Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2018 20:40 - Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция
Автор: mt46 Категория: Технологии   
Прочетен: 1174 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Автор: Борислав Цеков

image

 Gleichschaltung. Този грубоват немски термин, произнасян “глайхшалтунг”, обозначава целенасочената тоталитарна политика на „унификация“ на германското общество, провеждана от национал-социалистите на Хитлер. Унификация, която е трябвало да доведе до формирането на „новия човек”, прокламиран от нацистката доктрина – с „правилни“ ценности, униформени идеи и убеждения, „съвършен“ антропологически. Как? Чрез радикално социално инженерство, промиване на мозъци, установяване на политически коректна терминология и инкриминиране на другомислието. За всеки кривнал от унификацията – заклеймяване и терор. За справяне с инакомислието и расовите различия, въвеждат и т.нар. „заповед за предпазен арест“ (Schutzhaft) – арестуване без съдебна санкция и изпращане в специални институции (концентрационни лагери) на лица заради „неправилно“ мислене или „неправилна“ расова идентичност с цел „да бъдат опазени от справедливия народен гняв“ на вече унифицираното население...

Да припомня, че не говоря за кампанията #MeToo или за все по-разширяващия се периметър на „полицията на мисълта“ в днешно време, а за национал-социалистическия режим и хитлерова Германия.

 

Днес обаче виждаме белезите на един либерален Gleichschaltung. Защото либерализмът, който в продължение на столетие беше доктрина на свободата, правата на човека и държавната ненамеса, отхвърляйки потиснически политически, икономически и социо-културни модели, беше изкривен през последното десетилетие. Произведе ексктремистко политическо течение, което под маската на „човешки права“ (а всъщност въпреки тях!) и чрез безжалостно социално инженерство (дълбоко анти-либерално) се стреми да произведе „нов човек“.

 

Създателят на този „нов човек“, техният „бог“, е държавата, която трябва с декрети да бърка в душите на хората, да им казва какво да мислят и как да говорят, да криминализира инакомислието, да размие естествените разлики между мъжете и жените, да обезцъркви обществото, да анихилира семейството и традицията, претопи националните идентичности... Пренаписват се книги и национални химни, цензурират се класически произведения, заличават се филмови образи, за да бъде унифицирано не само настоящето и бъдещето, а и миналото. Глайхшалтунг.

 

Докато се размие и държавата, за да остане наднационалното правителство, излъчвано не от народите, а от „избраните“. Не, не е антиутопия, а идеалът на неолибералния глобализъм. Няма държави, има глобален пазар. Няма граждани, а „клиенти“ и „потребители“. Няма полови различия, има полова неутралност.

 

Полът е въпрос на личен избор, а не генетична преподпределеност. Всичко това трябва да бъде държавно нормирано и индоктринирано у подрастващите от ранно детство. Биологичният пол е първобитна измишльотина, която остарялото мислене на несвободните роби на природата „приписва при раждане“. Биологични окови, които трябва да бъдат разкъсани, за да може човек сам да се проектира като мъж, жена или каквото друго реши извън тази примитивна бинарност. И затова не трябва да има „той и тя“, а нещо друго. Не трябва да има майка и татко, а „родител 1“ и „родител 2“. На децата трябва да бъде системно втълпявано от детската градина, че могат да си направят операция за смяна на пола, стига само да решат; че няма момчешко и момичешко, а безполова унификация. Дори Господ Бог, за онези илитерати, които вярват в него, не е от мъжки род, а е полово неутрален... Малцинственият стереотип на едно малцинство (трансджендър) в малцинството (ЛГБТИ) трябва да бъде установен като общовалидна социална норма и наложен на всички останали. 

 

Това са в резюме някои от политическите постулати на джендър-идеологията, която в разрез с научните методи, твърди, че не биологията, а личната самоидентификация определя пола. Писах за това преди месец в анализ за „Гласове“, под заглавие „Джендър“ е абсурдна идеология, домашното насилие – отвратителна реалност“, въвеждайки понятието джендър-идеология може би за първи път в българския публичен дискурс по повод на подводните камъни в т.нар. Истанбулска конвенция. Не съм измислил топлата вода, разбира се, тъй като борбата с политическия дневен ред на джендър-идеолозите тече от близо две десетилетия в много държави – от САЩ и Южна Америка, та чак до Европа. У нас се сблъскахме с това едва сега.

 

Всъщност, това е вулгаризирано продължение на левичарския атеистичен ексзистенциализъм на поклониците на маоизма и китайската културна революция Жан Пол Сартър и съпругата му Симон Дьо Бовоар, който за известно време се беше превърнал в мода през 60-70-те години на миналия век. Съществуването предхожда същността. Човек се ражда без същност, без проект. Сам проектира себе си чрез изборите, които прави. Няма Бог и Създател, човекът е „бог“ и трябва да се самоизобрети, постулира Сартр. 

 

Изкривявайки тази постановка, джендър-идеологията отиде още по-нататък – генетиката е без значение, свободата на избор на пол е над всичко. И не само това – тази идеология трябва да се превърне в общовалидна социална норма и да бъде индоктринирана от държавата. Щом едно малцинство – например транссексуалните – иска полова неутралност в обществото, то всички жени трябва потиснат своята женска идентичност вместо да се гордеят с нея, и да приемат да бъдат третирани от държавата като „бременни хора“, а не като „бременни жени“. Или пък всички мъже и жени трябва да се съгласят да използват общи тоалетни и съблекални с хора, чиито външни полови белези са на противоположния пол, само защото те се изживяват на психическо ниво като нещо друго. И прочие. В някои държави (Канада, Великобритания) тази идеология вече е трансформирана в държавна политика. В САЩ и повечето държави от Европа и Южна Америка опитите продължават, на този етап, слава Богу, неуспешно.

 

/.../

 

Възразява се обаче категорично срещу ненаучната идеологема, че социалният пол е откъснат от биологичния и това трябва да стане държавна политика. Това е ненаучна девиация, появила се през последните две десетилетия. В това се състои проблемът! Защото науката по безсъмнен и научно необорим досега начин е доказала, че полът е въпрос единствено и само на биология. Хората се раждат или мъже, или жени, което е генетично кодирано във всяка клетка на организма. Наличието на аномалии е изключително рядко изключение (хермафродитизъм, синдромите на Суайер и на Льо Шапел), което няма общо с правилото, че полът на един човек е един и същ на генетично ниво от раждането до смъртта. При тези аномалии по принцип има нужда от терапевтична и хирургическа намеса. Но ние говорим за нормата, а не за изключението. Никакви хормонални или оперативни намеси не могат сами по себе си да променят пола.

 

Що се отнася до джендъра, т.е. социалния пол, когато едно лице се самовъзприема, като нещо различно от пола, който е закодиран в тялото му, това е въпрос на психическо състояние. Съвременната психиатрия го класифицира като “полова дисфория”. Никой не се ражда „в чуждо тяло“ и това не е биологично предопределено. Дори авторитетна академична институция в САЩ като „Джонс Хопкинс“, която през 60-те години беше първопроходец в хирургичната смяна пола, през 1979 г. прекрати тази програма, защото установи, че такава намеса не помага за подобряване на психичното състояние на пожелалите „смяна на пола“ и ръстът на самоубийствата сред тях е много по-голям, отколкото сред тези, които не са се подложили на подобна интервенция. 

 

Назоваването на такива обективни факти, или най-малкото на това преобладаващо виждане в днешната наука, не е „трансфобия“.  Нито пък има нещо общо със сексуалната ориентация на мъжете и жените, която може да е хетеро-, хомо-, или бисексуална и не трябва да бъде основание за дискриминация. Да си против джендър-идеологията съвсем не означава, че подкрепяш насилието срещу ЛГБТИ хората. Означава, че си против това експериментирането с човешките тела и психика, което не се налага от генетични аномалии, а е поради личен избор, да се превръща в общовалидна социална норма. Против това, на децата да се втълпява от ранна възраст, че могат да си сменят пола, ако решат. 

 

Помните ли знаменитият филм „Клетка за птици“ с Робин Уилямс? Тази холивудска лента символично бележи епохата, когато нуждата от равноправие на сексуалните малцинства, които не трябва да бъдат преследвани, дискриминирани и унизявани заради своя начин на живот, будеше не само симпатия, но и стана норма на свобода и толерантност в демократичните общества. Същото може да се каже за всички усилия за изравняване на третирането на жените и мъжете в обществото, равното заплащане и прочие демократични каузи. 

 

Проблемът днес е, че две малцинства в малцинствата – агресивните феминистки и част от трансджендър активистите излязоха от борбата за равноправие и се заеха да наложат своите малцинствени стереотипи и разбирания като общовалидна норма в обществото. Опитват се да го правят на национално ниво в редица държави. Правят го и на международно равнище в ООН, УНИЦЕФ, ЕС, Съвета на Европа. Изхвърлят на бунището фундаменталният принцип, че правата на личността свършват там, където започват правата на другите.

 

Те вярват, че всеки сам си избира пол, следователно всички трябва да вярват в това. И не само да вярват, но и да приспособят начина си на живот и възпитанието на децата към това. Всичко останало трябва да бъде забранено, стигматизирано и даже криминализирано. Да бъде заклеймено като „език на омразата“ без оглед на това, че „език на омразата“ е само този, който насъсква към насилие и дискриминация спрямо конкретни групи, а не този, с който се изразява отношение към спорни въпроси в обществото или се назовават обективни факти от типа „Дядо Коледа е създаден като бял човек“. 

 

Но трябва да сме наясно, че Истанбулската конвенция е само повод за големия разговор за това какво общество искаме да бъдем. Какво искаме да учат децата на България в училище. Къде е мястото на християнството и другите религии в обществото. Кои са ценностите, традициите и целите, които ни обединяват.

 

Трябва да започнем този разговор, за да не допуснем либералния “глайхшалтунг” и да защитим начина си на живот, правата и достойнството на всички – и на мнозинството, и на малцинствата; и на „традиционните“, и на „нетрадиционните“.
/.../

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/liberalniyat-glajhshaltung-i-istanbulskata-konvenciya

 




Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
11.02.2018 20:50
Нищо старо не е забравено. "... либерален Gleichschaltung". То и авторът се имаше за леберал.
цитирай
2. mt46 - Не знам за автора...
11.02.2018 22:04
kvg55 написа:
Нищо старо не е забравено. "... либерален Gleichschaltung". То и авторът се имаше за леберал.

Но онова старо, което е античовешко, антинародно, се пробутва добре рафинирано, прикрито зад хитри маски... Този мек тоталитаризъм е не по-малко опасен от явния...
цитирай
3. mt46 - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/lili-ribkata-dzhendyr-kino-za-sharani
11.02.2018 22:15

„Лили рибката“ – джендър-кино за шарани
Автор: Анастас Добрев
Всички статии на автора
11.02.2018 19:20 1076 преглеждания 7 коментар/а

Принтирай
Изпрати

„Лили рибката“ е не просто джендър-филм, както писаха някои, а потресаващо бездарно детско кино с претенцията да възпитава в сексуална и малцинствена толерантност и политкоректност. От цялата тази либерално-педагогична каша се е получило едно голямо нищо, понеже от идеологически клишета не става филм, още по-малко детски.





Филмът уж разказва историята на свенливо момченце, което се превръща в момиченце, всички му се подиграват, а родителите му не го разбират. Когато някой го погледне в очите, Дани се превръща в Алекс и обратното. Вътре има широкоскроени синеоки цигани и прости, тесногръди селяни, добра, но нерешителна учителка, недокрай разбираща двойнствената природа на своя ученик/чка с полово неутрално име Дани/Алекс, брутален училищен директор, неспособен да проумее смущенията в обърканата детска душа, нарцистичен психиатър, който разглежда „казуса“ като възможност за постигане на пари и слава. Авторитетите са подиграни, половата неопределеност – възпята. Малцинствата – праведни, мнозинството – вулгарно. Филмът е правен с мисъл за възрастните, или по-скоро като отмъщение към тях. Тонът е обвинителен, прокурорски: зад всяко смутено дете стои един лош родител. Без фини нюанси.



За децата този филм е отегчително скучен, дълъг и неразбираем. Режисьорът залага на елементарни внушения – момченцата, които се чувстват като момиченца, циганите и родителите, разтерзани от вина спрямо децата си, са добрите. А ония, които обиждат „женчовците“, не харесват циганите и шамарят отрочетата си – прости и лоши. А най-нетолерантният измежду лошите – училищният директор, даже си пада и малко нещо обратен. Дори в детските приказки има повече въображение и дълбочина.



За монотонното звучене допринася и режисьорското решение във филма да се чува само един глас – този на разказвача, с незначителни изключения. Да озвучиш Татяна Лолова с лепкав и превзет мъжки баритон, като от реклама на мобилен оператор, си е конщуство. Но вероятно авторът смята, че така допринася за „толерантното“ и „полово неутрално“ звучене на филмото му произведение.



Специалнте ефекти и рекламни похвати, чрез които режисьорът и автор на телевизионни реклами Ясен Григоров се е опитал да компенсира плоския сюжет, само засилват чувството за страшна шарлатания. И вината за това не е на актьорите.



„Лили рибката“ е бездарна джендър измишльотина за шарани. Въдица за конформистите от нов тип, които вярват в „либералното образование“ и „шведския модел“, във възпитателната теория за „детето-цар“ и в „разбиването на социалните стереотипи“. Нескопосан манифест на неолиберални утописти, вярващи в безпределната свобода на индивида, извън всякакви обществени условности, до степен, че на моменти вярата им се родее с диктат. В очите плуват рибки – в буквалния и преносния смисъл.



Филмът така и завършва, лозунгаджийски: „Всички деца са като Алекс и Дани, всички деца трябва да могат да устояват на погледа на хората, с които се срещат по пътя си. Трябва да бъдат силни и самоуверени. И кой трябва да ги научи? Разбира се, че ние, големите. Възрастните. Но ни е трудно, нали? Защото самите ние не сме научени. Ние сме недоверчиви и слаби, защото такива са били майките ни и бащите ни. Но Алекс и Дани ще променят света! Гледайте ги смело право в очите!“.



Всичко това щеше да е много смешно, ако не се целеше в децата. А те не могат да разпознаят евтината идеологическа пропаганда от забавлението. Затова отговорността ляга изцяло върху родителите.
цитирай
4. zaw12929 - Въпреки натискът отвън и отвътре ...
14.02.2018 05:19
Въпреки натискът отвън и отвътре "да не допуснем либералния “глайхшалтунг” и да защитим начина си на живот, правата и достойнството на всички – и на мнозинството, и на малцинствата; и на „традиционните“, и на „нетрадиционните " е тест- ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ ЛИ ВЪПРЕКИ ДОКАРАНИ ДО ТУК.. А МОЖЕМ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19154915
Постинги: 3686
Коментари: 45084
Гласове: 148910
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031