$
МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ИКОНОМИКАТА: ПЪРВАТА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА Е СЪЗДАДЕНА ОТ КОНСЕРВАТОРИ  

Икономиката е един от най-важните сегменти на всяко общество. Без силна икономика няма развитие на държавата. Въпреки че повечето политици говорят за нея има много неща, които не се знаят от широката публика. Това са 13 най-малко известни факта от икономиката, които Общество.нет предлага на своите читатели след превод от материал подготвен от радио Контакт.

1.Икономиката първоначално се е наричала – политическа икономия

Икономиката е политика и като такава никога не може да бъде наука. Все пак, доминиращата неокласическа икономическа школа успешно е променила названието на дисциплината от традиционното „политическа икономия“ на „икономика“ в началото на ХХ век. Неокласиците искат да направят от икономиката чиста наука лишена от политическа (а така и от етически) аспекти, които включват субективните ценностни преценки. Тази промяна сама по себе си е била политически ход.

2. Нобеловата награда за икономика не е оригинална Нобелова награда

За разлика от оригиналните Нобелови награди (физика, химия, психология, медицина, литература и мир), които са учредени от шведския индустриалец Алфред Нобел в края на ХIХ век, Нобеловата награда за икономика е учредена от Шведската централна банка през 1968 година и затова официалното й наименование е „Награда на Шведската централна банка за икономическа наука в памет на Алфред Нобел“. Членовете на семейство Нобел са известни критици на Шведската централна банка заради наградата, която не е била създадена или одобрена от техния прадядо.

3. Нито една икономическа теория не може да обясни икономиката на Сингапур

Това се нарича „проблемът Сингапур“. Ако прочетете стандартната доза хвалебствия за икономическите успехи на Сингапур в световните списания ще научите само за икономическите успехи на сингапурската свободна търговия и приятелското отношение към чуждестранните инвестиции. Никога, обаче, няма да чуете, че почти цялата земя в Сингапур е държавна собствено, докато 85 % от жилищата са под управлението на държавната жилищна корпорация. 22 % от БВП идва от държавни фирми (включително Сингапурски авиолинии), докато средната стойност по света е около 9 %. Грубо казано, няма икономическа теория, която да обясни успехът на Сингапур. Неговата икономика споява крайните характеристики на капитализма и социализма.

4. Великобритания и САЩ са изобретили протекционизма, а не свободната търговия

Великобритания е имала най-защитената икономика в капиталистическия свят в края на 18 и началото на 19 век. Голям дял от протекцията е предвиден с цел промоция и защита на британските производители от по-големи чужди конкуренти от Европа, особено от Холандия и Белгия.

САЩ правят още една крачка напред. Като се вдъхновява от британските протекционистки политики, Александър Хамилтън, първият американски министър на финансите, развива теорията „за защита на младата индустрия“ – държавата да защитава своята млада индустрия, докато „порасне“ и стане способна да се конкурира на световния пазар. Хамилтън е убит при дуел с пистолети през 1804 година, но САЩ остават най-защитената икономика и през по-голямата част от 20 век.

5. Свободната търговия отначало се разпространявала с несвободни методи

Свободната търговия се разпространява по света през 19 век. Разпространението може да се свърже с нещо друго, но в никакъв случай с думата „свобода“. Тя се налагала насилствено, или поне със заплахи за насилие. Колонизацията е била очевиден път за „несвободна свободна търговия“ – колониалните господари със сила са принуждавали покорените държави за свободна търговия, за да завземат икономиките им.

Дори много неколонизирани страни са притискани да приемат свободната търговия. „Дипломацията на топовете“ е насочена към подписване на споразумения, които отнемат дори митническата автономия. Най-известните споразумение е това от 1842, което принуждават да подпише Китай след като губи Опиумната война, но такива има и за страни от Латинска Америка, Османската империя, Персия, Сиам, дори и Япония.

6. Консерваторът Ото фон Бисмарк създава първата социална държава на света

Обратно на това, което смятат повечето хора, социалната държава е творение на десницата. Консерваторът Ото фон Бисмарк е първият, който я въвежда. Бисмарк мрази социализма, но не е бил идеолог. Той е разбрал, че ако не осигури минимална сигурност за работниците те ще се обърнат към социализма. Затова се старал работниците да са щастливи чрез създаването на първата социална държава на Земята. Това показва, че тези, които искат да унищожат социалната държава, въпреки че приемат образа на капиталиста, всъщност могат да бъдат най-големите неприятели на капитализма.

7. Капитализмът постига най-големите си резултати между 1950-те и 1970-те години, в период на големи регулации и високи данъци

Въпреки че в последно време можем да чуем за вредата от високите данъци и силните държавни регулации, развитите капиталистически икономики растат бързо през 1950-те – 1970-те години, когато има много регулации и високи данъци. Между 1950 и 1973 г. средният доход на глава от населението расте с невероятните 4.1 % на година. Япония има още по-висок ръст от 8.1 %, когато е и наречена „икономическото чудо“ от Източна Азия.

Дори САЩ, най-бавно развиващата се икономика сред развитите страни в този период, има постоянен ръст от 2.5 %. Доходите на всички развити икономики заедно растат само с 1.8 % годишно от 1980 до 2010 година, което идва след намаляване на данъците за богатите и дерегулациите на икономиките.

8. Интернет е създаден от американското правителство, а не от Силиконовата долина

Много хора си мислят, че САЩ са толкова напред в развитието на нови технологични сектори заради фирмите от частния сектор. Между другото, не е така. Федералното правителство е създало всеки от тези сектори.

Пентагонът финансира разработването на компютъра от самото начало, както и Интернет е техен изследователски проект. Полупроводникът – основата на икономическия сектор информатика – е първо разработен с финансирането на американския военноморски флот. Въздухоплавателната индустрия на САЩ без разработването и продажбата на военни самолети, чиято печалба отива за развитието на цивилното въздухоплаване.

9. Преди облагането с данъци и социалните плащания, Германия и Белгия са имали по-големи нива на социално неравенство от САЩ

Преди данъчното облагане и социалните трансфери, голям брой европейски държави, като Германия и Белгия, имат по-големи нива на социални неравенства от САЩ. След въвеждането на ново данъчно облагане и социалните трансфери се стига до изравняване. Тези примери ни показват, че е възможно преодоляване на неравенството чрез прогресивни данъци и социална държава. Напук на това, че много хора казват, че неравенството не е природен феномен, като земетресението или урагана, извън човешкия контрол.

10. Финландия има по-голям растеж от САЩ

Не само, че има много доказателства, които показват, че голямото неравенство води до повече негативни социално-икономически проблеми, но има и приличен брой примери за егалитарни общества, които са имали много по-бърз растеж от по-малко егалитарни страни. Въпреки че е една от най-егалитарните страни на света, по-егалитарна дори от държавите от Източния блок по времето на социализма, Финландия расте много по-бързо от САЩ, която спада към групата на най-малко егалитарните държави от развития свят.

11. „Мързеливите“ гърци са едни от най-работливите хора в развитите страни след жителите на Южна Корея

От началото на кризата в Еврозоната, гърците са очерняни и определяни като мързеливи „паразити“, които живеят за сметка на работливите северняци. Между впрочем, гърците работят средно по-дълго от работниците в която и да е друга страна от развитите, освен Южна Корея. Гърците работят 1.4 и 1.5 път по-дълго от твърде работохоличните немци и холандци. Италианците, които също попадат под мита за „мързеливите средиземноморци“, работят като американците и 1.25 пъти по-дълго от своите немски комшии. Тези числа показват, че проблемът на средиземнорските страни от Еврозоната не е трудовата етика, а продуктивността.

12. Швейцария и Сингапур не живеят само от банкерство и туризъм

Много хора твърдят, че сме влезли в ерата на пост-индустриалния свят при която „производството“ вече не е важно, а секторът на услугите е станал мотор на икономическо развитие. Швейцария и Сингапур често се дават като примери за държави, чиито успех почива на сферата на услугите. Не са ли показалите тези две държави, че е възможно да станеш много богат като се занимаваш с услуги като финанси, туризъм и търговия?

Всъщност, тези две държави показват точно обратното. Според данните на ООН, Швейцария за 2002 година е имала най-големият дял добавена стойност от производство на глава от населението (MVA) – 24 %, което е повече от този на Япония. През 2010 година, Сингапур е първи на стълбицата по MVA с 48 %. През същата година Швейцария остава трета.

13. Мнозинството бедни не живеят в бедните страни

В момента около 1.4 милиарда души – или един от всеки пет на Земята – живее с по-малко от 1.80 лева на ден, което е световната граница на бедността (под която оцеляването става предизвикателство).

Между другото, мнозинството бедни не живеят в бедни страни. Повече от 70 % от хората, които живеят в абсолютна бедност живеят в страни със средни доходи. От средата на 2000-те, повече от 170 млн. души в Китай (около 13 % от населението) и 450 млн. в Индия (около 42 %) живеят с доходи по-малки от световната граница на бедността. Това показва с какви огромни предизвикателства се сблъскват тези най-големи страни на света.

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)
obshtestvo.net/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF/

20:52 - nivela

Не се й учудвам за Сингапур, защото винаги тази страна е била някак си много различна от другите и винаги ми е харесвал, напредака й! Поздрави за интересния пост! ;]