Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10 20:02 - Костадин Сонев – "Живях и се трудих" /5/
Автор: mt46 Категория: Други   
Прочетен: 295 Коментари: 2 Гласове:
24

Последна промяна: 01.10 22:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

   13.

   Ще ви разкажа три интересни случки от многото…

   Първи случай.

   На партийно събрание през 1981 г. присъства и Първият секретар на Окръжния комитет на БКП др. Петров. Нашият секретар прочете доклада, след него се изказаха няколко души. Секретарят ме попита:

   –   Искаш ли думата?

   –   Не – отговорих аз.

   Дадоха думата на др. Петров. Той говори 20 минути и много ме ядоса… След неговото изказване поисках думата. Нашият секретар отвърна, , че след др. Петров друг не може да вземе думата…

   С др. Петров се познавахме от делови срещи по обектите. Той позволи да говоря. Обърнах се към него:

   – Критиките Ви по отношение на нашата производствена работа са правилни – много обекти не се завършват в определеното време и качествено… Искате да строим бързо, качествено и без загуби, но не посочвате как да стане това!...

   Др. Петров ме попита:

    –  А ти знаеш ли как?...

   –   Да, знам! – отговорих аз. – Ще дам конкретен пример. През миналата година завършихме водоема, който за  година и два месеца трябваше да е готов. Приключихме го за две години. По документи трябваше да го изградим за един милион и сто хиляди лв. Изградихме го за милион и половина… В изграждането му участваха 22 работници вместо 10. Обектът не бе ръководен от мен… Предстои да изградим втори водоем, подобен на първия. Дайте го на мен и ще го построим за година и два месеца, за милион и сто хиляди лв., с десет работници!...

   Др. Петров стана и ми стисна ръката, казвайки:

   –   Ето така трябва да се работи!...

   Всички ръкопляскаха. Обърнах се към др. Петров и му казах, че имам едно условие – след завършване на обекта печалбата да бъде разпределена  между мен и десетте работници. Няма да има за директора, за партийния секретар и за други от ръководството, а за нас – само похвали за добре свършената работа…

   Петров ме изгледа учуден и с твърд глас рече:

   –   Ти искаш да си предприемач! Твоята работа няма да стане!...

   Отговорих, че и неговата работа няма да стане – бързо, качествено и без пари…

   Тогава настъпи тягостна обстановка. Някои ме подкрепяха, а други ме критикуваха…

   След време разбрах, че на другия ден Петров е извикал директора Кючюков и му е наредил да ме уволни. Директорът го помолил да не ме уволнява, защото съм най-добрият и много разчита на мен. Петров отвърнал: „Тогава го търпи, но аз повече не искам да го виждам!“…

   Втори случай.

   Назначиха ме за ръководител на Железарската работилница, на арматурния цех и на площадката за производство на стоманобетонни елементи. Трябваше да създам ред, да не се работи на загуба…

   Измина една година от назначаването ми. Обемът на извършената работа се утрои, финансовите резултати бяха добри…

   Един ден заместник-директорът на управлението ме повика. При него бе и началникът на плановия отдел. Поговорихме, похвали ме за добрата работа и ме попита:

   – Как успя да увеличиш обема на работата и то – с печалба!?

   Помълчах малко и казах, че не искам да му отговоря…

   Заместник-директорът рече със заповеднически тон:

   –   Ще ми кажеш!...

   –   Ако ти кажа, нали няма да ми се разсърдиш?

   –   Няма!...

 Тогава го попитах:

   –   Др. Борисов, Вие, когато сте поръчали да Ви

изработят 10 броя гаражни врати, платихте ли ги, или не?... Борислав, който беше ръководител преди мен, направил 15 врати и не внесъл парите в касата на предприятието… Зная още доста работи, причинили загубите…

   Бях получил някои сведения от работниците…

   След отговора ми др. Борисов каза:

   –   Свободен си!...

   Трети случай.

   Беше понеделник. В канцеларията ми дойдоха жена и млад, симпатичен мъж. Жената ми подаде папка с арматурни планове и рече:

   –   Николайчо каза да Ви дам тези арматурни планове,

да заготвите арматурата и в петък да дойдете в село Божичен, за да я монтирате…

   –   Добре – отвърнах аз.  –  Ще сметна колко лева струва и утре елате да платите!...

   Жената охна:

   –   Ама трябва да се плаща ли?...

   –   Да, разбира се! – отговорих.

   Взеха си плановете и излязоха…

   На следващия ден др. Николов (Николайчо) дал плановете на арматуристите и им наредил да заготвят  и да монтират арматурата… При мен не дойде…

   Задачата бе изпълнена, но в края на месеца арматуристите ме попитаха кой ще им плати за извършената работа. Домакинята ме запита кой ще изпише взетото от склада желязо. Казах им, че който е наредил, той трябва да плаща и изписва…

   Те отидоха при директора Николов. Не знам какво са говорили, но на другия ден той ме повика и рече:

   –   Подавай си молбата за напускане или ще те уволня дисциплинарно!...

   Така, след 14 г.  трудов стаж и всеотдайна работа в общинското предприятие „Благоустрояване“, бях уволнен… През тези години ме наградиха със златен орден на труда и със златна значка „Колю Фичето“ като най-добър рационализатор в предприятието. Имах и много други награди, похвали…

   Колегите и работниците бяха доста учудени защо ме уволняват. Не им обясних…

   Такава бе номенклатурата – или си послушен, или те мачкат, докато станеш послушник. Но аз не станах такъв…

   След време разбрах, че жената, която донесе плановете, работи в Окръжния комитет на БКП, а синът й е в Градския комитет на БКП. Арматурата им била необходима за изграждане на вилата им в с. Божичен… Така постъпваха повечето номенклатурчици…

 

 

   14.

   След уволнението ми отидох на работа в АПК – с. Тръстеник, Русенско. Бях назначен за отговорник по строителството… Работата ми допадна, вършех я с удоволствие. Хората там бяха работливи, благодушни…

   Изминаха 5 месеца и се случи нещо непредвидено.

   Преди започването на едно партийно събрание си говорехме с партийния секретар Йовчев. Попитах го:

   – Др. Йовчев, има ли записано някъде колко субсидии отпуска държавата на БКП, кои и как ги харчат?...

   Той се засмя и ми рече:
    –  Защо си толкова глупав? Кой ще ти даде такъв отчет?...

   Нещо отвътре ми кипна!... Станах и си тръгнах…

   На следващия ден др. Йовчев ме извика пред партийното бюро. Попитаха ме:

   –   Защо напусна събранието?

   Отвърнах им, че Партията няма нужда от глупави хора… Поискаха ми партийния билет. Не им го дадох… Казаха ми:

   –   Щом не го даваш, от утре не си на работа и си

изключен от Партията!...

   Това се случи през месец юни, 1989 г.

 

   През 1988 г. бе излязло едно министерско постановление, с което се разрешаваше изграждането на жилищни сгради (блокове) по стопански начин… Хората започнаха да се организират и търсеха компетентни личности за изграждане на техни блокове…

   На 5 август 1989 г. се проведе събрание с желаещите да си построят жилищен блок. Повечето от тях работеха във фабрика „Фазан“. Предложиха аз да им изградя блока. Приеха единодушно. Бяха проучили що за човек съм…

 

   На 10.08.1989 г. направихме първата копка на блок „Фазан“ – на ул. „Стрешер планина“ 28, кв. „Дружба“ 1. Блокът бе с три входа, на пет етажа, с 30 апартамента и 20 гаража. Организирах група от 20 работници. Започнахме да строим ударно и го завършихме за две години. Хората влязоха да живеят в него… В квартала имаше още десетина блока, които се завършиха след 5-10 години…

   Разнесе ми се славата на добър строител и организатор… Идваха и ме питаха как успявам да изграждам бързо и качествено… На собствениците казвах: за изграждането на апартамента трудът ще струва толкова пари, а материалите ще струват толкова. Хората се съгласяваха, защото цените бяха сравнително приемливи… Давах на строителите работата на акорд. Определях каква сума ще получат за завършването на един етаж. Работеха бързо и качествено, на което много държах. Получаваха добри заплати, което ги стимулираше… По другите блокове работеха на надница, с ниски заплати, мотаеха се и извършваха тройно по-малко работа…

 

 

   15.

   През 1991 г. реших да създам семейна фирма - със синовете си Радослав и Методи. Чудехме се как да я наречем. Решихме да се казва съдружие „Сонев и синове“, защото с името си бях известен в града…

   През периода от 1991 г. до 2009 г. построихме 12 блока… Доста хора са ме питали кой стои зад мен и ме финансира. Смеех се и отговарях, че зад мен няма никой, а в главата ми има един, който ми казва какво да правя…

   В началото на Прехода хората имаха пари и искаха да ги вложат в закупуването на апартаменти. Бяха доверчиви.

   Аз имах малко пари, спечелени от построяването на блок „Фазан“, изтеглих и кредит от БНБ…

   Намерих едно място на ул. „Ниш“ 4. Разбрах се със собствениците да построя блок и да ги обезщетя с апартаменти. Изготвих проектите и започнахме работа…

   Прилагах една тактика, която много ми помогна. Предлагах на купувачите да им направя отстъпка от 6%, ако платят авансово цялата сума. Някои от тях се съгласяваха, защото от банката получаваха 2% лихва. Аз също печелех от това, понеже лихвата по кредита бе 13%...

   Използвах и друга тактика. Предлагах на купувачите 3% отстъпка, ако плащаха половината от стойността на първия етап (първата плоча) авансово, а другата половина –  след завършването му… Това се отнасяше за всеки етап (плоча)

   Независимо от това, че продавах по-евтино от другите, аз печелех, колкото тях, защото работех с парите на клиентите, бях коректен и хората ми имаха доверие…

   При започването на изкопните работи на един блок дойдоха четирима души и платиха авансово апартаментите, които избраха, гледайки архитектурния чертеж. С двамата купувачи се познавахме. Казах на другите двама, които не познавах:

   –   Давате ми по 50 хиляди евро. Ами ако ви излъжа?...

   А те се засмяха:

   –   Хората ни казаха какъв човек си…

   Да ти имат доверие и да те уважават – това много помага в бизнеса и в живота… 

/следва/


ПП: Честит празник на Музиката и на Поезията!...




Гласувай:
24
0



1. getmans1 - Днес бях в скада на „Сонев и синове„ ...
01.10 21:57
Днес бях в скада на „Сонев и синове„ за метър материал - ред и порядък, първокачествени материали на добри цени ... докато си платя материала натовариха клиент с голяма и разнообразна по асортимент поръчка.
В магазина не влязох, че обикновено излизам от там с нещо което не мие баш биджит ... цените на повечето инструменти са по-ниски от „промоционалните цени„ в строителните хипер маркети... трима мои познати работят там от години, отделно познавам няколко малки предприемачи с малки бригади на които БАЙ КОСТА им осигурява работа от много, много години ... когато немогат да си намерят обекти търчат при него.
Няма нужда да се повтарям, че добра работа сте свършили...
цитирай
2. mt46 - Г-н Сонев е помагал на доста хора. И е много добър, коректен, свестен човек!...
02.10 23:16
getmans1 написа:
Днес бях в скада на „Сонев и синове„ за метър материал - ред и порядък, първокачествени материали на добри цени ... докато си платя материала натовариха клиент с голяма и разнообразна по асортимент поръчка.
В магазина не влязох, че обикновено излизам от там с нещо което не мие баш биджит ... цените на повечето инструменти са по-ниски от „промоционалните цени„ в строителните хипер маркети... трима мои познати работят там от години, отделно познавам няколко малки предприемачи с малки бригади на които БАЙ КОСТА им осигурява работа от много, много години ... когато немогат да си намерят обекти търчат при него.
Няма нужда да се повтарям, че добра работа сте свършили...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13148987
Постинги: 2582
Коментари: 36413
Гласове: 120392
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031