Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2016 23:17 - ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ СЪЗНАНИЕ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1812 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                     ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ СЪЗНАНИЕ

                                                 Гората с шепот си брои листата,

                                                 а потока глъхне в дола.

                                                 Зора от радост просълзена

                                                 в бързей се оглежда,

мравка в ниското се лута,

камъкът обраства с древност.

Всичко затворено във своята самотност

съзерцава.

И от всеобщата вглъбеност

струи безкрайност и нетленност.

           Михаил Кендеров

          Обикновеното, дневно съзнание е от една страна изживяване на своя Аз /самосъзнание/ и от друга – на целия възприемаем материален свят.

          От събуждане сутрин до заспиване вечер целият обикновен човешки живот протича в дневно съзнание.

          Дневното, ясно съзнание обхваща, осветява, осъзнава физическия земен свят.

          Но освен физическият, съществуват и други светове – етерен, астрален и духовен. Те са реални, но ние нямаме сетива да ги възприемем. В бъдещата си еволюция човекът ще развие сетива и за тези светове. Сега само отделни личности, които имат атавистично ясновидство, или които са минали по пътя на духовното развитие /чрез съвременното посвещение/ развиват в различна степен свръхсъзнание за висшите светове. Те са за етерния свят имагинация /ясновидство, образно свръхсъзнание/, за астралния свят инспирация / ясночуване, вдъхновенно свръхсъзнание/, за духовния свят – интуиция /прозрение/.

           С обикновеното дневно съзнание опознаваме само външната, физическа проява на нещата и съществата. С различните видове свръхсъзнание разбираме техните причини, духовната същност и обяснението как и защо съществуват, как се създават и възникват. Това е пълното, цялостно съзнание.

          Мозъкът, сетивата, цялата нервна система са в услуга на дневното съзнание. “Мозъкът е телесната основа на мислещия Дух”, пише д-р Р.Щайнер.

          Мозъкът е най-физическата част на нашия организъм. Той е инструментът, с който мислим обективно, с който си спомняме. Сетивата отразяват външната действителност, мозъкът отразява съдържанието на душата.

                                       Как човек живее в три свята?

          Човек изживява себе си в три свята – физическият свят, където обитава тялото му с обикновения Аз; духовния свят, където обитава висшия му Аз /Дух/. По средата е третия свят – душевният /астралният/, в който душата изживява себе си със своите душевни сили: мислене, чувстване и волеизява.

-        Чрез тялото /мозъка и сетивата/ човек принадлежи на  физическия свят, който той възприема.

-        Чрез душата той си изгражда свой собствен, вътрешен свят.

-         Чрез своя Дух /Аз/ открива един свят по-висш от другите два – божествено-духовния свят.

Докато живеем на Земята между раждане и смърт, душата ни е  третият свят – мост между физическия /сетивен/ и духовния свят.

Чрез усещания, възприятия външната природа, външния свят се вмъкват в човека и се преработват в него, така че процесите в съществото му са и космически.

“Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития”, посочва д-р Р. Щайнер.

Душата ни е сцена, на която се разиграват земни преживявания и космически събития, но тя има и свой собствен, вътрешен богат свят, който сама си създава – свят на възприятия, представи, мисли, спомени, на чувства, желания, страсти. Известна част от тях живеят осветени от будното съзнание, другите са в дълбок мрак на подсъзнанието.

                    Какво е свръхсъзнание?

          Свръхсъзнание е това, в което се изживява висшият ни Аз /вечният Аз, нашият неумиращ Дух/. Тук е изворът на вдъхновението за творчеството, откривателские и гениални идеи, благородни дела, идеали. В свръхсъзнанието  са моралните импулси, интуицията, мъдрите мисли, висшите чувства и добродетели – жертвоготовност, състрадание, алтруистична любов и пр. В него са заложени импулсите за себеотрицателно служене на другите. Чрез свръхсъзнанието действат вечните закони за Истина, Красота, Добро.

По време на медитация може да се изявява нещо от свръхсъзнанието, да се получат откровения от духовните светове. Като земни хора ние сме много по-мъдри в нашето свръхсъзнание, отколкото в дневното съзнание. Тъй като в първото се съдържа мъдростта, донесена от духовния свят.

Свръхсъзнание се проявява, когато се развият висшите сетива за възприемане на духовния свят – за ясновиждане, за ясночуване. Медитацията и главно средство за развиване на тези сетива в духовния път за опознаване на висшите светове.

                    Какво е имагинация /яснаовидство/?

При съвременния път на духовно развитие посредством  антропософска медитация и духовни упражнения в етерното ни тяло се развиват етерни сетива и чрез тях се получава ясновидството.  В етерното тяло на главата чистите мисли са се трансформирали в образи и картини. Това е първата степен на свръхсъзнание имагинация /ясновидство/. Сега в етерното тяло се оформя панорама от образи и картини от духовния свят. При пълна будност и острота на съзнанието /не в транс или замъглено съзнание/ се получават обективни образи и картини /имагинации/. Характерно за тях е, че се изживяват в освободеното от главата етерно тяло, независимо от физическия мозък.

Далечно отражение на това картинно свръхсъзнние  е творческия процес на писатели, художници и други творци свързани с въображенно, образно, картинно мислене – въображението.

Пример за спонтанно получено имагинативно свръхсъзнание е, когато някой човек изпадне в клинична смърт и после бива спасен. Всички, които се връщат от духовния свят отново в тялото си, описват по един и същи начин това картинно оглеждане на целия си живот за секунди или минути.

При имагинативно свръхсъзнание, получено чрез правилно дълготрайно духовно развитие /по пътя на съвременно посвещение/, преобразените във въображенни картини /имагинации/ мисли са обективни. Всеки духовен изследовател достигнал до това съзнание, вижда същите имагинации. Според д-р Р.Щайнер “имагинацията не е просто субективен образ, а образно възпроизвеждане на обективно духовно съдържание”. Това е истинско изследователско ясновидство. Чрез него могат да се видят свръхсетивните тела на човека, духовни същества, духовни процеси и факти.

Но процесите и явленията във физическия свят се виждат с физическите сетива по един начин, а в духовния свят те изглеждат по друг начин. Например човешкото етерно тяло при имагинация се вижда като повторение на тялото с формата на физическото тяло, но излизащо извън него с 3-4 см. с цвят на цъфнала праскова  /розов с лек синкав оттенък/.

Имагинативният свят обхваща процесите на преобразуването на физическите явления в духовни. С имагинация се проглежда в духовния свят, но явленията не могат да се обяснят и тълкуват.

Имагинативният свят, който по своята същност е етерен, е в непрекъснато движение, всичко се преобразува, превръща, изменя без покой. За да тълкува тези процеси човек трябва да развие следващата, втора степен на свръхсъзнание – инспирацията.

                    Какво е инспирация /ясночуване/?

Втората, по-висша степен на свръхсъзнание след имагинацията е инспирацията. При нея се развиват сетива в астралното ни тяло и се открива астралният свят. Човек достигнал до това свръхсъзнание, си служи освен с ясновиждане, също и с ясночуване на така наречената “Хармония на сферите” – божествена музика от деянията на божествените същества.

Вдъхновението в дневно съзнание е само творческо отражение, отблясък в творчески процес на истинското инспиративно свръхсъзнание.

С инспиративно свръхсъзнание се навлиза в още по-висш духовен свят, където не само се възприема в къртини, но може да се ориентира, обяснява и тълкува духовната същност на нещата. Тук човек прониква в пълно Азово съзнание всред духовните същества и осъзнава техните взаимоотношения. Имагинациите, образите са нещо като знаци, букви, чието четене и дешифриране става при наличие на инспиративното свръхсъзнание. Чрез инспирция Духът /висшият Аз/ навлиза в човека.

                 Какво е интуиция /прозрение/?

Третата, най-висша форма на свръхсъзнание е интуицията. При нея има преживяване на вътрешната същност на нещата чрез пълно сливане с тях, но без изгубване на Азовото съзнание. Чрез интуицията става възможно проникване в самата вътрешна природа на духовните същества и процеси. С това свръхсъзнание се прониква във висшия духовен /небесен/ свят.

В обикновеното дневно съзнание има само отделни проблясъци на “интуиция”/прозрение/ - то е нещо неопределено и неясно, което извира от дълбините на душата ни и понякога съвпада с истината. Понятието “интуиция” в обикновения живот е със съвсем различно съдържание в сравнение с интуицията като свръхсъзнание, която е абсолютно ясна и определена.

При това свръхсъзнание човек, освен че живее вътре в самите духовни същества, изживява своя висш Аз /Дух/.

До тази най-висока степен достигат малко хора, това са посветени, предводители на човечеството от висок духовен ранг каквито са: д-р Р.Щайнер, Кристиан Розенкройц, Й.В.Гьоте, Аристотел, Платон, Питагор и др.

                              Какво е подсъзнание?

Подсъзнанието е неосветената низша част на нашето съзнание. То съдържа инстинкти, нагони, низки страсти и желания, които ни сродяват с животните. Върху тази низша природа действат демоничните сили, подтикващи ни към греховни желания, неовладяни от нашия Аз и зли действия. Но в подсъзнанието  са спомените, паметта.

В подсъзнанието също така е цялата автоматизирана жизнена дейност, управляваща биологичните, физиологичните функции на вътрешните органи. Ние не усещаме тази дейност, тя не е осветена от съзнанието и не е необходимо. Иначе мисълта ни би била затлачена от ненужна информация. Ако осъзнавахме например как се отделя стомашния сок, нямаше да можем да мислим. Това е при нормална физиология на органите и тъканите в нашето тяло. Обаче при болестен процес започваме да осъзнаваме и да усещаме, че нещо ненормално се случва във вътрешния орган например: болка, спазъм на мускул, парализа и т.н.

В подсъзнанието потъват тежки преживявания, дисстресови сътресения, страхове, които се запомнят. Тези изживявания трябва да се осветят от Аза, от дневното ни съзнание чрез осмисляне, да се преживеят. Ако са “несмляни” или неосмислени те потънат в подсъзнанието и тогава се превръщат в комплекси, а често се изявяват и като тежки неврози.

Отблясък на въображение и отзвук на вдъхновение са отразени  в горното стихотворение на поета Михаил Кендеров.

                                                           Доц.д-р Иванка Кирова

 

                                         

         

         

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895617
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031