Същността на понятието «тероризъм» е силно размита. На нас се внушава, че терористите — това са или религиозни фанатици, или просто болни хора, които убиват мирни граждани в името на нещо, или просто така, поради враждебна ненавист към хората.  Но на дело под това понятие се подгонват всички, които със своите действия са неугодни за световния олигархат, най-вече протестиращите против капиталистическото угнетение организации и групи от трудещи се, встъпващи против своите угнетители с оръжие в ръце.

Буржоазията отлично разбира, че у когото е оръжието — у него е и властта. И затова те не само се старае активно да пресече всеки въоръжен революционен порив на масите, която сама и се явява причина, усилвайки мерките на експлоатация и угнетение на  трудовия народ в периода на остра икономическа криза, но и настройва против тези революционни групи и организаций останалото население на своите страни, скривайки от него истинското положение на нещата.

Например, жителите на една от бедните страни в  Латинска Америка (или Африка, или Европа, няма значение) се обединяват в борбата против всевластието в страната на чуждестраните монополи, на които прислужват корумпираното правителство на тези страни, разпродаващо нейните достояния надясно и наляво. Те са истински патриоти на страните, борци за нейната истинска независимост и суверенитет, не комунисти, а само буржоазни демократи, от тук не встъпващи за смяна на обществения строй. Те само искат нормално, а не колониално развитие на икономиката на своята страна, не желаят, от богатствата на  страните им да се обогатяват каквито и да било мастити хора зад океана.  Кои са те от гледна точка тези самите чуждестранни монополи? Ясно, че са врагове, «терористи»!  Защото те заплашват печалбите на световния капитал! А именно затова служи ООН, създадена за да обедини усилията на всички крупни капиталисти в света против всички други, които им пречат на печалбите.

Още по-големи  «терористи» за капиталистите ще бъдат революционерите-комунисти, водещи въоръжена борба за унищожаване на всевластието на капитала. Такива организации, наистина,  в света засега още няма, но това не означава, че те не могат да се появят. Всичко върви именно към това — към пролетарски революции и въоръжени възстания на пролетарските маси, защото гнета на буржоазията от ден на ден се увеличава. Ясно е че все някога ще настъпи времето, когато работническия народ просто няма да издържи на издавателствата и угнетението и ще вземе оръжие в ръце.

От тук се получава, че създаването на световната контратерористична организация в рамките на ООН ее нищо повече от опит да се сдържи революционизацията на масите в световен мащаб.