Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2016 20:52 - Технологиите, оплождането, въз-произвеждането...
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 2021 Коментари: 12 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
До 2040 г. селекцията на ембриони може да замени секса като основен начин за зачеване

от Джейми Метзъл в Антропос, Избор на редактора · 04/06/2016 · 09:43

 

image

imageДжейми Метзъл е страши сътрудник по технологии и национална сигурност в Атлантическия съвет на САЩ. Изпълнявал е длъжности в Съвета по национална сигурност, Държавния департамент и Комитета по международни отношения на американския сенат, както и в ООН в Камбоджа. Писател, автор на генетическия трилър „Код на Генезиса“ и на романа (предстоящ) за екстремното удължаване на човешкия живот „Вечната соната“.

 

 

Човешкото възпроизвеждане е на път да претърпи радикална промяна. Заедно с ин витро оплождането, селекцията на ембриони ще помогне на човешкия род да отстрани множество генетични заболявания, както и да удължи продължителността на живота. Имам основания да считам, че до 2040 г. този метод ще измести секса като начинът, по който повечето от нас зачеват своите деца.

Макар че революцията от подбора на ембриони ще има много положителни страни, тя също така ще повдигне етичните въпроси за многообразието, равенството, както и какво означава да бъдеш човек – въпроси, за чиито отговори сме трагично неподготвени.

Използването на ин витро при хора започва през 1978 г. – тогава във Великобритания се ражда първото „бебе в епруветка“ Луиз Браун. Оттогава насетне с ин витро са заченати близо шест милиона деца в световен мащаб, а процедурата става все по-популярна с всяка изминала година. През 90-те години на миналия век лекарите започват да използват предимплантационна генетична диагностика (ПГД), като извличат клетки от ембриони в начален стадий на развитие и ги преглеждат за генетични заболявания.

image

В момента технологията ни позволява да засечем над хиляда заболявания – като например кистична фиброза, болест на Хънтингтън, Тай-Сакс, сърповидно-клетъчна анемия, мускулна дистрофия тип Дюшен – и този списък постоянно нараства. С наличието на тази информация родителите, използващи ин витро и ПГД, могат да изберат ембриони, които не пренасят подобни заболявания. Някои държави, като САЩ, Мексико, Италия и Тайланд, също така позволяват на родителите да изберат пола на бъдещите си деца.

Предимплантационната генетична диагностика все още се намира в началото на своето развитие. Процесът на обвързване на единични генни мутации със специфични заболявания е бавен и труден, но също така e относително прост. Разрастването на човешкия геномен проект – съществена основа за бъдещето на персонализираната медицина – ще направи възможно откриването на далеч по-сложни генетични заболявания.

С подобряването на процедурата и нарастването на броя на заболяванията, които могат да бъдат предотвратени, все повече родители ще изберат да прибягнат до помощта на технологията при зачеването на своите деца. С напредването на времето много генетични заболявания ще започнат да бъдат възприемани не като лош късмет, а като избор на родителя. Хората ще бъдат свободни да се откажат от лабораторно зачеване по религиозни, идеологически или икономически причини, но постепенно ин витрото и подборът на ембриони ще се превърнат в норма за родители на всякакви възрасти и с всякакви генетични предразположения. Ще правим секс за удоволствие, но не и за да заченем деца.

image

В малкото държави, където асистираната репродукция се покрива от националните здравни планове (като Австралия, Франция, Израел и Швеция), преходът към лабораторно зачеване няма да повдигне тежките въпроси за социално-икономическата справедливост. В други държави, където цените за ин витро и ПГД са високи (в момента те достигат до 20 000 долара в САЩ), предизвикателството ще бъде по-голямо. Възможно е в най-бедните държави тези процедури въобще да не са достъпни.

С все по-широкото приемане на ин витро и ПГД обаче, техните цени ще падат, а броят на хората, които имат достъп до тях, ще нараства. В много държави правителствата и застрахователните компании ще имат силен стимул да покриват разходите по процедурите, тъй като тази цена ще бъде значително по-малка от цената, необходима за полагането на грижи за всички деца, родени с предотвратими генетични заболявания.

Макар и по-популярни, ин витрото и ПГД ще продължават да крият своите рискове. Извличането на яйцеклетки може да бъде изключително болезнено, а понякога дори опасно за жените. Ембрионите в начален стадий на развитие могат да бъдат повредени при биопсията, а до 20% от тях могат да не преживеят криогенното замразяване преди имплантирането. Процесът също така може да бъде много дълъг, стресиращ и скъп за родителите. В свое предварително проучване, публикувано по-рано тази година, Американската медицинска асоциация (АМА) изказа своите съмнения, че децата, заченати чрез ин витро, са малко по-предразположени към определени вродени дефекти.

image

Важният въпрос пред бъдещите родители обаче няма да бъде дали ин витрото крие рискове, а дали тези рискове са по-големи или по-малки от рисковете при традиционното зачеване. Макар че изследването на АМА предполага малко по-висок риск при асистираната репродукция, броят на заболяванията, които могат да бъдат засечени на предимплантационна генетична диагностика, непрекъснато нараства. Друго предимство на ин витрото е, че жените, които имат намерение да забременеят на по-късен етап в живота си, ще могат да извлекат и замразят своите яйцеклетки на по-млада възраст – тогава рискът от генетични аномалии е значително по-малък от този при раждане след 35-годишна възраст.

Възможността да бъдат предотвратявани генетични заболявания ще наклони везните в полза на масовото използване на ПГД. Но ние няма да спрем дотам. Благодарение на развиващата се технология, процедурата ще предоставя информация за всички генетично повлияни черти – не само за тези, свързани със заболяванията. С напредването на геномните проучвания учените ще открият как определени генетични модели покачват вероятността за различни крайни резултати.

Науката е сложна, но според Стивън Хсю, професор в Мичиганския щатски университет с богат опит в областта на геномиката, до две години ще бъдем способни да предскажем височината, а до десет – интелигентността на все още неродените деца; единствено по информация, получена от ембрионите в начален стадий на развитие.

image

В държави, в които ПГД за подбор на черти е разрешена, родителите ще бъдат информирани за вероятните резултати при техния избор на ембрион. Ще бъде възможно идентифицирането на ембрионите, от които е вероятно да се развият добри математици, невероятно бързи спринтьори или изключително емпатични деца. Колкото повече знаем за геномиката, толкова по-точни ще станат и предположенията.

Въпреки че всичко това звучи изключително сложно, учените не трябва да разбират генома напълно, за да продължат своите проучвания по безопасен начин. Всички предимплантирани ембриони ще бъдат естествено и неподправено потенциално потомство на родителите. Изборът измежду тях ще бъде избор измежду естествени възможности. Не е необходимо да сме толкова интелигентни, че да манипулираме прецизно правилните гени или да правим напълно точни прогнози – трябва единствено да сме достатъчно уверени, за да предположим кой ембрион има най-голям потенциал. Преимуществото от вземането на добро решение би било голямо, но един не толкова добър избор не би бил по-лош от случайния плод на традиционния секс.

Този „прекрасен нов свят“ на асистираната репродукция ще уплаши много хора. Редица държави, общества и отделни семейства ще изберат традиционния метод и те ще имат своите сериозни основания. Конкуренцията във и между държавите обаче неумолимо ще ускори приемането на подбора на ембриони. Веднъж щом процедурата бъде приета като безопасна, родителите няма да искат техните деца да бъдат по-ниски или по-малко интелигентни от своите връстници, заченати ин витро. От своя страна държавите биха се страхували, че ще изгубят конкурентоспособност спрямо другите държави, които са приели асистираната репродукция.

image

Всичко това ще повдигне куп фундаментални въпроси, които – ако не бъдат адресирани адекватно – биха могли да доведат до тежки раздори и дори насилие. Как можем да осигурим равен достъп до тези технологии, така че населението на света да не се раздели на генетично доминиращи и доминирани? Ще подсили ли подборът на ембриони единствено нашите предубеждения, водейки ни към една опасна човешка монокултура, която подкопава генетичното разнообразие на вида ни, а може би дори дългосрочната ни способност за оцеляване? Ще обичаме ли децата си заради това, което са, в един свят, в който технологията ни изкушава да ги възприемаме като потребителски стоки с характеристики по избор? Ще ни върне ли подборът на определени черти към една нова епоха на евгениката, в която човечността на всички е подкопана, тъй като не можем да припознаем човечността на всеки отделен човек?

Няма лесен отговор за тези въпроси. Търсенето на решения трябва да върви ръка за ръка с все по-масовото приемане на технологиите за асистирана репродукция. Ще се нуждаем от много по-сериозни национални и глобални регулаторни органи и институции, които да започнат обществен дебат относно бъдещето на вида ни в една епоха на революционна технология. Ще трябва да договорим ефективни международни споразумения, които насърчават най-благотворните ползи на технологиите и същевременно с това свеждат възможността от злоупотреби до минимум. Всичко това ще бъде изключително трудно.

Независимо какво направим и какво не, човешкият вид е поел в нова посока в своя еволюционен процес. Подборът на ембриони е едва началото на тази трансформация. Нашето генетично изменено бъдеще вече е започнало.

image

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: QUATRZ
www.memoriabg.com/2016/06/04/2040-invitro-podbor-embrioni/

Ро/ж/би на технологиите

 

Ех, технологиите, хора,
добре ще ни оправят скоро...
Ще сме роботи съвършени.
Изкуствени, благоскопени.
Изляти като по калъпи.
Еднообразни, умнотъпи...

 

Марин Тачков
4 юни 2016 г.


 

 




Гласувай:
18
1


Вълнообразно


1. faktifakti - селектирани
06.06.2016 08:40
според стандарти :)
цитирай
2. pvdaskalov - * ! *
06.06.2016 08:55
Дали духовенството, прегърнало Библията, още твърди, че Господ е създал хората от кал или се оправдава, че това е символична престава за сътворението им?
Поздрави за стихото!
П и е р
цитирай
3. dimat - Щях да кажа нещо по случая,
06.06.2016 11:36
но ти си го направил,съвсем точно,сбито и в стихотворна форма.

Само бих добавил,че това е "целта на занятието"!

Поздравления!!!
цитирай
4. zemja - За добро или за лошо,
06.06.2016 17:49
щом се е открило от науката, ще се прилага и развива.
И нищо свято няма да остане в човешката душа.
цитирай
5. milady - УжасТ!!!
06.06.2016 20:10
ужасно любима Тема, уви ;(((
цитирай
6. mt46 - Но кои и как ще определят стандартите? Има доста възможности за манипулации...
06.06.2016 20:48
faktifakti написа:
според стандарти :)

цитирай
7. mt46 - Благодаря! Това е символична представа...
06.06.2016 20:51
pvdaskalov написа:
Дали духовенството, прегърнало Библията, още твърди, че Господ е създал хората от кал или се оправдава, че това е символична престава за сътворението им?
Поздрави за стихото!
П и е р

Но когато хора започнат да се правят на богове, тогава може да направят доста кални неща... Поздрави!...
цитирай
8. mt46 - Благодаря ти!...
06.06.2016 20:56
dimat написа:
но ти си го направил,съвсем точно,сбито и в стихотворна форма.

Само бих добавил,че това е "целта на занятието"!

Поздравления!!!

Технокрацията ще замени "демокрацията", ще служи най-вече на "богоизбраните", на елита... Останалите /бедните/ да го духат, както беше казал някой...
цитирай
9. mt46 - Да се развива, но за лекуване... Експериментите с хората не ми допадат...
06.06.2016 21:04
zemja написа:
щом се е открило от науката, ще се прилага и развива.
И нищо свято няма да остане в човешката душа.

https://bg.wikipedia/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0
Евгениката е приложна наука и биосоциално движение, целящо подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация.[2][3]

В основите на евгениката залягат законите на Мендел и теориите на Август Вайсман. Защитниците на евгениката я разглеждат като наука, невинаги ограничена до човешките популации, така тя обхваща възгледите на дарвинизма и социалния дарвинизъм.

Евгениката е особено популярна в началото на 20 век. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. и бива подкрепен от много бележити личности. Сред участниците са Леонард Дарвин (председател на конгреса и син на Чарлз Дарвин), Уинстън Чърчил (почетен заместник-председател), Огюст Форел (известен швейцарски биолог и психиатър), Александър Бел (изобретателя на телефона), както и много други известни личности.

Евгениката е спорна концепция още от момента на появата си. Първото сериозно предизвикателство срещу нея е през 1915 г., когато Томас Морган (носител на Нобелова награда по биология през 1933 г.), демонстрира случаи на генетични мутации, различни от наследствеността, при плодовата мушица, като в неговият експеримент се появяват мушици с бели очи от родители с червени. Според Т. Морган това показва, че значими генетични мутации са възможни и извън наследствеността и че концепцията на евгениката базирана само на генетичната наследственост е под въпрос.

Към средата на 20 век евгениката изпада в немилост, защото бива асоциирана с политиките на Нацистка Германия. Там подхода към генетиката и евгениката се базирал на учението за фенотипа на Ойген Фишер, както и на трудовете на Отмар Фрайхер фон Фершуер. Често популярни и академични източници свързват евгениката и нацистките престъпления в едно, като така я дискредитират, но връзката между тях не е непременно пряка.
цитирай
10. mt46 - Това не е нещо абсолютно ново. Има си предистория...
06.06.2016 21:08
milady написа:
ужасно любима Тема, уви ;(((

https://bg.wikipedia/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0
Точният произход на термина „евгеника“ е обект на дискусии още от самото си начало. Определянето ѝ като „социална философия“ (т.е. философия, прилагана за установяване на определен обществен ред) не се счита за окончателно и е взето от „Развитие на евгенистичната философия“ на Фредерик Осбърн.[4]
Учения преди Галтън

Подобна философия е била широко подържана от Платон, който твърдял, че човешкото възпроизвеждане трябва да се следи и контролира от държавата. Платон, обаче, разбирал, че такава форма на контрол няма да се приеме и предлага да бъде прикрита от обществото чрез лотария. В „Държавата“ на Платон партньорите ще бъдат избирани чрез „брачна оценка“, отразяваща количествено качествата на индивидите, така само на индивиди с висока оценка ще бъде разрешено да създават потомство с други индивиди с висока оценка. На теория това трябва да доведе до управляемо подобряване на човешката раса. Платон смята, че има слабост в тази система, защото лица със „златни души“ може да се окажат родители на деца с „бронзови души“. Разсъжденията на Платон вероятно са най-ранните опити наследствеността да бъде математически анализирана, което нямало как да бъде точно преди откритията на Мендел и картографирането на човешкия геном.

Някои антични общества, като Рим, Атина и Спарта, като вид селекция са практикували детеубийство, чрез изоставяне на новороденото. В Спарта новородените се преглеждали от мъдреци, които решавали съдбата на детето. Ако детето се преценявало като неспособно да живее, е било нормално да бъде изоставяно в пустошта. Такива убийства били насочени най-вече към момчетата. Изпитанията на бебетата включвали окъпването им във вино и подхвърлянето им на природните стихии. Според спартанците така само най-силните щели да оцелеят и дадат потомство. Адолф Хитлер считал Спарта за първата „Народна Република“, и както Ернст Хекел преди това, възхвалявал Спарта за селекционната ѝ политика, макар че нацистите смятали, че негодните деца трябва да бъдат умъртвявани, а не просто захвърляни.

Римските Закони на дванадесетте таблици, създадени при формирането на Римската Република, казват в Четвърта таблица, че уродливите деца трябва да бъдат оставени да умрат. Освен това, на родоначалниците в римското общество било дадено правото да „захвърлят“ деца по тяхна преценка. Това често ставало чрез давене на нежеланите новородени в река Тибър. Извършването на такива детеубийства не спряло чак до християнизацията на Римската империя.
Теории на Френсис Галтън

Сър Френсис Галтън систематизирал тези идеи и практики в съгласие с новите познания за еволюцията на човека и животните според теорията на неговият полу-братовчед Чарлз Дарвин, създадена през 70-те и 80-те години на 19 век. След като прочел „Произхода на видовете“ на Дарвин, Галтън доразвил идеите на Дарвин в насока, че човешката цивилизация препречва механизма на естествения подбор. Той твърди, че обществата, които защитават неравностойните и слабите, са в противоречие с естествения подбор, отговорен за премахването на най-слабите, и че само чрез промяна на тези социални политики обществото може да се предпази от „реверсия към посредствеността“, фраза заета от статистиката и сега заменена от „регресия към средното“.

Галтън първоначално обрисувал своята теория в статията от 1865 г. „Наследствен талант и характер“, после я доразвил в своята книга „Наследствена гениалност“ (1869). Започнал чрез изследване на начина, по който човешката интелектуалност, морал и личностни качества, се проявяват в семействата. Основния аргумент на Галтън бил, че „гениалност“ и „талант“ са наследствени качества при хората, като нито той, нито Дарвин имали работещ модел за такъв тип наследственост. Той заключил, че както може да се ползва изкуствен подбор, за да се постигат желани качества при животните, така такъв модел може да се прилага и спрямо хората. Галтън пише в увода на „Наследствената гениалност“:
„ В тази книга възнамерявам да покажа, че естествените способности на хората произтичат от наследствеността, при точно същите ограничения, както формата и физическите характеристики в целия органичен свят. Следователно, както не е трудно, въпреки тези ограничения, да получим чрез внимателен подбор стабилна порода кучета или коне, с изключителни способности за бягане или каквото и да е други качество, така би било много практично да създаде надарена човешка раса чрез няколко последователни поколения на обмислени бракове. “

Галтън твърдял, че по негово време по-малко интелигентните са по-плодовити в сравнение с по-умните хора. Той не предлагал никакъв метод за селекция, по-скоро се надявал, че ще бъде намерено решение, при което социалните нрави се променят, така че хората да разберат значимостта на селектирането. Той първи използва думата евгеника в неговата книга „Проучвания на човешките способности и тяхното развитие“ (1883). В нея той обяснява „различни теми повече или по-малко свързани с облагородяването на расата, или може да се нарече, въпроса за евгениката.“
цитирай
11. milady - трябва да призная, аз намирам това за..умно. но, съм против Трансхуманизма..
06.06.2016 23:14
Теории на Френсис Галтън

Сър Френсис Галтън систематизирал тези идеи и практики в съгласие с новите познания за еволюцията на човека и животните според теорията на неговият полу-братовчед Чарлз Дарвин, създадена през 70-те и 80-те години на 19 век. След като прочел „Произхода на видовете“ на Дарвин, Галтън доразвил идеите на Дарвин в насока, че човешката цивилизация препречва механизма на естествения подбор. Той твърди, че обществата, които защитават неравностойните и слабите, са в противоречие с естествения подбор, отговорен за премахването на най-слабите, и че само чрез промяна на тези социални политики обществото може да се предпази от „реверсия към посредствеността“, фраза заета от статистиката и сега заменена от „регресия към средното“.
цитирай
12. mt46 - Във всяка теория може да се намери по нещо рационално...
07.06.2016 19:26
milady написа:
Теории на Френсис Галтън

Сър Френсис Галтън систематизирал тези идеи и практики в съгласие с новите познания за еволюцията на човека и животните според теорията на неговият полу-братовчед Чарлз Дарвин, създадена през 70-те и 80-те години на 19 век. След като прочел „Произхода на видовете“ на Дарвин, Галтън доразвил идеите на Дарвин в насока, че човешката цивилизация препречва механизма на естествения подбор. Той твърди, че обществата, които защитават неравностойните и слабите, са в противоречие с естествения подбор, отговорен за премахването на най-слабите, и че само чрез промяна на тези социални политики обществото може да се предпази от „реверсия към посредствеността“, фраза заета от статистиката и сега заменена от „регресия към средното“.

Но кои и по какви критерии ще определят кои са неравностойни и слаби? Физически, духовно, морално, умствено или финансово слаби?...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 10606189
Постинги: 2264
Коментари: 34080
Гласове: 104726
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930