.
.
.

Китайският модел на „пазарен социализъм“ – геоикономически и геополитически аспекти

/Поглед.инфо/ Днес в резултат на изключителното динамично развитие на КНР през последните повече от 35 години „Поднебесната“ се превърна в първа геоикономическа сила в света. Измеренията на тази сила могат да се разберат чрез следните факти:

• Глобален производствен център създаващ между 30 до 40% от реалните стоки и услуги в света по отделни основни сектори;

• Тенденция на превръщане на Китай не само в една от важните валутно-финансови световни площадки, но и в ключовата такава;

• Все по-укрепващата иновационно-технологическа мощ на КНР;

• В условията на постепенно завършване на „североамериканския дълъг цикъл на капиталово натрупване“ превръщане на Китай в лидер на новия, „азиатски цикъл на капиталово акумулиране“ .

Всичко това води до трансформация на КНР в геополитическа „звезда“ от първа величина в скорошна перспектива.На фона на всичко това съвсем естествена е възникналата дискусия за това, кои са факторите за този успех. И макар всички изследователи, политици, бизнесмени и т.н. да признават ролята и значението на един или друг външен фактор във времето, почти всички са съгласни с това, че през целия период на китайския възход един постоянен фактор на действие е изграденият модел на стопанска динамика. Да, безспорно самият модел търпи непрекъснати промени, но той като фактор е безсменен и най-значим. Оттук възниква един друг не по-малко важен спор – какво представлява самият този модел? В рамките на този кратък материал ще изкажем нашето мнение по въпроса, но погледнато през призмата на мястото на модела в геоикономически и геополитически план.

Кратък преглед на реформения процес в КНР

През далечната вече 1978 год. под ръководството на Дън Сяопин в Китай започват реформи. Началотоимсе свързва с III пленум на ЦК на ККП след XI конгрес, проведен в края на 1978 г. Именно на този пленум се обявява „политиката на „реформи и откритост“ (改革开放政策). Цел на тези реформи е качествена промяна на съществуващия икономически модел на т.нар. „държавен социализъм“.

/.../

На практика от наследството на Мао се възприемат подходите от времето на „Новата демокрация“, т.е. концепцията за „Демократическата революция“. Сред новото ръководство на ККП и КНР водено от Дън Сяопин започват да кристализират идеите, че основен недостатък на досегашното икономическо развитие се явява прекомерната централизация. Затова се предлагат два начина за да се активизират стопанските субекти:

1. Все повече правомощия за взимане на решения да се прехвърлят на местните власти и отделните производствени единици;

2. Да се стимулира материалната заинтересованост на отделните стопански единици.

Този модел Дън Сяопин нарича „икономическа демокрация“(经济民主). До този момент в китайската история два пъти са правени опити за децентрализация – през 1958 и 1979 г. Дън Сяопин за първи път изказва мнението, че е възможно първоначално една част от населението да получава по-високи доходи и да живее по-добре. Т.е. на преден план като движеща сила за икономическото развитие се поставя материалната заинтересованост, а не „революционният дух“. Като правило в едно общество около 1/10 са хора с предприемачески дух. Идеята е този дух да бъде използван за благото на цялото общество.

Най-съществената разлика, обаче, е в оценката на ролята на пазара. Започва да се изказва мнението, че законът за стойността работи по-добре в условията на пазарни отношения, отколкото при централизирано-планов модел. Още на гореспоменатото заседание на Държавния съвет през 1978 г. се прави този извод. Като обобщение от това заседание се излиза с с призив „Да съчетаем плановата с пазарната икономика“.

/.../

Едновременно с това се подготвят факторите, които да динамизират икономиката на следващия етап – «отварянето» на страната чрез контакти с „хуацяо“(представители на китайската диаспора в Тайван, Сингапур, Хонконг, страните от Югоизточна Азия и даже в САЩ) – подготовка и създаване на структури, както и канали за износ на стоки – подготовки на условия в лицето на „свободните зони“ за привличане на преки чужди инвестиции във вид на производствени технологии от страна на „хуацяо“ – начало на засилване на износа на стоки. Несъмнено за да се осъществи тази стъпка се предприема важен «геополитически маньовър». При значително по-лоши стартови социално-икономически, политически и технологически условия, отколкото в СССР и в страните на източноевропейския социализъм, както и в обстановка на влошени идеологически, идейно-политически и прочее взаимоотношения със „съветския блок на социализма“ ръководството на ККП и Китай в лицето най-вече на Дън Сяопин тръгва да търси възможност за интегриране в капиталистическата система на разделение на труда, но не като периферия, а като относително равноправен партньор. Като средство за постигане на тази интеграция, избягвайки опасността да попаднат в подчинено-периферна позиция, както стана това по-късно с бившия източноевропейския социализъм след разпада на СССР, е сключването на „сделка“ със САЩ.

Същността на «сделката» е КНР да партнира на САЩ в «антисъветската игра». За Щатите, за които Съветския съюз в дадения исторически момент е «главна грижа», това е напълно приемлива цена на сделката с Китай – интегрирането му в западната технологическа зона, както и система на пазарни взаимодействия, и финансови потоци, както и допускането на същия да навлезе на огромния потребителски пазар на Запада при относително благоприятни условия.

Друг фактор за позитивната икономическа динамика още в самото начало на реформите в Китай става инвестиционната политика, поддържана от правителството. В това отношение, въпреки разликата в мащаба, КНР следва инвестиционния модел на „азиатските тигри (или дракони)“ – Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур и Хонконг, характеризиращ се с парадигмата „инвестиции-ускорен растеж“.

В първите години на реформите, особено през първата половина на 80-те години, селското население е около 70% от общия брой на гражданите на страната. Инвестирането в повишаване на доходите на селското население чрез промяна на ценовата политика, т.е. повишаване на цените на селскостопанската продукция, а оттук и в повишаване на покупателната му способност, става един от факторите на растежа. 
/.../

Едновременно с това, следвайки модела на „азиатските дракони“, все по-значителен фактор на растежа на китайската икономика от втората половина на 80-те години става външната търговия. Така или иначе следва да отбележим, че инвестиционната политика, подобно на тази на другите «дракони» се характеризира със значителна динамика, т.е. следва се модела на значително съотношение инвестиции/БВП. Тези съотношения в КНР са сравними с тези на Сингапур през периода (1970 г.–1980 г.), Южна Корея, Тайланд и Малайзия. Или казано с други думи инвестиционната политика се характеризира с много високо съотношения, които някои изследователи характеризират като свръхинвестиране. Така или иначе подобна инвестиционна политика определено съдейства за високите темпове на растеж на КНР и за това на всеки седем години БВП на страната да се удвоява.

Интересна трансформация преживява банковият сектор. Този сектор, запазвайки се като държавен, определено се „научава“ относително бързо да работи в пазарни условия. През 90-те години в банковата сфера са допуснати чужди банки, както като партньори, така и като самостоятелни агенти, макар че този допуск се разрешава само в специалните икономически зони (СИЗ). /.../

/.../
 

От ключово значение за успеха на реформата става „откриването“ на Китай за преките чужди инвестиции(ПЧИ). Пионерна и важна роля за ПЧИ играе китайската диаспора – Хонконг, Сингапур, Тайван, Тайланд, Малайзия и т.н. Но с времето все по-ключово значение придобиват ПЧИ идващи от Япония, САЩ, Южна Корея, Великобритания и т.н., т.е. развитите страни на Запада Фактически именно чрез ПЧИ в Китай навлизат толкова важните за страната нови и високи технологии, управленско и маркетингово ноу-хау. Също така именно чрез ПЧИ се създават каналите за излаз на чуждите пазари, допринесли за рязък скок във външната търговия на Китай. Редица са факторите, създаващи привлекателността на КНР като обект на ПЧИ – ниската цена на работната ръка, позволяваща максимизиране на печалбите на инвеститорите, огромният и растящ като потенциал пазар на Китай, водената държавна политика, формираща най-благоприятни условия за чуждите инвеститори, както и осигуряваща стабилни условия за чуждия капитал.

На фона на всичко това се формира американо-китайският синтез, получил наименованието „Кимерика“. Става дума за явление, при което „китайците работят, а американците потребяват“. След което печалбата от продадените на американците стоки Китай инвестира в американски ценни книжа. С което дава основание на САЩ да печатат нови долари. Но това явление ни разкрива и важната връзка между орентирания към свръхпотребление, основан на масивно „печатане на долари“ неолиберален модел на САЩ и динамиката на развитие на КНР. В крайна сметка, обаче, спиралата на развитие, ръководеща се от максимата „китайците произвеждат, а американците потребяват“ води до деиндустриализация на САЩ. Управляващите кръгове на Щатите дълго време се водят от илюзията, че няма страшно от това да прехвърлят производството в Китай и други страни, тъй като те продължават да контролират иновациите и финансовите потоци. Оказва се обаче, че съществуват закономерности – където е производството, натам се запътват технологиите и иновациите. А там където се концентрират производството, техонологиите и иновациите натам тръгват и финансовите потоци. Казано с други думи „Кимерика“ се оказва „китайски капан“ за САЩ.

/.../
 

Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процес на увеличаването на зоните на сблъсък, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава през 2010 г., а от 2014 г. насам и в най-голямата световна икономика.
/.../

Относно «модела на социализма с китайска специфика» като геоикономическа алтернатива на неолибералния капитализъм и геополитическа алтернатива на Западната доминация

Като цяло китайският социално-икономически модел на развитие, роден и раждащ се от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век в Китай, през изминалите повече от три десетилетия доказа своите предимства от гледна точка на стопанската динамика, иновационо-технологическото развитие и създаването на материално богатство. Това предимство бе доказано практически в два аспекта:

• От една страна пред предходния модел на т.нар. «държавен социализъм», тъй като в рамките на горния КНР не успя да постигне преход от екстензивен към интензивен формат на функциониране;

• От друга страна и това е много важно – пред доминиращия света неолиберален капиталистически модел, който бе обявен преди време «за край на историята», т.е. за система без позитивна алтернатива. Оказа се, че китайският модел успя да се докаже като такава позитивна алтернатива.

Важна изходна точка за формирането на «модела на социализма с китайска специфика» е разбирането, че КНР се намира едва в началния етап на социализма. Това се определя от спецификата на страната – недостатъчно развитие на производителните сили в резултат на първоначалната исторически обусловена сериозна обща изостаналост на Китай в социо-политически, технико-икономически, организационно-управленски и обществено-културен план. Оттук се ражда концепцията, че при наличието на планово регулиране е възможно допълнително да се осъществява и пазарно такова. Т.е. става дума за разумно съчетание, синтез на стоково-парични и планово-държавни подходи.

Като се изхожда от тази логика, следва мнението, че Китайската комунистическа партия (ККП) е длъжна предвид равнището на развитие на страната да допусне съвместно съществуване на социалистически и капиталистически елементи. Но това трябва да стане много внимателно, за да не се трансформира КНР в капиталистическа страна с всички последици за трудовите хора.

/.../

Редица изследователи, политици и идеолози (независимо дали става дума за такива с дясна или лява ориентация), бизнесмени и дейци от практиката, както на Запад, така и в Русия и другаде, характеризират Китай като „общество на държавен капитализъм“.( Вж.напр. Vahan Janjigian.Сommunism Is Dead, But State Capitalism Thrives, forbes.com, 22.03. 2010; Gady Epstein. The Winners And Losers In Chinese Capitalism. forbes.com, 31.08. 2010; Dyer, Geoff „State capitalism: China,s ‘market-Leninism’ has yet to face biggest test“. Financial Times, 13 September 2010; Ferguson, Niall „We,re All State Capitalists Now“. Foreign Policy, 10 February 2012; „State Capitalism: The Visible Hand“. Special Report.The Economist, 2012. Руският автор В.Катасонов смята, че „като се започне с Дън Сяопин, в течение на тридесет години Китай се занимаваше със завоюване на световните стокови пазари. Страната се превърна в „световна работилница“, обслужваща половината свят. Китай представлява модел на промишлен капитализъм от зависим тип, съхранил социалистическата риторика. Под «социализъм» в Китай се разбира източна разновидност на държавния капитализъм.“ в http://www.fondsk.ru/news/2013/11/26/o-bombe-kotoryu-vzorval-kitaj-20-nojabrja-2013-goda-i-24219.html). Съответно китайската икономика е определяна като «капиталистическо стопанство», при което „държавата контролира икономиката чрез вертикални структури“. Някои западни автори даже стигат до твърденията за „държавния капитализъм“ в Китай като основна заплаха за „свободния пазар“ на Запада (Aligica, Paul, Vlad Tarko“State Capitalism and the Rent-Seeking Conjecture”, Constitutional Political Economy, 2012. 23(4): 357-379).

/.../

Това геоикономическо превъзходство на модела на пазарния социализъм на Китай го превърна днес в геополитическа алтернатива на Запада. Несъмнено тук може да се говори не просто за КНР, но за създаваните с неговото най-пряко участие и инициатива формати като БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, ШОС – Шанхайската организация за сътрудничество, а също така и проекти, какъвто е «Един пояс – един път», т.е. за сухопътните и морски маршрути на т.нар. «Нов път на коприната».

От гигантско значение тук е формиращия се стратегически съюз с Русия. Заедно Руската федерация и Китай извървяха пътя от относително незаангажиращи отношения след разпада на СССР през стратегическо сътрудничество към стратегическо партньорство. Днес последното все повече и повече се запълва с елементи на глобален стратегически съюз, способен да се противопостави на провежданата от САЩ глобална «стратегия на хаоса», която наблюдаваме в текущия момент.

Вместо заключение

«Моделът на пазарния социализъм» не е предлаган от КНР като «модел за износ». Но фактът на неговите забележими предимства пред този на доминиращия днес света модел на неолибералния капитализъм по един естествен начин възбуди интереса към него. Така например в Русия ключови фигури – политици, икономисти, идеолози, и не само от «левия спектър», но и вече сред патриотичните кръгове, започват да задават въпроса – «А не сгреши ли страната, тръгвайки да възприема западния неолиберален модел? И не е ли лекарството именно възприемането на «модела на пазарния социализъм», така както се доказа той в Китай, и не само, но и във Виетнам?» Такива въпроси започват да си задават и в редица страни от Източна Европа, но и в Латинска Америка и особено в Азия.

Като обобщение, ще повторим още веднъж силните черти на «модела на пазарен социализъм», демонстриран от КНР. Мощен национален сектор, който балансира изкривяванията, който са неизменна характеристика на частния и чуждия капитали, наличие също така на колективни формати на собственост, даващи възможности да се търси хармония между личен и общ интерес, пазарни механизми, предполагащи динамична краткосрочна конюнктура и прилагане на закона са стойността, съчетани с дългосрочността на държавното планиране и регулиране, позволяващи едно по-справедливо солидарно разпределение на доходи и материално благосъстояние, отчитане на стратегическите национални цели, както и избягване на опасните провали, съпровождащи чисто пазарните подходи, гонещи своите краткосрочни цели, и т.н., и т.н.

Дали нещо може да накара нашата т.нар. «политическа класа» да се замисли в условията на провалилия се геноциден и автогеноциден неолиберален модел, «заръфал» вече повече от четвърт век България и «дояждащ» днес икономическото, демографско, технологическо и социокултурно пространство на Родината ни?

 Нако Стефанов, POGLED info. http://iztoknazapad.com/?page_id=8246

ПП: Китайският модел е успешен, защото отхвърля, преодолява догмите на марксизма-ленинизма, защото открива среден, умерен път на развитие...

Марксизмът не е догма, а ръководство за действие. И понеже буржоата от Колективния Запад не владеят марксизма, действията им не се отличават с особен успех.

- Държавен КАПИТАЛИЗЪМ - е имало:
А/ в СССР наречен НЕП от 1921 до 1926 г., когато Сталин вече е овладял властта и го стопира;
Б/ Какво е очаквало Съветска Русия при този(не-марксистки експеримент) можем да предположи, ако вземем за пример(аналогия) с Германия след идването на власт от Хитлер. Тъй като и последния е уверявал "партай-геносетата" си, че строи НАЦИОНАЛЕН-СОЦИАЛИЗЪМ - но напрактика ДЪРЖАВЕН-КАПИТАЛИЗЪМ. Досежно тази част, НЕ ПОВЯРВАЛа в искреността на думите му е дошла ВЪТРЕШНОПАРТИЙНАТА разправа известна ни от Историята, като "Nacht der langen Messer" - НОЩ НА ДЪЛГИТЕ НОЖОВЕ.

- Та изхождайки от тези исторически препратки-аналогии, мисля това очаква Китай най-вече народа му.

- Именно по тези сочени причини, Дейвид Рокфелер още през осемдесетте години на миналия век така възторжено акламира "постиженията" на Председателя Мао.

- Та отново си позволявам да препечатам написаното през 1973 г. от архи-капиталиста Рокфелер:

>>Каквато и да е цената на Китайската революция, тя очевидно е успяла не просто да създаде една по-ефикасна и отдадена администрация, но и да насърчи висок морал и успешно общество. Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.<<

- Акцентирам върху същественото:
>> Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.<<

- И отново повтаряйки се твърдя?!

Преди КИТАЙСКИЯ "успешен" ЕКСПЕРИМЕНТ имаме неуспешните в:
а) болшевисткия в Съветска Русия;
б) Фашистки на Мусолини в Италия
в) Национал-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ на Хитлер в Германия.

Или като обобщение да припомня, какво са казвали за такива случаи(исторически процеси) древните:

"Пътят към Ад - винаги е постлан с "добри намерения" ! ?

П.П.
Дано ГОРНОТО - достигне до голяма част от четящете те глави ?

ППП
И отново ще припомня думите на журналиста-антифашист Юлиус Фучик:

„Хора, обичах ви. Бдете!“ ... Защото утробата от която се пръкнаха, фашизма, нацизма и болшевизма все още е жива!

И това ще мине.

Всичко останало не работи без морал. Който включва ЧЕСТЕН бизнес, честни отчети и плащане на данъци, честно заплащане на труда...
Но има една голяма опасност.
Китай разви и собствена ТЕХНОЛОГИЧНА база. След като се бяха научили да КРАДАТ технологии (което не е лесно), те се научиха и да ИЗПРЕВАРВАТ конкурентите технологично.
Ще станат и първа военна сила. И тогава начело на тая ДИСЦИПЛИНИРАНА нация, може да застане някой мечтател за китайски свят, за СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО. И айде пак войни и кърви...

"Историческото въздействие на Карл Маркс се базира на една единствена по рода си връзка между новаторски научни познания и една въодушевяваща утопична визия, която вдъхновява пионерите на работническото движение като някаква световна религия. А едно учение, което изпълнява и религиозни функции, винаги може да се превърне в догма в главите на вярващите и техните проповедници..."

3. dobrodan - Успешен, казваш, бил китайският модел...
10:49
И това ще мине.

Предпочитам да се доверя на експерти по икономика и геополитика...[/quote]

Цитати:
1. Т. Живков
"Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. ... И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз."
2. Георги Атанасов
"България понесе всички последици от трудностите, които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни - членки на СИВ.

И затова, когато в Москва кихнат, ние вече сме болни от грип. Когато в Москва завали, ние вече трябва да сложим ботушите.”
3. Гриша Филипов
“С решение на Януарския пленум през 1950 г. у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната, оформи се командно-административната система на управление. Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).

Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика. Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара. Взаимоотношенията между социалистическите страни не бяха пазарни.
Не можахме да изградим и пазар вътре в страната. От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.
... Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство.”

- На тези ортодоксални марксисти и верни слуги на Кремъл се доверявахме?

Вместо да се доверим на професор Фр. Хайек, който още през 1944 г. в книгата си "The Road to Serfdom/Път(я) към робството" - обяснява, като за марксисти-социалисти - Че?
А/ целите и методите на национал-социализма и интернационал-социализма1съветския болшевизъм) с тяхното икономическото планиране закономерно ВОДЯТ до ТОТАЛИТАРИЗЪМ;
Б/ чрез КОМАНДНО-АДМИНИСТРАТИВНОТО ЕДНОПАРТИЙНО централизирано управление в ИКОНОМИКАТА няма как ТО да се ограничи - и в крайна сметка задължително ще обхване обществения и личния живот.
В/ Според него страни като Съветския съюз и Нацистка Германия вече са минали по „пътя към робството“, а и много демократични страни са ТРЪГНАЛИ по същия път.

П.П.
Да не забравяме - фактите?
а) Хитлер е социалист, доли в младостта си, по време на Баварската съветска република е червеногвардеец;
б) Редактора Бенито Мусолони на в-к "Аванти", италианската социалистическа партия - става известния ни фашистки диктатор "Дуче";
в) Набеждавания за "фашист"(правилното е:национал-социалист - п.м.) проф. Ал. Цанков в младостта си е бил, един от переспективните водачи на Българската социалистическа партия.

доста се отклоняваш от темата. Най-важното е, че Китай съчетава капиталистически и социалистически елементи, загърбва, отрича марксистко-ленинската идеология и прагматично залага на ИКОНОМИКАТА, на различните форми на собственост... Доста автори определят Китай като "общество на държавния капитализъм"...
ПП: А догматиците ни учеха, че "частната собственост ежедневно, ежечасно, ежеминутно поражда капитализъм."

... неоснователно - тъй като?

- Прочети сам КАКВО ПИШЕ(ш) в основното тяло на текста - поста си?


Вероятно си по-младия от двама ни, та да припомня - непознати неща?

През 1979 година. Мартенския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия бе обявен нова държавна политика в икономиката - наречен Нов икономически механизъм за краткост НИМ.
Причината бе Дълговата криза от 1972 – 1978 година, при която страната избягва фалит със значителна съветска инкеция.

- Какви икономическо-реорганизационни мерки се предвиждаха:

Децентрализация на планирането и намаляване на централно определяните производствени показатели на предприятията
Създаване на възможност за преки договори между предприятията
Известно либерализиране на цените на непотребителските стоки и доближаването им до международните нива
Обвързване на заплатите с печалбата на предприятията
По-късно към предлаганите мерки са добавени нови, сред които и ограниченото допускане на частна дейност в отделни второстепенни сектори, като селското стопанство и услугите.

Реформи е имало още окупирането на България през септември 1944 год.
Първата и най-съществена е от 1950 - цитат:
Гриша Филипов
“С решение на Януарския пленум през 1950 г. у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната, оформи се командно-административната система на управление. Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).
Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика. Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара. Взаимоотношенията между социалистическите страни не бяха пазарни.
Не можахме да изградим и пазар вътре в страната. От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.
... Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство.”
- През 1978г. бяхме изправени пред поредния си фалит - поради не-обслужване задължения по кредити от западни банки. Брежнев ни даде мисля 400 млн. с което ни извади ситуативно от дълговото блато.
- Но?
Нещата в българската икономика - продължаваха да куцат.
Започнаха да разбират, че социалистическата планова и от това командно-административна орг-ция и производство и стокообмен СА НЕСЪВЪРШЕННИ - от което?

... да продължавам ли с Мартенски от 1979 год Пленум на ЦК, с последвалите:
а) Постановление № 37 на Министерския съвет от 1980 г. и приетата с него Наредба за упражняване на занаятчийска и търговска дейност от граждани;
б) Постановление № 69 на Министерския съвет от 1984 г. и приетата с него Наредба за използуване труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство;
в) Постановление № 35 на МС от 5.06.1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги;
г) УКАЗ № 56 за ...