.
Автор: Андрей Фурсов


Акад. Андрей Фурсов е известен руски социолог, историк, геополитически анализатор и публицист. Директор на Центъра за руски изследвания при Московския хуманитарен университет; ръководител на Центъра по методология и информация към Институт на динамическия консерватизъм; академик на Международната академиия на науките (Инсбрук, Австрия). Лектор в много университети в Европа и по света.

/.../

През август 2017 г., буквално преди юбилея на Октомврийската революция, международен екип от експерти, начело с Томас Пикети, автор на научния бестселър „Капиталът в XXI век“, публикува докладa „Oт Съветите до олигарсите: неравенства и собственост в Русия през 1905-2016 година“. Той може да бъде открит в интернет и вече беше хвърлен в информационното пространство (това направи Е. С. Ларина в интервю за Комсомолская правда). Според доклада обемът на руския офшорен капитал надвишава нивото на валутните резерви на страната около три пъти. През 2015 г. обемът на активите, прехвърлени в офшорни зони, възлиза на около 75% от националния доход на страната. С други думи, в офшорните центрове има почти толкова финанси на богати руснаци, колкото цялото население на Руската федерация държи вътре в страната.

По данни на Global Wealth Report, 1% от богатите руснаци държат 71% от всички лични активи на Русия. За сравнение, на 1% от богатите в Индия се падат 49% от личните активи, в Африка – 44%, в САЩ – 37%, в Китай и в Европа – 32%, в Европа – 17%. Средният световен показател е 46%, а у нас той е 71%, т.е. богаташите в Русия са надвишили световните индекси с 1,6 пъти. Друг показател, по който Руската федерация води, е делът на 5-те процента най-състоятелно население в личното богатство на страната – 82,5%. Останалите 95%, следователно, притежават 17.5%. Друга убийствена цифра: 96 руски милиардери притежават 30% от всички лични активи на руските граждани. Средният световен индекс е 2%. Това означава, че руските милиардери са 15 пъти по-богати от осреднения световен показател.

По данни на компанията Knight Frank, които се съдържат в доклада, изготвен под ръководството на Т. Пикети, в Русия броят на мултимилионерите, притежаващи над 30 милиона долара, на центамилионерите – от 100 милиона нагоре, и на милиардерите, се е увеличил 3.5 пъти за периода 2004-2014 г. и според прогнозата до 2024 г. ще се увеличи още 0.5 пъти. Другата страна на медала е следната: от 1992 до 2016 от Русия под формата на незаконни финансови потоци са откраднати 1.7 трилиона долара и суровини за 5 трилиона долара. А някога Маркс беше писал, че собствеността не е кражба, а юридическа връзка.

По оценка на Global Burden of Disease Studies Русия е на 119-о място в света по състояние на здравето на гражданите; в класацията за качеството на живот на възрастните хора (размер на пенсиите, здравен статус и качество на социалната среда) Руската федерация е на 79 място от 91. Според нашия Росстат 22.7 милиона души (15.7%) имат доход под жизнения минимум (който, според нас, е занижен), т.е. те са бедняци. Според критериите на Евростат, към числото на бедните се отнасят тези, които имат доход под 60% от средния доход в дадена страна. У нас те са 25%.

„Преместване на дома“. Художник: Виктор Васнецов (1876)

 

По неотдавнашни данни: на 6 октомври РИА Новости пише, че Русия е на първо място в Европа по ранна смъртност при мъжете: 43% от мъжете в Русия умират преди достигане на 65-годишна възраст. В Украйна и Беларус този показател е 40%, в Молдова – 37%, в Литва – 36%. Отговаряйки на въпроса защо това се случва, експертите казват, че една от причините са психотравмите и  стресът, които мъжете са преживели през 90-те години. С други думи, капиталистическият начин на живот в Русия може да си съществува, но капиталистическа Русия е умираща или просто мъртва Русия.

Капитализмът като система в Русия като цяло може да съществува само за разграбване на страната, в качеството си на средство за този процес. И тъй като основният фактор при натрупването на средства на върха беше потреблението и грабенето на съветското наследство, собствено производство не се развиваше.

Неотдавна много интересно интервю даде един от най-добрите специалисти в икономическата история на СССР, Григорий Ханин – автор на тритомника „Икономическа история на СССР и на Руската федерация“. Както казва Ханин, „през 1992-2015 г. БВП на Русия не се е увеличил с 13.4%, както твърди Федералната статистическа служба, а е намалял с 10,2%. Производителността на труда през това време не се е увеличила с 9,2%, а е намаляла с 30,1%.“. Тоест,  нашата икономика все още не е достигнала нивото от 1991 г. И на въпрос на журналиста Трушкина „Можем ли да преодолеем изоставането си от развитите страни?“ Ханин, като трезвомислещ човек и патриот, отговаря: „Да се преодолее е немислимо. Представете си, че стоите на старта, а опонентите ви са 5 км по-напред“. Ръководството на страната, убеден е Ханин, се опира на  грешни данни за икономиката и подценява дълбочината на проблемите. Възниква илюзията, че икономическият растеж е възможен без сериозни разходи.
/.../

http://www.memoriabg.com/2018/01/21/rusia-vremeto-e-na-svurshvane/

Към всякакви политологически писания трябва да се подхожда със съмнение, защото не знаеш авторът на коя църква се кланя. Времето е на свършване за капитализма. Русия не е най-развитата икономически страна, но бъдещето е пред нея и може да достигне темповете от 30-те години на ХХ-ти век. Най-важното Русия е нормална страна, а буржоазните общества начело със САЩ вече не са нормални. Наложително е Русия да направи път към социализма, но дали Путин го осъзнава да разкара олигарсите.

Илюзия е, че Русия може да се върне към социализма...

Рухването на СССР без един изстрел доказа, че при почти ВЕРТИКАЛНАТА ЛИНИЯ в диаграмата за развитие на НАУЧНО-техническия прогрес, са възможни резки обрати, "бифуркации" или "салто-морталета". Фундаментално свойство на тоя НТ-прогрес е, че във всеки момент съществува малка но РЕАЛНА вероятност за поява на новост, която рязко да обърне съотношението на силите. Това фундаментално свойство още не е възприето от теорията, но челните учени и новатори го чувстват от собствен опит. Американските учени и новатори могат да си позволят да работят спокойно. Руските работят като бесни - от това зависи ЖИВОТЪТ на народа им и техния лично. Само в рязък обрат е шансът им.