Прочит: Левит 6-7; Матей 25:1-30 и Колос. 3:1-4



„Мислете за горното, а не за земното.“ (Кол. 3:2)


  Разногледата сепия живее в „здрачната зона“ на океана, където слънчевата светлина едва се процежда през дълбоките води. Името на сепията идва от факта, че тя притежава две много различни очи: лявото се развива с времето, за да стане значително по-голямо от дясното, почти двойно. Учените, изучаващи мекотелите, са установили, че сепията използва по-малкото си дясно око, за да гледа надолу в тъмните дълбини. С по-голямото тя гледа нагоре, към светлината.


  Сепията е странно същество, което по един показателен начин описва какво означава да живееш  физически в настоящия свят и същевременно духом да си свързан  с бъдещето. А то е вечната надежда за нас, които сме били „възкресени заедно с Христос“ (Кол. 3:1). В посланието си към колосяните ап. Павел пише: „Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит в Христос в Бога“ (ст.2-3).


  Като хора, обитаващи земята, които очакват своя живот на небето, ние сме свързани в житейски план с настоящата реалност. Но също така, подобно на лявото око на сепията, което се развива с времето и става по-голямо и по-чувствително към случващото се горе, ние също можем да растем в познание на Бога и Неговите действия в духовния свят. Дори все още да не разбираме напълно какво означава да бъдем живи в Христос, докато гледаме нагоре, очите ни ще започнат да виждат все повече и повече.                                  К. Холмбърг


  Любящи Боже, помогни ми да насоча ума и сърцето си към нещата, които са свързани с Теб и Твоето вечно царство! Амин.


  КАК МОЖЕТЕ ДА РАЗВИЕТЕ „ГОРНО“ ЗРЕНИЕ И ДА НАСТРОИТЕ УМА СИ КЪМ НЕБЕСНИТЕ НЕЩА?