.
.
.
Финансова Криза 2008 г. Какво се случи?
Димитър Ангелов



/.../
Leverage и Fractional Reserve Banking

Причината за огромните печалби, които се сформират, се крие в свойствата на leverage-а. Leverage е нещото, което подсилва многократно крайния резултат. Това е заемане на пари, които иначе не можем да си позволим. По подобен начин всъщност работят всички банки по света чрез fractional reserve banking системата, която превръща $10 000 в $100 000. Ако вие депозирате да речем $1000, то вашата локална банка има изискване от централната банка да задържи само 10% от тях, т.е. $100. Другите $900 отдава под формата на заем.

Но вие все още виждате $1000 в сметката си и може да си ги изтеглите, ако пожелаете. Тези $900, които банката раздава като кредити, са новонапечатани пари и фактически от вашите $1000, банката “произвежда” от нищото още $900. Този заем от $900 бива похарчен за нещо и парите отиват отново в банковата система, т.е. някой, по някакъв начин, отново ги депозира, те влизат там. Банката отново задържа 10% ($90) от депозита и отдава останалите $810 под формата на кредит. Този цикъл се повтаря многократно докато не се достигне десетократната сума от $10 000. Тоест, както стана ясно, вашите $1000, банките превръщат в $10 000, ей така, просто от нищото.

Когато някоя банка иска още пари, тя се обръща към федералния резерв и той депозира под формата на “резерв” определена сума, например $100 милиона. Тъй като при fractional reserve banking системата, банките имат възможността да задържат само 10%, т.е. $10 милиона, те отдават другите $90 милиона под формата на кредити, естествено с лихви, и така, както вече споменахме, печалбите им са безгранични. Когато кредитите биват изплащани от хората, банката от своя страна също погасява задълженията си към федералния резерв или всяка друга централна банка по света. Те всички работят на принципа, който описах.

/.../

…Стигнахме дотам, че инвеститорите започват да търсят други активи, в които да инвестират парите си, за да ги превърнат в още пари. Инвестиционните банки на Wall Street виждат това, и “измислят” такъв актив, изобретяват го, за да могат да печелят и от него. Те създават дериватния финансов инструмент Mortgage Backed Security (MBS) и започват да го продават на инвеститорите, на големите инвеститори – пенсионни фондове, хедж фондове, суверенни фондове и много други.

Как се случи

Тъй като домовете в САЩ са един от най-търсените активи през това време, цената им се покачва постоянно с времето. Повечето кредити, които хората искат, са именно, за да си закупят къща. И по онова време, по всичко е “личало”, че това ще продължава “вечно” :). Малко е смешно дори и да го пиша, но вече след свършен факт, нещата се осъзнават по-добре.

Mortgage Backed Security (MBS)

И така, инвестиционните банки на Wall Street, като Lehman Brothers, Goldman Sachs и други, започват да изкупуват ипотеки от комерсиалните банки (локалните банки), които са отпуснали ипотечните кредити.

Банките от Уолстрийт всъщност заемат милиарди долари и купуват огромен брой ипотеки, комбинират ги в “пакети” (bundles) и ги наричат, както споменахме MBS – Mortgage Backed Securities. Името идва оттам, че тези “активи”, които са всъщност деривати, са обезпечени с реални имоти. И тъй като имотите “винаги вървят нагоре”, рискът се е считал за почти нулев, ако някой спре да плаща кредита си. Инвестиционната банка, която е вече собственик на ипотеката и съответно имота, просто ще го продаде и то на печалба, именно, защото цените на имотите “винаги вървят нагоре”.

CDO (Collateralized Debt Obligation)

Но за тези големи банки, този дериват не е достатъчен, и за да направят още повече пари, те сътворяват дериват от деривата и по този начин създават CDO (collateralized debt obligation). На Български език този финансов инструмент означава обезпечено дългово задължение.

CDO представлява кошница от ипотеки, и в случая с кризата от 2008-ма, някои смятат, че MBS и CDO, по смисъла си тогава, са почти едно и също нещо. Но не е съвсем така и нека видим каква е разликата. CDO-тата при housing market-а комбинират в себе си 3 вида ипотеки – Safe, Moderate, Risky. Да ги наречем безопасни (доколкото могат да бъдат), средна хубост и рискови.

Уол Стрийт банките взимат тази “кутия”, в която има и от 3-те вида ипотеки, и я продават на институционалните инвеститори – Взаимни фондове, Суверенни фондове, Застрахователни компании, Пенсионни фондове и кой ли още не. Докато хората си плащат ипотеките, то проблеми няма да има за никого. Парите ще отиват първо при комерсиалните банки, но те ги изпращат към инвестиционните банки, защото те са вече фактическите собственици. Инвестиционните банки от своя страна пък плащат на инвеститорите, на които са продали тези CDO-та. И всички са доволни.

Credit Default Swap (CDS)

За да бъде “по-сигурна” работата и по-привлекателна за все повече инвеститори, Уол Стрийт банките решават също да застраховат тези CDO-та чрез още един опасен финансов инструмент – credit default swap. Застраховайки CDO-тата, инвестиционните банки си гарантират, че в случай на прекратяване на плащания, тези деривати (CDS) ще компенсират евентуални загуби.

CDS представлява застраховка на тези кредити. Работи по същия начин, както и обикновената застраховка. Ако например си закупите къща, то плащате определена такса на годишна или месечна база за застраховка. Тя покрива щети до определена стойност.

Тези CDS се продават от големите застрахователни дружества, като например AIG, които са най-голямата застрахователна компания в света и оперират в световен мащаб, но най-вече, естествено, в USA, те са американска компания.

Това, което се случва е, че инвестиционните банки купуват този вид застраховки от фирми като AIG и по този начин, освен, че ще придобият съответния имот, ако хората спрат да плащат кредита си, имат и допълнителна застраховка под формата на тези Credit Default Swap-ове.

В този момент всичко изглежда перфектно замислено и всички, абсолютно всички по веригата правят пари, просто ей така от измислени инструменти (деривати), базиращи се на презумпцията, че цените на имотите винаги ще се покачват.

Какво се обърка

Тъй като схемата е изключително печеливша за всички, но все пак, недвижимите имоти са изчерпаем ресурс и в един момент хората са си накупили по колкото могат – по 2-3 и повече имота. Инвестиционните банки от Wall Street искат още MBS-и, за да могат да ги опаковат като CDO-та и да ги продават на инвеститорите – взаимните фондове, хедж фондовете, пенсионните фондове и кой ли още не.

Досега ипотеките, които са били отдавани, са били главно на хора с доказани доходи, стабилна работа и добър кредитен рейтинг. Тоест, това са били най-вече “безопасните”, SAFE ипотеки от най-горния слой в CDO кутията. Тези ипотеки са се наричали PRIME MORTGAGES и са били оценявани от рейтинговите агенции като Moody’s и S&P с рейтинг ААА, който е и най-високият.

Тъй като обаче този вид ипотеки започват да се изчерпват, комерсиалните банки занижават още изискванията си за кредитиране и започват да дават заеми за къщи на хора с лошо кредитно минало, без стабилни доходи и дори без работа. Наричат този вид ипотеки SUB-PRIME MORTGAGES. Те не се приемат като проблемни от инвестиционните банки като Lehman Brothers, Bear Stearns и други. Взимайки предвид постоянния ръст в цената на имотите, какво може да се обърка? Ако кредитополучателите спрат да плащат за своята ипотека, то банката просто ще продаде имота им и то на добра цена, тя винаги се покачва…Освен това има и CDS (credit default swap) върху всички тези ипотеки. Тоест, застраховката е едва ли не двойна и няма как да се претърпи загуба.

През 2004 г., федералният резерв започва да увеличава лихвените проценти и от 1% те стават над 5% през 2007-ма. Това води до увеличаване размера на вноските по кредитите за ипотеките на най-вече тези Sub-Prime ипотеки, тъй като те са с най-неизгодни за тях условия с плаващи лихви. И тези хора с лоша кредитна история, с по-малки доходи, започват да изпитват все повече затруднения по изплащането на своя дом. И започват просто да не плащат, защото вече не могат да си го позволят.

Но това не е проблем за банките, всъщност, не е проблем за никого. Инвестиционните банки просто ще пуснат къщите за продан и тъй като цената на Real Estate е винаги добра, отново ще са на печалба. А и освен това, нека не забравяме, че имат и застраховка в случай на спиране на плащанията – CDS (Credit Default Swap).

Но все повече и повече хора спират да плащат ипотеките си и пазарът на имоти се затрупва от къщи. Идва и повратният момент в цялата история. Предлагането на имоти, става по-голямо от търсенето. И всичко тръгва надолу. Няма кой да закупи всички тези сгради и цените се сриват все повече и повече.

Нещата започват да загрубяват и то с много бързи темпове. Всеки ден започва да е кошмарен. Допълнителна тежест внасят и собствениците на домове с PRIME ипотеки, тези безопасните (сигурните). Тъй като цените на жилищата вървят вече само в една посока – надолу, то тези хора не са глупави и спират да виждат смисъл да плащат ипотека за например $500 000, като домът им в момента струва вече не повече от $200 000. И те също спират да плащат. Ужасът настъпва, кранчето спира и всички започват да страдат.

Инвеститорите си искат уговорените пари. Инвестиционните банки не могат да им ги осигурят, тъй като никой вече не си плаща ипотеката. Те държат къщите, но не могат да ги продадат, никой не ги иска. Но тези банки от Wall Street имат още един коз в ръкава си и това са CDS – credit default swap-овете. И инвестиционни банки като Lehman Brothers и Bear Stearns започват да искат застраховката, за която плащат от компании като AIG. Но се оказва, че AIG и другите подобни фирми, са застраховали толкова много ипотеки, че са надвишили лимитите си многократно. Те нямат пари да изплатят дори и малка част от тези фалирали ипотеки.

Това води до най-големия фалит на всички времена – този на Lehman Brothers. 150 годишната фирма капитулира за отрицателно време. Тя е една от най-големите инвестиционни банки в света и на 15-ти септември 2008-ма година, LB фалира, завличайки със себе си много институционални инвеститори. Lehman Brothers дължат $600 милиарда, от които $400 милиарда са покрити от CDS от AIG, които, както вече споменахме, нямат парите да изплатят тези застраховки.

Too Big To Fail

Навярно сте попадали на това определение Too Big To Fail, или на Български език, Твърде големи, за да се провалят. Такива са именно много от инвестиционните банки и застрахователни дружества. Те държат толкова много капитал и толкова много инвеститори са обвързани с тях, че фалита им, би означавал крах на цялата икономика на САЩ.

Правителството на САЩ и THE FED се намесват, за да предотвратят пагубните последствия от всички тези безотговорни и нерегулирани действия от страна на Wall Street. Стартира програма за $700 милиарда – TARP (Troubled Asset Relief Program). Тя цели да “спаси” прекалено големите за фалит банки и фирми от Уол Стрийт чрез изкупуване на тези “токсични” активи.

Например, банките Citigroup и JP Morgan получават по $25 милиарда. Много други инвестиционни банки също биват “спасени”, тъй като всички те са участници в схемата. AIG също е извадена от калта благодарение на действията на правителството на САЩ. Като най-голямата застрахователна компания в света, AIG e Too Big To Fail, защото държи застраховки за трилиони долари по цял свят.

Последствията в цял свят

Само в САЩ, 2.6 милиона човека губят работата си през 2008-ма. Безработицата достига 7.5%, най-високият процент от 1945 година до сега. 10 милиона човека губят домовете си през тази финансова криза. Цифрата е наистина внушителна. Но това са данни само за САЩ.

По света няма държава, която да не е засегната от тази криза, тъй като банките действат по един и същ начин навсякъде, по американския модел. Всяка банка, всяка по-голяма институция, е била замесена в тези ниско лихвени кредити и финансови деривати. Всеки е искал парче от пая и всички са изработвали и продавали CDO-та. Всички са инвестирали на този новоизмислен пазар без да премерят риска изобщо.

И фаталните резултати не закъсняват. Светът се изправя пред най-голямата финансова криза виждана в нашия съвременен свят. Банковият сектор е силно разтърсен. Хората губят домовете си, губят работата си.
/.../

искам, а не мога

US–американският модел е правене на пари от пари.
Докато стигнат да имат пари, но да няма какво да купят с тях, защото не произвеждат.

фаталните резултати не закъсняват. Светът се изправя пред най-голямата финансова криза виждана в нашия съвременен свят. Банковият сектор е силно разтърсен. Хората губят домовете си, губят работата си.

да превърнем България в ЗОНА НА МИРА И НЕЗАВИСИМОСТТА!
/.../
БВП на Армения се е увеличил 15 пъти от 1995 година насам, а военните разходи - 13 пъти.

.. с воини и заробване на невинни!