“За пореден път ме питате кой е този тъпак Васил Левски. Пукнете бе, пукнете като него!”

Има само пет причини разлика между това нещо и “творението” на Деница Някоя-си. 5+1 всъщност. Извинете!

В съвършено малкия свят на тези момиченца, център е Фейсбук. И неговите подобни. Там те биват възпитавани, учени. Докато Вас ви няма. Докато сте на работа и изкарвате пари за месечната такса за интернет, цифрова телевизия от Виваком и Айфон. 

Фейсбук не учи на история. Нито на уважение към най-светлите личности от нашето минало. И Деница е част от този Фейсбук. Възмущава се от него. Но го олицетворява.

За да бъда и аз точен и кратък, ето:

1. Бил стихоплетец

Не бих си позволил да коментирам качествата му на поет. Стиховете му ми вдъхват почит, сила и вяра. Понякога ме карат да настръхвам. И винаги ме карат да се чувствам горд.

Ботев би се присмял на поетите, които изреди. Би ги обвинил в бездействие. 

Защо не съм и аз поет,

поет като Пишурката?

Ех, че ода бих направил

на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,

като Сапунова трети!

Че запял бих, че възпял бих

на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,

да напиша чудна драма —

за жабите, за мишките

и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,

плодовит, прочут списател,

да съставя и молитви

на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,

да преведа Илиада;

но с такъв превод, за който

и лобуд да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,

да заплача, да запея:

„Не пей ми се, не смей ми се,

от днес вече ще да блея?“

Но защо не съм и Вазов,

„вярата“ си да възпея:

че ще стане вълк овцата,

а певците като нея?! 

2. Бил навсякъде

Има причина, за да се учи в училище. Въпреки че малката глава на авторката не би могла да го разбере. Неговите стихове биха възпитали читателя на определени качества. Нещо непостигнато от Фейсбук.
 

3. Бил първобитен

Дълго мислих. Не знам как да коментирам това. Просто жалко момиче, изливащо отрова. Или търсещо сензация.

И как не, човекът е бил смел, борил се е, умрял е за родината … Това прави ли го добър поет? Уважението към човека Ботев се е превърнало в религиозна почит. Някак е пошло.

Дал е живота си, за да може жалко, влачещо се създание като теб, да има право да съществува. Да се възползва от трите си естествени права. Това го прави светец.

Поетче? Мъртвец??? 

Сега ще разбия сърцето ти. Ти никога няма да станеш писател. Нямаш ценности. Нямаш характер. Нямаш психика. Но можеш да станеш драскач. Обикновен драскач в жълт вестник. Нямаш качества. Успя да провокираш отвращението ми. Не с умения, не с начетеност. А с поругаване на един светец.