Първите „Големи пари“ са свързани с няколко фамилии и една важна институция. „Първа измежду първите” сред тези фамилии безпорно е Ротшилд. Първият, който носи това име е Исак Ротшилд роден през  1577. Формирането на „Големите пари“ на семейството обаче започва с родения през 1710 Амшел Ротшилд - сараф и лихвар, обслужващ немската княжеска фамилия в Хесен и смятан за агент на венецианците и част от тяхната мрежа в Германия.  

Именно неговият син, роденият през 1744 във Франкфурт на Майн Майер Ротшилд, поставя началото на „Големите пари“. Огромен тласък за натрупването им дават Наполеоновите войни (1803-1815). Оттук нататък войните, революциите и конфликтите се превръщат във важен инструмент за фамилията Ротшилд, позволяващ им с максимални темпове да увеличат многократно богатствата си. Ключова роля в това отношение изиграва налагането на т.нар. „златен стандарт“. Основен двигател за прокарването му е Великобритания, където позициите на Ротшилд са особено силни, тъй като контролират Банката на Англия. Посредством нея те доминират и многобройните британски колонии, над които „слънцето никога не залязва“. Междувременно, фамилията разширява позициите си във всички основни финансови центрове на Запада, където има свои клонове – Австрия, Неапол, Франция и т.н. За влиянието на семейството може да се съди и от факта, че когато през 1913 се създава Федералният резерв на САЩ, негов основен акционер става Банката на Англия, намираща се под изключителния контрол на Ротшилдови.

Тук е мястото да спомена за връзките на фамилията Ротшилд с другия най-голям клан на „Големите пари“ – този на Рокфелер. Въпреки разпространените легенди за конфликти между двата клана, известните факти, говорят по-скоро за сътрудничество между тях. Естествено, последното не изключва периодични „търкания“ помежду им.

Кланът Рокфелер се смята за едно от най-влиятелните, ако не и най-влиятелното семейство в историята на Съединените щати. Негов основател е роденият в Грейнджър, щата Ню Йорк, в протестантско семейство, бизнесмен Уилям Рокфелер. Той има шест деца от първата си съпруга Елиза Дейвис. Най-известни сред тях са Джон Дейвис Рокфелер и Уилям Рокфелер (и двамата са масони) - съоснователи на компанията Standard Oil. Големите си пари кланът прави от петролен бизнес в края на XIX и през XX век Семейството е известно и с дългогодишната връзка и контрол над Chase Manhattan Bank. Тясно свързаният със семейство Рокфелер виден американски политик Хенри Кисинджър казва, че който контролира нефта, той контролира народите, а който контролира производството на храни, контролира човечеството. В тази връзка ще напомня, че освен петролния бизнес, Рокфелерови се занимават и с производство на средства за растителна защита, а също така с ГМО (генно-модифицирани организми). Контактите между клановете Ротшилд и Рокфелер имат дълга история. Главата на клана Морган – Джей Пи Морган, който е емисар на Ротшилд, е близък роднина на фамилия Рокфелер. През 2000-та Ротшилдовата банка «J.P. Morgan» се обединява с Рокфелеровата «Chase Manhattan». Така възниква «J.P. Morgan Chase», която днес е сред водещите западни банки. На 30 май 2012 главата на клана Рокфелер - вече  покойният Дейвид Рокфелер, и главата на една от групите на британския клон на династията Ротшилд – лорд Джейкъб Ротшилд, обявяват за обединяване на бизнеса си. Тук мястото да отбележа, че френският клон на Ротшилдови не участва в това обединение.

Наред с клановете Ротшилд и Рокфелер, знаков представител на „Големите пари“ е една институция – Ватиканът. При Светия престол съществува т.нар. „Институт за религиозни дела“ (Istituto per le Opere di Religione - IOR), изпълняващ функцията на банка на Ватикана. Създаден е в края на XIX век и се смята за частна банка на Римския папа. Тази банка е свързана с много скандали и „мръсни тайни“. В тази връзка могат да се споменат както тесните връзки с нацистка Германия през Втората световна война, така и взаимоотношенията с масонската ложа „П-2“, а също и времето, когато тесни връзки с IOR поддържат такива одиозни фигури като сицилианския мафиот Микеле Синдона (1) или шефът на тясно свързаната с IOR Банка Амброзиано - Роберто Калви (2), открит обесен под един мост в Лондон през 1982.

По времето, когато начело на Ватикана са папите Йоан Павел II и Бенедикт XVI, IOR се контролира от небеизвестната католическа институция «Opus Dei». При сегашния папата-йезуит Франциск тази функция беше възложена на Малтийският орден. Ролята на Ватикана в съвременната световна олигархия може да се види в глобалните мрежи от банки, които определят световната цена на златото, а именно:

• Контролираната пряко от групата Ротшилд Група на банките «Inter-Alpha» - 11 банки, които са пряко свързани с IOR – банката на Светия престол;
• Мрежата на Европейския съюз – т.нар. The European Financial Services Round Table - EFR, състояща от 22 банки;
• Американският форум за финансови услуги - Financial Services Forum - FSF, обединяващ 16 банки, под контрола на династията Рокфелер;
• Групата на „30-те глобални системно важни банки” (G-SIBs), сформирана през 2009 от Съвета за финансова стабилност, свързан с Г-20.

През 2011 група изследователи от Цюрихския университет под ръководството на Джеймс Б. Гладфелдър, по незнайно чия поръчка, провеждат изследване, озаглавено „Мрежата на глобалния корпоративен контрол“ [3]. Обект на изследването са  43 060 транснационални корпорации, идентифицирани според определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Проследявайки капиталовите връзки на този „връх на сладоледа“ в глобалния корпоративен свят, те стигат до извод за наличието на глобална капиталова свръхконцентрация. Анализирайки мрежата на собствеността  екипът от учени установява, че повечето финансови вериги са обединена в "суперанклав" от 147 компании. Техните активи се пресичат помежду си, т.е. на практика става дума за обща собственост, която представлява финансов конгломерат, контролиращ 40% от глобалното корпоративно богатство.

Повечето от тези "суперкорпорации" са финансови институции, като в Топ-10 са включени: Barclays plc, Capital Group Companies Inc, FMR Corporation, AXA, State Street Corporation, JP Morgan Chase & Co, Legal & General Group plc, Vanguard Group Inc, UBS AG и Merrill Lynch & Co Inc.

Въз основа на това изследване може да се направи извод за наличието на „глобален суперкапитализъм“, установил, къде мълчалив, а къде не толкова мълчалив контрол върху голяма част от процесите в света.

В усилията си да насочва ключовите процеси на глобално равнище в посока, съответстваща на собствените им интереси, „Големите пари“, т.е. „Глобалната олигархия“,  се нуждае от инструменти и механизми, чрез които да осъществява своите стремежи.

Когато  става дума за разработването на конкретни стратегии и програми, в действие влизат различни международни, национални, надпартийни, но също така и партийни, бипартийни, бизнес и други разновидности на т.нар. “think tanks” (мозъчни тръстове/аналитични центрове). Такива са американските надпартийни RAND Corporation, Brookings Institution и много други. А също,  свързаната с Републиканската партия - Heritage Foundation или пък бипартийната фондация National Endowment for Democracy (NED) и т.н., и т.н.

Задължително следва да споменем и редица наднационални и международни аналитични центрове като Римския клуб или Световния икономически форум (WEF), известен със своята платформа за международни срещи на високо равнище - т.нар. Форум в Давос.

Когато става дума за практическата реализация на тези стратегии и програми, в действие влизат:

• Съответните държавни структури на ключови западни играчи - най-вече на САЩ, но и на страни от Западна Европа – Великобритания, Франция, Холандия, Германия, както впрочем и от Изтока – Япония, Република Корея и други;
• Наднационални структури, като ЕС и НАТО, а също търговски блокове от типа на НАФТА (Североамериканската асоциация за свободна търговия);
• Международни организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ), Световната търговска организация (СТО) и други, ангажирани в социално-икономическата сфера;
• Сателити и васали от целия свят - както облечени в държавна власт, така и лишени от такава;
• „Неправителствени организации“ (non-governmental organizations – NGOs). През последните десетилетия нараства ролята на различните видове т.нар. „неправителствени организации“ както при използването на „мека сила“, така и в случаите на използване на “твърда сила“: различните „частни военни компании“ (ЧВК), частни разузнавателни центрове и други подобни..

Над всичко това обаче, са базовите дискусионни площадки на „Големите пари“. Става дума за инструменти и механизми, работещи в режим на относително закрити клубове. В рамките на тези организации, с прякото участие и под контрола на ключови представители на „Големите пари“, кристализират основните идеи и концепции и (отчасти) се извършва първичен подбор на кадри. Въз основата на тези идеи и концепции по-нататък в гореспоменатите „мозъчни центрове“, както и в различни наднационални, междудържавни, държавни, полудържавни и прочее структури, се градят стратегиите и се формират програмите и плановете за действия.

Не са малко изследователите и авторите, които наричат тези „площадки“ - „Световно правителство“. Без съмнение, тe играят изключително важна роля за осигуряване господството не просто на „колективния Запад”, а именно на „Големите пари“ (базирани основно на Запад), чрез прогнозиране, генериране на идеи, концептуализиране и целеуказване и, както вече бе казано – първичен кадрови подбор.

 /.../
https://geopolitica.eu/2023/204-broy-2-2023/3734-globalnite-oligarhichni-klanove

ПП: Интересно ми е какво е отношението на нашите националисти и антикомунисти към световната олигархична система. И как виждат мястото на България в тази система...