Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2013 19:08 - За държавността, за партизанщината, за... коравия...
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 2961 Коментари: 9 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


  проф. Тодор Танев: Системата изхвърля всички, които мръднат от статуквото
  • image
Вторник, 02 Юли 2013 06:11 Лика  

image

Накратко диагнозата е пределна партийност, неефективна политика, гражданско общество без стратегическо лидерство

 

 

Проф. Танев, какво е Вашето обяснение за политическата криза, в която се намира България в момента?

Пределната партизанщина, която бе фиксирана най-подробно още в конституцията: България е обявена официално за държава на парламента, но в парламента царува една партия или коалиция около нея, а тази партия има шеф, който е редил преди изборите партийните листи и държи в ръцете си „народните избраници” повече, отколкото ги държат избирателите; той става министър-председател, те одобряват плановете му, а той работи за своята група – ето я олигархията.

С други думи политическият модел, не го казвам само аз, е безкрайно остарял, правен от научни комунисти и юристи, приближени до школата на Ярослав Радев. Цялата нация падна вкупом в този капан, аз и децата ми включително, без те да са гласували. Когато казват „Въпросът ще се реши политически” у нас разбират „Ще се наговорят помежду си управляващите партии”, което е пълен абсурд във времена, когато управлението трябва да ангажира всички ресурси за по-успешното позициониране на страната в глобалната конкуренция. Партиите са продажни на чужди интереси, каквито винаги има. Агонията на старовремската партийност е грозна като онова, което се случва в „голямата политика” у нас и което не се случва в „малките политики” за решаването на проблемите на обществото. Събуждане на гражданско общество има в известна степен, но гражданското общество не е субект и затова не може нито да мисли, нито да действа устойчиво и цялостно, ако му липсва стратегическо лидерство. Ето това липсва. Накратко диагнозата – пределна партийност, неефективна политика, слаби и несинхронизирани конкретни политики, борба на власт вместо постигане на съгласие в епоха на свръхконкуренция, гражданско общество без стратегическо лидерство.

 

Имат ли полезен ход родните политици? Каква е вашата прогноза – какво трябва да се промени, за да заслужат признанието, че са държавници, хора с мисия и запазено място в историята?

Нямат полезен ход.

 Нямат ресурс, а ако някои от тях имат, системата, която ги е привикала под партийните знамена, ще ги изхвърли, ако мръднат от статуквото. Освен това външните покровители, каквито доста от тях притежават, нямат единно мнение за България и спорят помежду си за българското наследство. „Ние търсим земи, води, евтини работници” се среща с „Ама и ние търсим същото”. Ето как се стига до други изказвания: „Тази държава вече не подкрепя еди коя си наша партия”, „онази държава вече не подкрепя еди коя си друга партия у нас” – това е факт, който задушава надеждите на мнозина партийци. Защо бъркат например Русия със СССР? Русия, която най-много пострада от комунизма надали се нуждае от комунистическа вярност. И така нататък. Мога да задавам много подобни реторични въпроси. За политиците ни обаче това не са реторични въпроси. Още по-жални са тъжните рокади в самоопределилото се дясно на печалните хризантеми с единствена цел оцеляване.

Новият модел ще доведе нови хора. България е раждала своите държавници.

 

Кои са забравените и добри уроци за държавническо поведение във време на политическа криза, които днес в 21 век, нашите политици не помнят или нямат смелост да последват?

В лекциите и обученията на различни ръководители от години трупам обобщения в тази посока и съвсем скоро всичко това ще излезе в следващата ми книга, живот и здраве – „Стратегическо мислене”, Strategic Mindset. Там правилата за политиците на 21 век съм свел в 21 точки. Все пак според мен има няколко най-важни: (1) ясна идентичност, (2) планиране на настоящето от позициите на далечния път напред, (3) съгласие вместо власт.

С други думи стратегическият лидер, какъвто е държавникът, трябва първо да работи за оцеляването, адаптирането и експанзията на отличителните черти на неговия народ. В основата на държавничеството са именно уникалните ценности и нищо друго. Веднага давам примери: Аденауер в следвоенна Германия започва от масовата денацификация на съзнанието, връщането към „Германия” към себе си, към утвърденото й място в Запада на страна, дала Реформаторството и т.н. Само че днес Европа няма единна идентичност и тъкмо затова е слаба. Липсва разбирането за това, каквото са имали бащите-основатели. Подобен проблем има даже в Америка. В Турция някой иска да свиква контрамитинги в подкрепа на собствената си власт и партия – това обаче пука дамара на нацията и ще доведе до провал на всякакви стратегически планове. Някога Ататюрк е създавал ценностно единна, а не разединена Турция и вероятно сега „се върти в гроба”. Някой у нас също каза, че на протестните митинги имало само няколко хиляди граждани – браво! Далновидно изказване, ще доведе до победа. На кого и над какво?

Второ, бъдеще се прави само с още по-далечно бъдеще, а не с минало. Тук няма национални доктрини, а далечни сценарии. Който знае къде ще е страната му след 100 години може да я закара до там, където трябва да бъде след 1 година. Никоя партия обаче не знае това, защото мисли в рамките на „ние” срещу „останалите”, „мандата” а не „столетието напред”. „С партия се взема властта, но не се управлява държава” е казал германският държавник Лудвиг Ерхарт, авторът на ненадминатия модел на социалното пазарно стопанство, на немското следвоенно чудо, а не някой друг.

Трето, държавното развитие не се появява в резултат на нечия воля, а на таланта му да се изгражда съгласие. Например Съединението 1885 г. Властници не ни трябват, т.е. те са тъкмо най-вредното нещо.

Политическа криза? Няма пример в историята за по-голяма обща криза от Германия след войната. Това не е просто победена или даже разрушена страна. Тя е отвъд всичко познато. През 1945, 1946, 1947, 1948 година не съществува германска икономика. Хората не държат в ръцете си пари, а купони. Няма пари. Няма машини, отвинтват и последните. Няма предприятия. Няма суровини, нито работници. Няма и правителство! Няма партии. Няма парламент. Няма кой да те защити, ако си немец. Това някой у нас може ли да си го представи? Е, при такава криза има път, както показват германските ръководители от онова време. Започва се от там – укрепване на идентичността, (а не примерно неконтролиран внос на изрезки от чужди модели). Македония днес е най-опасен контрагент: те крадат идентичност! По-нататък, немците са продължили с визия за място в могъща система от бъдещето, каквато още не съществува, ЕС – добро позициониране в една обединена Европа, заинтересована да възкреси Германия, а не да я унищожава. Същевременно се работи плътно за съгласие по всеки важен въпрос и не се прави крачка напред без такова съгласие. Няма даже как да хрумне на някого да предлага Калинки, Пеевски и всякакви други конфликтни назначения – това давам само като пример за съгласие. Но съгласието е преди всичко за общия път. Накъде върви ЕС? Не знам, защото това не е ясно и на двамата й кормчии, Барозу и Ромпой! Как тогава да имаме обща европейска стратегия? Или, накъде върви Турция – към демократичното семейство, към религиозния консерватизъм или тепърва в епохата на глобализация ще изгражда някакъв уникален собствен свят?! Масовото производство на домати и сглобяването на немски автобуси надали ще реши въпроса със светлото бъдеще, ако няма ценностно съгласие вътре в нацията преди това, за което е отговорен лидерът, а не някой друг. Накъде върви Македония? И на този фон – някой някога да е предложил накъде да върви България за следващите 87 години? Добре: за какво са ни такива ръководители, които не градят отсега съгласие около този въпрос и си разрешават да не виждат по-далеч от днешния ден?

 

„Нужни са политици с известен държавнически уклон, с малко милост, с малко добрина, с малко човечност” са ваши думи. Виждате ли днес такива политици и бихте ли дали пример.

 Човечни хора сред тях има, но системата ги блокира, партизанщината, увековечена от конституционния политически модел. Ще трябва да почакаме около 3-4 години още, ако не и малко повече, докато тази система се провали с гръм и трясък напълно. Все още е много силна и се е компрометирала частично. Кога и колко време ще вземе изграждането на нов тип партийност, насочена към бизнес съгласието за правилата на играта и за мрежовото създаване на политики, в което държавата стои само на входа и изхода? Държава, която разчита на инициативата на гражданския и частния сектор? Да, трябва да стане още по-лошо – за съжаление. Сега е началото на спиралата, влязохме в нея.

Някой от политиците говори ли днес за първостепенната нужда от реформа на корумпираната съдебна власт? Когато това се случи в големи мащаби, т.е. когато политиците се захванат с корупцията като ежедневна задача, особено в съдебната система, тогава значи сме тръгнали вече нагоре. Засега не се докосват до този въпрос, защото първо ще загази партийната престъпност. Днес политиците ни все още говорят за всичко друго, за власт, следователно вървим надолу.

Ще дойдат нови хора. Може би не по-морални, но по-умни, като взели уроци при Тачър или Блеър или поне знания по обществено управление от някой университет. Управлението на автомобил не е самодейност, а камо ли на цял народ. Тук дипломата по право или икономика помагат толкова, колкото дипломите по инженерство или литература. Политикът в древна Елада е бил и държавник – Платон пише, че държавникът има специално знание по управление. То не е изконна територия на никоя от изброените специалности, даже напротив. „Специалностният шовинизъм” няма да помогне да имаш знания за стратегически лидер. Това ясно ли е, или да повтарям?

 

Какво ви тревожи най-много на политическата сцена в момента?

Че мизата ни пада въпреки, че ми се струва съвсем паднала и че по този начин ставаме съвсем евтин материал за другите. Да, материал. Когато някой е сериозно болен, даже тези, които го обичат започват да мислят за него като за материал – на кого ще остави апартамента, колата, спестяванията и пр. По същия начин когато една държава е болна, другите мислят за нея като за материал – за нейните квадратни километри, пристанища, минерални извори, шистов газ, дървесина и какво ли не още. Трябва или да се оздравим, или да пишем наследството. Ето значи какво ме тревожи: какво ще стане след 30 години с гробовете, които посещавам на Задушница? Какво ще стане с моя собствен гроб? Не искам да стоя пасивен и да не се погрижа с всички вас по този въпрос, ако той ви засяга. Сега-засега написах „Държавничеството”, пиша „Стратегическото мслене”.

 

Как оценявате нивото на политическа грамотност на българите през последните години?

Покачва се решително. Но на „хората”, ей тъй като събирателно понятие, не може да се разчита. Трябва стратегическо лидерство, на което „хората” да бъдат еманципирани последователи. Не съм като Николай Колев-Босия, който проповядва суперпряката демокрация, нито вярвам в по-скромните й варианти. Нямам предвид стихията на Фейсбук и Туитър, с които някои скрити сили в други страни постигнаха разни „пролети”. Нали не ни трябва някой да инсталира пролетта и у нас? Трябва ни наш собствен стратегически лидер, един или няколко. Не и образована стихия.

 

Каква е оценката ви за ролята на медиите в процеса на политическото ограмотяване и в очовечаването на политическата реч?

 Разчитам донякъде на блоговете, но не и на медийните империи. Старите служби са особено жизнени в хранителната среда на медиите – нали Ленин е казал: „Първият въпрос е въпросът за партийния печат!” и Аврора гръмва след като вече тиражират „Правда”. Засега препоръчвам – един ден без тютюнев дим, един ден без телевизия и вестник. Дайте да си говорим помежду си. Звучи първобитно?

Факт е, че за теми, като държавничеството тези сегашни медии обръщат почти нулево внимание и че, обратно, блоговете търсят диалога тъкмо по нея! Без блогове не мога да поддържам диалога за държавничеството, защото книгата я има едва ли не само в книжарницата на Ректората.

 

За кого е вашата най-нова книга „Държавничеството“?  

Държавничеството е от най-големите въпроси а човечеството, от които зависи как протича живота на милиардите, не и на милионите. Същеврменно никой не пише за него, сякаш става дума за някакво си прилагателно в похвално слово за даден политик. Ясно е обаче, че не всеки политик е държавник и ръсенето на подобни епитети е срамно занимание. Никой у нас в момента не е държавник, нито е близо до това да бъде!

Политикът мисли за следващите избори, държавникът – за следващите поколения.

Е, все пак книгата е най-вече за политиците, но само за тези, у които не е изгаснал стремежът към безкорисната работа за бъдещите поколения (безкористна, защото не можеш да очакваш облаги от тези, които ще живеят след теб) вместо користна работа за собствената партия (користна, защото всяка партия дели нацията на „наши” и „останалите” с цел първите да добруват за сметка на вторите). Книгата не е против политиците-партийци, нито против партиите, а само доказва, че днес те не могат да са повече във фокуса на политиката и че ако са там, това не е ефективно нито за страната, нито за тях самите. Дошло е времето на друг, непартиен тип политическо представителство – участието в мрежи, ангажажирани с правенето на конкретни политики. Партиите днес не могат да играят „игра с нулев резултат”, условие, което им е осигурявало централната роля в управлението на затворената в себе си национална държава. В отворената държава на глобализацията повече няма 100% и съответно партиите не могат да делят помежду си „цялата” подкрепа, защото вече няма „цяла”. Кризата на партийността се наблюдава навсякъде в демокрациите. Партиите не могат да творят политики така, както това могат да вършат мрежите днес в глобалния свят.

Така, че книгата е покана да помислим защо политици като Тачър и Тони Блеър бяха избирани 3 пъти за разлика от политиците в Гърция, България и другаде, които едва стигат до края на мандатите си, ако изобщо стигнат дотам. Днешните политици трябва да правят държавни политики – когато трябва леви, когато трябва десни, а когато правиш правилната политика, това привлича даже електората на партийния ти противник: по време на мандата ти получаваш все повече поддръжка от плаващи мнозинства. Изключение няма от това правило на държавническата политика. Но някой трябва да проумее това, да преодолее вълчите инстинкти, да се „върже за мачтата” като Одисей, за да не се разбие кораба.

Чудя се защо всичката политологическа литература е за партийното печелене на власт (партии и движения, избори и избирателни системи, политически маркетинг и пр.), а не за непартизанското управляване на държавата след като веднъж имаш властта (държавничеството). Такова чак късогледство! Даже в САЩ, където политологическата асоциация наброява 150 000 члена от 3 часови пояса открих горе-долу 5 истински книги по държавничество, като изключим тези, в които пише как някой техен президент бил държавник – Линкълн, Рузвелт и пр…

Ако питате кой е моят пример за политик-държавник, а не политик-партиец веднага ще кажа. Не е един и в никакъв случай не са тези от „Хистъри ченъл”, а напротив. За тях филми няма, от тях се страхуват. Ето ги: Конрад Аденауер, който възроди Германия, като подхвана обединяването на Европа; Дън Сяопин, който трайно промени най-многолюдната държава; Пак Чон Хи, авторът на Южнокорейското „чудо” и т.н. И ние имаме примери – Левски, без който държавата ни щеше да е нещо напълно различно, Стамболов, без който проектът „Левски” не би просъществувал в следреволюционната среда. Нито един от тези хора не е работил само за мандата си или само за партията си. Държавникът е политик, но не партиец, това книгата разглежда подробно.

 

Проф. Тодор Танев е доктор на политологическите науки (2002), професор (2003) и дългогодишен ръководител на катедрите “Политология” (1993-2000) и “Публична администрация” (1997-2003 и от 2008-2012) в СУ “Св. Климент Охридски”.
forumat-bg.com/politika/2527-prof-todor-tanev-sistemata-izhvarlya-vsichki-koito-mradnat-ot-statukvoto


ПП: А дали отново ще ядем... коравия - може да прочетете тук -
forumat-bg.com/ikonomika/2526-za-onova-koeto-se-pazi-kato-svyata-taina





Гласувай:
36


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Професорът предлага да се чака 3-4 ...
03.07.2013 01:11
Професорът предлага да се чака 3-4 години... Тогава пък ще разправя вица за ,, ...късно е, чадо...,, ...
цитирай
2. mt46 - Не предлага, а смята, че е реално /възможно/ да се случи...
03.07.2013 12:49
"... Някой от политиците говори ли днес за първостепенната нужда от реформа на корумпираната съдебна власт? Когато това се случи в големи мащаби, т.е. когато политиците се захванат с корупцията като ежедневна задача, особено в съдебната система, тогава значи сме тръгнали вече нагоре. Засега не се докосват до този въпрос, защото първо ще загази партийната престъпност. Днес политиците ни все още говорят за всичко друго, за власт, следователно вървим надолу..."
цитирай
3. valeska - В едно събитие има участници и зр...
03.07.2013 13:28
В едно събитие има участници и зрители. Отвратителното на настоящия момент е, че живеем при липса на държавност в стандартния смисъл на думата.
цитирай
4. mt46 - Цитат от втората статия /прогноза за падане на валутния борд и въвеждане на еврото/:
03.07.2013 17:45
"1. Еврото ще ни стабилизира, но в дългосрочен план. В краткосрочен ще отнесем тежки последици - обедняване, хиперинфлационен шок, стокови дефицити. Въпросът е бързо да се оживи икономиката, понеже индексациите на доходи закрепват болния, но не го изправят от леглото.
2. Обезценката на лева ще реши някои проблеми
- ще анулира огромната междуфирмена задлъжнялост,
- ще разтовари банките, които едвам дишат под тежестта на лошите кредити (въпреки струящият фалшив оптимизъм),
- ще обезцени грабителските монополни договори, такси и т.н. (например безумията за зелената енергия в енергетиката),
- ще извади от фактическия фалит здравното и социално осигуряване и ще позволи реформирането им.
- обезценката ще стопи поне част от левовия дълг на държавата. Дългът ни е нисък като дял от БВП, но над половината от него е краткосрочен и през следващите години само по главниците трябва да плащаме по над милиард (без лихвите). Това никакъв бюджет не е в състояние да издържи.
- инфлацията ще спаси фалиралите държавни предприятия като БДЖ, ВМЗ и т.н., за да могат да почнат на чисто, да се оздравят и продадат добре. "
цитирай
5. mt46 - Навярно времето, системата не благоприятстват за появата на добри държавници у нас...
03.07.2013 17:54
valeska написа:
В едно събитие има участници и зрители. Отвратителното на настоящия момент е, че живеем при липса на държавност в стандартния смисъл на думата.

Имали сме смели държавници и реформатори - Стамболов, Стамболийски, Буров, - но партизанщината ги е погубвала...
цитирай
6. stela50 - Интересно ми беше да прочета ...
03.07.2013 20:55
Има логика и не се съмнявам в правотата на фактите,
изводите, възможностите, но в момента да се чака
наистина е невъзможно ...
Истински държавници и реформатори - това е време
да се случи ...
Поздрави за постинга !
цитирай
7. alexs - За борда май ще ядем коравия. . . . ...
03.07.2013 23:33
За борда май ще ядем коравия ....
Аржентина има опит в излизане от валутен, което в дългосрочен план е дало много добри резултати и правителството направило реформите цели три мандата е управлявало....
Спрели да слушат догмите на МФВ
Преди 12 години самото падане на бодра е било много драматично разграбени магазини протести 60 убити...
Май по някаъв странен начин и в България се създава сходна обстановка...
Трябва политиците да си извлекат поуки и да не чакат да се случи най-лошото а да се предприемат необходимите реформи и по безболезнено да премине всичко то е до хиперинфлация няма да се стигне както 1997г но е възможно 50 процента обезценка
http://alexs.blog.bg/politika/2013/03/31/arjentinsko-tango-borda.1070074
цитирай
8. mt46 - В момента е невъзможно да се чака?
04.07.2013 00:05
stela50 написа:
Има логика и не се съмнявам в правотата на фактите,
изводите, възможностите, но в момента да се чака
наистина е невъзможно ...
Истински държавници и реформатори - това е време
да се случи ...
Поздрави за постинга !

Не виждам някой да предлага разумна, различна, по-добра за народа ни алтернатива...
цитирай
9. mt46 - Мутрите, олигарсите си имат планове...
04.07.2013 00:08
alexs написа:
За борда май ще ядем коравия ....
Аржентина има опит в излизане от валутен, което в дългосрочен план е дало много добри резултати и правителството направило реформите цели три мандата е управлявало....
Спрели да слушат догмите на МФВ
Преди 12 години самото падане на бодра е било много драматично разграбени магазини протести 60 убити...
Май по някаъв странен начин и в България се създава сходна обстановка...
Трябва политиците да си извлекат поуки и да не чакат да се случи най-лошото а да се предприемат необходимите реформи и по безболезнено да премине всичко то е до хиперинфлация няма да се стигне както 1997г но е възможно 50 процента обезценка
http://alexs.blog.bg/politika/2013/03/31/arjentinsko-tango-borda.1070074

Смятам, че влизането ни в ЕС бе грешка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19170317
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148935
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031