.

Искахме американски училища – имаме ги

Споделено от мрежата · 01/03/2017 · 15:24

 

от Свилен Петров

Реакциите срещу изстъпленията в българското училище онагледяват в колко инфантилно, зомбирано и глупаво общество сме се превърнали. Имаме пожар, който гори перманентно – вместо да потърсим палещата клечка, се чудим с какъв шланг да гасим – дълъг ли, къс ли, пожарната ли да викаме, пожарогасител ли да изпробваме… И заемаме геройски обвинителни пози, когато нещо около потушаването не сработи. Клечката, глупаци, клечката е важна!

След смъртта на четвъртокласничка и убийството в Борисовата градина, дело на тогавашен ученик, министърът на образованието Николай Денков каза, че ще засили охраната в училищата и видеонаблюдението. Щели да се търсят и възможности за постоянно осигуряване на школски лекари. Медиите пък започнаха да броят колко точно са психолозите в училищата и преоткриха, че са малко. Нищо ново няма в тези реакции – нито като последователност, нито като идея.

Единствено училищните доктори биха имали смисъл – за да оказват помощ на място, а и да поемат част от функциите на пренатоварените лични лекари. Всички други “мерки” са изключителни глупости. Нима психолозите ще спрат агресията? Та нали тя се шири и там, където вече има психолози. Какво точно би направила охраната, ако четвъртокласник реши да срита друг в корема, и може ли въобще класните стаи да се пазят като Кербала?

При всеки подобен случай през годините съответният министър излизаше и обясняваше как ще въвежда паник бутони и видеонаблюдение… И всеки път никой не забелязва, че бутоните и камерите регистрират престъпленията, но не ги предотвратяват (нима камерите в Борисовата градина спряха убийството?) Освен празна суета и имитация на действия тази бутафория е причинена и от искрено неразбиране защо, по дяволите, се случва всичко това.

А истината е проста. Случва се, защото цялото ни общество 25 години се движи по улея на най-крайния, сектантски пазарен модел – с атомизацията, отчуждението, издигането на парите в култ и другите му присъщи атрибути. Родителите работят до изнемогване, няма кой да се грижи за децата, малчуганите прекарват по 8 и повече часа в училище (забелязахте ли, че инцидентът с четвъртокласниците се случи следобед – в занималнята), родителите все повече прехвърлят отговорности на учителите, но може ли учителят да бъде родител?

След като “социалната институция”, респективно държавата изместват семейството, децата ще растат такива, каквито са днес – на общо основание. Всъщност българското училище най-после се превърна в такова, каквото 25 години го желаехме – американско. Е, мислехме, че ще е като в Бевърли Хилс, а то излезе като в Бруклин – с решетките, ножовете в час, кръвта в коридорите, битите учители…

Но четвърт век вървяхме в тази посока и сега не бива да има учудени.

Първото, което следва да направим, е да признаем общата ни глупост. А второто – се огледаме, да се покаем за няколкото създадени от нас изгубени поколения и смирено да се погрижим за следващите. Защото нищо не може да бъде спасено сега и веднага, всичко, което може да се направи, ще е най-рано за след 25 години.

Длъжни сме. Никой в България не обича да мисли с такъв хоризонт, но друг избор нямаме. България трябва да се отърве от този краен пазарен модел на развитие и да въведе социални форми, които съществуват в доста иначе капиталистически държави.

Конкретно в образованието трябва да се ликвидира принципът “парите следват ученика”. Заради него училищата търпят 14-годишни престъпници. А изграденият вече бандит знае – няма да го изгонят, защото парите вървят след него.

Източник: transmedia.bg

www.memoriabg.com/2017/03/01/iskahme-amer-uchulishta-imame-gi/

*   *   *
Научихме ли си добре уроците?
Защо си умножаваме пороците?...

Марин Тачков

След големите образователни реформи, преди 40 години, училищната система на Финландия постоянно е на върха на световната ранглиста на образователните системи.
Как да го правят?
Толкова е просто - правят точно обратното на централизирания модел, движен от оценките, който западния свят използва.

22 факта за образователната система във Финландия:

Финландските деца не започват училище, докато не станат на 7 години;
В сравнение с други системи, те рядко имат изпити или домашни, докато не навляат в тийнейджърските си години;
Децата не се оценяват (изобщо), през първите шест години от образованието си;
Във Финландия има само един задължителен тест, който учениците държат когато навършат 16 години;
Всички деца, умни или не, се обучават в една класна стая;
Финландия харчи около 30 на сто по-малко за един студент от Съединените щати;
30 процента от децата получават допълнително помощ, по време на първите си девет години в училище;
66 на сто от учениците отиват в колеж - Най-високият процент в Европа;
Разликата между най-слабите и силните ученици е най-малката в света;
Класовете по научите дисциплини са ограничени до 16 ученици, така че всеки да може да извършва практически експерименти в час;
93% от финландците завършат средно образоване, което е със 17,5% по-висок процент, отколкото в САЩ;
Учениците в началната степен имат общо 75 минути междучасия на ден, спрямо средно по 27 минути в САЩ;
Учителите прекарват само 4 часа на ден в класната стая и имат по 2 часа на седмица за "професионално развитие";
Финландия има толкова учители, колкото учители има в Ню Йорк, но с много по-малко ученици. 600,000 са учениците във Финландия, в сравнение с 1,1 милиона в Ню Йорк;
Училищната система е 100% държавно финансирана;
Всички учители в Финландия трябва да имат магистърска степен, която е напълно субсидирана;
Националният образователен план дава само общи насоки;
Учителите се подбрат, от най-добрите 10% от завършилите педагогика;
През 2010 година, 6600 кандидати се бореха за 660 места в началните училища;
През 2008 г., средната начална заплата за финландска учител е $ 29 000;
Учителите са със същия статут, като лекарите и адвокатите;
В международно, стандартизирано измерване през 2001 г., финландски деца отчетоха върхови или много близо до върха резултати в областта на науката, четенето и математиката;