2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. getmans1
13. missana
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Първата американо-китайска или Третата световна война
/Поглед.инфо/ Всички войни се водят заради пари. Разбира се, има също религиозни и етнически, но в крайна сметка и те се водят заради пари. И по-точно, заради контрола върху доходите от икономиката. Така че приказките за демокрация, за човешки права и прочее общочовешки ценности представляват просто един опит да се придаде цивилизован облик на процеса.
Да, наистина беше твърде демократично да бъде разрушена либийската държава, а после да състрадаваме на нещастниците, които се втурнаха към Европа заради тежката си участ. Шефът на външното министерство на Германия Франк-Валтер Щайнмайер призна, че военните операции в Ирак и Либия „бяха грешка”. Обаче не каза нищо за реалните причини, които предизвикаха операциите. Затова нека се опитаме ние да го сторим вместо г-н Щайнмайер.
Когато става дума за претенциите на която и да било държава за световна доминация, обикновено си представяме американските национални празници. Навсякъде е окичено със звездните флагове върху райета и се виждат красиво маршируващи колони полицаи и военни, облечени в парадна униформа. Всичко трябва да е “като в Америка”. Малцина си задават въпроса “но защо?”. А отговорът може да се намери във всеки статистически справочник за инвестициите в света.
Прието е да се смята, че е в реда на нещата всяка страна да се нуждае от чуждестранни инвестиции, и когато те дойдат, това е нещо много добро. Същевременно удобно се забравя, че парите идват съвсем не като подарък, целта е впоследствие да се получи печалба. След т. нар. победа в “студената война”, в течение на 15 години (в интервала 1993-2007 г.), общият обем американски преки инвестиции с натрупване* в икономиките на държавите от цял свят достигна 4,6 трилиона долара. Това се равнява на 19,1 % от общата сума на всички чуждестранни инвестиции на планетата. На второ място е Великобритания (12 %), на трето - Франция (8 %).
Географията на американските инвестиции обхваща 190 страни, включително Великобритания (426,4 млрд.щ.д.), Холандия (412,1 млрд. щ.д.), Канада (250, 6 млрд.), Люксембург (144,2 млрд.), Германия (100,6 млрд. щ.д.), Австралия (106,4 млрд. щ.д.).
46,7 % от всички американски инвестиции се падат на Евросъюза, а за Азия и Близкия изток те са 26,5 %. Каква печалба носят тези пари, никой не може да каже точно, но очевидно е по-висока от лихвите по банковите депозити. Най-големите американски инвестиционни фондове сочат в отчетите си средна доходност от порядъка на 23-28 % за година. Така излиза, че статуквото на световен политически и икономически лидер всяка година носи на САЩ чист доход** не по-малък от 1,28 трилиона долара. За сравнение, това е например половината от БВП на Руската федерация за 2013 г.
В такъв смисъл не е изненада, че Америка се старае да запази на всяка цена днешното си статукво. И заплахата за нея съвсем не идва от Руската федерация или от ислямските радикали. САЩ се полакомиха за свръхдоходността от евтината работна сила в Югоизточна Азия и допуснаха две стратегически грешки, които на практика предопределиха възникването на американско-китайската война. Първата грешка бе изнасянето на производството в Китай, и не само там. Американски заводи изникнаха в Тайван, Малайзия, Сингапур, но най-много бяха изградени в Китай. Втората грешка бе намаляването на промишленото производство в самите САЩ и преминаване на икономиката им към постиндустриалния модел, според който брутният вътрешен продукт се формира най-вече от потреблението и услугите.
На пръв поглед, тези стъпки сякаш увеличават обема на генерираната от САЩ печалба. Като цяло е така, но количеството пари се увеличи не само в Америка. Днес общата парична маса на планетата възлиза на 71,5 трилиона щ.д., от които 70,4 трилиона щ.д. се падат на икономиките на петдесетте най-развити държави. За Китай това са 22 трилиона щ.д.; за САЩ - около 12 трилиона щ.д.; за Германия - 2,8 трилиона щ.д.; за Великобритания - 2,4 трилиона щ.д.; за Франция - 1,9 трилиона щ.д.; за Италия - 1,4 трилиона щ.д.; за Испания - 1,1 трилиона щ.д.; за Русия - 0,58 трилиона щ.д.
Фактически в Китай има толкова пари, колкото у САЩ и Евросъюза, взети заедно (на сума от 23 трилиона щ.д.), докато преди шест години тази цифра е била два пъти по-малка.
Още от началото на 90-те години на 20 в. Западът и преди всичко САЩ издигнаха лозунга за приоритет на глобализацията и с бързи темпове започнаха да рушат междудържавните финансови граници и създаваха единно финансово пространство. Това им беше необходимо, защото така по-лесно наливат своите пари в слабите икономики и после съвсем простичко изнасят своята печалба. Днес се оказва, че 31,25 % от парите в света са китайски, а делът на американците едва надхвърля 17 %, и освен това непрекъснато намалява. В същото време делът на китайските пари расте, и то бързо, дори въпреки забавения темп на икономическия ръст. Обаче дори и със забавяне, дори и ако в края на годината икономическият ръст на Китай покаже по-малко от обявените 7 %, това все пак би означавало прираст от 1,23 трилиона щ.д., т. е., отговаря на създаване от нулата на още една икономика с мащабите на Южна Корея, Саудитска Арабия, Иран или Австралия.
Несъмнено американският БВП също расте, но най-вече на хартия, чрез всевъзможни спекулации, включително разпалване на войни в различни региони на планетата. Но дори и така прирастът си остава в пъти по-малък от китайския.
Червеният дракон се появи на пазара на чуждестранните инвестиции наскоро, преди около шест години, но вложенията в чуждестранни проекти вече са за почти 113 млрд. щ.д. От една страна, това е съпоставимо със сумата, която САЩ вложиха само в Германия, и тъкмо тук е разликата в използването на тези пари. Американците предпочитат да изкупуват акции и да печелят от спекулации, докато китайците влагат предимно в реалния сектор - строят заводи, пътища, пристанища. В Никарагуа например те инвестираха в оборудването на канал между двата океана. Ето защо реалното значение на китайските инвестиции е много по-високо от номинала, изразен в пари. Към днешна дата китайското икономическо влияние в Азиатско-Тихоокеанския регион и в Африка е съпоставимо с американското, а някъде дори го превъзхожда.
Днес САЩ са заинтересовани най-вече да върнат парите във вътрешната си икономика, за да поддържат, дори и чисто статистически, ръст на борсите, а Китай си поставя диаметрално противоположна цел. Китайската икономика буквално прелива от пари, които изискват повече инвестиции. Китай е твърде голям като география, за пет години той успя да увеличи три пъти показателите на вътрешния си пазар, мащабите на създадената за това време промишленост също са големи, поне с една трета за същото това време, ако не и по-големи, и превалират над вътрешното потребление.
Народната банка на Китай обяви, че за следващите пет години възнамерява да увеличи размера на своите чуждестранни инвестиции до 500 млрд. щ.д. Например модернизацията и след това отдаването под аренда на гръцките пристанища се оценява от специалисти на 20-22 млрд. щ.д. и е в състояние да донесе не по-малко от 80-90 млрд. щ.д. печалба на Китай в течение на 20 години. Това съвсем не е пределът на инвестиционните възможности на Пекин. Неотдавна китайските борси буквално прегряха, което показва, че без особено напрежение Китай може да увеличи мащаба на своите инвестиции пет пъти и да достигне нивото от 3,5 трилиона щ.д. - нещо, което плътно ще го приближи до сегашната лидерска позиция на САЩ.
Вашингтон има всичко на всичко три коза срещу подобна заплаха. Първо, на всяка цена да дестабилизира обстановката в света навсякъде, където китайците биха могли да инвестират. Ето защо гори Близкият изток. Ето защо зоната на въоръжени конфликти в Северна и Централна Африка се разширява. Ето защо американската армия, която се смята за най-силна в света, и досега не се е заела да ликвидира терористите от Ислямска държава. Ето защо САЩ не се вълнуват особено от заплахата за разпад на Турция и разсъждават за нуждата от разделяне на Ирак. Всичко, всичко е полезно! Само и само Китай да не тръгне към Европа по новия Път на коприната!
Второ, да бъде дестабилизирана, а в идеален план - Русия да бъде потопена в гражданска война и докарана до политическа и териториална разруха. Китайската икономика безспорно е мощна, но си има ахилесова пета - ресурсен дефицит, и на първо място дефицит на различни суровини и енергоносители. В Русия всичко това е в изобилие. А пък САЩ се възприемат и в Пекин, и в Москва като противник. И тъкмо заради осеутяването на руско-китайското сближаване Украйна бе хвърлена в пещта на войната.
Трето, за идващите две години Вашингтон трябва да завърши икономическото завоюване на Европа. Тогава 17 трилиона щ.д. от техния БВП плюс 16-те трилиона щ.д. от БВП на Европейския съюз ще издигнат отново на висота икономическата машина на Америка и така тя ще може да се изправи срещу китайците с повече шансове за надмощие. Това е целта на САЩ, заради която така упорито тикат европейците към подписване на Трансатлантическото споразумение за търговия.
Всяка страна решава сама на кого да заложи в тази битка на титаните и решението засега не е очевидно. Например Евросъюзът предполага, че ще успее да осъществи своя независима стратегия. Към момента в „тежката категория” само си разменят удари. САЩ, с ръцете на МВФ, отказаха на Пекин включването на юана в кошницата за специални права на заем - това е специфично международно платежно средство, което МВФ използва. Засега кошницата се формира от американския долар - с 41,9 %, от еврото - с 37,4 %, от японската йена - с 9,4 %, и от британския фунт - с 11,3 %. Официално е заявено, че през 2016 г. ще бъде поредното преразглеждане на състава на кошницата.
На свой ред Китай девалвира валутата си и сви със 7 % фондовия си пазар, като така намали и мащаба на образуващия се финансов балон. Това доведе до “изпаряване” на повече от един трилион долара от американската икономика, което пък повлече надолу всички ключови борсови индекси в Америка. С една дума, Китайската народна банка показа, че контролира чудесно ситуацията и че това, което стана, едва ли е просто случайност. Ако се наложи, “шегичката” може да се повтори “по желание на зрителите”.
Съответно цялата шумотевица с войната в Украйна, със западните антируски “точки...” и руските продоволствени санкции в отговор, не е нищо друго, а голямо геополитическо шоу, за да се маскира истинският обект на атаката на САЩ.
Разбира се, такива игри никога не преследват само една цел. Съпътстващите задачи, решавани в хода на операцията, също са важни. Например в замяна на европейските загуби от санкциите беше предадена за разграбване Украйна (очевидна стратегия за отклоняване от страна на САЩ, понеже Русия никога няма да отдаде Украйна, но кой е джипито на Европа?), и при това по “гръцкия” сценарий.
Да, наистина, на НАТО нямаше да са му излишни едни нови бази на украинска територия. И за САЩ щеше да се сбъдне мечтаният бонус - руският черноморски флот да бъде ликвидиран. Защото географски погледнато, Русия няма къде другаде да намери достатъчно приемливи условия. А дори и да можеше, новата главна база неизбежно би била разположена в радиуса на гарантиран ответен удар от територията на Крим. Така че независимо от пресмятанията, Руският черноморски флот не би трябвало да съществува, което сериозно ще намали руското влияние не само в Черноморския регион, но и в региона на Близкия изток.
Да, наистина геополитическият и икономически удар по Русия е мащабен, но като цяло е само операция по фланга в една друга война - в първата финансова война между САЩ и Китай. Просто Вашингтон днес няма друг вариант за действие. Америка се оказа прекалено обвързана икономически с Китай. Ето откъде идват и 450 млрд. щ.д. импорт годишно. А фактът, че търговското салдо си остава стабилно отрицателно, най-добре свидетелства, че САЩ не могат да се отвържат и затова трябва да търсят доста по-заобиколни пътища. А че отрицателното търговско салдо било толкова грамадно, както се казва в самата Америка - нищо лично, просто бизнес.
Очаква се отговорът на САЩ по отношение на действията на Пекин да дойде в средата на септември т.г., когато ще заседава Федералният резерв по въпроса за лихвения процент. ***
Е, трябва ни още съвсем малко търпение, за да видим какво ще стане...
Превод Илияна Велева
1 септември 2015 г., регнум.ру
Бележки:
* Чуждестранните инвестиции представляват вложения на чуждестранни инвеститори в икономиката на страната. Потоците са два вида – текущи, т.е. капиталовложения в рамките на една година, и инвестиции с натрупване, т.е. общият обем чуждестранни инвестиции, натрупани към дадения момент от време. Новите потоци всяка година се прибавят към натрупания обем инвестиции. - Бел. ред.
** Понятието “чист доход” най-често представлява разликата между БВП и загубите. - Бел. ред.
*** Лихвеният процент, по който Централната банка на държавата отпуска кредити на търговските банки. - Бел. ред.
Източник: Нова Зора”, бр. 33
Прочети цялата статия тук: Първата американо-китайска или Третата световна война - Поглед Инфо
с икономически и финансови средства.
Не случайно трите им "коза", според статията,
са свързани с въоръжени конфликти и други страни
- Русия, Европейския съюз.
Промъкна се информация за ядрен удар на САЩ срещу Китай.
Чака се отговорът на Китай, ако е вярно.
с икономически и финансови средства.
Не случайно трите им "коза", според статията,
са свързани с въоръжени конфликти и други страни
- Русия, Европейския съюз.
Промъкна се информация за ядрен удар на САЩ срещу Китай.
Чака се отговорът на Китай, ако е вярно.
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация