.
.
.

• Автор: Гласове
 


• 12 Март 2026
 

 

Автор: Михаил Задорнов

Михаил Задорнов (1948–2017) е руски сатирик, писател и автор на популярни сценични монолози. През последните години от живота си той публикува и редица видеозаписи, в които разсъждава върху обществото, политиката и историята. Текстът по-долу е стенограма на един от тези записи.  Задорнов говори за Русия, но много от процесите, върху които разсъждава, са добре познати и у нас, защото и ние преминахме през същите промени и срещнахме подобни проблеми. 

Видео репортажи

 

 

Демокрацията и „демосът“

Демокрацията произлиза от думата „демос“. „Демос“ не означава „народ“ на гръцки. „Демос“ е частта от народа, която има право на глас. Само глупаци могат да говорят за демокрация в Гърция. Между другото, охламон (обидна дума за глупав, ленив, лошо облечен човек) произлиза от думата „охлос“.

Народът е бил разделен на „демос“ - тези, които са имали право на глас, и „охлос“ - тези, които нямат. Например, в Латвия руснаците са „охлос“, а латвийците са „демос“. Думата „демос“ произлиза от думата „демон“, което означава „да разглобя“. Тя е от гръцки произход. Тоест, хората, които гласували, били водени от демонични чувства - ще изберем някой, който ще наказва, екзекутира, ще завладява, ще урежда сметки и ще отмъщава.

 

 

Кой е ходил на избори? Който е имал много роби. Който е бил богат. Каква демокрация? Това е малка част от населението. За какво говорите? Олигарсите избрали помежду си негодник, точно като тях самите. И затова би било правилно днес да казваме „демонкрация“, а не „демокрация“. Но има строй, при който може да се организира нашето общество. Но ако говориш за това, ще бъдеш убит.

Случаят „Сердюков“ и руската политика

Демокрацията е от полза за всички мошеници и шарлатани, които управляват икономиката днес. Икономиката, не политиката. Всички, които трябва да са в затвора. Сердюков (бивш министър на отбраната на Русия 2007–2012) е свидетел. Свидетел на какво? Колко е откраднал? А не е обвиняем. И половината страна ликува, че е отстранен. Трябваше да се радваме, ако нашите кремълски управници публично се бяха извинили за назначаването му. В края на краищата, всичко се знае за Сердюков.
Докато предаваше Родината, никой не му обръщаше внимание. И когато измени на жена си, дъщеря си, приятеля на стопанина на страната, едва тогава всички се сетиха, че е предавал страната. Харесва ми това, което се случва в Русия днес по отношение на международната политика. Харесва ми, че не сме напълно подчинени на Америка. Защото през 90-те години имаше усещането, че ще се превърнем в американска колония.

Това не се случва сега. Харесва ми, че не се подчиняваме на Запада по отношение на гей парадите. Те смятат Русия за най-неблагоприятната страна за живеене, защото Русия е против гей парада. Като човек, обучен по математика, стигам до заключението, че всеки, който е против Русия, е гей. Аз не съм против гейовете.
Какво общо има гей парадът с това? Харесва ми, че на нпо-тата не е позволено да се разгърнат. Харесва ми начинът, по който се държат по отношение на Сирия. Докато Медведев беше президент, Либия беше дадена. Просто ей така, с един замах.

 

А какво да кажем за Медведев? Жалко е, че никой не помни тази фраза. Как се опозори, като нарече Кадафи „нерукоприкладное лицо“. Какво е това изобщо? Как може едно лице да бъде „рукоприкладно“?

Елцин и началото на разочарованието

Спомням си добре тези събития, ето защо. Бях на турне във Владивосток. И когато разбрах какво се случва – Върховния съвет, танковете, които се вкарват в Москва – прекратих турнето и отлетях за Москва. И вероятно ми оставаха още около пет концерта в Далечния изток. Пристигнах и, знаете ли, не ме е срам да си го призная, аз съм искрен човек. Мисля, че само глупак никога не си променя мнението. И така долетях, за да защитя Елцин. Бях твърд противник на Комунистическата партия на Съветския съюз. И не толкова на съветската власт, колкото на това, което се случи под съветско управление. Никога не съм бил противник на учението на комунизма.

И си мислех, че е по-лесно да се постигне комунизъм чрез истински демократични средства, а не чрез псевдодемократични. Но жестоко грешах. И трябва да ви кажа, че сега имам съвсем различно мнение.

 

Познавах Елцин; играли сме понякога тенис. И наистина харесвах този човек. Защото, първо, когато ме молеше да му разказвам какво интересно съм видял в страната, той реагираше много добре. Реагираше точно там, където... искам да кажа, той се смееше там, където се смеят най-интелигентните зрители в залата, на тези места. И много ми харесваше да му разказвам за тези неща. И някак чувстваше, че му разказвам за интересния живот в Русия.

Вярвах му много, като бях предпазлив към неговото обкръжение. Предпазлив бях в началото, имайте предвид, казах в началото. После се разочаровах толкова от политиката като цяло, от чиновниците и от всичко, свързано с бизнеса, че повярвайте ми, не съм се срещал с нито един от нашите лидери от 1993 г. насам, не познавам никого, не съм приятел с никакви чиновници, нямам връзки с никакви бизнесмени и не се занимавам с никакъв бизнес. По една проста причина: при Елцин видях антураж, който изобщо не се интересуваше от идеята да подобри живота на хората.

 

Всичко, което те печелеха, го печелеха за себе си. Гледах тези събития по телевизията и по онова време ми се струваше, че всичко е шоу, всичко е предварително подготвени камери и изведнъж започнаха да го излъчват по целия свят. Никога не съм се смятал за глупак. Да, правил съм много грешки, но те бяха по-скоро заблуди на романтик, отколкото на глупак. В края на краищата, всеки, който вярва, е романтик. Не всеки, който вярва, е глупак. 

Срещата с “цереушника“

Сега, като говоря за това, искам да си припомня нещо, което ми се случи в края на 90-те години и то постави точката за мене. И този инцидент ми потвърди, че бях абсолютно прав да се дистанцирам от нашия политически елит. В края на 90-те години все още ми беше позволено да влизам в Америка. Град Бостън.

В Бостън има хотел, наречен „Hyatt Regency“. Често отсядах там, когато бях в Бостън на турне. И така пристигнах в този хотел и докато се качвах към етажа си и един висш мениджър ме ескортираше, видях табела на руски с надпис „Пушенето забранено“. Осъзнах, че в хотела има много руснаци. Американците не знаят, че ние знаем какво означава „no smoking“.
Те си мислят, че за руснаците това означава, да не носят смокинг. Бяха написали „не се пуши“ на руски. И изведнъж, докато слизах долу, вече на път за концерта, един мъж се приближи до мен долу, на място, което сега на руски се нарича с отвратителната дума „лоби“. Мъж, американец, със сива коса, който много приличаше на остарял Джеймс Бонд, се приближи до мен и каза: „Вие Задоров ли сте?“ Казах – да, откъде ме познавате? Той, очевидно, беше американец. Разбираше се веднага. И той каза: „Ръководя отдела в ЦРУ по изучаване на Русия.“ Направо онемях. Имал съм какви ли не познанства, но никога нещо подобно. Казвам му: Преди време щяха да ме застрелят, ако сега Ви поздравя. А той каза: О, хайде де, времената се промениха.

 

И тогава каза нещо, което никога няма да забравя – ние. Ние! Той каза точно това. Ние провеждаме конференция на руски политици и бизнесмени. Можете да разберете за тази конференция. Можете да намерите цялата информация за нея в интернет.

Просто днес за това не се говори. Никой не говори за това днес, сякаш никога не се е случвало. И той ми казва тези страшни неща. Питам го: Откъде ме познавате? А той ми казва: От вашите представления изучавам психологията на руснаците.
Казах му: „Сега Вие ме направихте предател. Отсега нататък ще се замислям, преди да говоря и да критикувам нашите". А той каза: "О, хайде, времената се промениха. Хайде, днес е церемонията по закриването на конференцията. Каня Ви.
Хайде да пием чай тази вечер тук, в ресторанта на хотела.“ Изобщо, той се оказа страшен скъперник. Действително, както обеща, само чай поръча. Дори не купи кифлички. Обаче, видях всички, точно както той каза. Видях всички бъдещи демократи.

 

Видях всички като бъдещи олигарси. Видях бизнесмени. Всички те бяха на онази конференция. И днес, когато гледам много от тях, казвам: „Е разбирам защо образователната реформа е такава.“ Да, защото вие бяхте там, които прилагат тази образователна реформа в Русия днес. Разбирам защо Академията на науките се разформирова, защото вие бяхте там, които правите това днес.

И този човек от ЦРУ ми казва - много от тези ваши хора са толкова умни… Говори ми цереушните си глупости, че са изнасяли лекции у нас. Какви лекции биха могли да изнасят? Те получаваха по 30 000-50 000 долара на лекция. Това са агентите на влияние, които са получавали парите си косвено, например, в плик, пъхнат в тайна пощенска кутия. Приближи се един бивш вицепремиер до нас и прегърна човека от ЦРУ, прегръдката им беше приятелска.
После ме попита: Не те ли е страх? Казах му: Страхувам се. Та ти си бивш вицепремиер! И ми казваш това на мене, а аз съм никой в сравнение с тебе. 

Дойде Борис Березовски (руски олигарх и политически влиятелна фигура през 90-те години) и се прегърнаха. Той не започна да ме предупреждава. За Борис няма приятелство, никога не е имал приятелство, а само целесъобразност и предплатена любов. Жалко е, всъщност ми е жал за него. Някога беше добър учен, но се забърка, просто се забърка в политиката и се изцапа. И дойде една наша демократка, елегантна и красива, дойде и разказа на цереушника за тях, та даже цереушника се изчерви.

Това беше, обзе ме гордост за руските жени, които могат не само да спрат препускащ кон, но и да накарат церушник да се изчерви. А той ми казва, церушника, ние знаем всичко - кой е убил Листьев (руски телевизионен журналист и водещ, убит през 1995 г. ), кой е убил Старовойтова (руски либерален политик и депутат, убита през 1998 г ) … Аз му казвам, всъщност, всички знаем това, умните хора. Тези, които са поръчали Листьев, между другото, присъстват на Вашата конференция. Едва ли го е притеснила моята наглост, че го заявих толкова открито. 

/.../

Капитализмът

Но се чувствам много тъжен, когато виждам какво се случва вътре в страната. Капитализъм. Ленин беше прав. И Маркс беше прав. Най-отвратителното устройство на обществото. Защо? Защото най- лошите качества на човек го правят външно успешен. Но има едно но. Външно успешен. Не познавам нито един щастлив олигарх или щастлив капиталист.

Когато Абрамович (руски олигарх и бизнесмен) се усмихва, виждам, че го прави с последни сили. Всъщност, не иска да се усмихва. Има противоракетен щит на яхтата си. Това е страхът, в който живее. И когато обявиха, че идва края на света, мисля, че Чубайс (ключова фигура в приватизацията в Русия през 90-те години), Абрамович и всички останали, които бяха на конференцията в Бостън, бяха най-тъжни от всички.

Не мога да произнеса думата „Навални“. Не знам защо. Може би идва от думата „вал“, струпвам се. Не знам. Не гласувам за никой от тях.

Изборите и демокрацията

Гледам ги като коне на хиподрум. Тайно разбирам, че всичко това е шоубизнес. Най-общо казано, демокрацията е, когато лудите избират главен лекар измежду себе си в психиатрията. В края на краищата, който има най-много пари, печели. Е поне някой трябва да се замисли за това.

Колкото повече реклама, толкова по-голям е шансът за победа. И така явяват се. Кой? Кой има парите? Крадецът има парите. Не другите.

Толкова пари, достатъчно, за да се харчат за избори - никой честен човек не може да има такива пари. Това вече е разделяне. Честните хора вече се отдръпват. Ето защо искаме в обществото да узрее нов начин на мислене. И не незабавна революция. А един начин на мислене, който да изтласка на върха различен тип хора, хора, които мислят различно. Хора, които разбират разликата между думите „родина“ и „държава“. У нас те винаги се различават. Държавата е това, което се подиграва с Родината.

А Родината е това, което винаги защитава държавата в трудни времена. И мисля, че младите хора, родени в Нова Русия… Радвам се, че 70 процента от тях са на моите концерти. Както ми казаха наскоро - вашата публика е по-млада, според проучване. Отколкото при Стас Михайлов. Но не е трудно. Дори по-млада от тази на Ляпис Трубецкой. И те идват заради това мислене. За истинно мислене, а не за лицемерно. Американците се нуждаят от политическа коректност. Защото не могат да казват истината.

Те заместват истината с лъжи и я наричат политическа коректност. Ние не се нуждаем от политическа коректност. Разбира се, има такива желания... Спомням си погребението на Сталин. Тогава дори латвийците плакаха в Латвия. Казаха ни - плачете и те плакаха. Да, сега се отнасят по различен начин. Но тогава нещата бяха различни.
/.../

ПП: Това е руско-съветска гледна точка...

И все пак това е само художествена литература, която не винаги съответствува на действителността.