.
.
.

  fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/995635_225569584297227_1253027124_n.jpg

Ноам Чомски: Пъблик рилейшънс и фабрикуването на съгласие (2 част)

 

 

 

Ноам Чомски: Хората трябва да бъдат наплашвани и изолирани един от друг

Пъблик рилейшънс (връзките с обществеността) са огромна индустрия. Днес тя поглъща около един милиард долара на година. През цялото време нейната цел е да контролира мисленето на обществото. През 30-те години в обществото отново изникват проблеми, подобни по мащаби на тези през Първата световна война. По време на Голямата депресия наемните работници започват да се организират. Всъщност през 1935 година работниците печелят първата си голяма законодателна победа – правото да се организират, гарантирано от Закона на Уогнър. Това поражда два сериозни проблема.

Единият е, че демокрацията започва да функционира лошо. „Обърканото стадо” на практика печели законодателни победи, а не бива да е така. Другият проблем е, че става изобщо възможно хората да се организират. Народът трябва да е разбит на атоми – разделени и самотни. Не се предвижда възможността за организиране на хората, защото в такъв случай те могат да се превърнат в нещо повече от зрители на действието. Всъщност шансът им да станат участници ще се осъществи, ако много хора с ограничени възможности се обединят и стъпят на политическата арена. Това наистина е опасно.

Работодателите предприемат решителни действия, за да са сигурни, че тази законодателна победа на наемните работници ще е последната и че това ще е началото на края на „демократичното отклонение” в организирането на народа. Успехът е налице. Това е наистина последната законодателна победа на профсъюзите. От този момент нататък – въпреки че по време на Втората световна война броят на хората в тях нараства – влиянието им спада. И това не е случайно. Властта отделя купища пари, много внимание и мисъл, за да се справи с тези проблеми чрез индустрията на пъблик рилейшънс и чрез такива организации като Националната асоциация на производителите, Кръглата маса на бизнеса и др. Те веднага се залавят за работа, за да намерят начин да се противопоставят на тези „демократични отклонения”.

Първият опит е една година по-късно. В Западна Пенсилвания, в Джонстаун, намиращ се в Долината на мохауките, избухва голяма стачка в стоманолеярния завод Бетлем. Бизнесът опитва нов метод да се пребори с работниците и се справя успешно. Не с чупене на крака или създаване на отряди стачкоизменници – това вече не дава добри резултати, а като използва по-фините и ефективни средства на пропагандата. Идеята е да се намери начин да се настроят хората срещу стачниците, да се представят стачниците като разрушителни, вредни и противостоящи на интересите на обществото елементи.

Затова се измислят „общи интереси”, наречени „наши”– на бизнесмена, на работника, на домакинята. Всички сме „ние”. Ние искаме да сме заедно и да имаме неща като хармония, американска мечта и единство. Но там, навън, са онези лоши стачници, които причиняват неприятности, подриват устоите на хармонията и нарушават същността ни на американци. Ние трябва да ги спрем, за да можем да живеем заедно. „Ръководителят на корпорацията и момчето, което чисти пода, имат общи интереси. Ние можем да работим заедно, да работим за хармонията на американското общество, обичайки се един друг”.

Такова е в основни линии посланието. Полагат се огромни усилия то да стане публично достояние. В края на краищата нали това е общността на бизнесмените, а те са тези, които контролират медиите и имат огромни средства. Планът успява и дава доста добри резултати. Дори по-кьсно е наречен „формулата на Долината на мохауките” и го прилагат многократно за проваляне и на други стачки. Наричат го „научни методи за проваляне на стачки” и успяват много ефективно да мобилизират общественото мнение в полза на безсъдържателни и празни лозунги като този за американската мечта, например. Кой би се обявил срещу нея? Или хармонията. Кой е срещу нея?

 

 

 

 

Или да се върнем в нашето време – лозунгът „Да подкрепим нашите войски”. Кой е против? Или жълтите панделки (Закачена на вратата, жълтата панделка е символ на очакване на някой да се върне вкъщи). Кой не е съгласен? Всичко това са абсолютни безсмислици. Всъщност какво означава, ако някой ви попита дали подкрепяте хората от Айова? Можете ли да кажете: да, подкрепям ги, или не, не ги подкрепям? Това дори не е въпрос. То просто нищо не значи. Именно тук се крие същината на създадените от пъблик рилейшънс лозунги от типа на „Подкрепете нашите войски”. Те не означават нищо. Те означават точно толкова, колкото дали подкрепяте хората от Айова. Разбира се, има и подтекст. Подтекстът е – подкрепяте ли нашата политика? Но вие не искате хората да мислят за този подтекст. Това е същината на добрата пропаганда.

 

Трябва да измислите лозунг, срещу който никой не би възразил и всички ще са „за”, защото никой не знае какво точно означава, тъй като той не означава нищо. Важното е, че отклонява вашето внимание от друг въпрос, който наистина означава нещо. „Подкрепяте ли нашата политика?” Това е нещото, за което не ви се разрешава да говорите. Говори се: дали подкрепяме войските си. Разбира се, аз не мога да не ги подкрепям. Значи, вие печелите. Това е също като тезата за американската мечта или хармонията. „Ние сме заедно” – празни лозунги, – „присъединете се към нас”, „нека да направим така, че да изчезнат тези лоши хора, които ще развалят нашата хармония с техните приказки за равенство, права и неща от този род”.

Това се оказва много ефикасно и действа до ден-днешен. И разбира се, е внимателно обмислено. Хората, които работят в индустрията на пъблик рилейшънс, не са там случайно. Те се опитват да внушават „правилните” ценности. Всъщност те имат концепция каква трябва да бъде демокрацията: тя трябва да бъде система, в която „специалната класа” е обучена да работи за собствениците – хората, които притежават обществото. Останалата част от населението трябва да бъде лишена от всякаква форма на организираност, защото организациите причиняват само неприятности.

Хората трябва да седят сами пред телевизорите си и в главите им да бъде набивано посланието, че единствената ценност в живота е да имаш повече предмети за потребление или да живееш като това богато семейство от средната класа, което ти показват, и да имаш прекрасни морални ценности като хармонията и „американската мечта”. Няма какво повече да се иска от живота. В главата ти могат да се въртят мисли, че би трябвало да има и други неща в този живот, но като гледаш телевизия – а тя не ги показва – започваш да се убеждаваш, че си луд, щом мислиш така. И след като организирането не е разрешено – а това е страшно важно – няма начин да откриеш дали наистина си луд или само така ти се струва.

Това е идеалът. Огромни са усилията, които се полагат, за да бъде той постигнат. Очевидно зад него стои някаква концепция. Една от тях е концепцията за демокрация, която споменах. Проблемът е в „обърканото стадо”. Трябва да избегнем гнева му и опасността да бъдем стъпкани. Трябва да отвлечем вниманието му. Хората от стадото трябва да гледат Суперкупата, комедии или филми с насилие. От време на време трябва да ги призоваваме да скандират безсмислени лозунги от типа на „Да подкрепим нашите войски”. Трябва да бъдат постоянно наплашвани, защото, ако не са достатъчно уплашени и ужасени от всички видове външни, вътрешни и какви ли не още дяволи, току-виж започнали да мислят, а това е много опасно, защото те не са подготвени да мислят. Затова е важно да се отвлича вниманието им и да бъдат изолирани един от друг.

Това е едната концепция за демокрацията. Всъщност, ако се върнем към бизнеса, действително последната законодателна победа на наемната работна сила е Законът на Уогнър през 1935 г. След идването на войната профсъюзите започват да залязват, а заедно с това и свързаните с тях богати традиции на наемния труд. Всичко това беше разрушено. САЩ преминаваха към забележителна форма на общество, управлявано от бизнеса. Това е единственото държавно-капиталистическо индустриално общество, в което няма даже нормален социален договор, какъвто може да намерите в сравнимите с него страни.

Като изключим Южна Африка – САЩ са единственото индустриално общество, което няма общодостъпно национално здравеопазване. Не съществува система за осигуряване на минимални средства за оцеляване на хората, които не могат да се сдобиват сами с предмети за потребление. Профсъюзите фактически не съществуват. Други форми на обществени структури на практика няма. Няма и политически партии или организации. „Идеалът” е почти постигнат, най-малкото от гледна точка на структурите. Медиите са под контрола на корпорациите. Всички те имат еднакви гледни точки. Двете партии са всъщност две фракции на голямата бизнес партия.

По-голямата част от населението дори не си прави труда да гласува, тъй като това изглежда безсмислено. Хората са изолирани и вниманието им е отвлечено. Поне целта е такава. Водещата фигура в индустрията на пъблик рилейшънс, Едуард Бернайс, е фактически от комисията Крийл. Той е бил част от нея, научил си е урока там и продължава да развива „фабрикуването на съгласие”, което той описва като „есенция на демокрацията”. Хората, които са в състояние да „фабрикуват съгласието”, са онези, които притежават средствата и властта да го направят – общността на бизнеса – и това са хората, за които вие работите.

 

 

С незначителни съкращения от „Медиите под контрол”, Ноам Чомски

 

Издателска група АГАТА-А СД, 1994, превод Димитър Матев

Снимки: theguardian.com; londonbytes.wordpress.com;

cao.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC-%D1%87%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA-%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%88%D1%8A%D0%BD%D0%B7-%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA/

ПП:  Да... На същите принципи работи и "демокрацията" у нас... Празни, популистки приказки без съдържание /или с лъжливо съдържание/, кухофразия, насаждане на омраза между хората... Отклоняване на вниманието от най-важните народни и български проблеми чрез "протести" /обслужващи олигархията/ и "контрапротести", чрез разни казуси /като "Пеевски"/ и т. н.
И докато народът /мнозинството, демосът/ се отклонява и все повече обеднява, богатите /малцинството, крацията/ прогресивно забогатяват, занимавайки се с... незаконен спорт...
  М. Тачков

България е изхранвала и Германия, като началото е поставено през 1932 г. Тогава започва голям износ на храни, торове, селскостопански стоки и дори селскостопански сечива за Германия. Апогеят е през 1938 г, когато непрекъснато от София към Германия са потегляли влакове със зърно, яйца, трайно преработени меса, овчи тор, кюспе, кожи. Яйцата тогава са били средство за заплащане от децата, които са си купували нещо дребно. Магазинерът е имал дъска с три отвора и така оценявал дстойността на яйцето.
Днес - ако някой мине по Видинско, нека види какво стана със земята там, и не само там. Причината за това е унищожаването на българското село в резултат на внесената след ВСВ у нас колхолизация. Какво щеше да бъде България днес може да се види ако се посетят Западните покрайнини, където живеят българи, но земята им не е колхолизирана и горите и ливадите - одържавени.

Всички икономисти се опитват да представят икономиката като изключително сложна „наука“, която не може да бъде разбрана от средния гражданин.
Този филм ще ви покаже, че няма нищо вярно в подобно твърдение: независимо от термините, които използват икономистите, в крайна сметка става дума за съвсем елементарни неща, нарочно назовани със сложна комбинация от думички.
Кризата с две думи е предизвикана от поредица икономически измами и този филм най-сетне ще вдигне мъглата, заобикаляща тази „наука“.
Бих искала тук да изредя някои термини, използвани в икономиката, с техните опростени обяснения.

Регулация: контрол. Закони, които поставят граници на определени действия в икономиката. Подобни граници могат да се отнасят за всяко едно действие. Пример: налагане на лимит за максималното задлъжняване на една банка (напр. банката не може да задлъжнява повече от 90% от наличните суми в трезорите си)
Дерегулация: липса на контрол. Премахване на законите, които определят граници на действията. Когато се „дерегулира“ някакво действие, всъщност се казва, че всеки в сектора може да прави каквото си иска. Дерегулацията ВИНАГИ води до измами спрямо клиентите, защото всичко е позволено и никой държавен орган не може да се намесва. Всъщност дерегулацията отнема възможността на държавата да контролира икономиката.
Регулатори: контрольори. Държавни органи, които следят за спазването на закона. Ако законът обаче позволява „дерегулирани действия“, нищо не могат да направят. Често ръководителите на тези регулаторни комисии са точно защитниците на дерегулацията, затова не правят нищо срещу измамите.
Структурирани облигационни емисии – „СОЕ“, на английски CDO. Ценни книжа, които се търгуват на борсата. СОЕ комбинират всякакви заеми в едно: например заеми за купуване на коли, ипотеки върху жилища, заеми по кредитни карти и т.н. Купувайки тези ценни книжа, вие никога не знаете какви заеми са включени в тях и дали длъжниците по тях ще се изплатят на банката. Банката може да ви продаде тези книжа, като по този начин рискът за изплащането на заемите преминава във вашите ръце. Тоест банката ви продава СОЕ и така си връща парите, които е дала като заеми. А ако заемите не бъдат върнати, стойността на вашите СОЕ ще падне и така само вие ще изгубите парите си.
Рейтингови агенции: частни фирми, които оценяват сигурността на ценните книжа. Те ви казват: заемите, включени в СОЕ например, ще бъдат върнати, защото длъжниците са сигурни. Играчите на борсата винаги следят рейтингите, дадени от агенциите, за да знаят дали ценните книжа са рискови. Сигурността на книжата се определя с английски букви – А, B, C. ААА са най-сигурните книжа. Във филма ще видите, че рейтинговите агенции са платени от същите банки, които издават книжата. Затова и до последно те заявяват, че заемите, които банките знаят, че никога няма да бъдат върнати, са всъщност изключително сигурни.
Деривати: ценни книжа, които се търгуват на борсата. Стойността им определя цената на даден продукт на международния пазар.
Суапове: вид застраховка. Тя казва, че ако някакви ценни книжа загубят стойността си на борсата, тя ще ви изплати първоначалната им стойност. Ужасяващото е, че суаповете могат да бъдат закупувани и от хора, които не притежават ценните книжа, по този начин всъщност се превръщат в залагания.

Друго не ви е нужно да знаете, за да разберете икономическите игри, довели света до най-голямата криза в историята.
Филмът е наистина ценен, защото обяснява тези неща много опростено. Нека икономистите спрат да ни говорят, че икономиката била сложна работа. Елементарна е, колкото и да се опитват да ни объркат. Просто се опитват да ни уплашат, за да не се взираме много в техните игрички.

http://www.dokumentalni.com/?p=985

Обитател на столичния район Люлин откри случайно уникална супер-ефективна отрова срещу хлебарки. Ето как станало откритието, обитателят вечерял сурови кренвирши, но след като изял един му се повдигнало и го оставил недояден на масата. На сутринта, какво било учудването му когато видял около кренвирша огромно струпване на хлебарки. Тъкмо да стовари чехъла си върху тях, когато нещо му се сторило нередно, изведнъж той осъзнал, че хлебарките не се движели, Те били напълно и безвъзвратно МЪРТВИ. Невярващ на очите си, обитателят побутнал купчината с хлебарки за да се увери, че това не е видение. След като преминал първоначалния шок, обитателят нарязал на парчета останалите кренвирши и ги разхвърлил из апартамента. На другият ден резултатът бил същия – купчини мъртви хлебарки. Обитателят споделил откритието си с обитателите на квартала и кренвиршите бързо се изчерпали от магазина. Жителите на квартала, са решили да изпратят благодарствено писмо до производителят на кренвиршите, с което да го насърчат да премине в производството на отрови за вредители, където явно ще реализира по-големи печалби и няма да остане нито една жива хлебарка.

В отговор производителят на въпросните кренвирши излезе с открито писмо към цялата общественост:

“ НЕуважаеми дами и господа (почти) граждани! Ако желаете да морите хлебарките си и търсите евтини начини как да го сторите, просто влезте на сайта http://iztrebitel.com и там ще откриете множество статии и предложения по въпроса (при това безплатно). Направете го, защото е под нашето достойнство да се занимаваме с подобен „дребен дивеч“. Ние морим доста по-големи животни! Животни на два крака, които отказват да четат етикетите на хранителните продукти.

Колкото до смяната на бизнес нишата, ние вече напълно сме окупирали производството на отрови, но с тях храним вас, НЕуважаеми (почти) граждани! Но вие трябва да сте ни благодарни, защото с нашите храни ще ви подложим на жесток изкуствен отбор. Тези от вас, които оцелеят ще бъдат по-устойчиви от всички хлебарки и ще могат да преживеят дори ядрен холокост.

С НЕуважение и от името на всички производители на храни…“
About these ads

"..чрез разни казуси /като "Пеевски"/ .." не съм много съгласен! Но ако се смени с казуси,като "да пушим или не..." съм на сто процента за! Защото пеевски е смъртоносен тумор за нацията и изобщо не е за отклоняване на вниманието!

Има неща, които много им харесвам на Щатите, но искам да се съглася с теб, че тази държава има най-безчовечната здравна система в света. И един цитат: "Награденият с "Оскар" американски кинодокументалист Майкъл Мур е разследван от Министерството на финансите на САЩ, задето е завел група болни спасители от 11 септември 2001 г. на лечение в Куба, предаде АП. Целта му била да заснеме част от новия си филм "Сико", критикуващ американската здравна система." Това е ужасно... дори на хората пострадали при спасителните операции от 11 септември 2001 г. да не бъде осигурено безплатно лечение. А хората са заведени в Куба и кубински лекари са се съгласили да ги лекуват...

С този казус се отклонява вниманието от доста по-важни казуси: Кои спретнаха преврата през 1996-1997 г.? Защо не бе потърсена наказателна отговорност от кредитните милионери? Кои ограбиха българския народ чрез бандитската приватизация и защо никой не им потърси отговорност? Кои издигнаха Б. Борисов и защо не е осъден, заради скандала с Мишо Бирата? Защо не работи съдебната ни система? Защо бе смазан дребният и средният бизнес? Защо ни ограбват банките и другите монополисти? Кои имат интерес от европейските проекти? И т. н.

САЩ не са образец за демокрация, нито за справедливост или хуманност...

и хуманност!
Това, което харесвам е: доброто образование, което предлагат на тези, които могат да си го позволят; отношението към науката, което позволява много иновации; отделни аспекти от организацията на ежедневието им; както и харесвам някои качества на самите американци - все пак с уговорката, че и там има хора всякакви. Например, много ми харесва това, че каквато и простотия да направиш (e, не точно каквато и простотия да направиш и стига да виждат хората, че си се постарал и си имал добри намерения) отсреща винаги ще те окуражат с "That's really amazing! You've done great work!" и след това ще ти помогнат да си подобриш творението. :).

Американската Агенция за национална сигурност (АНС) е събирала по около 200 милиона кратки текстови съобщения дневно из целия свят, чрез което е узнавала за плановете на хората за техните пътувания, контакти и трансакции с кредитни карти, съобщи вчера британският вестник "Гардиън", цитиран от Ройтерс.

Програмата на АНС с кодово название "Дишфайър" е събирала "до голяма степен всичко възможно", пише вестникът, като се позовава на свое изследване съвместно с телевизионния "Ченъл фор", основаващо се на документи от Едуард Сноудън - бившия сътрудник на АНС, който понастоящем се укрива в Русия.

Според "Гардиън" тези документи сочат също, че британската Правителствена централа по комуникациите (Government Communications Headquarters), тоест службата за електронен шпионаж, е ползвала базата данни на АНС, за да събира сведения за комуникации на хора в Обединеното кралство, отбелязва БТА.

"Гардиън" подчертава, че от базата данни били извадени или "минимизирани" сведенията за комуникациите на телефони от САЩ, докато номерата от други страни, включително Великобритания, били налице.

През април 2011 г. програмата "Дишфайър" е събирала средно по 194 млн. есемеси на хора, сред които и на лица, които не са заподозрени в незаконна дейност, предаде Ройтерс.

Агенцията припомня, че днес президентът на САЩ Барак Обама ще огласи реформи в програмите за електронен шпионаж на АНС.

Както съм писал и в темата ми " Важните въпроси за България по които никоя от големите медии не коментират днес!", подменят важните въпроси за България като правят Циркове и Фарсове, като този с Пеевски, с "протестите", с Волен Сидеров, а сега и с АБВ и Гоце.

Точно по темата, колко време тъпите говеда от Столичната средна класа мучаха на "протестите"(режисираните Циркове от Червените олигарси) само "Оставка", "Морал", "Олигарси"?
Също както са правили в САЩ, описано по горе в темата...

Толкова тъпи говеда като сегашните представители на Столичната средна класа, никога до сега не имало в България. Факт!
Ето това е един от най-големите проблеми за България!
И като се вземе предвид, че всичко се дирижира от Запада и техните слуги българските Червени олигарси ...МАТ!
А на Червените олигарси подлоги и слуги са въпросните говеда от Столичната средна класа.
Как тогава може да се промени нещо към по добро, каквото и да е то?

лесно се тръгва по лекия на вид, но неправилен
път, не е трудно и манипулирането на хората
с маловажни проблеми, прикривайки основните...
Споделям: Толкова тъпи като сегашните представители
на Столичната средна класа, никога до сега не имало
в България. Факт!
Ето това е един от най-големите проблеми за България!