Санирането по „безплатната“ програма на правителството на ГЕРБ всъщност е „златно“, защото струва на българските данъкоплатци средно над 17 хил. лв. на един апартамент. Това става ясно от изчисленията в доклада на регионалния министър Лиляна Павлова, с който бе предложено правителството в оставка да гласува промени в постановлението по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. В петък Министерският съвет пусна за обществено обсъждане и самите промени в постановлението. През миналата седмица ресурсът на програмата бе увеличен от 1 на 2 млрд. лв., гласувани безпроблемно и без обсъждане от парламента.

Според данните към 17 януари тази година са обновени 12 460 жилища в 214 сгради. Стойността на всички дейности по тях е общо 216 290 538 лв. Средно за един апартамент това прави точно 17 359 лева. Над 1 млн. кв. метра досега е „подобрената жилищна инфраструктура“. Облагодетелствани са 26 410 жители в цялата страна. Според сметките на регионалното министерство енергията, която ще се спести годишно, е 88 153 мегаватчаса. Намаляват се и емисиите парникови газове. Това водело до икономии от 13.545 млн. лв. годишно.

Стойността за саниране на едно жилище в размер на над 17 хил. лв. обаче изглежда прекалено висока, категорични са и строители, и експерти по енергийна ефективност, и консултанти. В сравнение с други изпълнявани проекти с мерки за топлоизолация и обновяване на жилищни сгради у нас стойността е 3 – 4 пъти по-висока. Изчисленията сочеха, че санирането на едно жилище би трябвало да струва средно между 4000 и 8000 лв. според дейностите по саниране и състоянието на сградата – квадратура, как се сменят дограмите и с какви материали се работи.

Досега подобни дейности по саниране на жилища у нас са правени от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) – проекта „Обновен дом“, и европейския проект „Енергийно обновяване на българските домове“ по оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР). По тях средната цена за саниране на квадратен метър е била около 100 лева, припомниха участници в проектите. А според изчисленията по данните на МРРБ към момента цената излиза почти двойно – 192 лв./кв.м. След старта на програмата преди около две години и първите анализи за прекомерно раздути разходи МРРБ въведе и след това намали така наречените пределни стойности – максимума, който може да се плати за квадратен метър. Този максимум в момента е 172 лв./кв.м.

И референтните стойности на МРРБ, които определиха таван за общините по видове дейности, и крайните цени по „безплатната“ програма на ГЕРБ излизат високи заради различните параметри. Това каза тези дни Лиляна Павлова, която опита да защити увеличението на парите до 2 млрд. лв. пред депутатите в парламентарните комисии. „Имаме различен обхват на дейностите и различни инвестиции“, заяви Павлова. Тя припомни, че в проекта на ПРООН мерките са „чиста енергийна ефективност“ на малки
сгради – т.е. смяна на дограми и топлоизолация. По ОПРР също са били обновени основно малки тухлени сгради. Акцентът на правителствената програма са панелните блокове, които били в много по-тежко състояние. „Състоянието на панелните блокове е такова, че се налага конструктивно обследване и укрепване на самата сграда. Това е причината за разликата в цените“, допълни още Лиляна Павлова. Според нея от значение е и това, че има разлика между блок и блок секция.

Практиката и наблюденията на строители обаче показват малко по-различна действителност. Хора от бранша обърнаха внимание, че досега не са видели в обществена поръчка за строително-монтажни работи по санирането да е включена позиция по конструктивно укрепване. Самите строители признават, че големият проблем на тази програма е контролът. Премиерът в оставка Бойко Борисов рекламира широко програмата и обяснява, че тя е прозрачна, защото контролът е в ръцете на хората, чиито апартаменти се санират. Строители обаче разказаха, че именно за да се избегне досадният обществен контрол, се прибягва до позната „недобра практика“ – плаща се на домоуправителя, който „приема“ обекта без забележки.