.
.
.
Четвърта част

Сблъсъците на цивилизациите

   8
Западът и останалият свят: междуцивилизационни въпроси


Западният универсализъм

В оформящия се понастоящем свят отношенията между държави и етнически групи от различни цивилизации няма да бъдат особено близки, a често ще са и антагонистични. При все това някои междуцивилизационни отношения са по-податливи на конфликти, отколкото други. На микроравнище най-заредени с насилие са линиите на разлома между исляма и неговите православни, индуистки, африкански и западнохристиянски съседи. На макроравнище най-важното разделение е между „Запада и останалия свят“, като най-острите конфликти са между мюсюлманските и азиатските общества, от една страна, и Запада, от друга. Опасните бъдещи сблъсъци вероятно ще се породят от комбинацията между арогантността на Запада, ислямската нетолерантност и синоистката агресивност.

Единствена измежду всички цивилизации западната оказва тотално и понякога опустошително влияние върху всяка друга цивилизация. В резултат от това съотнасянето на силата и културата на Запада със силата и културата на другите цивилизации е най-очебийната характеристика на света на цивилизациите. С нарастването на относителната сила на другите цивилизации привлекателността на западната култура намалява, а незападните народи изпитват все по-голямо доверие към своите местни култури и се чувстват все по-ангажирани с тях. Следователно основен проблем в отношенията между Запада и останалия свят е противоречието между усилията на Запада (особено тези на САЩ) да се изгради универсална западна култура и все по-отслабващата му способност да се справи с тази задача.

Рухването на комунизма изостри това противоречие, укрепвайки в западните общества схващането, че идеологията на демократичния либерализъм триумфира в глобален мащаб и става универсално валидна. Западът — и особено Съединените щати, които винаги са били мисионерска нация — е убеден, че незападните народи би трябвало да се ангажират със западните ценности на демокрацията, свободния пазар, ограничената власт на държавата, човешките права, индивидуализма, принципа на правото и да вградят тези ценности в своите институции. Малцинствата в другите цивилизации възприемат тези ценности и се опитват да ги наложат, но доминиращите нагласи към тях в незападните култури варират от масов скептицизъм до яростно противопоставяне. Това, което за Запада е универсализъм, означава империализъм за останалите цивилизации.

Западът се опитва и ще продължи да се опитва да съхрани своето превъзходство и да защищава интересите си, дефинирайки ги като интереси на „световната общност“. Този израз се е превърнал в евфемистично колективно понятие (заменило „свободния свят“), което придава глобална легитимност на действията, изразяващи интересите на САЩ и на останалите западни сили. Така например Западът се опитва да интегрира икономиките на незападните общества в контролиранаот него глобална икономически система. Западът прокарва икономическите си интереси чрез Международния валутен фонд и други международни икономически институции и налага на другите нации подходящата от негова гледна точка икономическа политика. Съгласно редица социологически изследвания в незападните страни Международният валутен фонд несъмнено получава подкрепата на финансовите министри и на неколцина други политици, но рейтингът му се оказва изключително неблагоприятен в очите на почти всеки, който е съгласен с описанието на Георгий Арбатов на чиновниците от МВФ: „Необолшевики, които обичат да експроприират парите на другите, налагайки недемократични и чужди правила на икономическо и политическо поведение и задушавайки икономическата свобода.“^[1]

Незападните общества също не се колебаят да посочат разминаването между принципите и делата на Запада. Лицемерието, двойните стандарти и „да, ама не“ са цената на унверсалистките претенции. Демокрацията бива поощрявана, но не и когато довежда ислямските фундаменталисти на власт; проповядва се неразпространяване на въоръжаването по отношение на Иран и Ирак, но не и на Израел; свободната търговия е еликсир за икономическия растеж, но не и по отношение на селското стопанство; спазването на човешките права е проблем в отношенията с Китай, но не и в отношенията със Саудитска Арабия; агресията срещу богатия на петрол Кувейт предизвиква масирана реакция, което не се случва с агресията срещу лишената от петролни залежи Босна. На практика двойните стандарти се неизбежната цена на установяването на универсални стандарти.

/.../

Самюъл Хънтигтън.  Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред  /1996 г./
https://m2.chitanka.info/text/8364-sblysykyt-na-tsivilizatsiite-i-preobrazu/28#textstart

Хънтигтън, е отречен от..Бъдещето, и Универсалното Учение..
не си..актуален, извини..
залиташ, по псевдо- интелектуализъм..

..старай се, да..консолидираш...Нещата....
а б в г.. д..ю
я ..зъ бъ , цъ... и т н и т н..@@@

/ Юлия, без усмивки..

ТОЧЕН СТЕ:Западът се опитва и ще продължи да се опитва да съхрани своето превъзходство и да защищава интересите си, дефинирайки ги като интереси на „световната общност“. Този израз се е превърнал в евфемистично колективно понятие (заменило „свободния свят“), което придава глобална легитимност на действията, изразяващи интересите на САЩ и на останалите западни сили. Така например Западът се опитва да интегрира икономиките на незападните общества в контролиранаот него глобална икономически система. Западът прокарва икономическите си интереси чрез Международния валутен фонд и други международни икономически институции и налага на другите нации подходящата от негова гледна точка икономическа политика.:
НО: Незападните общества също не се колебаят да посочат разминаването между принципите и делата на Запада

Западът е поробен от шепата хора на една финансова клика. ПРИВИЛЕГИРОВАН роб, нещо като ездитен кон на тая клика. Която ОЧЕВИДНО унищожава първо ЕВРОПЕИДИТЕ, и европеидите в САЩ в т.ч. И първо от европеидите иска да унищожи Русия, ПОСЛЕДНАТА тяхна въоръжена сила. За по-нататък засега НЯМА СМИСЪЛ да гадаем. Защото ако по чудо Русия оцелее, ще ИЗЧЕЗНЕ вадещата роля на Запада и на тая клика, доколкото тя не е настанета и в Русия като червей в ябълка. А изглежда, че е настанена...

Няма универсален живот, няма универсално битие, всичко е уникално. Желанието да се наложат на другите народи собствените обществени принципи и ценности е империализъм. Сега капиталистическата–обществено икономическа формация се олицетворява от Запада и това дава илюзията, че капитализмът в Япония, Корея и другаде по света е като us–американския. Не съвсем. Да, само България изкопира капитализма в САЩ от 30–те години на ХХ–ти век.
При феодализма претенциите за универсалност на западното общество не са съществували.
Руската федерация и руският народ се противопоставиха на us–американския империализъм. Подкрепят се от различния свят.
И ние понеже като клепари следваме чужди модели и съвети вървим към гибел.

Тази "шепа" е доста мощна! В нея са и финансови, и военни, и политически елити с огромна власт...

В историята нерядко е имало претенции за универсалност – например християнството, Римската империя, Византия... Имало е също империи и империализъм...
"Империализмът се среща в историята на Япония, Асирийската империя, Китай, Римската империя, Древна Гърция, Византийската империя, Персийската империя, Османската империя, Древен Египет и Индия. Империализмът е в основата на завоеванията на Чингис хан по време на Монголската империя и други военни предводители. В Субсахарска Африка също има десетки империи преди европейската колониална епоха, например Етиопската империя, империята Ойо, Ашанти, империите Лунда и Мутапа. В американския континент преди Колумб също има големи империи – в Мезоамерика, като например тези на ацтеките и инките."