.

Първата американо-китайска или Третата световна война      

/Поглед.инфо/ Всички войни се водят заради пари. Разбира се, има също религиозни и етнически, но в крайна сметка и те се водят заради пари. И по-точно, заради контрола върху доходите от икономиката. Така че приказките за демокрация, за човешки права и прочее общочовешки ценности представляват просто един опит да се придаде цивилизован облик на процеса. 

Да, наистина беше твърде демократично да бъде разрушена либийската държава, а после да състрадаваме на нещастниците, които се втурнаха към Европа заради тежката си участ. Шефът на външното министерство на Германия Франк-Валтер Щайнмайер призна, че военните операции в Ирак и Либия „бяха грешка”. Обаче не каза нищо за реалните причини, които предизвикаха операциите. Затова нека се опитаме ние да го сторим вместо г-н Щайнмайер.

Когато става дума за претенциите на която и да било държава за световна доминация, обикновено си представяме американските национални празници. Навсякъде е окичено със звездните флагове върху райета и се виждат красиво маршируващи колони полицаи и военни, облечени в парадна униформа. Всичко трябва да е “като в Америка”. Малцина си задават въпроса “но защо?”. А отговорът може да се намери във всеки статистически справочник за инвестициите в света.

Прието е да се смята, че е в реда на нещата всяка страна да се нуждае от чуждестранни инвестиции, и когато те дойдат, това е нещо много добро. Същевременно удобно се забравя, че парите идват съвсем не като подарък, целта е впоследствие да се получи печалба. След т. нар. победа в “студената война”, в течение на 15 години (в интервала 1993-2007 г.), общият обем американски преки инвестиции с натрупване* в икономиките на държавите от цял свят достигна 4,6 трилиона долара. Това се равнява на 19,1 % от общата сума на всички чуждестранни инвестиции на планетата. На второ място е Великобритания (12 %), на трето - Франция (8 %).

Географията на американските инвестиции обхваща 190 страни, включително Великобритания (426,4 млрд.щ.д.), Холандия (412,1 млрд. щ.д.), Канада (250, 6 млрд.), Люксембург (144,2 млрд.), Германия (100,6 млрд. щ.д.), Австралия (106,4 млрд. щ.д.).

46,7 % от всички американски инвестиции се падат на Евросъюза, а за Азия и Близкия изток те са 26,5 %. Каква печалба носят тези пари, никой не може да каже точно, но очевидно е по-висока от лихвите по банковите депозити. Най-големите американски инвестиционни фондове сочат в отчетите си средна доходност от порядъка на 23-28 % за година. Така излиза, че статуквото на световен политически и икономически лидер всяка година носи на САЩ чист доход** не по-малък от 1,28 трилиона долара. За сравнение, това е например половината от БВП на Руската федерация за 2013 г.

В такъв смисъл не е изненада, че Америка се старае да запази на всяка цена днешното си статукво. И заплахата за нея съвсем не идва от Руската федерация или от ислямските радикали. САЩ се полакомиха за свръхдоходността от евтината работна сила в Югоизточна Азия и допуснаха две стратегически грешки, които на практика предопределиха възникването на американско-китайската война. Първата грешка бе изнасянето на производството в Китай, и не само там. Американски заводи изникнаха в Тайван, Малайзия, Сингапур, но най-много бяха изградени в Китай. Втората грешка бе намаляването на промишленото производство в самите САЩ и преминаване на икономиката им към постиндустриалния модел, според който брутният вътрешен продукт се формира най-вече от потреблението и услугите.

На пръв поглед, тези стъпки сякаш увеличават обема на генерираната от САЩ печалба. Като цяло е така, но количеството пари се увеличи не само в Америка. Днес общата парична маса на планетата възлиза на 71,5 трилиона щ.д., от които 70,4 трилиона щ.д. се падат на икономиките на петдесетте най-развити държави. За Китай това са 22 трилиона щ.д.; за САЩ - около 12 трилиона щ.д.; за Германия - 2,8 трилиона щ.д.; за Великобритания - 2,4 трилиона щ.д.; за Франция - 1,9 трилиона щ.д.; за Италия - 1,4 трилиона щ.д.; за Испания - 1,1 трилиона щ.д.; за Русия - 0,58 трилиона щ.д.

Фактически в Китай има толкова пари, колкото у САЩ и Евросъюза, взети заедно (на сума от 23 трилиона щ.д.), докато преди шест години тази цифра е била два пъти по-малка.

Още от началото на 90-те години на 20 в. Западът и преди всичко САЩ издигнаха лозунга за приоритет на глобализацията и с бързи темпове започнаха да рушат междудържавните финансови граници и създаваха единно финансово пространство. Това им беше необходимо, защото така по-лесно наливат своите пари в слабите икономики и после съвсем простичко изнасят своята печалба. Днес се оказва, че 31,25 % от парите в света са китайски, а делът на американците едва надхвърля 17 %, и освен това непрекъснато намалява. В същото време делът на китайските пари расте, и то бързо, дори въпреки забавения темп на икономическия ръст. Обаче дори и със забавяне, дори и ако в края на годината икономическият ръст на Китай покаже по-малко от обявените 7 %, това все пак би означавало прираст от 1,23 трилиона щ.д., т. е., отговаря на създаване от нулата на още една икономика с мащабите на Южна Корея, Саудитска Арабия, Иран или Австралия.

Несъмнено американският БВП също расте, но най-вече на хартия, чрез всевъзможни спекулации, включително разпалване на войни в различни региони на планетата. Но дори и така прирастът си остава в пъти по-малък от китайския.

Червеният дракон се появи на пазара на чуждестранните инвестиции наскоро, преди около шест години, но вложенията в чуждестранни проекти вече са за почти 113 млрд. щ.д. От една страна, това е съпоставимо със сумата, която САЩ вложиха само в Германия, и тъкмо тук е разликата в използването на тези пари. Американците предпочитат да изкупуват акции и да печелят от спекулации, докато китайците влагат предимно в реалния сектор - строят заводи, пътища, пристанища. В Никарагуа например те инвестираха в оборудването на канал между двата океана. Ето защо реалното значение на китайските инвестиции е много по-високо от номинала, изразен в пари. Към днешна дата китайското икономическо влияние в Азиатско-Тихоокеанския регион и в Африка е съпоставимо с американското, а някъде дори го превъзхожда.

Днес САЩ са заинтересовани най-вече да върнат парите във вътрешната си икономика, за да поддържат, дори и чисто статистически, ръст на борсите, а Китай си поставя диаметрално противоположна цел. Китайската икономика буквално прелива от пари, които изискват повече инвестиции. Китай е твърде голям като география, за пет години той успя да увеличи три пъти показателите на вътрешния си пазар, мащабите на създадената за това време промишленост също са големи, поне с една трета за същото това време, ако не и по-големи, и превалират над вътрешното потребление.

Народната банка на Китай обяви, че за следващите пет години възнамерява да увеличи размера на своите чуждестранни инвестиции до 500 млрд. щ.д. Например модернизацията и след това отдаването под аренда на гръцките пристанища се оценява от специалисти на 20-22 млрд. щ.д. и е в състояние да донесе не по-малко от 80-90 млрд. щ.д. печалба на Китай в течение на 20 години. Това съвсем не е пределът на инвестиционните възможности на Пекин. Неотдавна китайските борси буквално прегряха, което показва, че без особено напрежение Китай може да увеличи мащаба на своите инвестиции пет пъти и да достигне нивото от 3,5 трилиона щ.д. - нещо, което плътно ще го приближи до сегашната лидерска позиция на САЩ.

Вашингтон има всичко на всичко три коза срещу подобна заплаха. Първо, на всяка цена да дестабилизира обстановката в света навсякъде, където китайците биха могли да инвестират. Ето защо гори Близкият изток. Ето защо зоната на въоръжени конфликти в Северна и Централна Африка се разширява. Ето защо американската армия, която се смята за най-силна в света, и досега не се е заела да ликвидира терористите от Ислямска държава. Ето защо САЩ не се вълнуват особено от заплахата за разпад на Турция и разсъждават за нуждата от разделяне на Ирак. Всичко, всичко е полезно! Само и само Китай да не тръгне към Европа по новия Път на коприната!

Второ, да бъде дестабилизирана, а в идеален план - Русия да бъде потопена в гражданска война и докарана до политическа и териториална разруха. Китайската икономика безспорно е мощна, но си има ахилесова пета - ресурсен дефицит, и на първо място дефицит на различни суровини и енергоносители. В Русия всичко това е в изобилие. А пък САЩ се възприемат и в Пекин, и в Москва като противник. И тъкмо заради осеутяването на руско-китайското сближаване Украйна бе хвърлена в пещта на войната.

Трето, за идващите две години Вашингтон трябва да завърши икономическото завоюване на Европа. Тогава 17 трилиона щ.д. от техния БВП плюс 16-те трилиона щ.д. от БВП на Европейския съюз ще издигнат отново на висота икономическата машина на Америка и така тя ще може да се изправи срещу китайците с повече шансове за надмощие. Това е целта на САЩ, заради която така упорито тикат европейците към подписване на Трансатлантическото споразумение за търговия.

Всяка страна решава сама на кого да заложи в тази битка на титаните и решението засега не е очевидно. Например Евросъюзът предполага, че ще успее да осъществи своя независима стратегия. Към момента в „тежката категория” само си разменят удари. САЩ, с ръцете на МВФ, отказаха на Пекин включването на юана в кошницата за специални права на заем - това е специфично международно платежно средство, което МВФ използва. Засега кошницата се формира от американския долар - с 41,9 %, от еврото - с 37,4 %, от японската йена - с 9,4 %, и от британския фунт - с 11,3 %. Официално е заявено, че през 2016 г. ще бъде поредното преразглеждане на състава на кошницата.

На свой ред Китай девалвира валутата си и сви със 7 % фондовия си пазар, като така намали и мащаба на образуващия се финансов балон. Това доведе до “изпаряване” на повече от един трилион долара от американската икономика, което пък повлече надолу всички ключови борсови индекси в Америка. С една дума, Китайската народна банка показа, че контролира чудесно ситуацията и че това, което стана, едва ли е просто случайност. Ако се наложи, “шегичката” може да се повтори “по желание на зрителите”.

Съответно цялата шумотевица с войната в Украйна, със западните антируски “точки...” и руските продоволствени санкции в отговор, не е нищо друго, а голямо геополитическо шоу, за да се маскира истинският обект на атаката на САЩ.

Разбира се, такива игри никога не преследват само една цел. Съпътстващите задачи, решавани в хода на операцията, също са важни. Например в замяна на европейските загуби от санкциите беше предадена за разграбване Украйна (очевидна стратегия за отклоняване от страна на САЩ, понеже Русия никога няма да отдаде Украйна, но кой е джипито на Европа?), и при това по “гръцкия” сценарий.

Да, наистина, на НАТО нямаше да са му излишни едни нови бази на украинска територия. И за САЩ щеше да се сбъдне мечтаният бонус - руският черноморски флот да бъде ликвидиран. Защото географски погледнато, Русия няма къде другаде да намери достатъчно приемливи условия. А дори и да можеше, новата главна база неизбежно би била разположена в радиуса на гарантиран ответен удар от територията на Крим. Така че независимо от пресмятанията, Руският черноморски флот не би трябвало да съществува, което сериозно ще намали руското влияние не само в Черноморския регион, но и в региона на Близкия изток.

Да, наистина геополитическият и икономически удар по Русия е мащабен, но като цяло е само операция по фланга в една друга война - в първата финансова война между САЩ и Китай. Просто Вашингтон днес няма друг вариант за действие. Америка се оказа прекалено обвързана икономически с Китай. Ето откъде идват и 450 млрд. щ.д. импорт годишно. А фактът, че търговското салдо си остава стабилно отрицателно, най-добре свидетелства, че САЩ не могат да се отвържат и затова трябва да търсят доста по-заобиколни пътища. А че отрицателното търговско салдо било толкова грамадно, както се казва в самата Америка - нищо лично, просто бизнес.

Очаква се отговорът на САЩ по отношение на действията на Пекин да дойде в средата на септември т.г., когато ще заседава Федералният резерв по въпроса за лихвения процент. ***

Е, трябва ни още съвсем малко търпение, за да видим какво ще стане...

 

Превод Илияна Велева

1 септември 2015 г., регнум.ру

Бележки:

* Чуждестранните инвестиции представляват вложения на чуждестранни инвеститори в икономиката на страната. Потоците са два вида – текущи, т.е. капиталовложения в рамките на една година, и инвестиции с натрупване, т.е. общият обем чуждестранни инвестиции, натрупани към дадения момент от време. Новите потоци всяка година се прибавят към натрупания обем инвестиции. - Бел. ред.

** Понятието “чист доход” най-често представлява разликата между БВП и загубите. - Бел. ред.

*** Лихвеният процент, по който Централната банка на държавата отпуска кредити на търговските банки. - Бел. ред.

Източник: Нова Зора”, бр. 33

Прочети цялата статия тук: Първата американо-китайска или Третата световна война - Поглед Инфо

САЩ нямат възможности да преборят Китай
с икономически и финансови средства.
Не случайно трите им "коза", според статията,
са свързани с въоръжени конфликти и други страни
- Русия, Европейския съюз.
Промъкна се информация за ядрен удар на САЩ срещу Китай.
Чака се отговорът на Китай, ако е вярно.