Как мислите за смъртта ни помагат да живеем

Размишленията за смъртта ни правят по-добри и внимателни, а вида на гробището е способен да помогне на влошаващо се здраве.

Ако почувствате в себе си недостиг на човеколюбие — отидете на гробището! (Фото John Stanmeyer/VII.)

В обществото, обикновено е табу, темата за смъртта. Смята се, (и това се потвърждава в работата на психолозите), че мислите за смъртта влияе негативно на психиката и даже допринася за асоциално и дори анти-социално поведение, и че в нормалния живот е "разсъжденията за вечността" трябва да се държат на юзда. С психолозите, мнозина биха се съгласили, а и история на културата, както изглежда, ни води до един и същи извод: всичко от древните ритуали и суеверия, в сегашния медиен поток на положителна,насоченост към блокиране на всякакви мисли за смъртта.
   
Обаче, както смятат изследователите от Университета на Мисури (University of Missouri, САЩ, психолозите тук не са съвсем обективни и попадат в капана на методика, която се описва от поговорката "търси там, където е светлината." Т. е, изследователите, съзнателно или несъзнателно, са избрали само тези резултати, които показват вредните мисли за смъртта.

В статията, публикувана в Personality and Social Psychology Review, авторите обобщават и анализират данни, които сочат точно обратното - че такива мисли може да имат благотворен ефект върху психиката. Така например, се описва експеримент, в който вида на гробището, повишава в хората алтруизма. Двама специално подбрани актьори, разиграли пред случайни минувачи разговор за важността на взаимната помощ, или на някаква друг, неутрална тема. Експериментът бил проведен или в близост до гробището, или далеч (така, че то дори да не можех да се види). В един момент, на един от говорещите му паднали вещите. Психолозите се интересували, дали някой от свидетелите на разговора, ще се притече на помощ. Установено било, че в близост до гробището, помощ са оказали 40% по-често.

Разбира се, човек не е задължително да се претоварва с мисли за смъртта, когато той просто се оказва в близост до гробищата. Но точно върху това са акцентирали вниманието си учените и подчертават: траурните символи ни се отразяват на подсъзнателно ниво и не винаги в негативен смисъл.

Други опити показват, че мислите за смъртта стимулират екологичното съзнание. Хората започват да мислят повече за околната среда и се опитват да се държат така, че да предизвикат по-малко вреда.

Освен това, мислите за смъртта правят хората по-толерантни, както се вижда от проучванията, включващи американски и ирански религиозни фундаменталисти, те станават по-миролюбиви по отношение на своите опоненти.

И накрая, най-изненадващото нещо: мисълта за смъртта, насърчава по-здравословен начин на живот,  отказ от лошите навици, и честото ходене на лекар. Но това, обаче, е лесно да се разбере. Някои хора мислят за преходността на живота и отказват да се борят, но други започват да се борят със смъртта до последно, изтормозвайки лекари и роднини със своята подозрителност и фантазии за заболявания.

В тази връзка, разбира се, възниква мисълта: Възможно е, например, закоравелите пушачи да се превъзпитават с екскурзии до гробището? Възможно ли е да се справят с наркоманията със слушане на заупокойни молитви? И особено, разбира се, впечатляващата идея за създаване на психическо оръжия, насочени срещу големи и малки терористични организации. И няма ли да бъдат по-ефективни военните действия, ако, вместо ракети и бомби, в територията на врага, да се хвърлят надгробни паметници? ...

Но, ако трябва сериозно, самите автори заключават, че образът на смъртта ни принуждава да преосмислим нашата ценностна система. Колко са важни целите, които сме си поставили, дали трябва да погубваме този живот и дали не си струва да правим нещо по-важно - например - помощта на ближния. С други думи, не се страхувайте да си мислите за смъртта. Това ни прави по-добри. Но е важно да не се прекалява. В края на крайщата, дългосрочна депресия от този вид мисли никой не е отменял.

но какво пък, смъртта е неизменна част от живота...
и наистина мисълта за нея би трябвало да ни
прави по-добри...

Всички знаеме еврейна Чорос. Той купи България и я пласира. Няма българин към който да не се чувства задължен, а работи с цялия свят. Като минава покрай еврейски гробища (незнам защо в статията се казва общото гробища?) изпада в подтиснато състояние и порив към преосмисляне на ценностите. Така той отказа цигарите!

реагираме така , както сме възпитани от обществото от средата в която живеем. За всичко реагираме според възпитанието си. Може да реагираме изключително противоречиво според това. Факт е , че смъртта заема особено място в представите ни , представи програмирани в нас заедно с начините да реагираме. Тези представи зависят от културата на обществото , което ги носи. Реакциите , също. Не може да се слагат под един знаменател тази реакция. По точно ще е да се изследва съответната култура и защо има някакво специфично отношение към определените факти. В случая статистиката дава твърде оскъдни поводи за заключения. Спекулацията е понятието смърт и внушението за системна реакция.

Най - смешното и тъжното е ,че сегашното човечество мисли и изучава света разделяйки го на все по -малки фрагменти, взети от древността.

Прав е Костадин, но това се прави целенасочено. В колкото по-малка кутийка се държи човек, толкова по-ограничен е кръгозорът му и е по-лесен за манипулиране.
Затова има теми "табу". Смъртта е част от кръговрата, но целта е хората да не знаят за това а да се придържат към "материализма" и да бъдат контролирани чрез лъскави джунджурийки.

което ни прави равни.Независимо от начина на живот ,рано или късно ,всеки достига до този етап.Разликата е само в това колко леко или тежко преминава ,,оттатък"всеки.Не случайно се казва и ,,хубава смърт" или отвратителна,жестока смърт.За едни смъртта е избавление а за други единственото нещо което им показва ,че са хора колкото и да са готови на всякакви действия ,дори престъпления да я забавят .В крайна сметка както и да си живял идва един и същи край и това е най-хубавото.Много по-трудно се разделят с живота тези които цял живот са блаженствали ,били са галеници на съдбата или са се ползвали от всички възможности дори пррестъпления да се забавляват дори да унижават другите за да се себеосъществяват за тяхна сметка.За праведниците които са страдали, смъртта е заслужен покой и единствен пристан от житейските бури и терзания.

№6, прав си но не е казано докрай, а само при казване докрай може да се мине по нататъка. За отхвърлилите този свят, а като правило те са отхвърлените от света, унищожаването му е тяхния живот. Всякакви бомби, природни катаклизми, икономически колапси и геноциди са желани, макар и болезнени, но носещи утеха за онеправданите - "когато видите всичко това радвайте се, защото наближи края на страданията ви" казва този Господ, заради когото е умразата към света. 144те хиляди праведници молят непрекъснато Бога да унищожи света! Не Го молят да го спаси, облагороди, прости. Позициите са заети окончателно и компромис значи предателство.

YijacC <a href="http://wuvgmecaeiqw.com/">wuvgmecaeiqw</a>, [url=http://scwdqpbgtygk.com/]scwdqpbgtygk[/url], [link=http://yirwqovkigut.com/]yirwqovkigut[/link], http://kyokvrdehuxf.com/

4PB9xp <a href="http://vblyqmainrtt.com/">vblyqmainrtt</a>, [url=http://zniopjjdaqmb.com/]zniopjjdaqmb[/url], [link=http://qycahqococgo.com/]qycahqococgo[/link], http://uzexddwqecmm.com/

AoM4h1 <a href="http://vpvjndtgciix.com/">vpvjndtgciix</a>, [url=http://rrxdhguolfmo.com/]rrxdhguolfmo[/url], [link=http://gxkikznfoakw.com/]gxkikznfoakw[/link], http://flkwsggpxwbk.com/

HFpm4Z <a href="http://ywoivewgooum.com/">ywoivewgooum</a>, [url=http://wjugccavkxfx.com/]wjugccavkxfx[/url], [link=http://ikreuihyzheq.com/]ikreuihyzheq[/link], http://zvydgeqjqgio.com/