.
.
.

Клод Адриан Хелвеций (фр.Claude-Adrien Helvйtius, 1715-1771) е френски литератор и философ-материалист, един от идеолозите на френската буржоазия от епохата на Просвещението.

 

• Ако искаш да постъпваш честно, вземай предвид и вярвай само на обществения интерес. Личният интерес често води до заблуждение.

• Ако искаш да си богат, не мисли да увеличаваш своето имущество, а само намали своята алчност.

• Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.

• Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.

• Глупакът винаги има само глупави приятели.

• Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.

• За да предадеш своите мисли, е необходим доста повече ум, отколкото да се сдобиеш с тях.

• За да се постигне пълен успех, трябва към красотата на стила да се прибавят и забележителни идеи. Без това литературното произведение не може да издържи изпитанието на времето.

• Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

• Любовта към истината е най-сигурното условие за нейното намиране.

• Любовта към отечеството е съвместима с любовта към целия свят. Народът, придобил светлината на знанието, не нанася вреда на своите съседи. Напротив, колкото държавите са по-просветени, толкова повече те си обменят една с друга идеи и толкова повече се увеличава силата и действеността на световния ум.

• Любовта към славата е само желание да се харесаш на себеподобните си.

• Некрасивите хора обикновено имат повече ум, защото всъщност имат по-малко възможности за удоволствие и повече време за учене.

• Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.

• Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.
  

• Няма такова лъжливо съждение, което да не е следствие или на нашите страсти, или на нашето невежество.

• От всички способи да се направи човека хуманен и състрадателен най-сигурният е да бъде от най-ранна възраст научен да отъждествява себе си с нещастните и да вижда себе си в тях.

• Повечето от авторите се държат в своите съчинения като светски хора на беседа: заети със стремежа си да се харесват, те твърде малко се интересуват как ще го достигнат – с лъжа или с истина.

• Страстите ни въвеждат в заблуждения, понеже съсредоточават цялото ни внимание към една от страните на разглеждания обект и не ни дават възможност да го изследваме всестранно.

• Страстите са пълзящи влечуги, когато влизат в сърцето, и буйни дракони, когато вече са влезли в него.

• Съществуват само два начина да се самопохвалите: единият е да говорите добре за себе си, а вторият – да клеветите другите.

• Ученият може да разбере невежия, защото той самият е бил такъв в детството си; невежият не може да разбере учения, тъй като никога не е бил такъв.

• Хората обикновено считат, че е по-добре да се заблуждават с тълпата, отколкото самостоятелно да търсят истината.

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%B4_%D0%90%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B9