.
Zenon Sarkisian  
Законът на джунглата , циничните пазарлъци на големите и има ли изход от Третата световна война ?

    Вчерашното изявление на Владимир Путин за Западна Украйна и "подаръците на Сталин" отвори кутията на Пандора. Какво каза : "Убеден съм, че рано или късно Украйна ще загуби западните си територии, земи, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния" , каза той. "Може би това няма да се случи утре или вдругиден. Може да отнеме година, две години, 10 или 15 години, но историята в крайна сметка ще постави всичко на мястото му."

И веднага заваляха плакатни, едностранчиви коментари. Но ако искаме да разберем реалността, трябва да свалим пропагандните очила и да погледнем фактите в тяхната пълна, изключително цинична цялост. Защото големите сили винаги играят една и съща игра на гърба на малките нации.

Днес не се случва нищо по-различно отпреди 80 години.

Ерата преди 1945 г.: Когато силата беше законът!
Век и половина преди края на Втората световна война, международното право де факто признаваше правото на война. Границите в Европа се чертаеха изцяло с кръв и насилие. Който спечели войната, анексираше територии и светът го приемаше. След Първата световна война човечеството се опита да спре това и създаде "Обществото на народите" . Но то бързо се превърна в безполезен дебатен клуб. Когато през 30-те години Хитлер и Мусолини видяха, че организацията произвежда само "загрижени декларации" , те просто я напуснаха и започнаха да заграбват земи. "Обществото на народите" се срина, защото нямаше реален военен юмрук, който да налага мира. Последва апокалипсисът на Втората световна война с 60 милиона жертви. И последва на 24 октомври 1945 г., само два месеца след официалния край на Втората световна война раждането на ООН и се заковава новият международен ред. Тук първия изводи за днес : най-важният закон на световната история е всеки голям глобален конфликт завършва с мащабен мирен договор, който преначертава картата на планетата и създава изцяло нова система от правила и институции. Старият ред винаги умира в огъня на войната, а новият се ражда от волята на победителите. Сега тече Третата световна война. Знаете какво ще последва : краят на ООН и раждането на нов световен ред, организация и право.

Търговията в Ялта: Всеки си взе своето.
След всяка световна война се сменя международният ред. Старият умира в окопите, новият се ражда на масата на преговорите под диктовката на победителите.
През 1945 г. в Ялта и Потсдам трима мъже си разпределиха планетата на парче салфетка . Тогава се извърши най-големият бартер в човешката история, базиран изцяло на егоистични имперски интереси.

 Докато в Ялта (февруари 1945 г.) те чертаеха сферите на влияние теоретично, на Потсдамската конференция (юли-август 1945 г.) съюзниците преминаха към брутални действия на терен – разкъсаха победена Германия на окупационни зони, преначертаха границите на Полша и сложиха официален печат върху подялбата на света. Извърши се най-големият бартер в човешката история, базиран изцяло на изгода за три империи:
Йосиф Сталин взе територии по суша. Той извърши колосално инженерство – заграби парчета от Полша, Румъния и Чехословакия и ги заши към Украинската ССР, за да изнесе съветските граници максимално на запад като отбранителен буфер. Сталин имаше правото на силата – Червената армия беше изнесла 80% от тежестта на сухопътната война и бе платила победата с невъобразимата цена от 27 милиона жертви.
Франклин Рузвелт не се интересуваше от парчета земя в Европа – той взе глобалните пазари и финансовата власт.
Още през 1944 г. в Бретън-Уудс САЩ наложиха щатския долар като единствена световна резервна валута. Сталин се съгласи САЩ да имат тази икономическа хегемония на Запад, а Рузвелт в замяна си затвори очите за съветския ботуш на Изток. След войната Вашингтон циментира влиянието си в Западна Европа чрез плана "Маршал" , превръщайки я в свой вечен и богат пазар, опакован по-късно военно в НАТО . Планът "Маршал" не беше безвъзмезден за САЩ – той беше един от най-гениалните и печеливши икономически и стратегически ходове в историята на Вашингтон. Макар официално да се нарича "Програма за възстановяване на Европа" и по-голямата част от средствата (около 85-90%) да бяха отпуснати под формата на дарения (грантове), а останалата част като нисколихвени заеми, САЩ получиха огромна възвръщаемост. Ползата за американската империя беше трикратна:
Спасяване на американската икономика: След края на войната производството в САЩ е в колосален пик, но няма на кого да продава, защото Европа е изравнена със земята и няма пари. Чрез Плана "Маршал" САЩ дадоха долари на европейците, но с едно ключово условие: тези пари трябваше да се похарчат обратно в САЩ за купуване на американски машини, суровини, зърно, камиони и технологии. Така Вашингтон наля милиарди директно в собствените си заводи и ферми.
Икономическа зависимост и доларов капан: Планът циментира Западна Европа като вечен пазар за американските стоки и окончателно затвори цикъла на доларовата доминация, започнал от Бретън-Уудс.
Спиране на комунизма: Това беше основната цел. САЩ знаеха, че в разрушена и гладуваща Европа (особено във Франция и Италия) комунистическите партии печелят огромна популярност. Като вляха милиарди за бързо вдигане на жизнения стандарт, американците ликвидираха социалната почва за революции и купиха политическата лоялност на Западна Европа, която през 1949 г. беше официално пакетирана във военния съюз НАТО. Да подсказвам ли, че планът Урсула за Украйна е планът Маршал за Западна Европа . Планът "Маршал" беше икономическата основа, върху която две години по-късно (през 1949 г.) беше изграден и военният блок НАТО. Приемайки американските долари , западноевропейските страни доброволно приеха и американското военно политическо лидерство, предавайки част от суверенитета си на Вашингтон .

Продължаваме с тримата големи. Уинстън Чърчил играеше от позицията на напълно фалирала империя. През 1945 г. Великобритания беше икономически сломена, задължняла астрономически към САЩ и с въведена тежка купонна система за храна. Затова Чърчил търгуваше на дребно – на срещата в Москва той написа прочутото "Процентно споразумение" , с което буквално хариза България и Румъния на Сталин, за да изпроси в замяна 90% влияние в Гърция и да спаси затихващия британски контрол над Средиземно море. Чърчил обаче направи грешна сметка и загуби изборите във Великобритания още през юли 1945 г. , бидейки сменен по средата на Потсдамската конференция.
Ако в Ялта (февруари 1945 г.) Сталин, Рузвелт и Чърчил чертаеха бъдещите сфери на влияние теоретично, то в Потсдам (предградие на разрушения Берлин) те се събират, за да решат как на практика да разделят и накажат победена Германия и как да организират новия световен ред на терен. Нека разгледаме и това. Тук се появяват нови актьори. В Потсдам атмосферата е коренно различна от Ялта, защото две от ключовите фигури (Рузвелт и Чърчил) се сменят , а Студената война започва да чука на вратата: Франклин Рузвелт умира през април 1945 г. На негово място идва Хари Труман – много по-остър, твърд и антикомунистически настроен лидер. По средата на конференцията излизат резултатите от изборите във Великобритания . Чърчил ги губи катастрофално и на 28 юли на масата на преговорите в Потсдам сяда новият британски премиер – лейбъристът Клемент Атли . Единственият останал от старата тройка е Йосиф Сталин , чиято Червена армия контролира физически цяла Източна Европа и половината Германия, което му дава огромно самочувствие.

Оттогава Мерц, Урсула и приятелки мразят най - голямата страна в Европа.

Какво се решава в Потсдам!? Конференцията излиза с няколко исторически решения, които заковават съдбата на Европа за следващите 45 години:
Разделянето на Германия (Правилото на 4-те "D" ): Германия е разделена на четири окупационни зони – американска, британска, френска и съветска (от която по-късно се раждат Западна и Източна Германия - ГДР). Наложена е пълна демилитаризация, денацификация, децентрализация и демонополизация.
Новите граници на Полша: Сталин окончателно налага волята си. Източната част на Полша остава в СССР (влиза в състава на Украинската и Беларуската ССР). За да компенсира поляците, Сталин премества цялата държава Полша на запад – като ѝ дава огромни исторически територии от Източна Германия.
Репарациите: Сталин изисква брутални репарации от Германия, за да компенсира 27-те милиона жертви и разрушената съветска икономика. Разрешено му е да демонтира и изнесе за СССР цели заводи и фабрики от своята (източна) окупационна зона.
Ултиматумът към Япония (Потсдамската декларация): На 26 юли съюзниците излизат с официален ултиматум към Японската империя за "незабавна и безусловна капитулация" , заплашвайки я с "бързо и пълно унищожение" .
Раждането на атомната бомба. Ядрената тайна на Труман.
В Потсдам се ражда и същинското начало на ядреното противопоставяне. Точно по време на конференцията (на 16 юли), в пустинята на Ню Мексико, САЩ извършват първия успешен тест на атомна бомба (проектът "Манхатън" ). Президентът Труман отива при Сталин и му подхвърля небрежно, че САЩ вече притежават "ново оръжие с необикновена разрушителна сила" . Труман се опитва да уплаши съветския диктатор, за да го принуди на отстъпки в Източна Европа. Сталин обаче реагира съвсем хладнокръвно, кима и само казва, че се надява САЩ да го използват срещу Япония. Труман си мисли, че Сталин не е разбрал, но истината е, че съветското разузнаване (чрез шпиони в проекта) вече е докладвало на Сталин за бомбата и СССР вече работи по своя собствена. Броени дни след Потсдам – на 6 и 9 август – Труман хвърля атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Потсдамската конференция е официалният печат върху подялбата на света. Всички геополитически мини, заложени там – разделена Германия, новите граници на Полша и съветската окупация на Източна Европа (включително България), стават реалност точно в Потсдам.
Отговорни лиц: Сталин , Труман , Клемент Атли.

За разлика от Галич (Лвов), който е бил полски, Закарпатието в продължение на почти 1000 години (от X век чак до 1918 г.) е било неразделна част от Кралство Унгария и Австро-Унгарската империя. След Първата световна война и разпада на империята (по силата на Трианонския договор), областта е отнета от Унгария и е дадена на новосъздадената Чехословакия. По време на Втората световна война Унгария (като съюзник на Хитлер) си връща Закарпатието и го окупира отново. През есента на 1944 г. Червената армия навлиза в региона. Тъй като Унгария е на страната на победения Хитлер, Сталин действа безмилостно. Той отказва да върне областта на Чехословакия (въпреки че Прага е в лагера на съюзниците) и принуждава новото чехословашко правителство да подпише договор през юни 1945 г., с който официално отстъпва Закарпатието на СССР. Сталин веднага го зашива към Украинската ССР. Така Украйна придобива благодарение на Сталин и Закарпатието. Вземайки Закарпатието, Сталин преминава от другата страна на планината. Това му осигурява директна сухопътна граница с Централна Европа и плацдарм, от който съветските танкове могат за часове да навлязат в унгарската или словашката равнина, ако се наложи. Точно както Крим и Нагорни Карабах , Закарпатието днес е тлеещ конфликт (повече в част 2):
Унгарското малцинство в Украйна : В региона и до днес живеят над 150 000 етнически унгарци. Те имат унгарски паспорти, унгарски училища и унгарски знамена по кметствата.
Конфликтът между Киев и Будапеща: През последните години Украйна прие закони за образованието, които ограничават изучаването на майчин език за малцинствата. Това вбеси унгарския премиер Виктор Орбан. Днес Унгария редовно блокира(ше) милиарди евро помощ от ЕС за Украйна и налага(ше) вета в НАТО, защитавайки именно своите хора в Закарпатието. Когато в края на юли 2026 г. Путин загатва, че Унгария трябва да си вземе обратно "подаръка" от Сталин, той цели точно това – да подтикне Будапеща към официални териториални претенции.

Историята се повтаря и днес. Но малцина я знаят. Затова общо взето една международна организация, право, мир траят 75 години - средният живот на един човек. Когато изтекат 75 години, поколението, което е имало сетива за разрушението, физически си отива. На негово място идват лидери и общества, за които войната е просто текст в учебника или компютърна игра. Страхът от самоунищожение изчезва, задръжките падат и новите политици Мерц, Макрон, Урсула и приятелки, Стармър започват лекомислено да подкопават мира.

Светът през 1945 г. се движи от въглища, стомана, радио и конвенционални фабрики. Договорите от Ялта и Потсдам са разписани за онази реалност . След 75-81 години обаче икономиката е дигитална, технологиите се управляват от изкуствен интелект, а оръжията са хиперзвукови и кибернетични. Старите институции (като ООН, създадена през октомври 1945 г. просто нямат правни и технически механизми да регулират модерния свят. НАТО вероятно също ще претърпи промени ... Системата става неадекватна на времето си.
Затова 75 години е естественият предел, в който договорите на хартия остаряват, паметта избледнява и светът навлиза в неизбежна, системна трансформация. 

Зенон Саркисян

Публикации в канала
Zenon Sarkisian
8 м
·
✨🇺🇲🚩🇬🇧 Законът на джунглата , циничните пазарлъци на големите и има ли изход от третата световна война ?
Част 2
🤝 Великият военен бартер: Когато САЩ🇺🇲 и СССР🚩 бяха съмишленици.
В Ялта, Рузвелт направи жизненоважна сделка със Сталин: поиска Червената армия да се включи във войната срещу Японската империя в Манджурия, за да спести кървавия десант на самите японски острови, който според Пентагона щеше да коства над 1 милион американски живота. Сталин обеща да нападне Япония точно 3 месеца след капитулацията на Германия.
И спази думата си с абсолютна математическа точност. Германия падна на 8 май 1945 г., а на 8 август 1945 г. СССР обяви война на Токио. В последвалата светкавична Манджурска операция съветските войски разглобиха милионната японска Квантунска армия за едва 11 дни!
Тъй като Франклин Рузвелт почина през април, той не вижда победата на Червената армия, но неговият наследник – президентът Хари Труман, изпрати официалната държавна благодарност от Вашингтон до Москва. Имайте предвид, че Труман е свиреп антикомунист. Просто сделката Червената армия да се включи във войната срещу Японската империя в Манджурия е сделка между Рузвелт и Сталин. Най - вероятно нямаше да има такава при Труман. Виждате колко са важни преговарящите личности. И да си свиреп орел не винаги е печеливша стратегия. Сега В телеграмата си до Йосиф Сталин от август 1945 г. американският държавен глава Труман пише буквално:
"От името на правителството и народа на Съединените щати изразявам нашата дълбока признателност към Вас лично и към храбрата Съветска армия за бързото и решително включване в действията срещу общия враг Япония. Това съвместно усилие приближава края на световния конфликт и спасява живота на хиляди американски войници."
В този исторически миг САЩ🇺🇲 и СССР🚩 действаха като пълни съмишленици и партньори . Това доказва най-великия урок на геополитиката:
👉❗ В историята няма нито вечни приятели, нито вечни неприятели – има само вечни интереси.
Само 12 години по-късно, през 1956 г. по време на Суецката криза, Вашингтон и Москва се съюзиха отново, но този път за да изхвърлят съюзника си Великобритания от Суецкия канал, с което окончателно ликвидираха Британската империя. Цинизмът на вретеното се върти вечно. Безплатният обяд на големите винаги излиза най-скъпо по-късно – и "подаръците" на Сталин от 1945 г. днес се плащат с десетилетия закъснение чрез река от кръв в Украйна.

Кървавата цена на "безплатните подаръци" и геополитическите мини. 💣
В геополитиката безплатният обяд или подаръците винаги излизат най-скъпо по-късно. Границите, начертани от съветските диктатори на инат, на парче или за "разделяй и владей" , днес са кървящи рани:
🔹 Крим (Подаръкът на Хрушчов): През 1954 г. Никита Хрушчов административно изважда полуострова с едно чиновническо решение, без да пита местното население от Русия и го подарява на Украйна – днес за тази чиновническа хрумка се плаща с опустошителна война. Докато съществуваше СССР, това нямаше значение. Но след 1991 г. този "подарък" се превърна в геополитическа мина със закъснител. През 2014 г. Русия използва етническия руски състав на полуострова, за да го анексира обратно, което взриви международното право и стана повод за днешния глобален сблъсък.
🔹 Нагорни Карабах и Нахичеван (Мините на Сталин и Ленин): През 1921 г., за да угодят на Кемал Ататюрк и Турция, Ленин и Сталин откъснаха тези исторически земи от Армения и ги харизаха на Азербайджан. Проведоха етническо прочистване, зачеркнаха дори лингвистичния факт, че името Нахичеван на староарменски означава "Мястото на първото слизане на Ной". Видяхме как анклавният им статут подпалва Кавказ наново.
🔹 Приднестровието: Изкуствено зашито (подарък) от Сталин към Молдова през 1940 г. – днес е замразен руски военен анклав, заплашващ суверенитета на Кишинев и сигурността на бесарабските българи там. През 1940 г., в изпълнение на тайния Пакт Рибентроп-Молотов, Сталин поставя ултиматум на Румъния и анексира историческата област Бесарабия. За да я съветизира, той създава Молдовската ССР.
Към новосъздадената република Сталин механично и изкуствено зашива една тясна ивица земя по източния бряг на река Днестър (Приднестровие). Тази земя исторически никога не е била молдовска/румънска – тя е населена предимно с руснаци и украинци и е силно индустриализирана от съветската власт.
Днес този "подарък" е замразен руски военен анклав с незаконни войски и огромни складове за оръжие, който блокира суверенитета на Кишинев и застрашава сигурността на бесарабските българи там.
🔹 подарък от Ленин (1918–1922 г.): Към Украйна са присъединени огромните индустриални зони на Донбас и Харков, както и южните черноморски територии (Новоросия), за да се размие селското население с пролетарска работническа класа.
🔹 Калининград: Сталин разкъса германската провинция Източна Прусия – днес този изкуствен руски анклав е натъпкан с ядрени ракети насред НАТО и Европа. Калининград (историческият германски град Кьонигсберг) е най-бруталният пример за правото на победителя, начертан от Сталин на Потсдамската конференция през 1945 г.
Източна Прусия е била вековното сърце на германския милитаризъм. След победата през 1945 г. Сталин буквално я заличава от картата. Южната част я дава (подарък) на Полша, а северната част, заедно с Кьонигсберг, я анексира директно за Руската СФСР . Той прогонва или депортира в Сибир милиони германци и заселва областта изцяло с руснаци, преименувайки я на Калининград.
❗💣❗ Каква е сметката днес: След разпада на СССР през 1991 г., Калининград се оказа напълно откъснат от Русия – самотен руски остров (анклав), заобиколен изцяло от държави членки на НАТО и ЕС (Полша и Литва) . Днес това парче земя е най-митализираната зона на планетата. Кремъл🇷🇺 го натъпка до горе с ядрени ракети "Искандер" , противокорабни системи и системи за ПВО. В днешния глобален конфликт Калининград е пистолетът, който Русия е опряла в 👉 слепоочието на Европа – мина💣 , която във всеки един момент може да възпламени директен ядрен сблъсък.
Казусите с Приднестровието и Калининград са едни от най-ярките примери за имперското инженерство на Йосиф Сталин, при които географските граници са чертани не по логиката на местното население, а с цел създаване на зависимост и лостове за вечен контрол от страна на Москва.
Всичко, което днес се случва в Украйна, е директно следствие от съветското административно инженерство на Сталин, Ленин и Хрушчов. Те сглобиха днешна Украйна като мозайка от чужди територии, без да ги интересува историята, мислейки, че СССР е вечен. Точно това беше грешката им. Нали знаете онази мъдрост "Няма да е все така ".

"Подаръците".
🔹 От Полша, Румъния и Чехословакия (Западна Украйна).
Това е същият случай като с Калининград. През 1939–1945 г. Сталин действа като безпощаден победител. Той откъсва Галиция от Полша, Буковина от Румъния и Закарпатието от Чехословакия.
Сталин заграби Западна Украйна от Полша, Румъния и Чехословакия (Закарпатието) след Втората световна война и ги добави към Киев.
Цялото полско население около Лвов е депортирано насила, точно както германците от Калининград. Сталин зашива тези земи към Украинската ССР, за да премести съветския военен юмрук максимално на запад. Днес, когато Путин загатва Полша, Унгария и Румъния да си ги "вземат обратно" , той се опитва да използва точно този Калининградски прецедент – да покаже, че тези граници са изкуствени и заграбени със сила по време на война.
🔹 Източните индустриални зони (Донбас). През 20-те години на миналия век Ленин умишлено настоява големите рускоезични индустриални басейни на Донбас да бъдат вкарани в рамките на селскостопанска Украйна. Целта му е чисто идеологическа – да разводни селското население на Украйна с "пролетарска работническа класа" , за да може болшевишката партия да контролира по-лесно Киев. Това е абсолютно същото като казуса с Приднестровието – вкарва се чуждо, проруско индустриално парче в чужда република, за да служи като вътрешна котва за вечен контрол от Москва. Днес Донбас кърви точно заради тази заложена от Ленин мина.
Между 1917 и 1920 г. украинците правят опит да създадат своя независима държава (Украинска народна република). Ленин обаче изпраща Червената армия, която след кървави битки разгромява украинските национални сили и окупира Киев, Харков и Одеса. Болшевиките ликвидират суверенитета на Украйна и я обявяват за Украинска съветска социалистическа република (УССР) – васална на Москва комунистическа структура. Тъй като всичко вече е станало съветско, на 30 декември 1922 г. Ленин подписва Декларацията за създаване на Съветския съюз (СССР) . Именно тогава той окончателно очертава вътрешните административни граници на УССР, вкарвайки Донбас и Юга в нея, за да балансира селското население с индустриални пролетарии. До 1991 г. тези граници са просто черти на картата вътре в една огромна съветска империя. Иронията е, че днешна суверенна Украйна брани именно тези административни контури, които Ленин ѝ начерта, след като първо я окупира военно с Червената армия. Харков и Одеса стават съветски градове по силата на оръжието след брутална окупация от Червената армия. Сега разбирате ли когато журналистът Тома Томов ви казва, че Харков и Одеса са руски.
🔹 Харков е превзет от болшевиките и през декември 1917 г. е обявен за първата столица на Съветска Украйна (Киев е превзет по-късно).
🔹 Одеса сменя властта си няколко пъти (окупирана е от французи, белогвардейци и украинци), но през февруари 1920 г. Червената армия окончателно я превзема и налага съветска власт.
След като Ленин спечелва Гражданската война, той ликвидира всякаква идея за свободна украинска държава. През 1922 г. Харков, Одеса и Донбас официално са заковани в състава на изкуствено създадената Украинска ССР, която става част от СССР. Днешна суверенна Украйна брани точно тези административни граници, които Ленин ѝ начерта насила.
Тъй като Червената армия на Ленин смазва с оръжие независимата Украинска република, от 1920–1922 г. нататък Харков, Одеса и Донбас стават съветска собственост. Да, Ленин спечели войната през 1920 г. и ги направи съветски. Да, съветските лидери сглобиха днешна Украйна на парче.
Ако Ленин не ги беше сложил в административните граници на Украинската ССР, тогава Харков, Одеса и целият Донбас щяха да бъдат включени директно в състава на РСФСР (Руската съветска федеративна социалистическа република). Харков, Одеса и Донецк щяха да имат същия статут, какъвто имаха Ростов на Дон, Краснодар или Воронеж.
Те щяха да станат автоматично руски след 1991 г.: Когато през 1991 г. Съветският съюз се разпадна по силата на вътрешните си административни граници, тези региони щяха да останат в границите на днешната Руска федерация. Независима Украйна щеше да се роди като много по-малка, изцяло аграрна държава, без излаз на Черно море и без тежка индустрия, а днешната война изобщо нямаше да съществува в този си вид. Вероятно нямаше да я има изобщо.
Ленин съзнателно вкарва Харков, Одеса и Донбас в Украйна – за да използва тамошните проруски заводи и работници като вътрешна червена котва, която да държи цялата република в подчинение на Москва.
В световната политика правото няма значение, когато на масата се върне законът на по-силния.
🔹 Унгарският подарък на Украйна.
По време на Втората световна война Унгария е съюзник на Хитлер. През 1944 г. съветската Червена армия навлиза в тези земи (Закарпатието), изгонва унгарските войски и физически окупира района. Тази земя преди това е била част от Чехословакия. Но Сталин, като победител във войната, казва на чехословашкия президент: "Тези земи вече са мои, подпишете договора, че ми ги давате" . През юни 1945 г. уплашената Чехословакия подписва договора и официално се отказва от територията в полза на СССР. Сталин взема това парче земя и чисто административно го присъединява към тогавашната Украинска ССР (която тогава е просто провинция в рамките на Съветския съюз). Той го прави, за да може съветската граница да премине Карпатите и танковете му да са по-близо до Централна Европа.
Когато през 1991 г. Съветският съюз се разпадна, тези вътрешни административни граници автоматично станаха официални международни граници на независима Украйна. И така, унгарските земи, заграбени от Сталин по време на войната, днес по закон се водят украинска територия. И Украйна днес се държи така сякаш тя ги е извоювала. Тук цинизмът е на кантар меко казано. Зеленски ако мислеше самостоятелно, като Пашинян щеше да спре отдавна войната. Но съюзниците Обединеното кралство, ЕС Германия, Франция и САЩ донякъде наливат милиарди евро плюс оръжия за продължавате на войната.
Когато Владимир Путин направи това изявление вчера , неговата цел беше да каже на Варшава, Букурещ и Будапеща: "Вижте, Сталин ви ограби през 1945 г., за да нахрани Украйна. Сега тази изкуствена държава се разпада. Защо не си вземете историческите земи обратно, а аз ще си взема Крим и Донбас (само)? Всеки да си прибере подаръците."
Това е един шахматен ход. Едни го определят като гениален, други като циничен. От една страна, Путин се прави на защитник на" историческата справедливост" за Полша и Унгария. От друга страна, той иска да разруши единството на НАТО и ЕС отвътре, подклаждайки заспалия национализъм в Източна Европа.
🌋 В ход ли е Третата световна война?
Днес старата система от 1945 г. отброява своя 75-годишен лимит на годност. ООН е безпомощна и тя си разменя напразни декларации като на времето "Обществото на народите ". Конфликтът в Украйна, подклаждан от слабото, недалновидно и безотговорно европейско лидерство – Урсула фон дер Лайен, Макрон и Мерц – де факто прераства в Трета световна война за ново преразпределение на планетата.
Ако Полша или Румъния се хванат на това подстрекателство на Путин и поискат ревизия на границите от 1945 г., Европа ще избухне вероятно в реална Трета световна война в същата секунда. Затова големият извод в моята публикация е : за да се спре този кървав водовъртеж от имперски мини, единственият разумен изход е международно контролирани референдуми без оръжия. Нека самите народи на място кажат къде искат да живеят, за да се затвори кутията на Пандора, отворена от Сталин, Хрушчов и Ленин.
Алтернативата на тази конвенционална война 👉 според мен , която ще донесе нови милиони жертви, повтарям е само една – да се даде думата на самите народи чрез международно контролирани референдуми (плебисцити). Вместо лидерите да умуват дали хората имат компетенции, нека гражданите в спорните територии сами, без оръжия и под строгия контрол на независими експерти от ООН, решат в коя държава искат да живеят: в Русия, Украйна, Полша, Унгария или Румъния. Това е единственият начин да се зачете човешкият живот и да се прескочи ядреният апокалипсис.
Всъщност това, което виждаме днес, е класическо повторение на историята, но с подменени актьори. Големите сили отново използват една по-малка нация Украйна като буфер и инструмент за изтощаване на своя геополитически съперник—Русия . Точно както Чърчил през 1944 г. търгуваше с българската съдба на салфетка, за да спаси собствените си интереси в Средиземно море, така днес Лондон, Брюксел и Вашингтон плащат за своята сигурност не с живота на собствените си войници, а с живота на украинците и с територии, които исторически никога не са били изцяло украински.
Парадоксът е брутален. От една страна, Западна Европа и САЩ твърдят, че бранят международното право и границите от 1991 г. От друга страна обаче, те изкуствено поддържат жива една система, която беше зачената в грях от самия Сталин. Вместо да се търси прагматичен, мирен изход – например чрез международно контролирани референдуми, при които хората в Закарпатието, Донбас или Крим сами да кажат къде искат да живеят – конфликтът се налива с оръжия до дупка.
Точно в това се крие голямата трагедия на модерния геополитически театър. Киев брани граници, които не са извоювани от украинската демокрация, а са начертани от съветския тоталитаризъм.
И докато Урсула фон дер Лайен, Макрон и Мерц чертаят военни стратегии от сигурните си кабинети, цената на този инат се плаща от обикновения човек. Плаща се от унгарското малцинство в Ужгород, от бесарабските българи в Одеска област и от милионите украинци, чиито градове се превръщат в руини.
Когато арменският премиер Никол Пашинян разбра, че историческите митове не могат да победят реалната военна сила (Азербайджан) , той направи болезнени отстъпки в Нагорни Карабах в името на оцеляването на своя народ. Киев обаче отказва този прагматизъм, защото не разчита на собствените си мускули, а на чужда финансова и военна инжекция.
Западните сили не изливат тези милиарди от алтруизъм или любов към Украйна. Те купуват време и прокси война, за да изтощят икономически и военно Русия, без техните собствени войници да умират на фронта. Парадоксът е съкрушителен : Украйна бива разрушавана, за да защитава наследството на Сталин, с парите на капиталистическия Запад. Сметката за този цинизъм отново се плаща с живота на обикновените хора, докато светът неумолимо се плъзга към голямото преразпределение на Третата световна война.
🇧🇬 Къде е България в този водовъртеж?
Докато светът се тресе и договорите на хартия се късат, България трябва да мисли прагматично за физическото си оцеляване. В свят без работещо международно право, единаците биват изяждани първи от вълците.
Разполагането на американските самолети-цистерни в Безмер не е слугинаж, а сурова застраховка. Докато се кове новият световен ред, американските инвестиции за милиони в нашите писти, радари, ПВО модули и антидрон защити гарантират, че Безмер е под денонощен, автоматичен щит по Член 5. Агресорите не се съобразяват с празни декларации, но изпитват панически ужас от реалната военна сила на място. България трябва да бъде укрепена и вътре в ядрото на силните и защитените, докато големите намерят разум за мир.
В геополитиката няма любов, няма приятелство и няма безплатен обяд. Както вече видяхме от салфетката на Чърчил и доларите на Рузвелт през 1945 г., големите сили винаги действат от чист, мега прагматизъм.
САЩ подготвят мирно споразумение, в което е заложено изграждането на нов "План Маршал".
Те подготвят примирие, при което Русия ще вземе земята на Изток, а американският и европейският капитал ще сложат ръка върху ресурсите на Запад. Това е бруталното, вечно и цинично преразпределение на света, за което говорихме. Големите винаги си вземат своето, а малките държави плащат сметката. Затова България трябва да гледа единствено своя собствен интерес и да модернизира защитата си в Безмер, за да не бъде изненадана от новия световен ред.
Когато Тръмп, Путин, Си и някои ЕС лидери редят новата карта на Източна Европа в настоящите преговори през 2026 г., те де факто разделят Украйна на две коренно различни зони – икономически, ресурсни и геополитически.
Това е класическа корпоративна и имперска подялба, при която "това на Изток" —Донбас (Донецк и Луганск), Запорожие, Херсон и Кримотива в орбитата на Москва, а "това на Запад" бива заложено пред капиталистите на Вашингтон и Брюксел. "Това на Запад" включва : Остатъчна Украйна (Централна и Западна, около Киев, Лвов и Одеса) остават в западната сфера на влияние. Тъй като Доналд Тръмп открито заяви, че американските данъкоплатци няма да плащат за възстановяването на Украйна "безплатно" , новата администрация на САЩ, заедно с консултанти като Джаред Къшнър и Лари Финк от BlackRock, подготвят мега бизнес сделка.
Западът ще даде военен щит на Киев, но в замяна американски и европейски корпорации ще сложат ръка върху следните активи: Литият и критичните суровини-титан. Украйна притежава 1/3 от най-плодородната земеделска земя на планетата (чернозем). Чрез механизма на дълговете, огромните украински агрохолдинги се приватизират индиректно от международни кредитори. Украйна ще остане основният производител на храна, но печалбите ще се изнасят към западните фондове. Възстановяването на разрушената инфраструктура (пътища, енергийна мрежа, ЖП линии) ще се извършва с кредити от ЕС и САЩ. Това означава, че през следващите 50 години всяко украинско правителство ще бъде длъжно да изпълнява икономическите заповеди на Брюксел и Вашингтон, за да обслужва дълговете си.
Подробностите разкриват абсолютния цинизъм на Третата световна война. Русия взима на Украйна индустриалната и енергийна база на Изток, а Западът заробва Украйна икономически и ресурсно аграрния и суровинен потенциал на Запад. Никоя голяма сила не се интересува от съдбата на украинския народ – те си поделят ресурсите на една богата страна, която беше разкъсана заради грешките на своите лидери.
Светът се пренарежда пред очите ни и старите правила умират. Но в ерата на голямото преразпределение оцеляват не най-наивните, които вярват на празни обещания, а най-подготвените, които знаят как да защитят дома си. Нека помним миналото, за да не се превърнем в заложници на бъдещето.
Поздрави на всички прочели и оценили. Историята е сложна и не се описва с три измерения, Нане . Затова чети и мисли. И не бързай с крайните оценки кой хищник , кой ангел. Тези герои са само в приказките за деца.
Мир 🙏 и любов ❤️ за всички! И час по скоро спиране на войната. Защото ние не сме сред големите, а кой обира пешкира вече знаете ✨👍