За да разгледаме качествено звездното небе, ще трябва да се сдобием с нужните пособия.  Най-подходящото оборудване за начинаещи любители на звездите са биноклите.  Те са по-евтини от телескопите и са чудесен начин да опознаете небето.  Няма да различите никакви подробности по планетите, но ще видите някои галактики,  звездни купове и облаци от прах в космоса. За тази цел е подходящ бинокъл с параметри 7 х 50 или 10 х 50 - първата цифра показва увеличението, а втората- диаметъра на лещите. 

Но рано или късно ще ви се прииска да видите повече и тогава единственият ви избор ще бъде телескопът. 



 


Ще трябва да изберете какво да наблюдавате сред цялата плеяда от обекти... 


Може да започнете с най-голямата планета в Слънчевата система ЮПИТЕР



   


Освен най-голлямата планета, ЮПИТЕР безспорно е една и от най-интересните със своето характерно Голямо червено петно, което всъщност е гигантска буря. Юпитер е 1321 пъти по-голяма от Земята, но масата и е само 318 пъти повече от тази на нашата планета.  Дори и с малък телескоп ще можете да видите четирите най-големи луни -  Йо, Европа, Ганимед и Калисто, които всяка вечер променят позицията си. 

Може да ги видим вечерта, към 20.00 часа погледнете ниско в небето на югозапад.  Планетата се вижда лесно и с невъоръжено око и представлява ярка бяла точка светлина. 
Ако насочите към Юпитер малък телескоп, ще забележите четирите ѝ най-ярки луни, както и много по-бледия зеленикав диск на планетата Уран.   




 ПЛЕЯДИТЕ   

 


Тези звезди са познати и като Седемте сестри, а в българската народна митология и като "квачката с пиленцата". Те са се формирали от един и същ облак газ, а силата на гравитацията им ги "сплотява" и образуват звезден куп.
Това е един от най-близките до Земята звездни купове и определено е най-красивият. Състои се от стотици звезди, но в астрономическо отношение е  преходно явление - гравитационното привличане между звездите не е достатъчно силно, за да поддържа купа безкрайно дълго, и след няколко стотици милиона години всяка ще тръгне по свой собствен път.   

Ще откриете плеядите в южния небосклон вечерта в 20.30 часа, в средата на януари. Само с очите си ще видите поне пет от най-ярките звезди. Но ако отидете крачка по-далеч и вземете бинокъл, ще се очаровате от искрящата гледка. 
   

БЕТЕЛГЕЙЗЕ  

     


Това не е просто поредната ярка точка в нощното небе. Това е звезда-чудовище,  която е 1 000 пъти по-голяма и 100 000 пъти по-ярка от нашето Слънце.  Всъщност тя е една от най-големите и ярки познати ни звезди. 
Ако Бетелгейзе се намираше в центъра на Слънчевата система, щеше да погълне Меркурий, Венера, Земята и Марс и да се разпростре в орбитата на Юпитер.  Звездата е "червен свръхгигант", а оранжево-червеният ѝ цвят е лесно забележим с невъоръжено око. 

Ще я видите, ако в средата на януари, вечерта към 22.20 часа се обърнете на юг. Няма как да пропуснете червеното сияние на Бетелгейзе. 


     

Звездата се намира в голямото съзвездие Орион, Ловеца. 
Първо потърсете известното трио от звезди, наречено "Пояса на Орион". 
Малко нагоре и наляво ще видите Бетелгейзе, която представлява рамото на Ловеца.      


    МЪГЛЯВИНАТА ОРИОН 

   



Този голям облак от газ е мястото, където се раждат звездите.  Заради радиацията, която излъчват, заобикалящият ги облак от газ сияе.  Въпреки факта, че тази фабрика за звезди се намира на 1 300 светлинни години,  можете да я видите с невъоръжено око. А ако погледнете натам с телескоп,  ще видите светеща пещера, изваяна от радиацията на намиращите се вътре звезди. 

Мъглявината Орион се вижда най-добре в началото и края на януари.  Въоръжете се с хубав бинокъл и ще я откриете лесно под Пояса на Орион,  сгушена във вертикалното звездно образувание, познато като "Меча на Орион".   



ГАЛАКТИКАТА АНДРОМЕДА 
 

 

Това звездно сборище е най-далечният обект, който можете да видите и без бинокъл или телескоп - намира се на разстояние от 2,5 милиона светлинни години. 

През 2006 г. от наблюденията на космическия телескоп Спицър става ясно, че  галактиката се състои от един трилион звезди, докато в нашия Млечен път има едва около 200-400 милиарда. 

Въпреки че без оборудване няма да видите подробности, а само мъгляво петно.
Андромеда е спирална галактика - плосък, въртящ се диск от звезди, газ и прах. 

В началото на януари галактиката се вижда към 19.30 часа високо в югозападния небосклон.  За да я видите с невъоръжено око, не трябва да има светлинно замърсяване, така че ако сте в града, няма да успеете. С малък телескоп или бинокъл ще видите по-ясно елипсовидната ѝ форма.       


ЧАСТИЧНО СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ 

     


При това явление Луната закрива част от яркия диск на Слънцето.  Въпреки че не е толкова зрелищно, колкото пълното слънчево затъмнение,  при което Слънцето се скрива напълно и части от Земята се обгръщат в мрак, частичното слънчево затъмнение представлява наистина страхотна гледка.  Ако го наблюдавате със сравнително добър телескоп ( със специален слънчев филтър, разбира се ) 
би трябвало да видите периферията на Луната, очертана на фона на Слънцето. 

През тази година, 2022,  затъмненията са 4, две от които вече отминаха - на 30 април имаше частично слънчево затъмнение,  но то не беше видимо от България. Наблюдавало се е от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка - Чили,  Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия.  

На 16 май имаше пълно лунно затъмнение, при което от България са били видими само началните частични фази на явлението.

Но до края на годината предстоят още две затъмнения, едното от които - на 25 октомври - частично слънчево затъмнение,  ще може да се наблюдава от България.   
И на 8 ноември - пълно лунно затъмнение, но то ще бъде видимо от Азия, Австралия, Тихия океан, Северна Америка, западните части на Южна Америка и Арктика.  От България явлението няма да се наблюдава.

Частичното слънчево затъмнение на 25 октомври ще се наблюдава от Европа, Североизточна Африка и Западна Азия. 

От България явлението ще може да се види в ранния следобед на 25 октомври (вторник).  То ще може да се проследи отначало докрай.

Частичните фази на слънчевото затъмнение ще започнат в 11:58:21 ч. българско време.  Максималната фаза ще настъпи в 14:00:10 ч., а краят на явлението - в 16:02:16 ч.   




  МЕЖДУНАРОДНАТА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ 
 

 


Не е ли удивителна мисълта, че в определени нощи,  от прозореца на спалнята си ( и то без никакви пособия ) можете да наблюдавате  как дългата 109 метра космическа станция се носи грациозно по нощното небе,  докато вътре в нея астронавтите се реят в безтегловност.   

Огромните отразяващи повърхности на станцията разпръскват слънчевата светлина към Земята,  което означава, че обектът лесно може да бъде забелязан, ако знаем кога и накъде да гледаме.  Аз вече няколко пъти се наслаждавах на гледката, но първия път видях станцията съвсем случайно.   

Можете да видите как МКС се движи бавно по нощното небе, като ярка точка светлина.  Видимостта и разположението ѝ в небето се променят. Ето защо за точна информация кога и накъде да гледате от местоположението, на което се намирате, можете да инсталирате приложението Heavens-Above