Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09 21:15 - Избрани цитати от Е. М. Ремарк
Автор: mt46 Категория: Тя и той   
Прочетен: 604 Коментари: 12 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

image

ЦИТАТИ :
  • Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
  • Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
  • Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.
  • Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
  • На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

  • Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.
  • Парите — това е свобода, изкована от злато.
  • Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
  • Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
  • Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.
Нощ в Лисабон
  • Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.
  • Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
Триумфалната арка
  • Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
  • Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или    престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
  • Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
  • Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но кога е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.
  • Не е важно къде живее човек. Важно е само едно – какво постигаме с живота си.
  • Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.
  • На света съществува само един истински ужас: да бъдеш напълно и безпомощен във властта на бруталния тероризъм
  • Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
  • В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
  • Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
  • Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
  • Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.
Сенки в рая
  • Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света.
Трима другари
  • Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.
  • Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
  • Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.
  • Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
  • Който е сам, не може да бъде изоставен.
  • Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.
  • Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.
  • Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува.
  • Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
  • Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
  • Смел е само оня, който познава и страха.
  • Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
  • Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.
Черният обелиск
  • Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
  • Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.
http://magnifisonz.com/2017/08/12/%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4/


Тагове:   цитати,   ремарк,   избрани,


Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://magnifisonz.com/2017/08/12/%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0
03.09 21:19
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител вЛоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
„На Западния фронт нищо ново“



Първото издание на
„На Западния фронт
нищо ново“ (1929)

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Шпорт им Билд“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време, за да намери издател за книгата.[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.
В изгнание


През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер(Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.
Последни години

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937),„Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
03.09 22:13
чудесен е Ремарк
Прекрасно е определението за парите, че дават свобода , обкована със злато !Така е!
Но самото злато е омърсено с кръв, това някак си липсва!
Безупречен е ,майстор е!

Хубава вечер!
цитирай
3. stela50 - Един от любимите ми писатели...
04.09 00:40
от тези, които често препрочитам и винаги нещо специално откривам.
Учител, библиотекар, търговец, журналист, редактор...
изключителна личност. Благодаря за този постинг, Марин.
Поздрави !
цитирай
4. zaw12929 - Който гледа назад се препъва в съ...
04.09 02:37
Който гледа назад се препъва в същите камъни по пътя - Умният винаги излиза от положение в което мъдрият няма да се забърка, защото има достатъчно опит и разум... Само собственият опит ни дава знание, каквото никоя книга, приятел и даже роднина не може!
Майката дава възпитанието, което тя има. Бащата дава умението да вършиш с вдигната глава с поглед напред и нагоре към доброто с божията любов!
С нови успехи!
цитирай
5. kvg55 - Продължаваш да сееш ум и мъдрост.
04.09 06:15
Продължаваш да сееш ум и мъдрост.
цитирай
6. donchevav - Любим писател! Благодаря ти за и...
04.09 11:51
Любим писател! Благодаря ти за избраните мисли - повечето от тях са ми много близки, особено тази:
"Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя."
Поздрави, Марине!




цитирай
7. mt46 - Здравей, Лео! Чел съм почти всичките му романи... Лека вечер!
04.09 20:53
leonleonovpom2 написа:
чудесен е Ремарк
Прекрасно е определението за парите, че дават свобода , обкована със злато !Така е!
Но самото злато е омърсено с кръв, това някак си липсва!
Безупречен е ,майстор е!

Хубава вечер!

цитирай
8. mt46 - Благодаря ти за отзива! Поздрави!
04.09 20:54
stela50 написа:
от тези, които често препрочитам и винаги нещо специално откривам.
Учител, библиотекар, търговец, журналист, редактор...
изключителна личност. Благодаря за този постинг, Марин.
Поздрави !

цитирай
9. mt46 - Поздрави и на теб!...
04.09 20:55
zaw12929 написа:
Който гледа назад се препъва в същите камъни по пътя - Умният винаги излиза от положение в което мъдрият няма да се забърка, защото има достатъчно опит и разум... Само собственият опит ни дава знание, каквото никоя книга, приятел и даже роднина не може!
Майката дава възпитанието, което тя има. Бащата дава умението да вършиш с вдигната глава с поглед напред и нагоре към доброто с божията любов!
С нови успехи!

цитирай
10. mt46 - Продължавам, доколкото мога...
04.09 20:56
kvg55 написа:
Продължаваш да сееш ум и мъдрост.

цитирай
11. mt46 - Здравей, Вени!
04.09 21:06
donchevav написа:
Любим писател! Благодаря ти за избраните мисли - повечето от тях са ми много близки, особено тази:
"Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя."
Поздрави, Марине!
И на мен Ремарк е сред любимите ми писатели. Запознах се с него, когато бях ученик в средния курс. Помня как чаках на опашка, за да си купя "Триумфалната арка". Не ми достигаха 25 стотинки. Човекът зад мен ми ги даде. След 1-2 седмици го видях в същата книжарница и му ги върнах...
Имам 7 от книгите на Ремарк /"На западния фронт нищо ново" е заедно с "Обратният път"/... Трудно ми е да определя кой от романите му ми харесва най-много...
Поздрави!




цитирай
12. milady - маринее...това май го публикуваш за н ти път..ама,любимо ее...
04.09 21:49
та кой библофил не е чел Ремарк...
я, да запитам г-жа Р Копукова..
тъкмо ще ме изпитва на ЛС за Астрология..
колеги, приятна блогова седянка..
Реверанс от мен
Юлка Чудото..
намиг...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8721924
Постинги: 1976
Коментари: 32024
Гласове: 96246
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930