.
.
.
Що е то "неомарксизъм" и има ли почва у нас?

В България левичарската идеология се припознава предимно от внуците и генеричните наследници на номенклатурата

18 Юни 2021 
                Автор: Lupa.bg    

„Всеки исторически факт беше премахнат или фалшифициран,

всяка книга пренаписана, всяка картина пренарисувана,

всяка статуя и сграда преименувани, всяка дата беше променена.

И процесът продължава ден след ден и минута след минута.

Историята спря.“

Джордж Оруел, „1984“

Имаме работа с една нова, крайно лява идеология, за която се утвърди напоследък названието неомарксизъм. Преди беше известна под названията политическа коректност, културен марксизъм или дори прогресивизъм. Те обаче не отразяват в пълна степен нейната същност.

Това е най-новата тоталитарна идеология, в много отношения различаваща се от класическите, и много по-опасна. Тя е анонимна, всепроникваща, коварна и разсредоточена. Няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен център. Поне засега.

Не признава унифицирано наименование. Според активистите на движението, наименованието „неомарксизъм“ или „културен марксизъм“ и действията, които им се приписват, са плод на конспиративни теории.

Неомарксистите най-често лукаво се самоназовават „либерали“, скривайки, че са присволи названието „либерал/либерален“ от старите класически либерали от 19-и и 20-и век, с които, в идеологически план, нямат почти нищо общо. Просто това название се ползва с добър имидж в обществото. Често се самоопределят и като „прогресивни“, по същата причина.

Съвременните американски левичари са предимно неомарксисти: продукт на идейно направление в марксима, известно като културен марксизъм.

Франкфуртската школа

Главен идеен източник на неомарксизма са трудовете на философите от групата на т.нар. „Франкфуртска школа“, сформирана през 1923 г. в Института за социални науки към Университета във Франкфурт, Германия.

Това са М. Хоркхаймер, Т. Адорно, В. Бенямин, Х. Маркузе, Е. Фром, Ю. Хабермас и други. Те се занимават с културните и психологически аспекти в развитието на обществото.

Поставят си като цел „културната“, ненасилствена борба с буржоазния морал и държава, във всичките им аспекти, както и подкопаване на европейското културно наследство, включително християнството, за да извършат мечтаната от марксизма социална революция.

Стигат до извода, че културната революция, за разлика от политическата, ерозира обществото ефективно и бързо, с по-малко насилия. Отчита се, че новите форми на подчинение се постигат с „мека сила“.

За франкфуртските мислители, революцията е един дългосрочен проект в полето на морала, семейството, образованието, науката, популярната култура, образованието, изкуството, медиите и сексуалните отношения.

Всички те са силно повлияни от марксовите идеи, но собствените им концепции значително се отличават от ортодоксалния марксизъм, особено в неговата съветска редакция и в икономическия му аспект.

С други думи, те се явяват ревизионисти на марксизма, но единствено по отношение на начините за постигане на крайната цел – утопията, като запазват огромното си уважение кам Маркс, когото единодушно смятат за свой учител.

За разлика от Маркс обаче, франкфуртските мислители смятат, че революцията ще се провежда в сферата на културата и неин авангард ще бъдат малцинствата от всякакъв вид – сексуални, религиозни, етнически, културни и т.н., т.е. всички маргинални слоеве на обществото. Това било така, защото работническата класа вече се е обуржоазила, намаляла е по численост и не може да бъде хегемон на революцията.

Крайъгълни камъни в идеологията на неомарксизма са теоретичните разработки на философите-марксисти от Франкфуртската школа, обединени под названието „критическа теория за обществото“, а също така елементи от теорията на Фройд, както и идеите за безкрайната и от нищо неограничена толерантност към всички и всичко (тук не се включва толерантност към другомислещите).

Тези абсурдни идеи неизбежно сблъскват неомарксизма с основните принципи на човешкия морал: „буржоазния“ морал, според политкоректния новоезик.

Оттам и главната задача на движението, формулирано от теоретиците му: „разгром (деконструкция) на буржозния морал и общество“.

Преместване в САЩ

Когато Хитлер идва на власт, почти всички членове на „школата“ бягат в САЩ и там заемат преподавателски места в хуманитарни катедри по Източното крайбрежие.

След края на войната, някои от тях остават в Америка и продължават да обучават последователи. Революционната насоченост на „критическата теория“ е оформена от Херберт Маркузе, „философът-революционер“, през 1965 г. във фундаменталното му есе „Репресивна толерантност“.

Мнозина смятат, че тази брошура е предназначена да изиграе в неомарксистката революция ролята на „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс в неосъществената световна пролетарска революция.

Разбира се, интелектуално Маркузе не може да се сравнява с Маркс. Той по-скоро може да се разглежда като аналог на Ленин, в ролята на гениален тактик на революцията, и абсолютно необвързан с човешкия морал.

Звездата на Маркузе изгрява по света през време на студентските бунтове през 60-те години на 20-и век във Франция и други страни. Студентите тогава пишат по стените на кампусите трите букви „М“: Маркс е Бог, Маркузе е неговия пророк, а Мао неговият меч.

Новото учение се разпространява първоначално в университетите по Източното, а след това и по Западното крайбрежие на САЩ. (1) Там се подготвят хиляди студенти в хуманитарните дисциплини, а някои от тях стават професори и учители, и обучават нови студенти и ученици.

Тези млади хора, индоктринирани в университетите, се оказаха решаващият фактор за промените в американското общество. Те овладяха медиите и училищата, и започнаха да индоктринират младежите и малцинствата. Така преди 20 години беше овладян вестник „Ню Йорк Таймс“. (2)

Неомарксизмът и другите левичарски течения
По този начин новото левичарство нараства като лавина вече 70 години и инкорпорира в себе си всякакви други левичари: антивоенни активисти, хипита, разочаровани комунисти, анархисти и т.н. В момента тази идеология, известна най-вече като неомарксизъм или също културен марксизъм, има структура, обединяваща различни левичарски течения.

Сред тях са: феминист(к)и, мултикултуралисти, екологисти, пацифисти, зеленисти/затоплисти, веганисти, антиваксър-исти и т.н., както и щурмовите им отряди – антифашистите от „Антифа“ (Antifa), SJW-исти (Social Justice Warrior – Войни на социалната справедливост), BLM-исти (Black Lives Matter, „Черните животи имат значение) и други.

С една дума, става въпрос за една синкретично, „кооперативно“ движение без общ център и ръководство, но с единна базова идеология: неомарксизъм.

Това е тоталитарна идеология от нов тип: тя няма някои от характерните белези на класическите тоталитарни идеологии. Но е много по-опасна от тези идеологии като комунизъм, фашизъм и националсоциализъм.

Неомарксизмът в университетите в САЩ

Теоретичната база на неомарксизма е разсредоточена в хуманитарните катедри на университетите по двете „леви“ крайбрежия. Там е съсредоточен стратегическият мозъчен тръст на движението, включващ преди всичко професори от тези катедри.

Те не само индоктринират студентите си в новата тоталитарна идеология, но постоянно съставят, обсъждат и споделят стратегически планове относно пътищата за завземане на властта и осъществяване на утопията (прекрасния нов свят), съгласно теоретичните разработки на „критическата теория“.

Разработват също и новите теории на неомарксизма, дават насоки към изявените активисти от различните течения и групировки, относно практически действия на терен.

Свободата на словото, най-големият враг

Неомарксистите овладяха почти всички университети в САЩ и диктуват политиката им. Гонят се масово професори и другомислещи студенти. Посяга се вече и към естествените науки. Усилено се работи по пренаписването на историята и класическите литературни произведения.

От друга страна, специална система от цензори се наема от авторите, за да преглеждат доколко призведенията им са „правилни“, преди да ги публикуват.

Основен враг на неомарксистите се явява свободата на словото, затова и един от главните им методи за осъществяване на тотален контрол над обществото е умъртвяването ѝ (защото тя е майка на всички граждански свободи) и като следствие: налагане на страх от репресии и принуждаване на хората да мислят еднакво.

Символичното изгаряне на „свободата на словото“ в студентския кампус на MIT през 2017 г. стана новина номер едно в консервативните медии по целия свят. Естествено, либералните почти не реагираха, тъй като деянието беше извъшено от ударния отряд на неомарксистите: „Антифа“.

Потискането на свободата на словото не изостава и в Европа. Там то вече взема институционален характер. Към момента, в Германия и Франция вече има лица, осъдени на затвор за изказване на мнение. При класическите тоталитарни идеологии е същото!

Неомарксизмът и християнството

В списъка с врагове на неомарксистите, на едно от челните места, се намира християнството, по-точно християнският морал. Това е разбираемо: християнският и марксисткият морал са антагонисти.

За разлика обаче от другите „врагове“, критиката срещу хриситянството е приглушена. Обяснима тактика, като се има предвид огромната численост на християните по света и особено авторитетът им в САЩ. Затова неомарксистките теоретици не желаят да си създават опоненти в тази област, преди да му е дошло времето.

Неомарксизмът и младежта

В обществото, главният интерес на неомарксистите е насочен към децата и младежите. Индоктринацията на последните в идеите на движението е една от главните задачи на неомарксистите.

Смята се, че индоктринацията на децата трябва да започне в детските градини от най-крехка възраст, чрез сексуално възпитание.

Индоктринацията на младежите в по-напреднала възраст се осъществява в училищата и университетите.

Успехите са забележителни. Така например, одобpението на поколенето Z в САЩ към cоциализма cе е yвеличило от 40 до 49%. А 28% имат добpо мнение за комyнизма.

За cpавнение, cpед амеpиканците над 74 г. комyнизмът има 3% подкpепа. Ако 72% от „мълчаливото мнозинство“ (над 75 г.) и 58% от „бyмъpите“ (56-74-годишните) cвъpзват маpкcизма c тоталитаpната дъpжава, потискаща cвободата на гpажданите cи, то само 25% от поколението Z cмята така, по данни на „Intellectual Takeout“.

САЩ – най-благодатната почва за неомарксизма

Най-благодатното поле за идеите на Маркузе се оказа Америка. И досега базови теоретици на неомарксизма си остават хуманитарните университетски преподаватели-левичари в САЩ.

Целта на тази идеология е лелеяната мечта на всички левичари: унищожаване на „буржоазната държава и морал“ и изграждане на Новия човек и Новото общество, които ще се подвизават в прекрасния Нов свят. Звучи ли ви познато?

Срещу това се опълчи президентът Доналд Тръмп, и затова страхът и омразата на левите медии беше толкова голяма. (3) Левичарите са овладели близо 80% от медиите в САЩ.

Главен (финансов) съюзник на неомарксизма са глобалните интернационални корпорации, големи фондации, като тази на Сорос, както и физически лица.

Те обаче допускат същата историческа грешка, както германските едри финансисти, които подпомогнаха навремето идването на власт на Хитлер. След това трябваше някои от тях да спасяват кожите си с бягство или да завършат в концлагер.

Такъв е нравът на тоталитарните идеологии – те изяждат първо създателите си.

От своя страна, неомарксистките организации (по-точно затоплисти, зелени и екоактивисти) осигуряват на глобалистите нови бизнеси за трилиони долари, свързани с т.нар. зелени индустрии, зелени сделки, храни на бъдещето и т.н.

Глобалните транснационални компании искат да преобразят света в един глобален пазар, а хората – в една огромна, безлика (и дори безполова) маса, лесна за манипулиране, т.е целите им с неомарксистите съвпадат (но само временно и частично, както в случая с Хитлер). По този начин се оформя един престъпен „дяволски съюз“ (4).

Неомарксистките организации растат като раково образувание под този златен дъжд; купуват съвести, проникват в образователната и възпитателната система за децата и младежите, индоктринират ги. Овладяват университетите и държавните институции. Навлизат в науките (включително в естествените) и пренаписват историята.

Неомарксизмът в България

Левичарите са вече и у нас. Неомарксизмът се припознава предимно от внуците и генеричните наследници на номенклатурата (Активни борци против фашизма и капитализма, АБпФК). Повечето от тях са високообразовани, немалко са завършили на Запад.

Те презират СССР/Русия, но по семеен рефлекс са привлечени от левичарските идеи на неомарксизма.

Имат си вече и партия, мимикрираща като „градска десница“.

А в Софийския университет вече се преподава теория на джендъра в магистърски курс и история на жените.

/.../
Автор: Александър Тоцев, novetika.com
https://lupa.bg/news/shto-e-to-quotneomarksizamquot-i-ima-li-pochva-u-nas_123532news.html


ПП: Е, вече Щапаров не може да ме обвинява, че не съм публикувал нищо против марксизма / или мраксизма/...

и благодаря :).
Авторът е изключително добър в мисленето :).
Остава да разбере, че християнският морал също може да се причисли към либералните учения. Както и всеки религиозен морал, много ясно.

Нема "неомарксизъм"!
Марксизмът–ленинизмът не е преразглеждал теорията си като консерваторите и либералите, за да има "нео".
"В България левичарската идеология се припознава предимно от внуците и генеричните наследници на номенклатурата".
Хе–хе–хе!
Не е така.
Нали "внуците и генеричните наследници на номенклатурата" са днешните капиталисти, бе? Айде изяснете се между себе си.
А само колко деца и внуци на АБПФК станаха седерасти, а?
Lupa не я ползвай за сериозни теми. За клюки – да.

В марксизма има доста течения. Марксизмът-ленинизмът е само едно от тях...
Много деца и внуци на бивши комунисти станаха капиталисти... Не е ли така?...

novetika, е кофа с фекалии. Просташки текстове и нищо смислено.