.
.
.

              Ако знаеше

Не зная защо не ми се обаждаш...
Не искаш ли, мила, поне да те видя?...
Навярно високи стени те обграждат...
Или си доволно сама... във Фригидия...

Не копнееш ли с нежна любов да събудя
душата ти, дремеща във виртуала?...
Ако знаеше колко хубаво любя,
едва ли би тъй упорито мълчала...

Марин Тачков
 май 2016 г.

www.youtube.com/watch

E, как да ти се обади?! Такава поезия не само до фригидност, но и до лудост може да я докара! :)

Веднъж сгреших. - Вместо "Благодаря", написах на една приятелка: "Благоеба!"... И оттогава не мога да се отърва от нея... :)
М. Тачков

копнежно... но и се прокрадва нескрито съмнение, недоверие,
прерастващо в обвинение и обиден намек... навярно дамата
е заслужила с поведението си това... а може би я няма любовта.
Слушам песента и си мисля - всъщност приемам написаното
за иронична творба, въпреки лиричното усещане.
И като такава й давам висока оценка... сатирично, иронично,
нестандартно, но логично - умееш да поставяш проблемите
на мястото им със замах. Добро съчетание с песента, харесах.
Поздрави, Марин !

Стихоирония

Ех, тази моя
тънка и стръмна
стихоирония.
Сложна.
Полусериозна.
И тъжно отронена...

Марин Тачков