.

Автор: адв. Георги Богданов   29.01.2018 08:42 12477 преглеждания 27 коментар/а

• 
  

 

 Снимка: бТВ

 

Истанбулската конвенция е нормативен акт. Твърде много хора, които не са юристи взеха отношение по същата. По тази причина диспутът загуби значението си. Подигнаха се спорове за преводи, за вярност на преводи, за значение на термини, за морал, религия, политика. Никой обаче не тури на разглеждане Истанбулската конвенция като потребност. Въпросът е има ли нужда Република България

 

-с оглед на съдебната практика;

-с оглед на правната теория (доктринерно);

-с оглед на развитието на правото;

-с оглед на виктимността

да приеме Истанбулската конвенция?

 

От позицията ми на практикуващ юрист смело мога да кажа - не. Няма нужда!

 

Вътрешното ни и сега действащо законодателство защитава (поне като съществуващи норми) правата на индивида. Нашето законодателство, моля да забележите, забранява не просто насилието над жени, а всяко едно насилие, то забранява изобщо насилието. Във всичките му форми и спрямо всички индивиди, без оглед на пол, раса, възраст, вероизповедание, произход. В този смисъл ратифицирането на един съвсем не безспорен нормативен акт, и то акт с отвлечени и размити норми с нищо не помага практически в борбата с насилието. Все едно да твърдим, че ако приемем още един наказателен кодекс и престъпления повече няма да се извършват.

 

Човечеството от хиляди години забранява убийството и го преследва и наказва (спомнете си как Бог наказва Каин за убийството на брат му Авел, като го изгонва на изток от рая и го изпраща в земята Нод) но то пак съществува. У нас насилието е забранено и наказвано от няколко закона- Наказателния кодекс, Закона за защита от домашно насилие, Закон за закрила на детето, отделни норми в семейния кодекс. Това е напълно достатъчно. Делата свързани с насилие се раглеждат по реда на бързите производства предвидени в ГПК. Законите ни предвиждат и ние имаме Национална стратегия, Национална програма и национален съвет за закрила на детето. Отделен аргумент е, че никой няма да може да бъде осъден само на базата на нормите на конвенцията. Тя не е наказателен закон.

 

Ние имаме много строги закони, като този за защита от дискриминация или за защита от домашно насилие. Само за пример ще посоча законовите разбирания за дискриминация: забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

 

Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

 

Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

 

И домашно насилие :

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

 

При наличието дори и на тези само два закона се поставя въпроса имаме ли нужда от разтегливите норми на конвенцията даващи толкова широка гама на превратно тълкуване? И реторично- като защитава правата на жените защо не защитава и правото им на аборт, например?

 

Проблемът обаче не е само в нормите на Истанбулската конвенция. Проблемът е предварително поетите ангажименти от политиците за нейното ратифициране. В това число и позицията на вицепрезидента ни, който е забравил, че, доколкото има правото да говори, това може да става само по дадените му от президента ресори - като помилването и българското гражданство. И е длъжен да мълчи, поне докато имаме действащ президент, защото вицето е само резервен играч, който когато изрази мнение през главата на президента само отслабва тази институция. Конституцията на Републиката следва да се спазва, поне от вицето.

 

Прочитът на нормите на Истанбулската конвенция сочи, че тя най-малко има за цел да закриля жените от насилие. У нас равноправието на мъжете и жените е цел на интелигенцията ни още от възрожденско време. В следосвобожденската ни история българката получила права по Конституция, каквито в другите страни няма.  През 1938 г. е признато правото на жените да гласуват-на вас оставям съпоставката кога става това у „развитите” демокрации.  При това съобразно нормите на законите ни от това време  положението на жената според етническия и произход и вероизповеданието и било делегирано да бъде уреждано по нормите на съответното вероизповедание- например за християните това ставало по реда на екзархийския устав . Това дава основание и до днес в съдебните зали да чувам, главно от цигани, израза: Ние сме женени по нашия си закон.

 

Истинско нормативно закрепено равенство между мъжа и жената настъпва през 1945 г., когато е приета Наредбата-закон за равенство между мъжа и жената. Последващите Конституции- тези от 1947 (наречена Димитровска), от 1971 (наречена Живковска) и от 1991 г. както и семейните кодекси, избирателните закони, закона за наследството и всичките ни нормативни актове определят фигурата на жената като напълно равноправна в динамичния свят, в който живеем. И като защитена.

 

И не ни е нужна конвенция за това. Чрез формулите за привързване, както и чрез другите инструменти на международното право – частно и публично – като взаимност и реторсия отделните страни могат да уреждат отношенията по повод насилието над жени или над когото и да е било по силата на двустранни договори. Без да са нужни наднационални контролиращи органи с имунитет и привилегии. Без да е нужно даването на задължителни определения за видовете пол и нестереотипните му роли. Ами тогава да формулираме и стереотипните.

 

По тази причина не мога да приема нормите на Истанбулската конвенция и дебатът по тях като нищо друго освен като Aberatio Ictus- отклонение на удара (междувременно токът бе увеличен с 30%). Пита се като е конвенция за защита на жените от насилие то какво място в конвенцията имат понятията социален пол, сексуална ориентация-така чл.4, или пък толкова обсъжданото абсурдно определение дадено в чл.3, буква „в”.  Социално детерминираните образи и усещания не подлежат на правна регламентация или емоционалните възприятия- той/тя се чувствали или пък възприемали еди как си социално. Ами ако след два дни се чувстват и възприемат по друг начин…Нещо повече- задължава ни конвенцията да въвеждаме политики за овластяването на жените - само в сегашния кабинет министрите жени са 5 на брой, Бъчварова е шеф на кабинета на премиера, жена е вицепрезидент, жена е председател на Народното събрание!!! Защитата на правата на жените и чисто математическите квоти в овластяването са логични антиподи. Ако една жена заслужава властта винаги я получава- примери има колкото щете и то в такива страни като Пакистан (Беназир Бхуто), Индия (Индира Ганди) Турция (Тансу Чилер), и в миналото- Екатерина Велика и многоббройните кралици на Английския трон доказват това. Не може да им норма, която да ни задължава да овластяваме някого - без оглед на това дали става дума за жени, мъже или определени по каквито и да е други белези индивиди.

 

Насилието, с което конвенцията се налага над културните, религиозните и историческите сложили се същности на суверенни уж народи, е ужасяващо и изначално отблъскващо. Темата може и да е дъвка за феминистките движения, но в никакъв случай за практическото правосъдие, за правоприлагането и за реалната защита от насилие Истанбулската конвенция не помага с нищо. Тя е по-скоро политически инструмент за натиск отколкото разумен и действащ нормативен акт. Ако изключим основанието и истеризирания писък на грантовите НПО-та които не си спомням по какъв точно критерий твърдят, че представляват цялото ни общество и в частност мен, например. Тези НПО-та конвенцията в чл.9 задължава държавата да признае, насърчава и подкрепя, а в чл. 8 задължава да ги финансира. Не си спомням да са защитили тези НПО-та когото и да е било от каквото и да е насилие. Например да са спрели браковете с малолетни в циганските общности, продажбата на жени в тези общности и пр.

 

Отчетливо виждаме в нормите на конвенцията обаче как ще бъдем задължени да създаваме купища нови органи, как ще трябва да преработваме съдържанието на учебните си програми (чл.14, т.1) за изучаване на нестереотипните роли на пола, а това следва да се извършва и по медиите и в неформалните образователни структури, в спортните, културните и развлекателните такива (чл.14, т.2).

 

Вие какво точно разбирате под нестереотипна роля на пола?

 

Опитите на определени евродепутати от България да насилят правителството ни да ратифицира конвенцията и по този начин да я превърне по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията в задължителен нормативен акт, имащ приоритет пред вътрешното ни законодателство, са нелепи. А твърденията им - откровени лъжи. Така например, евродепутат Емил Радев достигна до твърдение (или може би прозрение свише), че всяка втора жена била жертва на насилие. Нали разбирате колко невярно и абсурдно, а и обидно за нацията е това твърдение. Все пак и аз живея в този свят и познавам стотици жени, от които нито една не е била жертва на насилие. А за 25 години адвокатска практика имам 4 професионални такива случая.

 

Коментар заслужава  текстът на чл.30, т.2, задължаващ държавата да обезщетява в разумен срок (т.3) жертвите получили тежка телесна повреда или увреждане на здравословното състояние в случаите, когато вредата не е покрита от извършителя. Нали се досещате колко ще трябва да плащаме на пребити от мъжете си циганки. Някои от които ще го играят пребити именно за да получат обезщетението, а извършителят почти винаги ще остава неразкрит.

 

Конвенцията, приемайки, че ние вчера сме слезли от дървото, ни задължава да криминализираме деяния като физическото насилие, заплахата, принудата и изнасилването, телесните увреждания на генитали и пр. Нещо, което ние имаме в законова регламентация от столетия, в това число с наказуемост на опита, подбудителството и помагачеството.

 

Може би в Европа имат нужда от такава конвенция- нека си я приемат. Като израз на социално-психологическата им импотентност на постматериализма.

 

В България просто нещата не стоят по този начин. Поне засега.

Георги Богданов

http://glasove.com/categories/skandalyt/news/za-konvenciyata-kato-konvenciya

Дръндорков на 24.01.2018 в 08:48
Браво, но кой ли те слуша - седнали са си на ушите и са си налапали брюкселските и краварските близалки, и разумни аргументи не приемат... Също както развяваните по площадите лозунги, че не било криминализирано "съпружеското изнасилване" - лъжа до лъжа, дивотия до дивотия, дори не вече и манипулация - чист екстремизъм, но те тези са си екстремисти и като им натиснат бутона, спирка няма - само вой...
Единствената петиция, която засега знам... на 24.01.2018 в 09:26
https://civilactionbg/%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0-%d1%81-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b1%d1%83/
време е за Закон за НПОтата на 24.01.2018 в 09:33
Насилието с което се налага да се приеме една конвенция срещу насилието е абсурдно. Време е по-скоро да се приеме един закон за НПОтата. В България са регистрирани 30 000 такива. Това число е пълен абсурд. Тези хора не се занимават с нищо друго, освен да търчат като изоглавени по медиите и истерично да дирят махна на тоя и оня, за щяло и нещяло. Не зная коя мафия е по-голяма - на зелените или на НПОтата. Обществото е попаднало в капан на малки, но агресивни и кресливи общности, които бранят срещу заплащане, чрез външно финансиране чужди на страната интереси.
СМЕШЕН ПЛАЧ на 24.01.2018 в 09:44
"Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?…" вестник "Дума на българските емигранти", 1871г. Христо Ботев
Дръндорков на 24.01.2018 в 10:16
Да, характерното е, че в тая българска немотия, кресльовците никак, ама никак не страдат от липса на пари, напротив - пари, техника, медийно обслужване, завидна организираност и дисциплина, която едва ли е само гражданска заслуга на активистите, по-скоро на едни тайни... общности ли, служби ли...
Мунчо на 24.01.2018 в 11:00
Много добра юридическа обосновка . Както се казва , ЗАКОВАЛ ги е извратеняците адв . Богданов . Имайки предвид ниската правна квалификация и юридически опит ( или въобще липсата на такава ) на такива титани на овчата мисъл , като Караянчева , Цачева и ТърчилъжиДУЛОВСКА , предлагам на ,, Гласове " официално да им препрати статията на адв . Богданов . Може , пък и нещо друго , освен мисли на хайванчета да се роди в герберастките им кратуни .
БГерб на 24.01.2018 в 11:19
Бойко каза- ШЪ ПРИЕМЕМ!
дедотони на 24.01.2018 в 11:38
1. Не помня в коя от скандинавските страни регламентът за квотите на публичните длъжности изисква всеки от половете да е представен с поне 40 на сто. Съвсем длуга бира. Считам квотите за досадни, но като ще е - нека да е справедливо. Особено ако по подразбиране приемем, се са само библейските два. Зер то сега може и да се окаже несигурно. 2. Успокоително е някак при наложилата се войнстваща дилетантщина да се констатира, че има и блестящи професионалисти.
Без имена на 24.01.2018 в 13:05
Какви са тези статистики, които ни пробутват? Една от четири български жени били насилвани, даже една от три. Аз лично познавам съвсем отблизо до най-малки подробности в живота им поне 5 жени. Ами никоя от тях не е по никакъв начин насилвана.
Муйо на 24.01.2018 в 17:08
Добре казано, г-н Богданов! Мога само да допълня, че наднационалният орган GREVIO, който следи за спазването на въпросната конвенция, работи толкова открито и прозрачно, че ум да ти зайде - Restricted website for GREVIO members only, сайтът е достъпен само за членове на GREVIO. Не трябва биля и сумнение, че това е най-демократичният начин да се защитават правата на жените и на тия, които се самоопределят като жени.
Дръндорков на 24.01.2018 в 17:45
Муйо, добре е, че си се поровил, не че съм очаквал друго, но това е добре да се знае публично - то си е секта бе, хора...
Михаил Иванов на 24.01.2018 в 22:25
А, защо забравяте за тези,които могат да се представят за "жертви"(поради факта,че могат да бъдат "преследвани" в собствените си страни), и имат право на статут на "сексуални бежанци"? Кой ще докаже,че един негър е преследван в страната си заради сексуалната си ориентация, а ние ще сме длъжни да му даваме хуманитарен статут на бежанец? Или арабин ? Нали се сещате,че така се отваря един шлюз за мигранти,който трудно ще се затвори......

Няма нужда от конвенцията. Родното ни законодателство е достатъчно.

Бе то законодателството забранява, но никой не го защитава. Живота се обезцени до условна-отменена присъда.

2. kvg55 - mt46,
20:35
Няма нужда от конвенцията. Родното ни законодателство е достатъчно.
цитирай

Изтрий
3. zax - Бе то законодателството забран...
21:24
Бе то законодателството забранява, но никой не го защитава. Живота се обезцени до условна-отменена присъда.

Проф. Иво Христов: Левицата показа гръбнак в дискусията за Истанбулската конвенция
Автор: Гласове
Всички статии на автора
30.01.2018 16:31 817 преглеждания 8 коментар/а

Принтирай
Изпрати

„България се намира в предверието на едно от най-големите исторически изпитания”, предупреди проф. Иво Христов на среща с граждани в Стара Загора. Той подчерта, че това не е излишен драматизъм, защото страната ни е изправена пред „точката на незавръщане” - преминем ли я, всички усилия след това ще бъдат напусто.





„Под въпрос е съществуващият психо-ментален код на нацията ни и чисто природното ни биологично битие”, обясни социалният учен. По думите му, изправен пред тази бездна, българският народ е обезверен и не може да бъде въодушевен с никакъв проект.



Той се спря на причините за състоянието на Отечеството, резюмирайки целия комплекс от външни и вътрешни фактори, довели до днешната ситуация.



”Докато България отслабва, около нас се развиват шеметни геополитически действия, които няма да ни подминат, защото сме си направили държавата на кръстопът, направили сме я на пътя на народите”, обясни народният представител от „БСП за България” и очерта „каскада от клокочещи процеси” в Близкия Изток, на Балканите, Украйна и демографската вълна от Африка.



"Европа не е в най-добрата си кондиция, ЕС е раздиран от вътрешни противоречия и блоково разделение.



„В плана за нова фаза на европейска интеграция за България не се говори. Учтиво ни посочват само предверието на Шенген”, посочи професорът и продължи : „Под формата на мултикултурализъм се прокарва една тънка „перверзна” линия, че България е съвкупност от общности и това го пише в учебниците на децата. Целта е да бъде прекратена историческата, социалната и духовната памет, която прави от стадото народ”.


За Истанбулската конвенция


Той бе категоричен, че в дискусията за Истанбулската конвенция БСП показа „гръбнак”, въпреки огромния натиск. Напълно подкрепя провеждането на референдум, а като юрист счита, че българското законодателство е богато по отношение защита на жените, децата и от домашното насилие.



„Още преди 50 години сме започнали да изравняваме правата на жените и мъжете, а по отношение на женската еманципация сме много по-напред от Западна Европа и менторите ни. Да ни се вменяват чрез ИК проблеми, които са проблеми на третия свят, е меко казано несериозно. Под благовидния предлог за борба с насилието върху жени и деца и домашното насилие се прокарват антихристиянски, антибългарски и антицивилизационни ценности. Затова, нека българите да кажат!”, заяви проф. Христов и апелира: „Хубаво е тези, които се произнасят по Истанбулската конвенция, да я прочетат, защото у нас масово битува един рефрен „А бе, не знам как е, но не е така!”.


За парламента и левицата


Проф. Христов е съгласен с констатацията на президента за парламента. Той смята, че Народното събрание играе ролята на „гумен печат” с парафирането на решения, които се вземат другаде. В същото време е удобната „боксова круша” за народното недоволство. В случая медиите вършат страхотна работа, защото, докато се занимават с този или онзи депутат, никой не пита какво прави Министерски съвет, където са реалните ресурси.

„Когато имаш изчезващ народ, изчезваща държава, изчезващ етнокултурен и цивилизационен код, българското ляво трябва да бъде адекватно на задачите тук и сега”, подчерта проф. Христов, акцентирайки на „тук и сега”.



Източник Фейсбук на проф. Иво Христов