Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06 23:43 - За еровете
Автор: mt46 Категория: Други   
Прочетен: 649 Коментари: 13 Гласове:
16

Последна промяна: 13.06 23:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
СРАВНИТЕЛНА ГРАМАТИКА НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ 

доц. д-р Цветанка Янакиева

/.../

История на еровите (редуцираните) гласни в славянските езици

Еровите гласни са най-характерните и специфични звукове на славянските езикови системи, като в праславянския език са били представени две – ъ и ь, характеризиращи се с квантитетна и квалитетна неопределеност аналогично на своите индоевропейски предшественици „шва 1” и „шва 2”.

По произхода си задната редуцирана гласна ъ е свързана с:
- индоевропейското u - дъщи>*dŭkti ,
- индоевропейското „шва 1” като резултат от редукция на а и о,
- u в заемки от типа на *kuning-,
- индоевропейски окончания като –os *vilkos>вълкъ,
- индоевропейски окончания като – on.
Предната редуцирана гласна ь по произхода си е свързана с:
- индоевропейското i -*vĭdova>вьдова>въдова,
- индоевропейското „шва 2” като резултат от редукция на е,
- i‡ в заемки като *katilis или *katilus > котьлъ,
- индоевропейско окончание n,
- гласен ъ след палатални от типа на дąшь р.п. мн.ч. и под.

Подобен произход извежда на преден план въпроса за спецификата на ŭ и ĭ - кратки гласни, които пораждат свръхкратки ъ и ь, тъй като другите кратки индоевропейски гласни е, о, а пораждат нормално кратки е и о, следователно, свръхкратки гласни не продуцират. Така или иначе, след вокализацията на редуцираните нито един от славянските езици няма да възпроизведе вариантите нито на u, нито на i. Следователно, специална редукция на въпросните гласни ъ и ь се осъществява на славянска почва.

По въпроса за броя на редуцираните гласни в края на праславянския период решението не е еднозначно: така напр., полският изследовател Розвадовски се придържа към становището за една редуцирана гласна, която в зависимост от качеството на предходния консонант (палатален или веларен) реализира един от двата варианта. Като доказателство привежда заемката от германски disk с кратка ĭ, която би трябвало на славянски да рефлектира в дьска, но във всичи славянски езици тя дава дъска поради подчертано веларния характер на d в германските езици.

Развитието на редуцираните гласни в славянските езици има обща посока – отстраняването на редуцираните гласни като самостоятелни фонеми в езика и специфични звукове в речта чрез нулизацията в т.нар. „слаба” позиция и вокализацията в нередуцирана гласна в „силна” позиция. Въвеждането на понятието позиция не е случайно, тъй като и при двата типа промени става дума за позиционно обусловен процес – невъзможност/възможност за редуцираната гласна в определена позиция да получи допълнителна фонетична дължина (квантитет), за да се изравни по количество с пълноценни нередуцирани гласни. Източници на подобна дължина/ силна позиция могат да бъдат силовото (експираторно) ударение, следваща сонантична ликвида , и „освободената” дължина от редуцирана гласна в слаба позиция в съседна сричка.

Слаби редуцирани
Липсата на допълнителна фонетична дължина в определена позиция знаменува слаба позиция – редуцираната гласна се редуцира до нула, фонемата се нулизира със или без запазване на палаталността на предшестващата съгласна. По такъв начин слабата позиция за редуцираните може да бъде определена като:
1. редуцирана гласна в неударена позиция (необходимо, но недостатъчно условие);
2. редуцирана гласна пред сричка с пълноценна нередуцирана гласна;
3. редуцирана гласна пред сричка с вокализирана редуцирана в силна позиция.

Като абсолютно слаба трябва да бъде определена позицията в краесловие – постоянно неударена и без ресурс от възможности за фонетична дължина в последваща сричка. Очакването за най-ранен пропуск именно в тази позиция на еровите букви в старобългарските ръкописи се натъква на съпротива във връзка с правописния принцип scriptio continua, при който еровите гласни означават финала на значителен брой думи, запазено като правописен принцип както в български, така и в руски за ъ чак до началото (в Русия) и до средата на ХХ век (България), а за ь в руски език и понастоящем в качеството му на графичен знак. Наблюденията над пропуските на еровите букви в слаба позиция в класическия корпус ръкописи на старобългарския език свидетелстват за последователното им отражение поне до края на Х век (така е и в Киевския 38 мисал от кр. на Х век, в правописа на староруски и старосръбски глоси във византийски и латински хроники от Х в.), докато при паметниците от ХІ век се наблюдава значително по-пъстра картина. Най-ранният паметник с пропуски на еровите букви в слаба позиция са Фрайзингенските откъси от края на Х век, за който се предполага словенски произход. Като цяло се възприема идеята за ранното изпадане на слабите ерове в южнославянските езици (вт.пол. – края на Х век) и по-късното изпадане в западнославянските (чешки и словашки – ХІ, полски – кр. ХІ- нач. на ХІІ в.) и източнославянските – в нач. на ХІІ век.

Репертоарът на ранните съкращения на ерови букви е доста близък и еднотипен: преобладават случаи с кто, книга, кн
Ѧ­зь, вторъ, многъ, птица и под., като такава дистрибуция получава различна интерпретация: фонетисти като акад. Шахматов говорят за специалната слаба позиция на първа предударна коренна сричка, други като А.М.Селищев разглеждат групите съгласни к-т, к-н, в-т, п-т, м-н под специален ъгъл и т.н. Много интересна хипотеза предлага проф. Ф.Ф. Фортунатов (публикувана през 20-те год. на ХХ век от И. Фалев въз основа на архива на покойния проф. Фортунатов), в която пропускането на еровите букви става в зависимост от дистрибуцията на еровата фонема в рамките на морфемата и въвеждането на критерия „проверяема” от типа на сон-сна и оттук сънъ (при вмъкване елизия на гласни в съвременните славянски езици) и „непроверяема” позиция от типа на книга, при която еровата гласна в целия й морфологичен репертоар е само в слаба позиция...

/.../
http://old.shu.bg/tadmin/upload/storage/734.pdf

ПП:
 За филолозите е сложно, а за останалите – съвсем сложно и трудно...
Вижте с какво съм си блъскал главата и след това ме съдете!...



Гласувай:
16
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Редукция
12.06 23:48
В езикознанието – промяна в изговора на неударените гласни, която се изразява в доближаването (или в изравняването) по гласеж на широките и тесните.
цитирай
2. kvg55 - mt46,
13.06 00:27
Защо индоевропейските думи са изписани с латински букви?
цитирай
3. radostinalassa - В руският език е имало 9 гласни
13.06 07:25
Останали са само 6, а другите са премахнати. Премахнати са и друти букви, като това е започнало при Луначарски. Затова заемките в другите езици са в посока от руския към тях. А руският език е църковно - славянския, като под славянски се има предвид български.



цитирай
4. dobrodan - Няма нужда да си блъскаш главата :).
13.06 11:27
Редуцираната гласна е ьi. Това за Ъ.
За (ь) историята е малко по-друга. Съкратен е от ja, jo, ju - нарочно ти го пиша така, за да видиш през кои езици е дошло това явление :).
Мога да ти кажа и от кои езици е отишло в немските, ама няма пък.
цитирай
5. mt46 - Защото няма индоевропейски букви...
13.06 22:51
kvg55 написа:
Защо индоевропейските думи са изписани с латински букви?

цитирай
6. mt46 - Руският език си е руски...
13.06 22:54
radostinalassa написа:
Останали са само 6, а другите са премахнати. Премахнати са и друти букви, като това е започнало при Луначарски. Затова заемките в другите езици са в посока от руския към тях. А руският език е църковно - славянския, като под славянски се има предвид български.
Сроден е на българския и е същевременно различен...




цитирай
7. mt46 - Не съм сигурен... :)
13.06 23:07
dobrodan написа:
Редуцираната гласна е ьi. Това за Ъ.
За (ь) историята е малко по-друга. Съкратен е от ja, jo, ju - нарочно ти го пиша така, за да видиш през кои езици е дошло това явление :).
Мога да ти кажа и от кои езици е отишло в немските, ама няма пък.

Това са процеси в областта на индоевропейските езици... :)
цитирай
8. donchevav - Определено чувам гласа на незаб...
14.06 00:38
Определено чувам гласа на незабравимия Людвиг Селимски...

Няма да забравя този изпит. Падна ми се "Преминаване на квантитета в квалитет и монофтонгизация на дифтонгите". Честно казано, сега ми е малко трудно да обясня какво значи това, но знам, че пътят на свръхкратките Ъ и Ь минава оттам:)

Пет-десет пъти изчитане на 250 страници подобен текст и след изпита по Сравнителна граматика на славянските езици изведнъж установих, че се оправям без усилие в смисъла на полски, чешки, хърватски и пр.:) Сякаш съм знаела, че ще ми дойде до главата и в семеен план:)))

Поздрави, Марине!
цитирай
9. dobrodan - Марине, нали съм казвал много пъти:
14.06 12:44
аз не настоявам да ми се вярва.
Докато разглеждаме изолирано езиковите явления в едно или друго езиково семейство, без да вземем предвид историческите процеси, породили езиковите явления - все ще е така :).
цитирай
10. dobrodan - Госпожо Дончева,
14.06 12:48
г-н Селимски, към когото питая едни доста смесени чувства :),
можеше да бъде далеч по-полезен на студентите си, като не се чуди какви по-сложни термини да наслага в разработките си, а да поднася информацията на език, който да разбира и самият той.
цитирай
11. mt46 - Здравей, Вени! Благодаря ти!
14.06 23:07
donchevav написа:
Определено чувам гласа на незабравимия Людвиг Селимски...

Няма да забравя този изпит. Падна ми се "Преминаване на квантитета в квалитет и монофтонгизация на дифтонгите". Честно казано, сега ми е малко трудно да обясня какво значи това, но знам, че пътят на свръхкратките Ъ и Ь минава оттам:)

Пет-десет пъти изчитане на 250 страници подобен текст и след изпита по Сравнителна граматика на славянските езици изведнъж установих, че се оправям без усилие в смисъла на полски, чешки, хърватски и пр.:) Сякаш съм знаела, че ще ми дойде до главата и в семеен план:)))

Поздрави, Марине!

Селимски и СГСЕ доста ме озориха... :) Повече ми допадаха литературоведските предмети... В нашата група бях сред най-добрите студенти. Не съм късан на нито един изпит... :)
цитирай
12. mt46 - Е, то е ясно, че е имало връзки и влияния...
14.06 23:13
dobrodan написа:
аз не настоявам да ми се вярва.
Докато разглеждаме изолирано езиковите явления в едно или друго езиково семейство, без да вземем предвид историческите процеси, породили езиковите явления - все ще е така :).

Но едва ли е възможно всички процеси да се изяснят напълно, категорично... :)
цитирай
13. dobrodan - Нищо не пречи да опитаме обаче :).
15.06 09:43
Признавам си, че това правя вече няколко години. Едва сега имам донякъде времето за тия неща.
Докъдето стигна, в крайна сметка :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14600113
Постинги: 2817
Коментари: 38934
Гласове: 128212
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930