Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2016 22:46 - Упадъкът на колективната воля...
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 1671 Коментари: 8 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Упадъкът на колективната воля: приватизация на печалбите и социализация на загубите

от Бил Мичъл  22/07/2016 · 10:07

 

image

imageБил Мичъл е професор по икономика и директор на Центърa за пълна заетост и социална справедливост (Centre of Full Employment and Equity (CofFEE)) в Университета в Нюкасъл, Австралия. Един от създателите на Модерната монетарна теория (Modern Monetary Theory – ММТ).

 

 

Графиката по-долу е взета от издадената през 2012 г. книга на Анат Шенкер-Осорио “Не вярвайте – “Проблемът с говоренето на безсмислици относно икономиката” (“Don’t Buy It: The Trouble with Talking Nonsense about the Economy”, Anat Shenker-Osorio), представяща две алтернативни виждания за това как мислим относно хората, околната среда и икономиката.

image

Разбирането на различията между тези виждания ще ни помогне да разберем различните конструкции на понятието “ефективност”.

Лявата част представлява доминиращото неолиберално виждане, в което основното допускане е, че “хората и околната среда съществуват, преди всичко, за да служат на икономиката”.*

През 80-те години, с едновременното налагане на неолибералното виждане, започнахме да живеем в икономики вместо в общества или общности. Това бе също и периодът, когато безработицата в повечето страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се задържа на високи нива.

image

Двете неща са свързани. Безработицата се появява, защото липсва това, което наричаме “колективна воля”.

Учили са ни да вярваме, че правителството ни се явява като някаква тежест, вместо да е основен причинител на икономическо благополучие.

Подкрепяме правителства, умишлено ограничаващи съвкупните разходи под нивата, които са нужни за поддържането на работни места за всички, което пък от своя страна създава класа от безработни, ставащи зависими от все по-вредни режими за социални помощи.

Поддържането на доходите за безработните преди се считаше за право на гражданите и обикновено бе за кратък период от време, докато се появят нови работни места благодарение на правителствената, фискална подкрепа. В този нов неолиберален свят подкрепата на доходите за безработните е охулена и е представяна като живеене на готово на гърба на другите.

Тази история се утвърждава ежедневно от враждебната медия подпомагана от цяла плеяда тинк-танкове с дясна идеология, които вкупом се присмиват на жертвите на недостига на работни места, като че ли безработните сами са виновни за собственото си тежко положение.

Заблуждавани сме, за да променим предишните разбирания, а именно, че недостигът на достатъчно работни места е резултат от ограниченията на системата, превръщаща безработните в безпомощни и неспособни сами да променят участта си.

image

Ако съществува недостиг на създадени работни места, някой ще бъде оставен извън борда! Днес ние отричаме тази основна реалност на макроикономиката. Ако има недостатъчно работни места, днес виним мързела или други отрицателни черти на хората, редящи се на опашките за безработни.

Учени сме да мислим индивидуалистично и да не обръщаме внимание на колектива. Упадъкът на колективната воля в общественото разбиране е главната жертва на въздействието на неолиберализма.

Спомняте ли си известната мисъл на Маргарет Тачър от интервюто й за списание Women’s Own, публикувано на 31.10.1987 г.:

“Мисля, че преминахме през период, когато на много деца и хора им бе обяснявано “Имам проблем, работа на правителството е да се справи с него!” или “Имам проблем, ще ида да взема помощи, за да се справя с него!”, “Бездомен съм, правитеслтвото трябва да ме настани!” и така те предават проблемите си на обществото, а кой е обществото?Такова нещо не съществува! Има индивидуални мъже и жени и ….има семейства и правителството не може да направи нищо освен чрез хората, а хората се грижат сами за себе си….”

Общество – такова нещо не съществува! Това е виждането, изобразено в лявата част на горната графика. И за съжаление с този манталитет са заразени дори прогресивните движения и техните политически организации днес.

image

Седящ протест на Площада на Републиката в Париж,
април 2016

 

Неолибералната история ни казва, че конкурентаната, саморегулираща се икономика ще достави максимално богатство и доход, ако й е “позволено” да работи с минимална правителствена намеса.

Правителствата имат ограничена роля, която, най-общо, се простира до защитата на частната собственост, така че частните придобивки да са защитени и да поддържа отбраната на страната от чуждо нападение.

Докато тази минимална роля е съществуващата публична догма, в действителност неолибералите искат държавата да играе много по-значителна роля, която накратко може да бъде описана така: да гарантира приватизация на печалбите и социализация на загубите. Никой не се оплакваше, когато правителствата спасиха банките по време на Великата световна рецесия от 2008 г. и защитиха бонусите на изпълнителните им директори, които създадоха проблема на първо място. Тогава използваните за тази цел правителствени дефицити изглежда нямаха значение!

След като веднъж позицията на финансовия капитал бе защитена от увеличаващите се бюджетни дефицити, презрението към дефицита бе възобновено и на правителствата бе казано, че трябва дълбоко да съкратят разходите си, които бяха предназначени за хората в най-неравнопоставено положение в обществото.

Така сред маскарада на саморегулиране и ефективност на пазара вирее дълбоко лицемерие, което разкрива, че класовите интереси са все още живи, а държавата и фискалните й възможности се използват винаги, за да се помага на интересите на капитала.

В неолибералното виждане икономиката е издигната до нивото на “божество”, чиято цел, някак си, е отделена от хората, въпреки че това “божество” зачита начинанията ни и ни възнагрждава или ощетява справедливо.

Ние служим на икономиката. Това е нашата цел. Естествената ни среда, в която живеем, до голяма степен, е видяна също като безплатен ресурс, за да съдейства на частните предприемачи в начинанията им, свързани с извличането на печалби.

image

Хората трябва да имат вяра (увереност), да работят здраво и да правят нужните жертви за доброто на “икономиката”.

По-нататък следва, че хората в неравностойно положение по някакъв начин трябва да са се отказали да направят тези жертви и в резултат на това справедливо са ощетени от такива награди. Те са изверги – рецидивисти – грешници!

Тонът за моралност никога не е много далеч от повърхността. От ортодоксалните, университетски учебници студентите по икономика научават за здравите, сами изкарващи си дохода хора и за онези, които са “избрали” да живеят от социални помощи.

Икономиката е изобразена също като живо същество. Ако правителството се намеси в конкурентния процес и предостави начин, по който незаслужилите (мързеливи и т.н) могат да получат възнаграждение без дължимите жертви, тогава системата се “разболява”.

За да излекува икономиката, правителството трябва да изостави регулациите и другите намеси като минимални заплати, защита на работното място, поддържане на доходите.

Главното послание е “самоуправление и естествено”, което предизивква явното заключение, че ще сме по-добре, когато правителството съкрати разходите и позволи на пазара да се настрои към това “естествено” състояние.

Въпреки, че изповядващите това виждане искат да ни накарат да вярваме, че то е рационално, в действителност то представлява вид “магическо мислене”, което е по-близо до средновековните виждания отнсоно отношението между хората и света.

Тази постановка ражда особена концепция за ефективността.

Студентите научават наизуст, че “свободно конкуриращият се пазар” ще максимализира ефективността, защото индивидите определят, чрез желанието си за покупка, колко ценна за тях е определена стока или услуга, а цените, на които фирмите предлагат тези стоки и услуги, са показатели за разходите на използваните за тяхното производство ресурси.

Желанието на потребителите е да максимализират удовлетворението си от стоките и услугите, които купуват, а производителите желаят да максимализират печалбите чрез минимализиране на разходите си, докато в същото време доставят това, което търсят потребителите.

Срещайки се на пазара, двете страни (търсене и предлагане) гарантират, че наличните производствени ресурси са разпределени за производство по такъв начин, че икономиката максимализира производството на стоки и услуги при най-ниски разходи.

Това е, което ортодоксалната икономика счита за състояние на ефективност.

То е базирано на “разходите” на частните производители вместо на общите разходи за производство и е фокусирано върху частните печалби и задоволяването на тези, които имат паричните ресурси за осъществяване на покупките.

image

Изпълнителният директор на Международния
валутен фонд Кристин Лагард

 

Неолибералната концепция за ефективност предвижда провали на пазара, когато истинските разходи на производствената дейност не са отразени в цените на частните доставчици на фирмите и, по този начин, не са включени в крайната цена, която плащаме, купувайки стоките или услугите.

В резултат на това “пазарът” разпределя повече ресурси към тези конкретни продукти и “се проваля” в постигането на ефективност.

Най-явното отклонение са така наречените отрицателни, странични ефекти, произтичащи от например замърсяването на въздуха или водата, за които фирмата не плаща. Според ортодоксалната, икономическа теория, в тези случаи, ефективност се поддържа дотогава, докато правителството гарантира правата върху собствеността, така че замърсяването би могло да бъде оценено правилно от пазара, за да могат истинските разходи на всички ресурси, използвани в производството, да са отразени в крайната цена на доставения продукт.

Съответно, проблемът за замърсяването на околната среда и изчерпването на ресурсите е видян като проблем на непълно определяне на правата върху частната собственост, и по този начин не би могло правилно да се достигне до пазарната цена за използването на природните ресурси.

Например, фирма може да замърсява реката, което се отразява на хората живеещи по течението под точката на замърсяване, но ако не съществуват защитени права на частна собственост върху тази река, тогава фирмата няма да зачете “разходите” от това замърсяване и по този начин ще свръхпроизведе продукта, причиняващ замърсяването на реката.

Ортодоксалният подход заявява, че правата на собственост върху чистата вода трябва да са определени и защитени, което би дало на тези по течението под източника на замърсяване законови права, с които да оскъпят “цената” на продукта и според пазарната логика, да понижат търсенето до някакво оптимално равновесно ниво, отразяващо истинската употреба на стойност и разходи.

Този подход не взима под внимание един явен въпрос: Какво ще стане, ако реката изчезне и не би могла да се замени като износена част на машина? Нерешими от този подход проблеми има и в опитите да се припишат правата на частна собственост върху ресурсите, които се считат общодостъпни за всички – като например качеството на въздуха.

image

Частната концепция за ефективността има тенденцията да игнорира също масовата безработица или по-скоро тя я предефинира като максимализиращ резултат от свободни избори, направени от рационални индивиди, целящи постигането на най-добрите резултати за себе си и семействата си.

Съответно, ортодоксалните икономисти твърдят, че безработицата е, до голяма степен, доброволно състояние, отразяващо свободния избор на работниците да заменят дохода за свободно време.

/.../

Никъде не се отбелязва, че икономиката може да не предложи достатъчно работни места, което би направило тези избори ненужни.

Ортодоксланите икономисти твърдят още, че този индивидуален избор често е объркван от предоставянето на дохода, плащан от правителствата на безработните във вид на помощи за безработни.

Те твърдят, че ако правителството оттегли тези придобивки, тогава ще промени изчисленията, които индивидите правят, когато избират да останат безработни, т.е. свободното време за отдих би станало “по-скъпо” по отношение на избора да работят, след като помощите за безработни са оттеглени.

С други думи – те понякога отричат, че масовата безработица намалява ефективността на пазара, докато в други случаи твърдят, че правителствените плащания, поддържащи доходите, объркват ефективността чрез развращаването на избора на индивидите между работа и отдих.

image


/.../

image

Друга икономика може да постига ниски стойности на растеж на БВП, но да доставя първокласно здравеопазване, образование и стандарт на живот с намалени вредни въздействия върху околната среда, засилено чувство за спазване на човешките права, намаляване на неравенството в доходите и богатството и пълна заетост.

Неолибералната визия ни казва, че първата икономика е по-успешна. В тази визия дисциплината и жертвоготовността са издигнати в култ, дори когато стойностите на бедността нарастват и цяла млада генерация бързо се отклонява от нормалните житейски пътища водещи до личен просперитет и социална стабилност.

Разбира се, дисциплината не се отнася за всички. Банкстерите и финансовите елити имат други правила за себе си относно какво трябва да се жертва и спестява.

Неолибералният сюжет изисква също да заключим, че собствените ни резултати не са свързани с успеха на системата, така че успехът или провалът ни се дължи преди всичко на собствените ни усилия. По същия начин безработните се считат отговорни за безработното си положение, докато в действителност то се дължи на систематичен недостиг на работни места.

/.../

image

Европейското групово мислене е толкова силно, че прогесивните са изобретили всякакъв вид решения за кризата, които да запазят еврото, докато всъщност проблемът се крие в самото евро.

Прогресивни и консерватори са заложници на едно и същото, грешно виждане относно това как икономиката работи, докато в същото време обществото е карано да вярва, че няма алтернатива на прилаганите, вредни икономически политики.

След като веднъж отхвърлим тази индивидуалистична концепция и въведем отново понятието за общество, ще имаме на разположение редица алтернативни сюжети.

В част 2 ще представя прогресивната визия и как тя определя начина, по който мислим относно икономическата ефективност.

Превод: Райчо Марков / Memoria de futuro

Източник: Официален блог на Бил Мичъл




Гласувай:
20
0


Вълнообразно


1. zemja - Стойностен постинг!
23.07.2016 01:18
"Учени сме да мислим индивидуалистично и да не обръщаме внимание на колектива. Упадъкът на колективната воля в общественото разбиране е главната жертва на въздействието на неолиберализма."

С интерес прочетох. Благодаря!
цитирай
2. zaw12929 - Разследват Кристин Лагард за ...
23.07.2016 09:30

Разследват Кристин Лагард за ролята й във финансова афера

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард ще бъде изправена пред съд за ролята си по делото „Тапи”, предадоха световните агенции.

През 2008 г. арбитраж реши, че на бизнесмена Бернар Тапи трябва да бъдат изплатени 404 млн. евро обезщетение заради щети, които е понесъл при продажбата на компанията „Адидас”.

Тогава Лагард беше министър на икономиката на Франция и оглавяваното от нея ведомство потвърди арбитражното решение.

Заради подозрения в измама наказателен съд анулира този арбитраж, като обвини Тапи и още петима в организирана измама.

Лагард е обвинена в небрежност, като през декември м.г. съдът постанови тя да бъде съдена, но решението беше обжалвано.

Днес френският касационен съд отхвърли тази жалба.
цитирай
3. mihala - Тук ни е грешката. Глобалното ми...
23.07.2016 10:50
Тук ни е грешката.Глобалното мислене за общество води до обезличаване на личността, а от тук и необходимост у дадени личности за изява т.е. ИД. Връщане към соц.начин на икономизиране ще доведе до масово обезличаване и търсене на водеща личност - невярващ в Бог Исус Христос с неговите социални закони.
цитирай
4. merlin68 - Проблема на красивата неолибер...
23.07.2016 17:40
Проблема на красивата неолиберална приказка наречена свободен пазар е, че не може да реши нито един обществен проблем. Не може да го реши в национален, а да не говорим в глобален мащаб. Това е икономика на скакалците изгризващи всичко по пътя си. Свят управляван, или по-скоро раздърпван по такъв начин може да завърши само с глобална война, или глобален природен катаклизъм. Безмерната алчност води безмерни бедствия и за съжаление процеса вече е в крайна фаза.
цитирай
5. mt46 - И аз ти благодаря!...
23.07.2016 20:16
zemja написа:
"Учени сме да мислим индивидуалистично и да не обръщаме внимание на колектива. Упадъкът на колективната воля в общественото разбиране е главната жертва на въздействието на неолиберализма."

С интерес прочетох. Благодаря!

цитирай
6. mt46 - Обикновено големите мошеници ги оправдават...
23.07.2016 20:18
zaw12929 написа:

Разследват Кристин Лагард за ролята й във финансова афера

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард ще бъде изправена пред съд за ролята си по делото „Тапи”, предадоха световните агенции.

През 2008 г. арбитраж реши, че на бизнесмена Бернар Тапи трябва да бъдат изплатени 404 млн. евро обезщетение заради щети, които е понесъл при продажбата на компанията „Адидас”.

Тогава Лагард беше министър на икономиката на Франция и оглавяваното от нея ведомство потвърди арбитражното решение.

Заради подозрения в измама наказателен съд анулира този арбитраж, като обвини Тапи и още петима в организирана измама.

Лагард е обвинена в небрежност, като през декември м.г. съдът постанови тя да бъде съдена, но решението беше обжалвано.

Днес френският касационен съд отхвърли тази жалба.

цитирай
7. mt46 - Не разбирам точно мисълта ти...
23.07.2016 20:22
mihala написа:
Тук ни е грешката.Глобалното мислене за общество води до обезличаване на личността, а от тук и необходимост у дадени личности за изява т.е. ИД. Връщане към соц.начин на икономизиране ще доведе до масово обезличаване и търсене на водеща личност - невярващ в Бог Исус Христос с неговите социални закони.

Хората социални същества ли са, или са антисоциални?...
цитирай
8. mt46 - Мда... Пазарът решава предимно проблемите на едрите риби...
23.07.2016 20:23
merlin68 написа:
Проблема на красивата неолиберална приказка наречена свободен пазар е, че не може да реши нито един обществен проблем. Не може да го реши в национален, а да не говорим в глобален мащаб. Това е икономика на скакалците изгризващи всичко по пътя си. Свят управляван, или по-скоро раздърпван по такъв начин може да завърши само с глобална война, или глобален природен катаклизъм. Безмерната алчност води безмерни бедствия и за съжаление процеса вече е в крайна фаза.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14344627
Постинги: 2753
Коментари: 38362
Гласове: 126268
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930