НСА или платените спортни клубове
цитирай
6. ramone - Само не разбрах,
20.09.2012 05:48
защо препечатваш това и какво е твоето отношение към написанато?
Авторът е известен с това, че е недобросъвестен и пристрастен.
Заронил сълзи за олимпийските игри..
Че не беше ли соцлагера този който опорочи игрите? Вероятно помниш щангистите - наште и руснаците вдигаха по около 30 кг повече от третия. Това само от патриотизъм ли беше? Ей го горе ГДР в класирането - толкова неща се изписаха за допинга там.
Иначе удобно разположил опонентите - САЩ-Китай, Англия-Русия. А къде в класирането е Англия в Сеул? Вероятно помниш, че навремето споменаваха професията на всеки участник в олимпиадата - учители по физическо и други такива(непрофесионалисти!). А ние се представяхме с офицери от Цесека(руското и българското), които не се бяха строявали на плац през живота си. Да не мислиш, че някой вярваше на тези лъжи?
Кой започна първи с допинга и кой направи игрите това което не са. Че китайците, по-малко назобани от американците ли бяха. Шарапова-Селена? А що не споменава за онова същество дето сбори Станка на финала?
Патриотизма бил единствения допинг за българските спортисти... Да бе, да.

Та отговорът на въпроса кой опорочи олимпиадите е еднозначен и категоричен - комунистите. А сега реват като магарета.
Това е една много типична за последните години манипулация на миналото. Чрез полуистини, затаяване на истини и откровени лъжи да се реабилитира времето, когато тея хора са се радвали на привилегии и облаги.
Всъщност, мотивите на тези хора са съвсем разбираеми. Ще ти кажа един виц, който всъщност обясняява нещата. Ей го вица:
Западен журналист пита възрастен руснак:
-При кого живеехте по-добре - при Сталин, Брежнев или Горбачов?
Отговорът бил незабавен и категоричен:
-При Сталин!
-?????
-Същата мизерия беше, ма тогава ми ставаше.

цитирай
7. demonwind - 6. ramone
20.09.2012 12:16
Препечатах го именно заради допинга. Няма значение кой е опорочил спорта, факт е, че вече е опорочен с химия и какво ли не. Едно време абсолютно Абаджията зобеше щангистите като коне, обаче Биг Брадър беше зад гърба ни. Сега вече всичко е въпрос на пари и "алхимия" ;) За мен вече никак не е престижно да имаш медал от олимпиада. В Лондон ние не бяхме за резил толкова, колкото пари са излезли от джоба на огрухания българин - точно толкова, колкото са извадили французите. Само дето Франция е няколко пъти повече като население от нас, а делегацията им е била също няколко пъти по-голяма. А да видим сега кой си построи малка прогимназийка някъде на чистичко и кой си купи новото джипче на БМВ... ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demonwind
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1831633
Постинги: 509
Коментари: 2431
Гласове: 2818
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031