Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2015 14:51 - Как станах бежанец...
Автор: mt46 Категория: Забавление   
Прочетен: 1147 Коментари: 2 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Copy/paste Кратък дневник на мигрант от България Flagman.bg

Днес минах нелегално границата и пристигнах в Саудитска Арабия. По пътя изхвърлих личната си карта, издадена от Първо РПУ в Бургас, и казах на граничарите, че съм бежанец от Донбас, който търси спасение от терора на Путин. Веднага ми повярваха и ме качиха на влака за Риад.
Настаниха ме в 3-звезден хотел, макар че наблизо имаше 5-звезден, и ми казаха, че утре ще ми осигурят апартамент. Сутринта обаче взеха да ми се оправдават, че преместването щяло да се отложи с цял един ден. Това ме вбеси. Стъпках храната, която ми донесоха някакви насълзени правозащитници, плиснах им шишето с минерална вода, изпотроших скапаната хотелска стая, а дивана и фотьойлите изхвърлих направо през терасата. Някакви хора от улицата започнаха да ми крещят, но управителят на хотела им каза, че идвам от район на бойни действия, нося в душата си раните на войната, травмиран съм дълбоко и затова трябва да проявят разбиране. Проявиха.
В четвъртък изгониха двама арабски пенсионери от общинското им жилище, за да настанят мен. Нахалните старци протестирали, та се наложило да ги измъкват с полиция и сега ще ги съдят за дребно хулиганство. Мен обаче ме чакаха деца с цветя пред входа на блока. Отнякъде се появи крал Абдула бин Абдул Азиз ал Сауд и си направи селфи с мен. Дадоха ми 2000 долара да си покрия най-важните нужди.
В петък ме посети социален работник. Донесе ми брошура с първите 10 члена от арабската конституция, преведена на моя майчин украински език и ме попита дали имам нужда от нещо. "Кажи на оня, дето всяка сутрин се дере от минарето на джамията, да намали малко децибелите, че ми пречи да спя", разпоредих му се аз и той чинно си записа.
В неделя се разходих да напълня малко окото, но всичките им жени бяха увити като пашкули. Много се ядосах и в понеделник внесох жалба в кметството. Още същия ден директорът на кварталната гимназия написа специално обръщение към ученичките да се въздържат от носенето на бурки, защото така накърняват чувствата ми. Препоръча им занапред да се обличат с изрязани блузки и къси полички, тъй като моята характерологична същност на европеец изисква да гледам цици и бедра. Листовката беше раздадена на родителите за сведение и изпълнение.
Оплаках се на социалния и от храната. Овнешкото е твърде мазно за деликатния ми стомах, а говеждото ми идва жилаво и си хабя зъбите. Обясних му, че предпочитам крехко месце - свински вратни пържолки, контрафиленца или в краен случай - бутче. Обеща ми да вземе мерки. Сега всички дюнерджии от квартала са инструктирани да не натрапват открито овнешко месо, за да не ми причиняват душевен смут.
Не е лесно да си мигрант! Днес трябваше да се тътря цели триста метра, за да си взема социалните помощи - има-няма 2 хиляди долара. Това страшно ме изнерви и си го изкарах на една ученичка. "Що ходиш с бурка ма, нали ти казаха да сложиш минижуп", разкрещях й се аз. Тя нещо взе да ми се отваря, та й забих два-три шамара. Мислех да я замъкна в храстите и да я изнасиля, ама като си представих каква мъка ще е, докато я разопаковам, се отказах. После разбрах, че братята й не били о кей от боя и организирали някаква подписка срещу мен. Наложи се вътрешният министър да ме защити по телевизията. "Трябва да проявим разбиране към християните и да се надяваме утре, когато станат мнозинство в Саудитска Арабия, да проявят същото отношение към нас", заяви той. (...)
Скандалът с ученичката набра скорост и централната телевизия покани на дебат някакви членове на Америка за Саудитска Арабия, Отворено отзад общество и Арабски хелзински комитет. Всички бяха съгласни, че съм обвинен несправедливо, а враговете ми са ксенофоби, расисти, фашисти, атависти, човекоядци и християнофоби. Половината от тях като деца били изнасилвани от бащите си или са спали с майките си. Успокоих се, защото разбрах, че ме мрази утайката на обществото, прогресивната част ме подкрепя.
Днес социалният ме попита дали искам да се хвана на някаква работа. Отговорих му, че още не се чувствам интегриран, така че да не ме занимава. Оставам на социалните помощи! Вярно е - 2 000 долара са едно нищо, дето се казва, ама няма как - ще се търпи!
/със съкращения/
Автор: Веселин Василев

www.segabg.com/article.php
www.flagman.bg/article/88652
ПП: А какво ще кажете за Еми Грацията, за Мими Грацията?...




Гласувай:
18
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Простотията е неизбежна...
24.10.2015 20:14
"... Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното – че простотията върви с човека, това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него. Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да се скрият където си поискат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!..."

ЙОРДАН РАДИЧКОВ
(„Свирепо настроение”)
цитирай
2. kvg55 - Добър контрапункт на действите...
27.10.2015 03:20
Добър контрапункт на действителността в Европа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8703211
Постинги: 1974
Коментари: 32006
Гласове: 96170
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930