Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2016 21:37 - Германия и ЕС се осланят на диктатора Ердоган
Автор: mt46 Категория: Спорт   
Прочетен: 1613 Коментари: 5 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Ди Цайт: Германия и ЕС се осланят на Ердоган – един непредсказуем и обсебен за власт диктатор

от Memoria de futuro  24/04/2016 · 14:20

 

image

Краткото посещение на  германския канцлер Ангела Меркел, заедно с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в турския град Газиантеп премина според очакванията.  Целта на посещението беше европейските представители да проверят как се прилага споразумението за ограничаване на притока на бежанци, подписано между Европейския съюз и Турция през март. Фоторепортерите запечатаха усмихнатите лица на Меркел и Давотуглу, специално приготвените за целта празнични, нови дрехи на обитателите на бежанския лагер, фанфари, знаменца, цветя. Останаха обаче без отговор много въпроси, които германски медии не премълчаха в събота, преди отпътуването на Меркел за Турция.

 

Матиас Гайс и Тина Хилдебрандт, в-к „Ди Цайт“:

imageВ Газиантеп мигрантската криза личи навсякъде. В съседния окръг Килис току-що отново гръмнаха бомби, заложени от ИД. В Германия случаят Бьолерман тегне върху политиката. Две трети от германците намират за погрешно съгласието на Меркел да изпълни искането на Ердоган за криминално разследване срещу телевизионния водещ за обида, коалиционния партньор в управлението – германските социалдемократи – се дистанцира, в обществото витаят слухове за афера, популярността на Меркел сред германските избиратели се срина още по-надолу. Това помрачава ореола на непобедимата канцлерка.

Във всеки случай историята си има своята поанта. В края на краищата Меркел беше тази, чиято външнополитическа кариера започна като противник на приемането на Турция в Европейския съюз. Тогава Ердоган се считаше за надежден реформатор, а Меркел –  за заблудена в политикат. Днес Ердоган е напълно завършен автократ, критиците твърдят че е такъв и заради Меркел. А германският канцлер и ЕС са зависими от Турция в своята най-голяма криза, която в момента дори е много по-отдалечена от Европа, отколкото преди 15 години.

В първите си изявления като току-що избрана за председател на нейния Християн-демократичен съюз през пролетта на 2000 година, Ангела Меркел се отнесе скептично за приемането на Турция в ЕС: Европа е Общност от ценности и Меркел се съмнява за мястото на Турция в нея.

„Не става дума за религията“, твърдеше тя тогава. „Последиците от присъединяването ще означават пълно нарушаване на равновесието в ЕС и ще постави общността пред прекалени политически, икономически и социални изисквания“ така обосноваваше тя навремето своя отказ. По-късно, седмици след поемането от нея на канцлерския пост, започва преговорният процес за приемането на Турция – с формулировката „отворен край“, както обича да повтаря винаги Меркел.

image

Меркел и Туск пристигат в Турция, посрещнати от
Давутоглу, 23 април 2016

 

Но отношението към Турция никога не е било само външнополитическа тема. Близо три милиона хора с турски произход живеят в Германия, при това една многообразна общност – между тях има християни, алевити, арменци, кюрди, сунити, някои дошли като гастарбайтери, други, спасявайки се от военния преврат през 80-те години, други емигрирали по време на кюрдския конфликт през 90-те, или просто като роднини. От тях 800 000 вече имат германско гражданство. Кому обаче принадлежат тези алемани – на Турция или на Германия, към кого се считат те (или са длъжни да се считат), този въпрос също се е превърнал в политически.

През 2008 г., още като министър-председател, Ердоган държа реч в Арена-Каолн пред 18 000 зрители от турски произход. Той говори за „асимилация“, която дори нарече „престъпление“. В това изказване се съдържаше не само упрек към Германия, че тя търси едно такова асимилиране. Речта му се възприе до голяма степен като призив към живеещите в Германия турци да не се интегрират. По думите на тогавашния парламентарен секретар на Социалдемократите Петер Щрук, Ердоган желае да създаде едно „паралелно общество“. На тези думи Меркел отговори, че „тя е канцлер на всички, включително и на турците в Германия“.  Обаче самите турци не виждаха така нещата. В едно проучване на общественото мнение 85 процента от живеещите в Германия турци заявиха, че те не се чувстват представлявани от Меркел.

Преди две години Ердоган отново се появи в Кьолн (в този град има голяма общност от турци, включително от второ и трето поколение на гастарбайтери, попадайки в този огромен квартал, имаш чувството, че си в Турция, не само заради огромната джамия – бел. прев.), за да води предизборна агитация за своя  президентски пост. Въпреки че турският Закон забранява предизборни кампании в чужбина. За първи път живеещите в чужбина турски граждани имаха право на вот. Тогава в Германия от това право можеха да се възползват 1,4 милиона избиратели. „Вие сте граждани на моята държава, вие сте мои съграждани“ – извика той на своите слушатели. Участието на „драгите съграждани“ беше едва 8 процента.

image

Ердоган по време на изявата му в Кьолн

 

С оглед нарастващото значение на Турция, безкомпромисното отношение на Меркел години наред спрямо тази страна се оказва много далновидно. Но че тя сега е особено  зависима от турските отстъпки, е направо ирония. Ангела Меркел сега е зависима от благоразположението на един мъж, комуто тя десет години преди това беше „отрязвала квитанциите“. Това е причина за ехидната усмивка на онези, които считат нейната мигрантска политика от самото начало за погрешна.

На автократи от калибъра на Реджеп Тийп Ердоган, Меркел вътрешно се присмива, а външно се дистанцира. В действителност обаче Меркел е импонирана от икономическите успехи, с които Ердоган безспорно води страната си. Изненадана е също и от това, че от един скромен политик, Ердоган се превърна в усърден ислямизатор.

 

Спрямо исляма Меркел не се чувства напрегната. Тя не споделя страховете на своите партийни другари от нарастващо чуждо влияние. Изказването на бившия президент на ФРТ Кристиян Вулф, че „ислямът е част от Германия“ тя отдавна е възприела за своя мисъл. Разбира се, успоредно с преценката й, че „мултикултурата се е провалила“.

Това може да се приеме като отговор на претенциите на Ердоган турците да си остават винаги турци и да се разграничават от чуждо влияние.

Конфронтацията между двамата вече отдавна не определя единствено техните отношения. Налице е отказ да се обременяват ненужно отношенията. Още преди да направи от Ердогатн свой ключов партньор в бежанската си политика, Меркел използва общуването си с него за по-задълбочен поглед върху ислямския свят.  От януари 2015, преди задълбочаване на бежанската криза, Германия и Турция се споразумяват за редовни междуправителствени консултации. Години преди да бъде потърсена европейска помощ от Турция, Меркел похвали готовността на Анкара да приеме сирийски бежанци. Една рязка промяна в отношенията към Турция, настъпи, когато Меркел не знаеше вече как да се справи с натиска от бежанската криза.

image

И все пак съществува един парадокс: докато Меркел предприема сближаване с Турция, Ердоган все повече се радикализира и все повече предприема стъпки за ислямизиране на страната си. В годините, когато Ердоган се представяше като един витален реформатор, Меркел настъпваше спирачката върху отношенията им. Днес, когато Ердоган се проявява като все по-обсебен за власт диктатор, като непредсказуем и громящ медии и демонстрации, хвърлящ в затворите несъгласните с него, той се превръща в един много привилегирован партньор. Точно на неговата страна, която за Меркел винаги е трябвало да бъде извън европейските граници, днес германският канцлер трябва да се осланя, когато става въпрос за опазване на външните граници на ЕС. Когато преди години Ангела Меркел  постави началото на своята политика към Турция, тя си осигури своята трудна властова позиция с твърд курс спрямо Анкара. Днес тя трябва да прави твърде много отстъпки на Турция, за да се измъкне от своето сегашно критично положение.

Сега Ердоган отново е на ход. Без обяснение той отказа на германски журналист влизането в Турция и го задържа временно на летището в Истанбул. Ердоган не приема критики. Западни критики срещу нарушаване на човешки права и на свободата на печата той приема като „зли намерения“. Съответен документ на Европейския парламент той смята за „провокативен“. И по неговите думи „ЕС има повече нужда от Турция, отколкото Турция има от ЕС“ – а това не е  послание, което би харесало на Меркел.

Междувременно все по-малко бежанци идват в Европа. Сделката с Турция изглежда в момента функционира. Обаче с всяко триумфално изявление на Ердоган става все по-голямо опасението, че успехът на Меркел ще излезе много скъп. В съюза с Непопулярния ще се срине Популярността на Меркел.

Превод: Александър Александров / Memoria de futuro

Източник: Ди Цайт

www.memoriabg.com/2016/04/24/germaniq-se-oslania-na-edin-obseben-za-vlast-diktator/

ПП: Осланят се, но да не ги ослани...




Гласувай:
19
0


Вълнообразно


1. kvg55 - Западна Европа да подпомогне зд...
25.04.2016 21:54
Западна Европа да подпомогне здраво Асад за да приключи по-скоро войната и бежанците да се завърнат по родните си места. С нашествениците да се оправят, както намерят за добре.
Интересно ще стане, когато Турция се усети, че е измамена.
цитирай
2. mt46 - Да, но Западна Европа е зависима, подчинена на САЩ...
25.04.2016 22:31
kvg55 написа:
Западна Европа да подпомогне здраво Асад за да приключи по-скоро войната и бежанците да се завърнат по родните си места. С нашествениците да се оправят, както намерят за добре.
Интересно ще стане, когато Турция се усети, че е измамена.

цитирай
3. krumbelosvet - Кой печели до тук?
26.04.2016 10:11
И кой ще се смее последен? Можем само да гадаем. Ако не за друго, то защото процеси от подобен мащаб се развиват за първи път, неизбежно носят елементи на експеримант и, следователно, изненадите са много вероятни. Коя ли свръхсила е най-добре с ясновидците, с пророците, с магьосници и вещери?
цитирай
4. krumbelosvet - Кой печели до тук?
26.04.2016 10:13
И кой ще се смее последен? Можем само да гадаем. Ако не за друго, то защото процеси от подобен мащаб се развиват за първи път, неизбежно носят елементи на експеримант и, следователно, изненадите са много вероятни. Коя ли свръхсила е най-добре с ясновидците, с пророците, с магьосници и вещери? С извънземни или, най-важно, с Вседържителя?
цитирай
5. mt46 - Гадателите едва ли ще помогнат достатъчно на гадните...
26.04.2016 20:47
krumbelosvet написа:
И кой ще се смее последен? Можем само да гадаем. Ако не за друго, то защото процеси от подобен мащаб се развиват за първи път, неизбежно носят елементи на експеримант и, следователно, изненадите са много вероятни. Коя ли свръхсила е най-добре с ясновидците, с пророците, с магьосници и вещери? С извънземни или, най-важно, с Вседържителя?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8711071
Постинги: 1975
Коментари: 32022
Гласове: 96205
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930