Постинг
12.02.2013 20:25 -
ЧЕРНИЯТ БОР
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8625 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2013 21:56
Прочетен: 8625 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 12.02.2013 21:56
Посветено на Г/жа Къснапролет999
Черният бор не е толкова разпространено дърво в България, както изглежда. Това дърво е изключително устойчиво на горещина и суша и е било посадено от Господа само по стръмните и дори отвесни карстови скали на планините, високи до 1500 м. Там черният бор е истински - красив, величав, учудващ с това, как живее на скалата. Знам един черен бор, който излиза от скална цепка над река Чаира /зад с. Триград/, расте успоредно на отвесната скала и короната му излиза на метър-два над скалата. Това е дърво феномен. Черни борове има обаче не само по долините на реките Черинска, Въча - там са най-много - и Чая, но и по Рила и Пирин. Лошото, което се случи на черния бор бе масовото му залесяване навсякъде из страната, където не му е мястото. Причина за това предпочитание е неговата почти 100% прихващаемост където и да го боднат. Поради това този бор получи прозвището социалистическо дърво. Имаи два вида животни, непретенциозни както черния бор - дивите свини и циганите.
Снимките, които показвам не се отнасят до нови гори, а до т. н. семеначета - дървета, които са се самонасадили.
Много лошо става обаче ако на мястото на широколистна гора се засади бор. Борът изпива и изпарява през цялата година всяка капка вода, до която достигнат корените му, поради което изворите пресъхват, променя се климатът.
Съвсем накратко ще опиша боровите дървета, които са разпространени по планините на България. У нас се среща и т. н. бял бор, с малките шишарки и жълта кора. Той расте на височината на черния бор, но по западни или югозападни песъкливи скатове. Има го по всички наши планини.
Над тези борове расте смърчът, който изисква много вода, защото има хоризонтални корени. В смърчовата гора се среща и ела, която е с хоризонтални клонки и сплеснати игли. Елата е дървото, което е най-издържливо на вода. Корито от ела за водопой издържа над 50 години.
Смърчът ако има достатъчно влага расте на височина до 2000 м. и то като единични дървета. Той просто е природен феномен. Расте доори по билото на Балкана, като от север клонките му са миниатюрни. Не студ, не буря, не топлина, само засушаването го мори.
Над смърча расте бялата мура. Това е най хубавата гора. В нея зимуват много животни, включително и мечките. Това е най-скъпата дървесина, защото е рядкост и защото от нея се правят дори дърворезби. Симеонсекачкобургрилски сече точно такива гори, които никой не е посмял да пипне. Педерасът непочистен, агент на Примаков. Как не го бе срам!
Над бялата мура има още два феномена, първият е черната мура. Това е силносмолесто дълголетно дърво, което расте по карстовите планини. Има го в Пирин, Алиботуш /Славянка/ и малко в Конявската планина. То е феномен и се пази от закона.
Над черната мура расте клекът. Него не го плашат лавини, бури. Той поляга докато се свлече опасността по него и после се изправя отново.
Хвойната, кипарисът, безсмолистия бор и някои други видове се надявам да опише г/жа Къснапролет9999, тъй като това е от нейния ресор. Бих желал на тази тема да видя един по-пълен постинг от нея, но за да стане това по случай пролетта й пожелавам да получи един подходящ за нея подарък - Фотоапарат Fudji HS 30.
Ама па скална цепка с толкова много хранителни вещества
в нея сигурно много рядко се намира. Голям келепир е това!
Тук се вижда конкурентът на черния бор, брезата, но тя в
сравнение с него е слаба рикиа...
Отлична хранителна среда е намерил този бор.
Не тясна влажна скална цепка, а широка цепнатина, запълнена с почва.
Това борче ще порасте доста по-бързо от другите около него.
Късмет! Такава сложна цепка сигурно няма втора. И толкоз влажна.
Корените на това борче имат само едно положение - хоризонтално.
Това не означава, че то няма да расте нагоре, както другите около него.
Борчето, макар и бебе е така устойчиво срещу сняг, суша и бури, както циганин срещу бацили, микроби и вируси. Този дървесен вид и циганина имат много общи черти.
Борчето не пуска корени само надолу, а където има скални цепки.
Ще успее ли борчето да разцепи тази скала? Без всякакво
съмнение - да!
В скалната цепка, която борчето при растежа си разширява
навлизат прах, игли, листа и образуват почва.
Освен скална цепка и малко почвица има това борче.
Самотен бор на изгаряща скална стена...
Борът в търсене на вода в скалната цепка разцепва цялата скала.
Намерил бор влажна скална цепка...
Разширявайки ствола си, борът вече е разцепил скалата.
Намерил си цепка този бор, но и я досцепил.
Корените на това борче са забити в скалната цепка.
Този дзвер пълзи в храстите с бодли и по боровите клонки без да го боцкат иглите им.
На Плана в близост до боровитегори ягодките са най-ароматични!
Виждат се пет типични за Плана черни борове. Това е началото на гора, която се намира между Космическа Станция и Пеюва бука. С тази корона борът се е подсигурил срещу дебели снегове и бури. Тези бороове ги наричат китайски. Те са доста рпазлични от боровете със същото име в карстовите цепки на родопските скали, които са с хоризонтален горен етаж.
Плана е една от моите планински любови. Тук природните условия са уникални и са причина да се появат странни единични дървета и групи дървета, напр. буки, така подредени, че да се съхранят от бурите. В писанието ми за Плана съм описал какви пениси прилагат различните дървесни видове , за да не се пречупят през зимата.
Тези пролуки към слънцето са причина да се появи тук дъбов подраст.
Вътре в боровата гора. Добре са я разредили мутрите. Осечените борове не отиват за дъски, греди или подпори, а се превръщат в метровици за горене. От мафията.
Това е нова гора на около 30-40 години. Засадена е на мястото на осечената широколистна гора тук, която е била дъб и габър. Борът се чувства отлично и не допуска конкуренция с подраста на широколистната гора под него. Само където няма целогодишната му сянка може да порастне някакво широколистно дърво.
Черният бор не е толкова разпространено дърво в България, както изглежда. Това дърво е изключително устойчиво на горещина и суша и е било посадено от Господа само по стръмните и дори отвесни карстови скали на планините, високи до 1500 м. Там черният бор е истински - красив, величав, учудващ с това, как живее на скалата. Знам един черен бор, който излиза от скална цепка над река Чаира /зад с. Триград/, расте успоредно на отвесната скала и короната му излиза на метър-два над скалата. Това е дърво феномен. Черни борове има обаче не само по долините на реките Черинска, Въча - там са най-много - и Чая, но и по Рила и Пирин. Лошото, което се случи на черния бор бе масовото му залесяване навсякъде из страната, където не му е мястото. Причина за това предпочитание е неговата почти 100% прихващаемост където и да го боднат. Поради това този бор получи прозвището социалистическо дърво. Имаи два вида животни, непретенциозни както черния бор - дивите свини и циганите.
Снимките, които показвам не се отнасят до нови гори, а до т. н. семеначета - дървета, които са се самонасадили.
Много лошо става обаче ако на мястото на широколистна гора се засади бор. Борът изпива и изпарява през цялата година всяка капка вода, до която достигнат корените му, поради което изворите пресъхват, променя се климатът.
Съвсем накратко ще опиша боровите дървета, които са разпространени по планините на България. У нас се среща и т. н. бял бор, с малките шишарки и жълта кора. Той расте на височината на черния бор, но по западни или югозападни песъкливи скатове. Има го по всички наши планини.
Над тези борове расте смърчът, който изисква много вода, защото има хоризонтални корени. В смърчовата гора се среща и ела, която е с хоризонтални клонки и сплеснати игли. Елата е дървото, което е най-издържливо на вода. Корито от ела за водопой издържа над 50 години.
Смърчът ако има достатъчно влага расте на височина до 2000 м. и то като единични дървета. Той просто е природен феномен. Расте доори по билото на Балкана, като от север клонките му са миниатюрни. Не студ, не буря, не топлина, само засушаването го мори.
Над смърча расте бялата мура. Това е най хубавата гора. В нея зимуват много животни, включително и мечките. Това е най-скъпата дървесина, защото е рядкост и защото от нея се правят дори дърворезби. Симеонсекачкобургрилски сече точно такива гори, които никой не е посмял да пипне. Педерасът непочистен, агент на Примаков. Как не го бе срам!
Над бялата мура има още два феномена, първият е черната мура. Това е силносмолесто дълголетно дърво, което расте по карстовите планини. Има го в Пирин, Алиботуш /Славянка/ и малко в Конявската планина. То е феномен и се пази от закона.
Над черната мура расте клекът. Него не го плашат лавини, бури. Той поляга докато се свлече опасността по него и после се изправя отново.
Хвойната, кипарисът, безсмолистия бор и някои други видове се надявам да опише г/жа Къснапролет9999, тъй като това е от нейния ресор. Бих желал на тази тема да видя един по-пълен постинг от нея, но за да стане това по случай пролетта й пожелавам да получи един подходящ за нея подарък - Фотоапарат Fudji HS 30.
Ама па скална цепка с толкова много хранителни вещества
в нея сигурно много рядко се намира. Голям келепир е това!
Тук се вижда конкурентът на черния бор, брезата, но тя в
сравнение с него е слаба рикиа...
Отлична хранителна среда е намерил този бор.
Не тясна влажна скална цепка, а широка цепнатина, запълнена с почва.
Това борче ще порасте доста по-бързо от другите около него.
Късмет! Такава сложна цепка сигурно няма втора. И толкоз влажна.
Корените на това борче имат само едно положение - хоризонтално.
Това не означава, че то няма да расте нагоре, както другите около него.
Борчето, макар и бебе е така устойчиво срещу сняг, суша и бури, както циганин срещу бацили, микроби и вируси. Този дървесен вид и циганина имат много общи черти.
Борчето не пуска корени само надолу, а където има скални цепки.
Ще успее ли борчето да разцепи тази скала? Без всякакво
съмнение - да!
В скалната цепка, която борчето при растежа си разширява
навлизат прах, игли, листа и образуват почва.
Освен скална цепка и малко почвица има това борче.
Самотен бор на изгаряща скална стена...
Борът в търсене на вода в скалната цепка разцепва цялата скала.
Намерил бор влажна скална цепка...
Разширявайки ствола си, борът вече е разцепил скалата.
Намерил си цепка този бор, но и я досцепил.
Корените на това борче са забити в скалната цепка.
Този дзвер пълзи в храстите с бодли и по боровите клонки без да го боцкат иглите им.
На Плана в близост до боровитегори ягодките са най-ароматични!
Виждат се пет типични за Плана черни борове. Това е началото на гора, която се намира между Космическа Станция и Пеюва бука. С тази корона борът се е подсигурил срещу дебели снегове и бури. Тези бороове ги наричат китайски. Те са доста рпазлични от боровете със същото име в карстовите цепки на родопските скали, които са с хоризонтален горен етаж.
Плана е една от моите планински любови. Тук природните условия са уникални и са причина да се появат странни единични дървета и групи дървета, напр. буки, така подредени, че да се съхранят от бурите. В писанието ми за Плана съм описал какви пениси прилагат различните дървесни видове , за да не се пречупят през зимата.
Тези пролуки към слънцето са причина да се появи тук дъбов подраст.
Вътре в боровата гора. Добре са я разредили мутрите. Осечените борове не отиват за дъски, греди или подпори, а се превръщат в метровици за горене. От мафията.
Това е нова гора на около 30-40 години. Засадена е на мястото на осечената широколистна гора тук, която е била дъб и габър. Борът се чувства отлично и не допуска конкуренция с подраста на широколистната гора под него. Само където няма целогодишната му сянка може да порастне някакво широколистно дърво.
Търсене
За този блог
Гласове: 18381